Jump to content

3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения


Recommended Posts

3. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ

Л. Лулчев

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 4, стр. 117-123)

«Отричането не е наука;

то предпазва от заблуди, но и води към заблуди.

Всеки човек е съработник на природата.»

Учителят

Факти и мнения

Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.

За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение.

Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли...

И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено.

Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози. И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди.

Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри?

Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго.

Възможно ли е предсказване на землетресенията?

Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]...

Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... "

А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията? Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ?

И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има.

(Следва)

[1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин...

[2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum. Някога, все „учени", изкараха Галилей че не е с ума си; а Христофор Колумб 12 години трябваше да убеждава академици, че е възможно от запад човек да отиде в Индия...

[3]В 1852 г. председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите. В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей?

[4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр.

[5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година

[6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919).

[7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата.

[8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911

[9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...