Jump to content

8. За височината на Мусалла


Recommended Posts

8. ЗА ВИСОЧИНАТА НА МУСАЛЛА

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г, кн. 3-4, стр. 109-111)

Любомир Лулчев

Това беше преди повече от десетина години. Бях още офицер. Правехме групови екскурзии с братството към Мусалла, водени от Учителя. Отивайки към върха, веднъж Той ме запита:

 

- Колко е висок Мусалла?

 

Като някой ученик, на когото е зададен съвършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, което имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или страница от география.

 

- 2927 м, Учителю.

 

Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза:

 

- Мусалла има повече от 3000 м.

 

- Как е възможно това? - учудих се аз - Той е толкова пъти измерван, и при това - най-точно.

 

- А как измерват? - запита Учителят, като гледаше към планината.

 

Аз пък бързо, бързо, като да се намирах пред някакво началство, което далеч надминавах по знанията си (което в нашия офицерски живот се случваше не особено рядко!), започнах да Му изреждам: Чрез барометри, анероидни и живачни, чрез кипение на вода, чрез геодезични методи, проверки чрез...

 

Той всичко това слушаше търпеливо, както винаги, и когато свърших моето ораторствуване, Той пак ме погледна с дълбоките си очи и ми каза тихо:

 

- По-висок е Мусалла! Той има над 3000 метра!

 

- Е, как може това да се констатира? - запитах аз с едно скрито желание да проверя колко е прав тоя метод, върху който Той се базира. Но останах разочарован.

 

- На върха има особени магнетични течения, които започват на и над 3000 метра. По тях съдя, че тоя връх е над 3000 метра.

 

Аз го поизгледах. В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката, и погрешката. Наистина, благодарение Нему, лично аз видях много неочаквани неща в себе си и в природата около мен, научих закони, съществуванието на които не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скепти-чески и си рекох на ума: «Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега!» А гласно го запитах:

 

-Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения?

 

Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея, и ми каза:

 

- Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти!

 

И млъкна. Аз почаках малко, погледах и ръката Му (която сега разбирам какво ми е казвала мълком: «Отвори се и чакай да получиш!») и си допълних моята вътрешна преценка: «Приказки за бабите! Те могат да вярват на тия работи, защото и друго не знаят. Магнетични течения! Где пък ги измисли! И разбира се, само Той ги сеща тия магнетични течения - затова Той е единственият авторитет!» (Тогава бях и съредактор на хумористичен журнал, та и мислите ми вървяха по неговата гама!)

 

Разбира се, това мнение си запазих за себе си, защото ние сме благо-възпитани хора и поне от външната учтивост разбираме. Че Учителят и това е разбрал, сега не се съмнявам ни най-малко, но тогава аз бях уверен, че мисля и се държа напълно както трябва, сиреч като умен човек, който не може да позволи никому да си играе с него.

 

След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори. Братството се връщаше пак от Мусалла. И пак разговорът се поведе за височината на Мусалла. Цялата минала година беше променила нещичко в моето съзнание. Очите ми бяха почнали да се отварят, но офицерът беше още преди ученика. На чурук дъска не искаше да стъпва. И пак ме запита Учителят за височината на върха, и аз, почти стереотипно, като грамофон, Му отговорих същото. Пак ме погледна дълбоко и пак поклати глава.

 

- Не, Мусалла е над 3000 м!

 

- Е, може - казах аз, малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата Му.

 

Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама арестуваха (по преврата) и след това и уволниха.

 

Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философству-ване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога Го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван. Веднъж само Той ми загатна нещо, което аз разбрах после. (Както винаги!)

 

- Понякога някои хора може да искат да убият някого. Но това не е в тяхна власт, защото в природата има винаги нещо разумно, което бди! Това се случва!

 

Аз се чудех: защо ми го говори? А то не само беше се случило, а се и «случваше» и с тия, които преследваха самия мен много нощи и дни под ред -и аз, като слепец, го не виждах...

 

Един ден, като четях сутрешен вестник, скочих изненадан. В едно доста голямо антрефиле се описваше как една нова германска научна експедиция имала случай да измери върха Мусалла и констатира, че при по-раншните изчисления имало грешка. Върхът Мусалла бил 3009 метра височина. Грабнах вестника, облякох се бързо и тръгнах да го посоча на Учителя. Той обитаваше тогава стаицата си на ул. «Опълченска». Пътят за там е доста дълъг. И по пътя, пипащ вестника радостен, аз крачех и мислех.

 

Но мисълта ми взе неочаквана за мене посока. Като че ли в себе си се разправях с някого.

 

- Ти - казва - се радваш, че някакви си хора, за които пише един вестник, който постоянно съобщава лъжливи работи, потвърдили нещо, което Учителят ти казал. Ти повярва на тия, които можеха да те излъжат, а се отказа да вярваш на Тоя, Който не само с думите, а със самия Си живот свидетелствува истината, с която живее и който и самия тебе на това учи.

 

Колко мизерен си ти, че когато се мислиш тъй учен и си толкова лекове-рен - повярва на хора, които нито си виждал, нито си срещал, а не вярваше на човек, който от години е пред очите ти, винаги верен и истинен!...

 

И още много, много ми говореше този глас - и моите крачки ставаха все по-нерешителни. И когато отидох при Учителя, и помен нямаше от моята първоначална радост. Напротив, чувствувах, че със своето безпределно доверие на вестника аз бях незаслужено обидил Него.

 

И оттогава винаги, когато не разбера или се усъмня в нещо, казано от Учителя, тутакси се запитвам и проверявам дали не вярвам на някой «вестник» повече от Нему. И слава Богу, тоя връх Мусалла ми е помогнал досега твърде много. Може би и на вас ще ви потрябва.

 

Опитайте!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...