20. В светлината на Учителя

[valiamaria]

20. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 6, стр. 184)

 

Любомили

 

Не мисли, че ако си гребнал вода от океана в едно корито, океанът е корито. Нито пък, ако си схванал нещо от един учител - че той е тъкмо това, което ти си схванал!

 

Безсмислен е животът на невежия всред една библиотека. Дори и ученият, ако не знае езика, на който са написани книгите, ще гледа само техните картинки.

 

И сега мнозина в природата гледат само картинки, без да подозират даже съществуването на текста.

 

Само онзи, който жертвува, може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна.

 

Цената, която даваш за нещо, показва как ти мислиш за него. Затова някога Христос каза на богатия син: «Иди раздай иманието си и тръгни подире ми!» Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това едва след като го накараха да го раздаде.

 

Истината, за която можеш да пожертвуваш доброволно живота си, е истина, която си разбрал.

 

Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Той иска да обоснове, да разбере, да пресметне - тъкмо тогава, когато любовта, въпреки всяка сметка, се жертвува.

 

Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека!

 

Желанието е велика река, която и да спреш временно, пак най-после ще прелее бента. Умният не се бори с желанието, а се ползува от енергията, като променя само обекта: гладът може да стане от физически - духовен; жаждата - също.

 

Добро е онова, което те завежда при Бога.