Jump to content

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ


Recommended Posts

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения.

 

Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора...

 

Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления.

 

Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот.

 

Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой.

 

Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея.

 

Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили.

 

ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

 

И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!...

 

Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица.

 

Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание.

______________________

* Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...