Jump to content

НОВИТЕ ВРЕМЕНА


Recommended Posts

НОВИТЕ ВРЕМЕНА

В 18-о столетие се явява нова личност, която е от решително значение за тогавашния свят, а донякъде и за сегашния - това е Граф де Сен Жермен - създателят на франкмасонството в Германия. За неговия чуден живот и дълбоки познания ний можем само да поменем, колкото и любопитно да е за нас да проучим живота на тоя необикновен человек. Той е проявявал сили в областта всичките науки и общества. Месмеризмът води началото си от него, понеже самият Месмер е негов ученик. Дипломатическите му мисии, във всичките държави и обществените задачи, с които той доброволно се е нагърбвал пред много дворове (френския, германския и руския), са били онова широко поле на дейност, в което се е проявявало цялото му значение и сила. Той се намирал в постоянно движение - и като че ли само присъствието му е било достатъчно да подпалва всички сърца, до които се докосне! Дълги години той пътува, без да се е променил ни най-малко външно, което кара мнозина от тия, които са писали за него, да предполагат, че той е знаел тайната на вечната младост. Той предрича френската Революция много преди да стане, опитва се доста осезателно да помогне на френския двор, ала напразно - падащият по стръмния наклон не е имал вече сила да се задържи! френските енциклопедисти и хората на духа бяха направили вече в умовете оня голям преврат, който по-късно в революцията доби само физически израз, като се реализира. Срещу постоянно усилващия се натиск на натрапения църковен авторитет, лишен от истинския дух на любовта, който е неразделим от свободата; човешкият ум, след като прокламира своето право на съществуване, сам по себе си, без никакви други странични санкции, били те земни или идващи от висенето и незнайното, смело пое борбата и зарегистрира победата. Тая негова дързост срещу рутината идеше от същите тия духовни тайни извори, които вече споменахме, и които, макар и често приту-ляни, никога не пресекваха, никога не преставаха да стоплят великите сърца на человечеството, докато най-после, макар и временно, светлината не надви на тъмнината на невежеството! Ученикът на Граф Сен Жермен - Калиостро - беше покрил почти цяла Европа с франкмасонски ложи, в които най-деятелно участие взимаха и жените.169 Тези ложи бяха, може да се рече, главните двигатели на духовната революция, която предшестваше политическата, и изнесоха на плещите си решителната борба с обскурантизма на черквата, която никак не избираше средствата, с които си служеше срещу тях. Папизмът не се забави да образува, както видяхме вече, секретни ордени, специално за борба с франкма-соните, като при това и явно влезе в борба с тях и ги отлъчи тържествено от черковата и обяви масонството за смъртен грях, за който няма прошка!

Книжниците на евреите, които осъдиха Христа, и черковниците на XIX век си подадоха ръка, като да не бяха минали толкова столетия животи борба -те нищо ново не бяха научили и нищо старо не бяха забравили - да се изразим с думите на историка.

Но масонството смело прие тая борба и папството в края на краищата трябваше видимо да отстъпи.170 Инквизицията нищо не може да му помогне. Църковните отлъчвания пък само дразнеха хората, но не разрешаваха въпросите. При това и ръководителите на масонството показаха такива духовни сили, че зачудиха всички свои съвременници.

Заедно с положителната работа - градежа на духовните братя - разрухата на старите форми вървеше от само себе си. френското господарство на Людвиковците, като стара и изгнила кула, трябваше само да се изведе от равновесие, за да грохне съвсем. Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси...

Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска пирамида през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол.

Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си...

Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому. Материализмът се явяваше естествена необходимост, за да запълни изгладнелите души на жадуващите по нещо точно, ясно и свързано с всекидневния живот.

Тъй наречените точни науки, а всъщност бихме рекли по-скоро приложни изкуства, намериха също така своя разцвет, убедиха человека с постиженията си, които имаха в късо време, дотам, че той се почувствува като господар на много знания и същевременно значително по-силен.

Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко!

И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на Хегеля беше се тясно свързала с политическата автокрация. Наследниците на Канта, неможещи да обхванат мисълта му изцяло, със своите в сравнение с него посредствени умове, се разделиха на толкова течения, колкото и глави, и изгубиха всяко решително значение за живота, който като че ли изтичаше между пръстите им, въпреки волята им. Здраво стъпилите на собствените си крака Естествени науки започнаха открито сражение по два фронта - и срещу религията, и срещу философията, като отхвърлиха опекунството и на двете. Нещо повече - те създадоха собствена философия - материализма, който даде физиономия почти на цялото наше столетие.

Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците. На Изток православната, божем, църква по това време тоже претърпя сътресения, понеже се намеси активно в политическия живот и стана страна при разрешението на националните въпроси, вместо да бъде само справедлив арбитър - почти едновременно с непогрешимостта на папата иде и Българската схизма...

Преди това още реалистичното течение, така да го наречем, е вече формулирано като философското учение за материализъм от Бюхнера, Молешота, Фейербах - последни и върл враг на религията. А Маркс създава и своето материалистическо обяснение на историята, в което се отказва всяко друго разбирание на нещата и нравствените ценности, освен едно - че те са дошли по пътя на икономическите отношения.

След слизанието на непогрешимостта в официалната религия на земята, философията и науката пък доказваха, че небето е празно, а заедно с това, че едничките източници на морал и обществени отношения са търговските: изгодите са едничкият импулс; личността е продукт на тия отношения - цялото общество е една машина от живи индивиди, които работят, движат се, само под влияние на една сила, един Бог, един идеал, които - бяха забравили това -беше също създаден от човека - капиталът! Парната машина, току-що обхващаща производствения живот, бе оказала и решително влияние върху тогавашната мисъл - материалистическото разбирание на историята, бихме рекли ний, е по-скоро философски израз на тая дълбоко отпечатала се идея в ума на един прозорливец, една психоза почти, предизвикана от идеята, че бъдещето развитие на парната машина е най-важен фактор, който ще сложи отпечатък върху целия обществен и политически живот, ще прибере работническия елемент във фабриките, ще го засили и направи решающ фактор на бъдещето общество.

Тия различни разбирания проникваха във всички области на обществения живот - в международните отношения, в обществените схващания, в правните норми на държавите. За голям срам, ний трябва да констатираме, че тия норми и досега са останалите още от римските времена, от езическа култура, от средновековните отношения, но в никой случай нямат в основата си ония дълбоки, пълни със смисъл правила и закони на Любовта, които ни остави Учителят, името на Когото носи цяла Европа - наричаме се по име християни, когато езическа култура, обичай и закони проникват изцяло всекидневния ни живот.

Но, да се върнем към събитията. Търговското и бездушно отнасяне на личност към личност, на класа към класа, на държава към държава, родиха ония отношения, на които сме всички днес свидетели - експлоатацията на човек от човека, на общество от общество. Нищо, освен изгоди - никакъв морал, никакви реални задължения, освен най-необходимите, с които биха се задоволили! Народите, или по-право злоупотребяващите с тяхното име безсъвестни водачи, се надлъгваха и наричат това дипломация; общества се обират и експлоатират и наричат това търговия и индустрия; религията, останала пусти обряди, приспива личностите с думи и обещания; а цели народи се хвърлят едни срещу други в кървави сблъсквания, за да разрешат един въпрос на пазар, на някакъв идеал, който наричат национален, и който всъщност най-често е стара вражда, или пък търсене зони на влияние или завладявание чужди народи и труд за използване.

А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини! Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците...

И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя!

Материалистичната философия посочи и средствата за достигане идеалите - не дългия път на собственото усъвършенствуване, а късия - на насилието. «Равенство, братство и свобода» - провъзгласиха нейните сторонници. Равенство в разпределение богатствата, които те не бяха спечелили, но искаха да споделят; братство - но заедно с това класова борба за изтребление на всички противници на пролетарската революция; свобода на всички мнения, които се схождат или не противоречат на техните - ето действителния път на най-идеалните божем учения, от които голяма част от днешния свят чака своето преустройство и добруване. Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество. А едновременно с тоя духовен упадък, или, по-право - тъкмо заедно и поради него - се явяват и физическите разстройства - хилядите болести и страдания, защото ненапразно един мъдрец казва, че человек е това, което мисли, може и иска да е!

Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира. Ето защо материалистическата философия, като една река, която се разлива по някое плоско и равно поле, се разклони по всевъзможни посоки, като изгуби почти всецяло своята дълбочина. Но като реакция срещу нея, като реакция на това люшкане на обществото без съществени морални устои, като противовес на едно преситено и отиващо си вече малцинство от избраници, което се е уморило да желае и изпълва прищевките си - на което въображението не стига вече да изнамери нови наслади, след като бе изпитало всички стари на разлагащата се някога Римска империя - се вдигат масите, които смятат, че имат дял от тоя живот, като несъмнени творци на неговите блага.

Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала.

Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни! Националното чувство изчезна като основен тон при разрешение на жизнените въпроси. На хоризонта днес смътно се мяркат интернационалните отношения и влияния, а долу, в обез-надеждените, потиснати от живота маси, започват да тлеят тия смътни надежди за бъдно добруване, които са били винаги предшественици за тяхното реализиране. Колкото и да искаме да бъдем оптимисти, справедливи и доволни, обективният наблюдател не може да не отбележи, че съвременното общество лежи на нездрава духовна и обществена основа, че духовната струя, която е крепяла и въздигала обществата и народите, е отново изгубена - потънала дълбоко в масите, че человеческите духове днес се лутат и губят в разни теории, които може би са много логични, но които не носят никаква утеха никому, а науката всеки ден донася изобретения, които издигат в перспектива хиляди мъки и страдания на народите, които утре ще се хванат пак гуша за гуша...

Философията, тая някогашна царица на науките, от която се чакаше пре-махвание на човешките страдания и издигание човешката личност на по-високо ниво, не чрез духовен опиум, разбира се, а чрез познавание на Истината, която ще ги направи свободни и смели, съвременната философия е капитулирала, поела чисто служебна роля и - лишена от първокласни жреци - се подслонила между многото «положителни» науки като една по милост приета сестра.

Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички:

«С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел!»

Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172

Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие.

И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия? Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?...

Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни? Говорим най-после за красота и се възхищаваме от нея във всички форми, без да забележим, може би, че всичкото почти вдъхновение и източник на нашето разбиране за красота не надминава нуждата като импулс, обожаванието на други пол, като предпоставка, или че подножието на нашите красиви статуи е обагрено с кръв, а прекрасните паркове и градини, в които можем да се разхождаме и мечтаем/се поливат от сълзите на милиони хора, които от сутрина до вечер работят, за да ни създадат удобства, от които те сами никога не могат да се ползват...

Мен се струва, че ний, като избраници на съдбата, и при това щастливи избраници, сме се наместили в тихите и топли кътове на живота, говорим добри думи и мечтаем за красиви неща тъкмо тогава, когато вън, на няколко крачки може би само, вилнее буря, която поваля и руши. И тъкмо при такава обстановка, тъкмо при тия условия мен се свива сърцето, като мисля за другите, които са вън от вашите редове - както и за нас самите. Не спим ли ний? Нашите устави, срещи, красиви думи и стремежи не са ли само блянове на хора, които спят и сънуват красиви сънища? Наистина ли ний желаем на хората братство? - Кога и къде го занесохме? Имаме ли го ний между себе си или механически се зовем с това свещено име, без да туряме онова велико съдържание, което трябва да се вмества в него?

Простете ми - но мен понякога се струва, че ний сме в положението на оня народ, който е пиел и гуляел в палатите, в подножието на които е бил доведен засилилия се отново Самсон - той хваща с ръцете си стълбовете, напънал грамадните си мускули - и всичко се разрушило! Не чувствате ли тия ехтежи, които вече разклащат из основи всичко? Не гърми ли гласът на оня велик че-ловек, разпънат преди 2000 години, който оттогава живее в милиони сърца - не гърми ли той вече в нашите уши: «Гладен бях - и не ме нахранихте, жеден бях-не ме напоихте - махнете се от мен, не ви познавам»?

Едно има, което отличава человека от зверовете - то е неговият дух. Този дух е, който дава смисъл на всичко - без него человек остава само по име такъв.

А духът носи със себе си светлина и истина - светлината дава знание, а Истината - свобода. А всичките добиват смисъл само чрез тая всеобгръщаща, свръхчовешка Любов, която всичко разбира, всичко прощава, винаги помага, нищо не иска, но всичко дава, като носи и радостта, и красотата в себе си.

Дано тя обгърне всичките души и ни помогне да разберем своите по-малки братя в света и станем истински техни водачи, за да споделим с тях радостта и светлината, която съдбата ни е дала на всекиго от нас!

Любов и мир на всички души!

______________________

169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недавна. (бел. а.)

170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.).

171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени. За някои оттяхсвръхчувствените полета са напълно достъпни и владеят доста загадъчни сили, неизчерпаема мощ, която постоянно се струи и подтиква обществото или организацията по определена предварително насока. (бел. а.)

172 Ако има в България само 12 добри человеци братя и те употребят цяла година всеки от тях да намери само още по един такъв свой брат, то знаете ли за колко време ще се оправи България? Нека говорят цифрите: на края на 1-вата година ще имаме 24 человека; на 2-рата-48; на З-тата-96; на 4-тата -102; на 7-ата -1529; на 10-ата - 1 2 288; на 14-ата година -196 608 человека; на 15-ата - 393 216; на 17-ата година - 1 572 864; на 18-ата - 3 145 727; на 19-ата - 6 291 556, т.е. - цяла България; на 22-рата година - 50 400 000; на 25-ата година - 403 200 000 души; на 27-ата година - 1 613 800 000 человека - цялата земя.

173 Публична тайна е, че много днешни държавници принадлежат на тайни общества, от които черпят своята подкрепа. Така е било в миналото, така е и днес - и в чужбина, и у нас. Това дори се изнесе и в ежедневния печат. За пълнота може да посочим някои имена. Така, към Масоните (Голямата Ложа, Ориенталската ложа и тази на Двете сестри): Волтер, Франклин, Наполеон, Зола, Английският престолонаследник, Поанкаре.

Почти всички по-важни политически и обществени лица. В Бълария - С. Раковски, Берон, Александър I Батенберг, Стоилов, Греков, Григор Начевич, Протогеров, Цар Фердинанд (фамилията на Сакс Кобург Готите се е намирала в най-особено покровителство на езотерическите общества), някои от днешните министри: Лойд Джордж (Масон и Кабалист) Либкнехт, Ласал - Илюминат, Троцки - Кабалист, Илюминат и франкмасон (после изключен) и пр., и пр.

По много съображения не даваме сведения за тъй наречените черни братства и най-вътрешните вериги на окултните братства (например Херметисти, Кабалисти и пр.), нито за същинските окултни братства, които фактически ръководят тайните братства и организации. Можем само да споменем за «Седемте посветени», които се събират най-често в Татра и фактически ръководят финансовия и политически живот на Европа; «Владетелите на света» (Братството на Агарта), «Инверсивното братство», което върши страшни, но неотговорни пред човешките закони постъпки (понеже даже съществуването му е известно на малцина). А при това то работи с колективната хипноза по пътища, които съвременната официална наука нито подозира, че са възможни!; Великото Бяло Братство (the Universal White Brotherhood), което разполага с всички духовни йерархии и сили по всичките кътове на земята и уравновесява разрушението, като подтиква человечеството към нови хоризонти и развитие, към постигание цялостен живот, за да стане действително человек «образ и подобие Божие»! В България е имало винаги окултни знания и школи - от най-старо време: Орфеическите школи на Сините камъни, Родопите, Мусала, Велия връх до Бургас и пр., и пр., и стигнем до «Нестинарите», които още се крепят в Малкотърновските села и учудват с ходението си боси по огъня. Тепърва в България се развиват наново доста окултни братства и школи - и много е възможно от България да излезе наново мощен тласък на всички Европейски народи, както през времето на Богомилството! (бел. а.)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...