Jump to content

XI Цар Борис III, Цар на българите


Recommended Posts

XI

Цар Борис III

Цар на българите

(30.I.1894 г. - 28.VIII.1943 г.)

I. Борис III, Цар на българите. З.Х.1918 - 3.X.1938 г.: Двадесет години на престола на Великите български царе

1. Манифест към българския народ от З.Х.1918 г. при встъпване на престола

2. 1918-1938 г. (от генерал-майор Т. Даскалов, министър на войната)

II. Българската царска династия

III. Животът на Н. В. Цар Борис III: от 30.I.1894 до 28.VIII.1943 г. (от Ненчо Илиев, сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IX-X 1943 г., стр. 3-16

IV. Смъртта на Н. В. Цар Борис III - 28.VIII.1943 г. (Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IX-X 1943 г., стр. 17-20)

1. Официални съобщения за смъртта

2. Болестта, от която е починал Н.В. Цар Борис III

3. Прокламация към българския народ от Министерския съвет

4. Прокламация към българския народ от Министерския съвет

5. Възвание от министъра на народното просвещение Б. Йоцов ...

6. Цар Борис III (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 8, стр. 227) ...

I. БОРИС III,

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

З.Х.1918-3.Х.1938 г.: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ

1. Манифест към българския народ

на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола

(стр. 5)

МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Българи,

 

С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България.

 

Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III.

 

Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.

 

Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе.

 

Да живее България!

 

София, 3 октомври 1918 г.

 

На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано

Борис III

2. 1918-1938 г.

Изминаха се двадесет години от времето, когато по силата на стеклите се обстоятелства, нашият героичен народ бе принуден да свие победните си знамена и, разстроен морално и стопански, да се прибере в сегашните си граници.

 

Изминаха се двадесет години, откак сред едно несигурно вътрешно и външно положение и при една изморена от войните и разслабена от договорите войска, нашият върховен вожд Негово Величество цар Борис III се възкачи на Престола на българските царе. Той стъпи на него без поза и без шум, но пое управлението спокойно и самоуверено, като истински войник, какъвто боевете, в които участвува, Го бяха създали.

 

Двадесет години откак Негово Величество Царят ни работи без умора и без смяна като бодър страж на държавния ни кораб, въодушевяван от Своята безпределна преданост към дълга и крепен от ценните качества, които по произход притежава.

 

Двадесет години откак Той ръководи работите за възстановяването на разрушенията, за закрепването на духа и за възсъздаването на въоръжената ни сила - гордостта и славата на народа ни.

 

Вследствие на неустановеното международно положение и на необузданата още младост на нашия народ, Неговата работа не беше лека, но въпреки това Той успя да изведе благополучно страната ни от всички затруднения, в които много пъти беше поставена тя.

 

И днес, когато ние празнуваме двадесетгодишнината от Възшествието на любимия ни Върховен Вожд на Престола, ние чествуваме с право грамадните резултати на Неговата неуморна дейност - едно извънредно благоприятно международно положение, един обнадежден и отдаден напълно на своята плодотворна работа народ, и най-после - една войска, напълно освободена от договорните задължения, разполагаща с всички средства за своето материално снабдяване и отговаряща по бойна подготовка и морал напълно на задачите, които й са възложени.

 

Да отбележим тази щастлива двадесетгодишнина, чрез настоящия сборник, е наш дълг, защото така ще подчертаем ясно резултата от една настойчива, спокойна, мъдра и делова дейност, и защото така ще създадем един образец, един пример за подражание при изпълнението на нашия служебен дълг. Наш дълг е и да последваме този пример на неуморна и всеотдайна служба към Родината, който Държавният ни Глава чертае с делата си.

 

Но още по-голям наш дълг е да Му служим вярно и предано и да доизградим и все повече съвършенствуваме родната войска - здравата и сигурна опора, облегнат на която, Върховният ни Вожд Негово Величество Цар Борис III да може в близко бъдеще да постигне по-големи успехи за страната ни и по-голямо благополучие за народа ни.

Т. Даскалов

Генерал-майор - министър на войната

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...