5. Възвание

[valiamaria]

5. Възвание

Към българските професори, писатели, артисти, художници, музиканти, инспектори, директори, учители, студенти и ученици.

Неизмеримо нещастие сполетя българския народ. Нашият любим Цар склопи очи и потопи в скръб обединена България. Какво велико сърце престана да бие!

В светлата редица на българските царе Цар Борис III се издигна до най-великите. Между тях той достойно заема най-предно място. От невръстни години до последно издихание Царят-Обединител живя с възторга и покрусата, с радостта и мъката на целия български народ и остана до край най-предан и верен син на българската земя. Твърд в страдания и изпитания, храбър в устреми и усилия, в тревога и бури, Той - кормчията на българската държава, бе всякога на водаческия пост. Четвърт век твори усилено и създаде велики и незабравими дела. Работи неуморно, всеотдайно и с непобедима вяра в звездата на България. За нея Той живя и принесе Себе си жертва пред отечествения олтар.

Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце. Той се сроди с българската просвета и култура и стана неин върховен закрилник. Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е развълнувала Неговата благородна душа. Храбър воин, увенчан със слава в борбите за тържество на българските идеали, Върховният вожд имаше под особени грижи и родната войска - пазителка на българската народна чест.

С помисли и дела Великият покойник начерта и освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща! Да я пазим неизменно - силна, светла и честита! Само в нейната слава да сияе нашата гордост и в нейното щастие да гори нашата радост! Кръстът на страданието да не смущава нашия устрем в изграждане благополучието и величието на България!

Днес, когато всенародна скръб е заляла цялата българска земя; когато целият български народ ридае, нека благоговейно се поклоним пред тъй рано отминалия Цар-Обединител. Нека пред светлия Му образ запалим в сърцата си пламъка на най-дълбока почит. Нека дадем обет, че ще следваме неотклонно заветите на светлия човек, на великия владетел!

Чеда на целокупна България!

В тия дни на мъка, надвиснала като черен облак над скъпата Родина, на престола на българските царе възлезе Негово Величество Цар Симеон II - любовта, надеждата и упованието на българския народ. Българската Царска корона вече блести над челото на младия ни Цар. Да се обединим около Неговия престол. Да слеем своите мисли и стремежи в едно сърце, в една воля, в един дух. Да обградим Царя със своята българска всеотдайна любов, да Го следваме и да бъдем готови на всички жертви за Негова слава и за величието на България!

Да бъде светла паметта на Царя-Обединител Борис III!

Да бъде чист и славен пътят на Цар Симеон II!

Да върви към величие и слава целокупният български народ!

Бог бди над нашата земя!

София, 31.VIII.1943 г.

Министър на народното просвещение: Б. Йоцов