XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

[valiamaria]

XVII

Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев

(Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.)

2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

(БЕЗОПАСНОТО МЯСТО: 12. лекция от Учителя, държана на 22.ХII.1944 г.,

София - Изгрев. - В: Новият светилник: Лекции от Учителя на Общия

окултен клас, г. XXIII (1943-1944). София, 1946, стр. 270)

3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа

РАЖДАНЕТО: Беседа от Учителя, държана на 29.VIII.1943 г., София -

Изгрев. - Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944,

стр. 158-162)

4. Цар Борис III дава доклад пред Господа за българите

ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ: беседа от Учителя, държана на

8.IX.1943 г. - Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944,

стр. 270-271

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев

(Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.)

За иконата и за идеалния човек. - За Лулчев и за присъдата на Тимеви. -

«Вие, българите

От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен.

Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил:

- Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете?

- Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек.

- Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел. ред.) не се покаете, ще бъдете унищожени (!?). Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала (?!). Аз съм идеалният човек, на картината е изобразен само идеалният човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е Божие подобие.

Петоъгълникът изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта.

Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - законът на правдата. Ножът - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека.

Кандилото - Божественият живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, Който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга.

След тия обяснения, нашият сътрудник е задал и следния въпрос на Дънова:

- Защо Вашият пръв последовател Лулчев е недоволен от присъдата на двете Тимеви и е поискал да се апелира делото, за да получи и «лихвите» върху откраднатите скъпоценности на Гела?

- Лулчев е като вас, българин, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи. Гела била самотна. Та всички, които не са с мене, са самотни.

- Кажете нещо и за мене - моето бъдеще? - го запитва нашият сътрудник.

- Как е Вашето име?

- Рашо.

- Много добре. Вие сте щастливец, защото имате в името си буквата «Ш». (?!)

2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

(БЕЗОПАСНОТО МЯСТО: 12. лекция от Учителя, държана на 22.XII.1943 г., София - Изгрев. - В: Новият светилник: Лекции от Учителя на Общия окултен клас, г. XXIII (1943-1944). София, 1946, стр. 270)

Цели 40 години аз предупреждавах българите какво ги очаква.* Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде. Никой не ме слушаше - нито управниците, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше. Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали, работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше както знае. Всички му даваха криви съвети.** Аз и на царя казвах: Обичай Бога и на Него служи! Бъди добър с народа. Като служиш ти на Бога, и народът ще Му служи. И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная: Докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да остане. Искам да разбирате нещата както аз ги разбирам; да правите всичко, каквото Бог прави.

______________________

* Бомбардировките под София започват на 14 ноември 1943 г., когато е първата голяма бомбардировка и загиват 31 души, ранени са 140 души и са разрушени 140 сгради. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

** На беседата през цялото време Любомир Лулчев е стоял прав, а Учителят е гледал него. По-късно стенографките са премахнали някои от осъдителните думи на Учителя към Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)