Jump to content

РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ


 Share

Recommended Posts

РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание.

В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха.

Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно.

Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот.

Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление.

Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът. Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман.

Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам.

Този процес продължава в същото направление в третата култура – Средно- египетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата.

Ето защо човекът на Средноегипетската култура с интерес изучава материалния свят като важен и ценен. Египтяните вече се примиряват с материалното. Нещо повече – те го смятат за израз на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на Божествените същества. Оттам развитието на египетската и халдейската наука. То върви паралелно с развитието на ума. С развития ум се изучава външната, материалната Природа. Така биват поставени основите на естествените науки, на астрономията, геометрията, землемерието и прочее. В Египет се стремят да уравновесят материалния и Духовния свят като еднакво ценни.

В четвъртата култура – Еврейско-гръко-римска – този процес продължава. Тук вече материалният свят се счита за по-важен и по-реален от духовния. Човек отива още по-далеч в неговото завладяване. Културата става по-материалистична. Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно.

В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът.

Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...