Jump to content

04_9 ГРЕХОПАДЕНИЕТО


Recommended Posts

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

 

Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадението и търсят причините защо Адам и Ева са съгрешили. Една от причините е непослушанието… Втора причина е користолюбието – те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога и престъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство в човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? Поначало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник…(16, с. 139)

 

Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той съгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно – как да изправят грешката на своето минало. (66, с. 209)

 

Всеки сам може да си постави някакво препятствие, като параван, и да не може да разбере Истината. Някой седи зад паравана и казва: “Не мога да изляза оттук.” Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направи параван и се скри зад него. Господ го потърси: “Адаме, де си?” Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: “Защо не се обаждаш?” – “Господи, чух гласа Ти, но боях се да ти се обадя.” – “Защо се боиш?” Веднага философията дошла в помощ на Адама. Той започнал да аргументира: “Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде.” Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача. Тя каза: “Търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга – даде ми лоша стока и задигна парите ми.” Така започнаха редица аргументирания: светът не е направен както трябва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора и т.н. Господ запитал жената: “Ти защо не опита стоката, която купуваш?” На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можеше да каже: “Преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи.” По това време в рая имаше много животни. Тя трябваше да даде този плод на някой кон, например, той пръв да го опита – да се види дали наистина той ще стане като Бога. Конете обичат ябълки, тъй щото конят щеше да изяде този плод. Обаче жената не направи опита с коня или с друго животно, но го приложи върху себе си. Разказът за грехопадането на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма, може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват причините за грехопадането. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, знаят тези причини; те знаят, че има неизбежни неща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата…

 

… Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си – никога! Изпитвайте мислите, чувствата, действията си, но себе си, т.е. своята душа и своя дух, никога не изпитвайте! Тази е истинската философия на живота… Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опити със Свещената книга, която Бог е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръководство в живота. Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка – с нея ще можете всичко да извършите. Ето защо казвам: не правете опити с Божествените работи! Има неща, с които можете да правите опити. Те съставляват материалния, външния свят. Той е свят за опити. Дойдете ли, обаче, до душата и до духа си, тях ще пазите свещено. Те са излезли от Бога. Щом е така, никакви опити не правете с тях… Духът и душата представляват велика тайна за човека. Когато човекът дойде до онова просветление на съзнанието си да разбере що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди. Този момент – събуждането на ученика от Учителя, представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата. (13, с. 95 и 97)

 

Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат във времето, когато са били създадени по образ и подобие на Бога… Първите човеци се продадоха за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка… Кой е причина за кармата? – Змията. Тя се уви около Дървото за познаване на доброто и злото и изкуси Ева. Истинската, дълбока причина за грехопадането се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави, каквото иска, без да носи някаква отговорност. Мислиш ли, че ако заколиш някое агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа, че агнето е дете на някой архангел?(35, с. 185)

 

Казва се в Писанието: “Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: “Роди ли се човек на Земята, все ще направи някакви грехове.” Например, защо съгреши Адам? – Той съгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: “Как искаш да живееш – като животните или като Мене?” Адам погледна Бога, погледна животните и каза: “Някак ми допада повече да живея като животните.” По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог извади заченатото от него. Така се яви Ева на света… Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: “Знаете ли какво аз мога да направя?” Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е началото на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адама да се посъветва с него как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: “Аз мога да разполагам със себе си, както искам!” Адам от своя страна си каза: “Мене жена ми трябва!” Ева пък каза: “Мене учител ми трябва.” Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адама да го опита. И двамата ядоха от забранения плод, и съгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: “Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адама и Ева, но и днес всеки момент става. Всеки човек е поставен първо време в рая, дето Господ го пита: “Като Мене ли искаш да живееш или като животните?” Той отговаря: “Аз не мога да живея още в новия живот.”(27, с. 74)

 

Който живее само за себе си и превръща силата в насилие, той живее с идеите на животните. Второ: човек трябва да бъде разумен! Човекът беше създаден след животните и като видя, че силата мина във властта на животните, той взе разумността за себе си. Животните взеха силата, но я превърнаха в насилие; хората взеха разумността, но я превърнаха в лъжа и лицемерие. Те направиха добър избор, но като не можаха да използват разумността правилно – изопачиха я, вследствие на което и до днес носят лошите последствия на своята неразумност. Казват, че разумността е за хората. Право е това, но те не можаха да я използват както трябва, обърнаха я натук-натам, огънаха я малко и в края на краищата в света влезе лъжата и лицемерието. Това наричат хората грехопадане. Защо дойде лъжата в света? Лъжата дойде в света, защото като отстъпиха от животните (от силата) хората трябваше да дадат, да пожертват нещо от себе си, но като не можаха, те огънаха разумността. Дето разумността се огъва, там лъжата изпъква. Когато човек огъва разумността, той изпада в положението на онзи, който получава някаква сума за благотворителни цели и задържа част от нея за себе си. Той вземе парите, огледа се натук-натам и казва: “Аз ще взема част от тези пари, но ще ги върна.” По този начин именно е влязла лъжата в света. Днес лъжата върви в стъпките на хората. Те говорят за истина, за правда, но все пак лъжата ги следва. (98, с. 6)

 

Кражбата и лъжата са двата недъга, които заставиха първите човеци да съгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притичва на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: “Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се поддам.” Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си. По този начин той ги заставя да се движат от едно място на друго. Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятствия. (105, с. 81)

 

Аз желая очите ви да са отворени! Казано е в Писанието: “Отвориха се очите им.” Когато Адам и Ева бяха в рая, денем очите им бяха затворени; те гледаха със затворени очи и нищо не виждаха. Обаче нощем очите им се отваряха. Лошото, фаталното беше там, че очите им се отвориха, когато Божественото слънце залезе, но късно беше вече. В рая настана нощ и те трябваше да излязат вън, да напуснат рая. Значи очите им не се отвориха навреме. Грехът на първите човеци не е само в това, че престъпиха Божията заповед, като ядоха от забраненото дърво, но те си послужиха с насилието, с лъжата и със злото. Раят беше определен за развитието на първите човеци, но те пуснаха насилието, лъжата и злото вътре и по този начин изгубиха своето място. Когато злото дойде пред райската врата, те не трябваше да го пуснат вътре, докато не питат Господа какво да правят с него. Обаче без да питат Господа, те пуснаха злото в рая и с това създадоха цяла катастрофа както за себе си, така и за човечеството. Тъй щото, дойде ли злото пред вратата на вашия рай, кажете му: “Ще попитам Господа мога ли да те пусна вътре или не.” Ако Господ не ви позволи да пуснете злото в рая, вие ще седите пред вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи да чака и се върне назад. И тъй, да оставим миналото настрана, то е далечна история. За вас е важно настоящето, в което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, в което Бог се проявява. Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света. (98, с. 44)

 

В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото. Например, някой човек е бил хипнотизиран преди 100-200 години. Онзи, който го е хипнотизирал, може да е вложил хубави желания, може и лоши. След сто години добрите или лошите желания ще се проявят в този човек. Той казва: “Нещо ме тласка да направя това!” Няма човек, върху когото не е упражнено влияние. Грехопадението не е нищо друго освен полухипноза. Но човек може и да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането има събуждане. Ако дарбите във вас не могат да се развият, това се дължи на тази вътрешна хипноза. (136, с. 152)

 

Много хора искат да придобият новото по магически начин – да завъртят ключа и да влязат в Царството Божие. Те искат магическа тояжка. Адам, прародителят на човечеството, имаше магическа тояжка, но не можа да я използва както трябва. Той направи една погрешка: когато Ева отиваше към забраненото дърво, Адам беше зает с друга някаква работа и я остави сама да отиде. Той трябваше да остави всичката си работа, да вземе магическата тояжка и да придружи Ева. Като дойдоха около забраненото дърво, той трябваше да направи един магически кръг с тояжката си около Ева и погрешката щеше да се избегне. Обаче Адам не приложи магическата тояжка в този случай, вследствие на което я взеха от ръцете му и двамата с Ева бяха изпъдени от рая. Казвам: умът, който ви е даден, е магическата тояжка, която трябва да употребявате на място. Не я ли употребите на място, ще сгрешите. Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около себе си. Как се прави този кръг? Помислете за Бога – нищо повече. Някой казва: “Как да направя кръга правилен?” Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. (13, с. 43)

 

Първите хора от рая искаха да живеят самостоятелно вън от Бога, да бъдат като Него самостоятелни – това беше изкушение, оттам дойде голямото нещастие в света. Ние искаме да се върнем при Бога, но по търговски начин. Ние искаме Господ да ни стане един слуга – каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете – само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи?(24, с. 133)

 

Понякога една лоша постъпка е в състояние да развали доброто разположение на човека за цял ден. Човек е дошъл на Земята да учи търпението и послушанието. Още Адам трябваше да учи тези уроци, но не издържа изпита си. Бог му каза да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, но не му обясни защо да не яде. Като дойде изкусителят в райската градина, той започна да говори на Ева за тайните и силите, които се крият в това дърво. И започна да я убеждава, че ако ядат от това дърво, ще станат като Бога, ще придобият знание, сила, свобода, няма да зависят от никого. Увлечени от думите на изкусителя, Адам и Ева престъпиха Божията заповед и съгрешиха. (66, с. 174)

 

Някой пита: когато Адам и Ева съгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите: ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да съгрешат първите хора? Фактът, че те съгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно, тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. (71, с. 35)

 

Няма по-опасен момент в живота от тоя, да измениш посоката на един лъч на Любовта. Хиляди години ще минат, докато поправиш тая погрешка. Да мръднеш само на една стотна от фокуса на Любовта, години ще отидат, докато поправиш отклонението. Спомнете си библейския разказ за грехопадението. Ева изяде само един плод и съгреши. Ще кажете: “Какво от това, че изяла един плод?” Така изнесен, разказът е за учени хора. В тоя плод има зараза, каквато носят сегашните микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, на чумата и на други заразни болести. Микробите на тия болести се размножават чрезмерно много. В една нощ те се увеличават с милиони и отравят организма на човека. На тия дребни, необуздани същества, които се размножават тъй бързо, трябва да им разредиш серума. Болният трябва да изпие 4-5 чаши гореща вода, за да се намали силата на размножаването им и процесът да спре. (54, с. 65)

 

В какво се заключаваше грехът на първия човек? – В желанието му да вкуси малко от забранената ябълка. Какво е казано в “Битие”-то? Там е казано, че първо Ева вкуси от забранената ябълка, а после даде и на Адама. Аз извинявам първата жена за нейната погрешка. Тя не е подозирала, че змията ще я излъже. Но как ще извиня сегашните жени? Нали те знаят, че ще ги излъжат? Защо грешат? Първата жена не е имала опитност, обаче втората знаеше, че могат да я излъжат. Защо не се ползваше от опитността на първата? Нали знаят, че който е вкусил от забранения плод, нищо не е постигнал; защо пак повтарят същата погрешка? Въпреки всичкото знание хората пак грешат. (122, с. 121)

 

Долината е мястото на най-голямото ограничение. Ако първият човек живееше на планината, нямаше да се изкуси. Докато си на планината, никой не може да те изкуси. Обаче той беше в райската градина, в долината на живота. Там има условия за големи изкушения. С какво се изкусиха първите хора? – С една ябълка. Каза им се: “Ако изядете тази ябълка, ще станете велики и силни, планини ще местите.” Всички хора искат да станат велики, всички се занимават с велики работи. И досега хората се стремят към величие, но или нищо не постигат, или малко постигат. Кой е създал нещо велико по този път?(142, с. 218)

 

Един познат ми разказваше: “На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах, не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не е трябвало да правя това, но станало вече…”

 

… Адам и Ева бръкнаха в меда, но ги изпъдиха от рая. Къде отидоха? – В затвора. Ето, вече 8 000 години как седят в затвора! Първи Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – “Не може ли да не грешат?” – Може, от тях зависи. Грехът не е нищо друго освен бъркане в кацата с мед. Според вас грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. Не е така! И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. (93, с. 208 и 215)

 

За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш – дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известен опит. Ако от първия път не научи урока си, Той го оставя да повтори и потрети опита, докато научи урока си. Казвам: Бог постъпи по същия начин и с първите човеци. Като съгрешиха, Той ги изпъди от рая. И за да не бъркат втори път в меда, Бог постави ангел при дървото на живота, да не се върнат втори път в рая. (93, с. 217)

 

Защо трябва да казваш на детето да не краде? Пусни го в градината си и го остави свободно. Там то ще се прояви. Ако започне да къса плодовете без позволение, то обича да краде. И да му кажеш да не краде, щом това желание е вложено в него, то ще се прояви. И Бог постъпи по същия начин с Адам и Ева. Той ги остави да живеят свободно в райската градина и ги изпита. (134, с. 185)

 

Учител иска да изпита учениците си, да види докъде са стигнали в даването. За тази цел учителят дава на един от учениците си една хубава ябълка. Той я дава на свой другар. Другарят му взема ябълката и я дава на трети ученик. Третият я предава на четвърти. Ябълката минава през десет ученика. Десетият занася ябълката на учителя. Учителят остава доволен от опита. Той намира, че учениците му са добри, щедри момчета. Ако ябълката беше изчезнала някъде по средата, учителят щеше да извади друго заключение за учениците си. Следователно, каквото ви се даде, трябва да го дадете на други, всички да вземат участие. За да дойде Любовта, човек трябва да е научил закона на даването. Когато ябълката попадне в ръцете ви, не мислете какво е съдържанието, но мислете на кого да я предадете, за да се върне пак там, откъдето е излязла. Човек се изпитва чрез ябълката. Ако първите хора бяха постъпили правилно с ябълката, светът щеше да бъде изправен. Като получи ябълката, Ева трябваше да я даде на Адам. Адам пък трябваше да я даде на Бога. Обаче Ева веднага опита ябълката и направи първия грях. Когато дойде едно желание в сърцето ви, не го опитвайте, но дайте го на друг някой. Когато дойде някоя мисъл в ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на друг някой. Каквито желания и мисли дойдат при вас, дайте ги на други; нека желанията се движат, нека обикалят света, докато намерят своя източник. (144, с. 100)

 

Никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н. Оставете тези неща настрана. Знайте, че никой не може да ви препятства. Всеки сам се спъва. Кой спъна първите човеци в рая? Бог ги постави при благоприятни условия за развитие, но те съгрешиха и излязоха от рая. Причината е в самите тях, в техните скрити желания. Човек се спъва, когато не разбира своите желания, не знае дали са полезни, или не. (30, с. 218)

 

Бог казал на човека да завладее всичко, но по един разумен начин; а той разбрал, че трябва да усвои, да завладее всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. (104, с. 219)

 

Хората са започнали да живеят щастливо, но не са издръжливи. Най-щастливи бяха първите хора, които имаха идеални условия в рая. Когато Бог създаде първия човек, Той му направи една държава, пълна с най-хубави дървета и плодове. Държавата беше райската градина. Господ прекара всички животни пред този човек да им даде имена, като му каза: “Всичко това давам на тебе!” Този човек, на когото Бог даде всичко (направи го господар), той направи една погрешка, за която го изпъдиха от рая, вън от неговата държава. Детронираха и него, и жена му; и като ги изпъдиха, поставиха пред райската врата един ангел да пази, да не се върнат назад. Питам: какво липсваше на тези хора? Някои ще кажат, че сгрешили. Не е въпросът там, че са сгрешили. Това е един незавършен процес. Защо имаше нужда да грешат? Можете да кажете, че този въпрос трябва и може да се разреши. И ти, който грешиш, пак не можеш да го разрешиш. Той има няколко подбудителни причини. Когато човек иска да стане богат, кои са подбудителните причини? Злото не е в богатството, но в това, когато човек иска да забогатее повече, отколкото трябва. Кои са подбудителните причини за това? Когато в душата на човека се явява желание да стане по-силен, отколкото трябва, да заповядва на целия свят, кои са подбудителните причини за това? Какво ще придобие той, ако има сила да заповядва на целия свят? Защото ако човек иска да стане всесилен, той е в противоречие с Първата причина, която е създала света. Мислите ли, че той няма да се намери в противоречие? – Ще се намери. Той ще си намери такъв противник, който цял живот ще го мачка и той сам ще се чуди за това. Хората искат да създадат идеална държава, но не вървят по правия път. Че природата е идеалната държава! По-идеална държава от природата няма! По-идеални закони от тия на природата няма!(49, с. 199)

 

Питам: кое заставя човека да краде? Ненаситните човешки желания го заставят да краде и да върши ред престъпления. Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства. Някой казва: желанията не представят нищо особено. Не, желанията на човека са на мястото си. Лошото не е в желанията, но грешката седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота. Сега аз изяснявам лъжливата страна на живота. Разберете ли нея, вие ще схванете правата страна. И тогава вече всички ще знаете, че спасението на човека зависи изключително от Любовта. В момента, в който любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието. Ако пък изпаднете в ада, достатъчно е да се хванете за една от машините, която произвежда светлина, за да излезете навън. (71, с. 32)

 

Всяко нещо, което е взето без позволение, трябва да се върне. Злото не се крие в предмета, който е взет, но в непослушанието. Никога не взимайте нещо без позволението на Любовта. Искате ли да откъснете един плод, питайте Любовта. Ако ви позволи, откъснете го. Ако не ви позволи, откажете се от него. Пазете свято заповедите на Любовта. Тя заповяда на първите човеци да не ядат от забранения плод, но те не я послушаха. (31, с. 62)

 

Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни – събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление. Грехът винаги се съпровожда с действия от първата категория. Например, Адам и Ева се събраха, събраха себе си с плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог от рая. (61, с. 6)

 

… Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философствате, без да чоплите, и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява!(39, с. 94)

 

От хиляди години хората живеят в несъгласие, в караници и разправии. Техният живот стана причина за бомбардировките. Всяка мисъл, проектирана в пространството, се предава чрез високоговорител. Вие не подозирате, че човек може да изпрати в пространството една динамична мисъл, като бомба. Само един човек може да причини голямо нещастие на човечеството. Една жена и един мъж в рая причиниха такова нещастие, от което и до днес хората не могат да се освободят. Всичко това дойде поради едно желание да си хапнат от една ябълка – от забранения плод. Какво лошо има в желанието да си хапнат малко? Казвам: първите човеци направиха една погрешка и не се извиниха. Напротив, те започнаха да се оправдават. Бог запита първо Адама защо «де от забранения плод. Той каза: “Господи, аз имах голяма вяра в Тебе. Другарката, която ми даде, се ползваше с доверие пред мене. Вярвах й, както на Тебе. Мислех, че каквото ми каже, е вярно. Ти трябваше да ме предупредиш!” Обаче Бог забрани на Адама да яде от дървото, което беше всред рая, но той забрави заповедта. Интересно е отде дойде на ума на Адама да се скрие! Цял ден Бог търси Адама, но едва привечер го намери. Тогава Адам каза: “Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях да изляза, защото съм гол.” – “Кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво?” Така вината падна върху Ева. На въпроса защо яде от забранения плод Ева отговори адвокатски. Тя каза: “Змията, която си създал, ме убеди да ям от този плод.” Защо Бог остави животните в рая? – Да се учат от хората. Кой е предполагал, че животните могат да предадат някои неща невярно? Значи Ева хвърли вината върху змията. Бог изслуша Адам и Ева внимателно и спря до тях, не отиде до змията да я разпитва защо е дала на Ева толкова лош съвет. И днес условията на живота са същите. И до днес хората се оправдават като Адам и Ева, но Бог не приема вече никакви оправдания и извинения. Оправданието беше важно само за Адам и Ева. По същия начин ние не можем да се извиним. Сегашният човек е поставен пред друг изпит. (53, с. 223)

 

“Роденият от Бога грях не прави.” Какво означава този стих? Възможно ли е човек да живее на земята и да не греши? Той прави погрешки, но Бог ги изправя. Страшно е, когато човек греши и не може да изправи погрешките си.Това се случи с Адам и Ева. Те сгрешиха и не изправиха погрешката си. Тяхното грехопадение завлече и животните. Преди грехопадението животните бяха на по-висока степен на развитие, отколкото са сега. Тогава те говореха и се разбираха с хората. Днес хората заеха тяхното положение. Те сега говорят, но сами не се разбират. Техният език е животински. Животните паднаха още по-надолу. Днес те си служат със звукове, с отделни срички, но не и с думи и изречения… Животните са души, изостанали в развитието си. Те са подобни на туристически хижи – в тях се спират възвишени духове за известно време, за да свършат някаква работа. Освен това всяко животно е символ на известно качество, на някаква добродетел. (90, с. 319)

 

Когато бащата изпраща синовете си на нивата, трябва ли един да работи, а другите да почиват на негова сметка? Всички синове трябва да работят задружно – всеки според силите си. Преди грехопадането хората не са работили на нивите. Тогава житото е расло сам¬ и то е дохождало при човека, а не човек – при него. Също така крушите, ябълките, всички плодове са расли сами и са отивали направо при човека. Човек е имал грижата само да остави кошницата под дървото и плодовете сами влизали вътре. Сега, ако продължавам още да говоря по този въпрос ще кажете, че това са приказки от “Хиляда и една нощ”. Днес това са приказки, наистина, но преди грехопадането тия неща са били факти. (85, с. 205)

 

Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на Земята. Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? – Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: “Роденото от плътта плът е, роденото от Духа дух е.” Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята. (55, с. 110)

 

Някоя жена не търси беден мъж, но търси да е богат. Казва: “Глупак да е, но да е богат, да го въртя. Умен да не е, но да е богатичък, да го въртя.” Питам: вие, жените, които завъртате мъжете, какво направихте в света? На жените говоря сега, какво направихте, кажете ми! Тия мъже защо ги народихте? Вие сте виновни. Първия мъж Бог го създаде, всичките други мъже вие, жените, ги създадохте, вие ги родихте. Вие раждахте досега тия мъже за престъпни работи. Те са ваши работи. Тия мъже са ваши деца родени... Първият човек живя с дъщеря си. Не му беше жена, той нямаше жена. И там беше престъплението – бащата, който се ожени за дъщеря си. Морал в света! Първото престъпление се роди от това желание, което се роди в нея да яде от забранения плод. (12, с. 10)

 

Туй състояние, което хората имат, мъже и жени, те сами са си го създали. Най-първо мъжът раждаше. После той искаше да се освободи от своя товар и накара жената да ражда. Той се освободи. Защо Адам искаше това? Казва: “Дотегна ми да раждам.” Всичките животни, които Господ създаде, Адам ги народи. Сега (да спи зло под камък), всичките мъчнотии, които съществуват в света, жената ги създаде. Като се народиха животните от него, кавга нямаше. Щом дойде тя да ражда, тя ги народи така, че всичко, което е родено от нея, се кара. Всеки на своето място е! Адам не трябваше да дава тази привилегия. Ева нямаше какво да ражда – трябваше най-малко три хиляди години да ходи мома. Той защо искаше да се запознае с неговия занаят? Сега, разбирайте ме право: Адам беше един художник, хубаво рисуваше. Той даде четката на Ева, а тя не трябваше да учи художеството, тя друг занаят трябваше да учи. Той не трябваше да поверява четката в нейните ръце. Какво ще направи тя сега? Цапа. Жената трябва да се върне…Та първото нещо, напуснете тия ваши грандиозни идеи да бъдете бащи и майки, големи хора. Приемете положението на слуги, на синове на Бога. Идеята за бащи и майки за след няколко хиляди години ще оставите. Сега се освободете!… Господ има само един Син. Той, най-разумният, роди само един Син, но на свят; пък ние имаме повече синове и дъщери. Рибите от нас са още по-големи майстори – по триста хиляди раждат. (103, с. 182)

 

Колкото мъдър да беше, Соломон се оплете в сърцето на жената, не можа да проникне в него и да го изучи. Тук той не издържа. Не само Соломон, но и по-напреднали от него са се спъвали в този въпрос. Културата на Соломона и до днес още съществува на Земята. Въпросът, който е интересувал Соломона, и до днес още не е разрешен. Адам, за когото се говори в “Битие”-то, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да издържи изпита си по този въпрос…

 

За да придобие едно велико благо, човек трябва да е работил върху себе си, да се е приготвил за това благо. Не е ли готов за известно благо, човек не може правилно да го използва, поради което пада. Адам, за пример, преждевременно искаше да има другарка. Той не беше готов още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на седмия месец, а не на деветия. Непослушанието на първите човеци стана причина за грехопадението. Прибързаха първите човеци…(118, с. 138)

 

Ако Бог не живее в нас, ние не можем се избави от противоречия. Ева не можа да се избави, понеже Бог не беше с нея. И Адам съгреши, понеже Бог не беше с него. Писанието казва, че когато съгрешили, те чули тогаз, че Господ дошъл отнякъде. И Господ казал: “Адаме!” Търсел ги Господ. Господ не е бил там, когато те съгрешили. Ти не можеш да бъдеш учен, ако Бог не е с тебе. Ти ще се заблудиш в знанието. В Любовта е същото. Всичко, каквото вършиш, ако Бог не е с тебе, ти ще се заблудиш. (58, с. 81)

 

Съвременният свят е пълен с религиозни, с вярващи хора, но и те не се разбират помежду си. Едни от тях поддържат гледището, че Бог е строг и наказва хората за техните грешки. Други поддържат гледището, че Бог е Любов. Казано е, че Адам и Ева съгрешиха в рая – Бог би ли ги? Имаше ли тояга в рая? Те престъпиха заповедта на Бога и заради непослушанието си трябваше да напуснат рая, да отидат в света. Адам и Ева съгрешиха, но причината за грешката им не е една и съща. Ева се изкуси от змията, Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от грешката си? За да изправи грешката си, жената трябва да разбере характера на змията. С други думи казано, жената трябва да разбере естеството и животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи грешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. (14, с. 65)

 

Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и на място. Щом Любовта ви напусне, веднага идват мъчението, съмнението, лъжата, злото и т.н. Докато Адам и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, те живееха като деца. Щом Ева си позволи да яде от забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адам «де от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая. С излизането им от рая се създаде трагедията. (31, с. 87)

 

Ако плесниците могат да оправят света, пръв Бог би си послужил с тях в рая. Когато Адам и Ева съгрешиха, Бог не ги би, но ги търсеше цял ден и след като намери Адама, запита го: “Адаме, къде си? Защо се криеш?” – “Убоях се, Господи, от Тебе и се скрих.” – “Защо не изпълни волята Ми?” – “Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ям от забранения плод.” Бог нищо не отговори. После запита Ева: “Защо яде от забранения плод?” – “Змията ме излъга. Аз мислех, че всичко, което си създал, е чисто и си служи с истината.” Бог изслуша и двамата и каза: “Нали ви заповядах да не ядете от дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните Моята заповед. Ако бяхте отишли двамата до забраненото дърво, нямаше да съгрешите. Ева отиде сама и се поддаде на думите на змията.”

 

И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от Любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога. Ако обичате някого, ще отиде при Бога да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти как да постъпите. Бог е Любов, следователно Той ще ви научи как да обичате. (23, с. 361)

 

Казваш: “Бог не постъпи с мене както трябва.” Значи с всички постъпва добре, само с тебе постъпва лошо! Това показва, че ти се считаш за божество, на което трябва да се обърне специално внимание. Бог е абсолютно справедлив и никого не съди. Как постъпи Той с Адама? Като съгреши, Адам се скри от лицето на Бога. Като го търсеше из райската градина, най-после Бог го намери и попита: “Де си, Адаме?” – “Скрих се, Господи, от лицето Ти, защото съм гол.” – “Кой ти каза това? Да не си ял от забраненото дърво?” Бог не каза на Адам, че е съгрешил, не го осъди, но го остави сам да си признае погрешката. Следователно, ако видиш, че брат ти греши, не му казвай, че е сгрешил – остави го сам да види голотата си. Бог потърси начин да се изправи погрешката на Адам и Ева. Те излязоха от рая, но обнадеждени. На змията Бог каза: “Понеже ти изкуси първите човеци, главата ти ще бъде смазана.” На Адама каза: “Ти ще изкарваш прехраната си с пот на челото.” А на Ева каза: “От тебе ще се роди Оня, Който ще покаже на хората пътя за рая, да се върнат там, отдето са излезли.” Първият грях стана поради непослушанието на Адам и Ева. Сега непослушанието трябва да се замести с послушание. Христос трябва да влезе в човешките мисли, чувства и постъпки като идея. Само така ще познаете Бога в себе си. (134, с. 46)

 

Казват за някого: “Той е отличен философ или отличен богослов.” Всички хора са отлични. И Ева беше отлична жена, но направи една погрешка; същевременно тя направи и едно добро. И Адам направи една погрешка, но направи и едно добро. Всички говорят за грехопадането, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае доброто, което те направиха. Адам направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което те направиха, и то е записано. Не се спирайте само върху погрешките на хората. Намерете доброто, което са направили и правят, и мислете върху него. Не говорете за любовта, която сте изгубили; говорете за любовта, която сте спечелили. Не говорете за мъдростта, която сте изгубили, говорете за мъдростта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили, говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любов, спечелената мъдрост, спечелената истина на Адама са по-велики, отколкото изгубените. (94, с. 73)

 

Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас! Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Йоана. В “Откровение”-то има разказ за книгата, запечатана със седем печата. Йоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата. И агнето отворило книгата. Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предначертал за нас. (68, с. 177)

 

Радвайте се, че имате мъчнотии, изпитания, изкушения, страдания, падения. Чрез тях вие обработвате и развивате дарбите си. Не съжалявайте, че сте паднали, а използвайте падането си за своето повдигане и възлизане нагоре. Така се е създала културата. Адам и Ева паднаха, но създадоха условия за повдигане на човечеството. Който мисли право, той вижда доброто, което се крие в мъчнотиите и изпитанията. Ученикът на Божествената школа трябва да знае, че на всички отрицателни сили в природата отговарят положителни сили, т.е. добродетели и дарби. Това е закон, който трябва да знаете. Човек се учи не само от положителното, но и от отрицателното. Важно е човек да използва разумно всички условия, при които живее. И непослушанието, което е спънало първите човеци, дава добри уроци. (16, с. 116)

 

Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. – “Защо Бог допусна греха?” – За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас…

 

… Не питайте защо съгрешиха Адам и Ева. Адам съгреши, за да излезе от рая, да срещне Христа и да познае Любовта. Тя ще го води по нови пътеки – по пътеките на истинския живот, знание и свобода. Сега това ви е достатъчно. В бъдеще ще научите цялата история на живота. (84, с. 135 и 137)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...