04_12 ИЗГОНВАНЕТО ОТ РАЯ

[Albena]

ИЗГОНВАНЕТО ОТ РАЯ

 

По-благородно същество на Земята от човека няма, но и по-упорито същество от него няма. Казано е в Писанието: “И разкая се Бог, че направи човека.” Значи Бог се разкая, че преждевременно е поставил човека в рая. Дълго време още трябваше да стои вън от рая, за да се приготви за райския живот. Понеже първите човеци не бяха готови за рая, изпъдиха ги вън, в широкия свят, там да се учат и възпитават. Няма по-велико училище за човека от живота. И няма по-велика възпитателка за човека от природата. Каквото и да се говори за създаването на първите човеци, това е голяма история. Двама души бяха в рая, но не живееха в единство, имаше нещо, по което се различаваха. Когато двама души не са на еднакво ниво във физическо, в духовно или в умствено отношение, те не могат да вървят заедно – единият ще върви по-напред, а другият – след него. (31, с. 105)

 

Не е лесно да се опише онзи свят. Още по-мъчно е да се опише Божественият свят. Може да се говори за Божествени състояния, но не и за Божествения свят, който е абсолютна светлина. Влизаш в света на живата светлина, без никакви сенки. Как ще опишеш този свят? Като влезеш в Божествения свят, ти ще бъдеш съвършено сам. Всички хора там представят един човек. Чуваш, че някой ти говори, но никого не виждаш. Чуваш музика, виждаш светлина навсякъде, но жив човек не виждаш. Ти изпитваш жалост, скръб. Щом изпаднеш в това състояние, веднага слизаш по-долу – в рая. Ако и там не можеш да живееш, напущаш рая и слизаш още по-долу – на Земята. И Адам беше сам в рая, но като не можа да използва тези условия, Бог му даде другарка. Те пожелаха да имат и дечица. Тогава Бог ги изпъди от рая, като им каза: “Слезте на Земята и там се плодете.” В рая няма място за това. Раят е място само за един човек. Ако не искаш да бъдеш сам, ще слезеш на Земята. Там е място за двама души, там е място и за деца. На Земята можеш да живееш по стария начин. Обаче, има един свят, дето хората живеят в Любов. (69, с. 358)

 

Цялото човечество – това си ти. Един ден, ако ти и жена ти останете сами и ако цялото човечество изчезне, ти ще създадеш ново човечество. Сегашното човечество на кого е? На Адам и Ева – те бяха двама непослушници, изгонени от Господа из рая, и те образуваха това човечество. И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете какъв е бил мързеливец! И като е видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: “Защото били много чисти и святи, затова ходели голи, а децата били грешни – те да се облекат.” Но там е въпросът – Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така?… Тъй че не произлизате от много благородна фамилия – не само вие, но всички.

 

Човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си. И тъй казва Господ – с пот на чело, и затова изпъди Адама и Ева да се научат да работят, и ние всички сме изпъдени да работим, да създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и да се върнем в духовния свят забогатели. (126, с. 166 и 201)

 

 

 

Мнозина се питат защо Адам и Ева напуснаха рая. Отговорът е много прост: те излязоха от рая, за да помагат на своите ближни. Докато бяха в рая, те се намираха в положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адам беше здрав, но не искаше да работи. Той търсеше хора, които да работят за него, затова пожела да има другарка. Бог задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше същото желание – други да работят за нея. И двамата търсеха лек начин за живеене, но Бог им каза: раят, в който живеете, е място за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане в рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде в болницата. Раят е място за работа – за права мисъл, прави чувства и прави действия. Днес много хора, като Адам и Ева, искат да живеят охолно, да не работят, да не правят добрини. В това се заключава тяхното нещастие. Защо искаш всички хора да те обичат, само за тебе да мислят и работят? Това са външни условия, които не правят човека щастлив. Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагането на близките. Ако живееш така, работите ти сами по себе си се нареждат. Бъди всякога готов за работа, за да те отпишат от болницата. (132, с. 129)

 

Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: “Защо трябва да греша?” – За да познаеш силата си. – “Ние предполагаме, че има безгрешен свят.” – Дайте ми един човек, който не е грешен. Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: “Направихте греха, идете да го поправите.” Като ги изпъди из райската градина, им каза: “Поправете греха и като го поправите, Аз ще ви приема.” Ние сме вън от рая, за да изправяме прегрешението. Сега се разкайваме за това прегрешение. Преводът не е правилен, ако аз бих превел Библията, ще кажа тъй: “Изпрати ги Господ вън да поправят грешката си и да се върнат в райската градина.” Хубаво, не е лошо – който разбира, все същият закон е. Тъй седи великата истина. Ние питаме защо дойде грехът в света? – За да се покаже нашата сила. – А защо трябва да се разкайваме? – За да увеличим силата си, да бъдем два пъти по-силни. Животът седи в двойната сила. Човек, който не е двойно силен – човек, който няма достатъчно сила да изправи своята погрешка и да остане още толкова сила за едно добро – той е слаб човек. (24, с. 130)

 

Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога като Негов син и разбира, че без Любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адам сгреши, защото още не се беше определил. Той живееше в рая, но не се ползваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, с Бога, и пожела да има другарка, с която да се разговаря. Желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. Сегашните хора са извън рая. След излизането на Адам и Ева от рая вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора от рая? – Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква грешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Грешката на Адам се заключаваше в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им и те се намериха пред отворената врата на рая. (96, с. 165)

 

Ние виждаме как се роди една проказа в рая. Когато човек влезе в дисхармония с Великата причина и наруши един от великите закони в света, какво стана? Изгониха го от рая. Първият човек внесе в света лъжата и кражбата. Легендата казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, от което никой човек нямал право да яде. То се наричало дърво на познание на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво, понеже Бог, от любов към човека, му позволи да яде от плодовете на всички дървета, а само от това дърво – не, защото ако яде, ще влезе в стълкновение с цялото битие и ще умре. Адам Му обещал, че няма да пипа, но изпратил жена си да отиде и тя да вземе. Казал й: “Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш и аз да ям.” И понеже тя имала известен ум, могла според съвета му да го направи. Онзи, който пазеше това дърво, беше черният адепт. Казват, че змията дошла отвън. Значи самото дърво си имаше свой пазач. Жената, като дойде до него, попита: “Можеш ли да ни дадеш от този плод?” Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна дървото и каза: “Не може – ако ти дам, и мене ще изгонят от рая.” Ева му казва: “Не бой се! Ще ми дадеш един плод – моят мъж обича науката, иска му се да разгледаме плода и ще го върнем.” Излъга го. Той първо й повярва, но и той я излъга, и тя го излъга. Тя взе плода и го изядоха с мъжа си. И след туй изгубиха рая. Адептът отиде да се оплаче на Господа и каза: “Излъга ме – уж за науката го взе, уж мъжът й научно се интересува. Обещаха, че ще го гледат само и ще го върнат.” Тогава Господ отиде в рая да ги потърси, но и двамата се бяха скрили. От това ядене в тях станал преврат и те сами не могли да се познаят. Дотогава били смели и решителни, а като яли от плода на това дърво, станали страхливи като зайци. Като чули гласа на Господа, скрили се под шубраките и оттам казват на Господа: “Чухме гласа Ти, но не можем да се явим пред Тебе, че сме голи.” – “Кой ви каза, че сте голи, и защо се страхувате, да не би да сте яли от забраненото дърво?” И започнаха тогава Господа да лъжат. Най-първо се изхитри Адам, казва: “Господи, тази жена, която ми даде, тя ме излъга.” Като хванал жената, тя също лъже. Казва: “Онази змия ме излъга.” Не я е излъгала змията, но тя излъга змията. Понеже и двамата излъгаха и понеже лъжата не се прощава в невидимия свят, Господ казва: “Хайде навън! Понеже ти лъжеш, послуша жена си и тя лъже, хайде извън рая! Тук такива ученици не искам.” И на змията казва: “Понеже ти не устоя на думата да пазиш това дърво на боговете, ще носиш голямото проклятие. Хайде и ти навън!” И тогава змията и човекът излязоха навън. Дотогава и дяволът беше в рая. Той беше пазач на това дърво. Оттам насетне и Адам, и Ева, и дяволът, и змията – всички излязоха. Доколко е вярно – не гарантирам, такава легенда има. Ако за това бесят хората, аз ще се откажа от достоверността й. Не искам да ви кажа, че съм готов да умра за това. Ще дойдат онези капацитети – учените хора, които ще я тълкуват, колкото искат. Има нещо вътре, в основата си вярно. Има нещо в тази ябълка – тя съдържаше нещо, което измени естеството на човека и човекът оттам насетне се промени. Хората, които се родиха оттам насетне, имат друг отпечатък. Децата, които се родиха от тях – единият се роди престъпник и уби брат си, и това до ден днешен продължава. Ние казваме, че дяволът е причината. Змията беше, която пазеше дървото. Ние искаме да си изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, ако той не иска. Дяволът е като търговец – той може само да го предложи. Според мене дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола. Ти трябва да защитаваш правото на Господа, трябва да живееш един порядъчен живот. (46, с. 117-119)

 

Казва Мойсей, че Бог тури на изпитание Адама. И досега всички богослови много хубави трактати пишат. От моето гледище казвам: много учени деца са те. Те пишат нещо, което абсолютно няма никаква основа в природата и тук никак не съществува… Има един свят, който от самата вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят, е направен по образец на онзи, идейния свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Сега ние имаме два вида послушание, понеже двама учители имаме. Бог казва: “Няма да ядете от това дърво дотогава, докато Аз не ви позволя, Аз да ви покажа как се яде от това дърво.” Адам трябваше да слуша и да търпи едновременно – учеше послушанието и търпението. Но раят беше едно велико училище, в което имаха право да влизат и ученици от противоположния лагер на тъмнината. И дойде един адепт от противоположната страна – отвън, от външните учени, и каза: “Хубаво място е тук. Знаете ли каква сила се крие в това дърво?” Ева, ученичката на Адама, отговори: “Господ ни е забранил да ядем от него.” – “Но Господ ви опитва! Вие трябва да имате инициатива, да бъдете смели и решителни!” И те послушаха него – наместо да послушат Господа, послушаха този адепт, ядоха от плода на забраненото дърво. И какви бяха последствията? – Дойде смъртта. Следователно онзи адепт, който дойде в рая, задигна живота на Адама, открадна го и си замина, и остави смъртта в рая. Като дойде Бог, видя, че те са яли от този плод, разбра, че са се заразили вече. Както най-страшната от любовните болести е сифилисът (най-страшната проказа, която светът някога е виждал), тъй грехът е най-страшната болест, която съществува в света, която носи смърт и унищожава живота. Тъй седи истината. Ако тази болест влезе в човека, тя трябва да се изпъди навън. Когато Бог дойде, според законите на Школата Той облече нова дреха на първите хора и ги изпъди извън рая, за да не се зарази той с тази страшна болест. Казвате: “Сгреши човекът!” – Не изпъдиха човека заради това, че сгреши. Не за греха – за непослушанието го изпъдиха. Казва тогава Господ: “Идете при този черен адепт вън и живейте. Всеки трябва да иде при своя учител.” И 8000 години те са при своя учител в света, който ги учеше, че ако ядат от това дърво, ще станат богове. В човешка форма ще станат като боговете! И каквото каза този учител, те го туриха на Земята. (60, с. 296 и 298)

 

Всички трябва да работите, за да се премахне омразата и лъжата от света. Първият грях в света влезе чрез лъжата. Онази, първата жена, като яде от плода, излъга. И като прогледна, не каза: “Господи, сгреших!” И Адам не каза, че сгрешил, но каза: “Господи, видях се гол и затуй се скрих от Тебе. Аз имах много добро желание, но онази, красивата жена, която Ти ми даде, ме въведе в грях, та сега се лиших от Твоето благословение.” Господ хвана жената, но и тя е майстор на лъжата! Тя каза: “Господи, аз видях змията на дървото горе, тя ми показа един плод. Аз мислих, че този плод е нещо хубаво и ядох от него.” И двамата сгрешиха, и двамата после казаха на Господа: “Господи, тази работа Ти можеше да я оправиш. Не можеше ли по друг начин?” И повика Господ един ангел и рече му: “Извикай тия двамата избраници и ги изпъди из рая с камшик.” И рече на Адама: “Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тая земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината.” А на жената рече: “Ти в мъки ще раждаш, докато се научиш да обичаш Истината.” Хвана тогава Адам жена си под ръка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назад, погледнаха към рая и казаха си: “Изгубени сме!”… Най-първото нещо: ще любите Истината. Най-хубавото, най-красивото нещо е да говориш истината, да няма абсолютно никаква лъжа. (38, с. 276)

 

Защо Бог допусна грехопадението, защо Адам сгреши, защо Ева сгреши? Направили една погрешка – детинска работа. Бащата взел, че ги изпъдил от рая. Казва: “Ще садите нови дървета, ще пазите моя закон.” Защо ги изпъдил Господ из рая? – Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако Господ ги беше оставил, щяха да заразят всички растения с тази нова болест. С тях заедно изпъди и болестта; за да избави рая от една проказа, затова ги и изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото изнесоха тия микроби със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка! Най-първо мислеха, че тя ще унищожи всички наши лозя. Намери се обаче едно средство и всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, се приспособиха и започнаха да растат. Някои не изкорениха лозята си. След 12 години тези лозя започнаха да дават отпор на филоксерата, приспособиха се. Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8 000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8 000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има мощни хора, които като хванат дявола, гътват го на земята. (17, с. 43)

 

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: “Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при Мен.”(35, с. 61)

 

Бог създаде живота, т.е. отвори вратата на живота, за да влезе Той сам при нас. Човек създаде смъртта, т.е. отвори вратата към нея. Бог каза на първите човеци: “Няма да отваряте вратата към смъртта!” Въпреки заповедта на Бога Ева отиде при тази врата и посъветвана от змията да влезе вътре, тя леко похлопа, отвори вратата и влезе да види какво има там. Стремете се към всичко, което води човека към вратата на живота, а не към вратата на смъртта. Това се постига само със светли мисли и възвишени чувства. То се постига с помощта на истинското положително знание. Това значи да даде човек път на новите идеи в себе си по нов начин. Новите идеи водят към нов живот – живота на Любовта. Новият живот изключва съмнението, подозрението, лъжата. (31, с. 242)