04_13 АДАМ И ЕВА И НИЕ

[Albena]

АДАМ И ЕВА И НИЕ

 

“Всяко растение, което Отец Ми не е посадил, ще се изкорени.” Когато Бог направи първия човек, каза му да изучава птиците, рибите, животните и да наследи земята. А когато създаде втория човек, направи го градинар – каза му да обработва земята. Сегашните хора не са и от градинарите, те са от ония, които Господ облече в кожа и им каза: “Ще идете и ще орете земята! Много ще орете, малко ще получавате.” А на жените каза: “Вие пък ще зачевате и с много болежки ще раждате.” Защото такива жени, които се съблазняват от едно дърво, не могат да бъдат царски дъщери. Сегашните вдовици и жени се съблазняват от погледа на един мъж. Или ако те се съблазняват от малките драскулки, които той пише и го считат велик поет, те не могат да се нарекат царски дъщери. Някой мъж свири много хубаво на цигулка и веднага жените се влюбват в него. Чакайте, той свири наистина, но и жили. Той пее, но после кожи дере. Нали това е факт?(131, с. 202)

 

Лесно е да се каже, че си създаден по образ и подобие на Бога. Питам: носиш ли качествата на Бога в себе си? Ако ги носиш, наистина си излязъл от Бога. Ако не ги носиш, и да си излязъл някога от Бога, много си се отдалечил от Него. Казва: “Слаб човек съм, не мога да се сравнявам с богатството на Бога, не мога да бъда щедър.” Така не се говори. Ти не можеш да се сравняваш с Бога, но ще дадеш път на възможностите, които са вложени в тебе, да ги проявиш. Бог е създал света, цялата Вселена. Ти не можеш да направиш същото. Цялото пространство е заето вече. То е изпълнено с делата на Господа, но ти можеш да вземеш участие във вселената. Ти можеш да вземеш дял в Божието дело. (142, с. 69)

 

Всички хора, всички душй имат еднакви права. Защо? Защото всички са излезли от Бога и Той еднакво гледа на тях. Бог гледа еднакво на всички същества – от най-малките до най-големите. – “Как е възможно това? Нали човек има образ и подобие на Бога? Той е по-високо от всички животни и Бог към него трябва да има особено отношение.” – Не говорете така! Сегашният човек е далеч от образа и подобието на Бога. Днес, когато на бойните полета се избиват милиони хора, не може да се говори за такива, които са запазили образа и подобието на Бога! Образ и подобие на Бога имат само онези, които любят. Невъзможно е да поддържаш убийството и да говориш за Любов. И в свещената Книга се говори за извършени убийства, но какъв е резултатът от тези деяния?(64, с. 9)

 

Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес в лицето на човека не виждаме образа на Бога това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден. Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта; към онова знание, което изключва невежеството, и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека!(34, с. 75)

 

Сегашният човек е изгубил своята първична красота, която трябва да възстанови. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това всеки съзнава, че е изгубил този образ и се стреми отново да го придобие. Колкото по-съзнателно работи човек върху себе си и изправя погрешките си, толкова по-лесно ще се върне към своя първичен образ. За да придобиете този образ, от всички се изисква самообладание, справедливост, милосърдие. Това са условия, необходими за здравословното състояние на човека. (41, с. 281)

 

Първите човеци – Адам и Ева – са направени от Бога; останалите човеци са произлезли от хората. Сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се роди от Бога. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Когато се говори за човек, роден от Бога, това се отнася до неговото вътрешно съзнание. Казваме, че Божественото съзнание в тоя човек е събудено. При това съзнание човек гледа на себе си като на частица от Бога. Роденият от хората и като се ражда, и като умира, изпитва в себе си едно вътрешно колебание. (134, с. 217)

 

Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. Казват някои: “Нали хората са направени по образ и подобие Божие?” Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим! За да кажем: “Ние сме направени по образ и подобие Божие” – трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. (123, с. 22)

 

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които са му дадени, или не ги е използвал за добро… Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота. (55, с. 144)

 

Желая ви да дойдете до онова знание, с което да превръщате горчивите неща в сладки. Желая ви лесно да се справяте с всяко куче, което ви лае, и да му кажете: “Бог те създаде със Словото Си, а мене направи с ръцете Си.”(41, с. 108)

 

… И затова съвременните хора грешат. Те не мислят. Всички мислят, след като направят греха. Това не е мислене. Мисли преди да си сгрешил! Така ще се сполучи. Първите хора, след като сгрешиха в рая, започнаха да мислят. Сега се изисква да вървим по обратния път: да мислим преди да грешим, а не да грешим и после да мислим. (26, с. 100)

 

Мнозина дохождат при мене и ме питат: “Отде идеш?” – Оттам, отдето идеш и ти! – “Аз нищо не зная за себе си, нищо не помня.” – Влез в архивата на своя живот, дето е написана цялата ти история и чети. Аз зная твоята история. Тя датира от времето на създаването на първия човек. Тогава ти си бил в рая, при добри условия, но един ден в райската градина влезе адепт във форма на змия и те изкуси. И до днес още носиш последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени от Адам и Ева, още не са свободни от тази змия. Ще дойде ден, когато те ще приемат доброволно закона на Любовта и ще му се подчинят. Който живее в Любовта, той е свободен. (23, с. 44)

 

Вие не сте успявали в желанията си, защото всякога сте искали големи неща, вършели сте големи, велики неща. Всички препятствия в живота ви са идвали, само защото сте искали големи, грандиозни работи. Отсега нататък ще искате малки работи. Ева искаше да стане голяма като Бога. И Адам искаше същото. Всеки казва: “Искам да стана големец, виден човек.” Сегашните мъже и жени са все големи хора. Помнете: не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете!(90, с. 305)

 

Какво е станало сега с вас? Станало е това, което стана с Ева. Тя като отиде при дървото, дойде черният адепт, казва: “Добър ден.” Понеже беше доста учена, Ева казва: “Какво правите?” – “Изучавам това дърво.” – “Намерили ли сте вътрешното съдържание, знаете ли какво се крие в това дърво? – Човек, който вкуси от това дърво, става като Бога.” – “Тъй ли? Аз не зная.” – “Като Бог става!” – “Казано ни е да не го бутаме.” – “Вие не сте разбрали. Вие не сте от учените хора. Това го намерих аз, аз ви казвам една истина.” Де е погрешката на Ева? – Тя повярва. В какво трябва да вярваме? Според мен човек в три неща не трябва да мени вярата си: щом вярваш в Истината, не мени вярата си. Щом вярваш в Любовта, не мени вярата си. Щом вярваш в Божията Мъдрост, не мени вярата си. Светът надолу с главата да се обърне, не мени вярата си за нищо. Вярата за другите неща може да изменявате, но щом дойде до Истината, не мени своята вяра. (103, с. 144)

 

В природата съществува един закон: не можеш да избегнеш последствията на твоите постъпки. Бог, Който направи първия човек, макар да му вдъхна дихание от Себе Си, като съгреши този първи човек (макар че той казваше, че жената била виновна, това-онова, и после се разкая), но Господ ни най-малко не му прости. Той го изпъди вън от рая. Вие казвате: “Повикайте този син, нека се разкае.” Бог изпъди Своя син, а днес някой баща не може да изпъди сина си. Бог изпъди и Адама, и Ева от рая, и двамата ги изпъди навън. И след това тури един ангел при вратата да пази да не се върнат, като им каза: “Идете сега в света, там да се учите.” Вече 8000 години и ние не сме рая. Значи не разкаяние, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора! Докато човек не се поправи, той не може и да се разкае. Като се поправи, той ще се разкае. И сегашните хора, като направят едно прегрешение, казват: “Господи, ще се разкаем.” Не, не разкаяние, но изправяне трябва. Човек трябва да изправи своите мисли, своите чувства, своите постъпки и своите желания. Силата на човека седи в това, да изправи себе си. Страданията, които претърпяваме, показват, че ние сме хора, които не се изправяме. (50, с. 19)

 

Казано е в “Битие”-то, че Адам и Ева сгрешиха, когато ядоха от забранения плод. Те не знаеха какво нещо е лъжа, грях. Обаче щом ядоха от забраненото дърво, те прибегнаха към лъжата, да се оправдаят.Те се извиниха със змията, но не признаха, че искаха да станат големи като Бога и затова ядоха от плодовете на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адам пък се оправда с Ева. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. (55, с. 303)

 

Какво трябваше да направи първият човек? Той трябваше да се въздържа, по-малко да яде, а главно – да не яде от забраненото дърво. Какво направи той? Издържа ли изпита? Не, първият човек яде именно от забраненото дърво. Тъй щото това, което първият човек не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквал. Въздържане е нужно на съвременния човек! Когато някой ви предлага от плодовете на забраненото дърво, вие ще му откажете. – “Защо не искаш да опиташ един от тия плодове?” – “Защото не съм гладен. Някога съм опитвал тези плодове и втори път не се решавам да ям от тях.”…

 

… Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с Любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата Любов можете да минете отвсякъде, и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази Любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание! – “От какво да се въздържаме?” – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на Любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди 2000 години, когато Христос дойде на Земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната Любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат. (36, с. 53 и 66)

 

В света съществува закон на периодичността, според който каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от време същото ще се върне и към него. Това показва, че между силите, които действат в природата, има известно отношение. Тия сили зависят от ред причини. За пример, ние не знаем защо след като се заповяда на човека да не прави това или онова, както Бог заповядал на Адам и Ева да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, иде изкушението? Защо трябва човек да се подлага на ред изкушения? Докато Адам бил сам в рая, никаква заповед не му била дадена. Щом се яви Ева, веднага заповедта дойде. Въпреки това Бог е знаел, че те няма да устоят, че трябва да напуснат рая и да излязат вън от него, дето ги чакат нещастия и страдания. Защо е станало това – не знаете. Много неща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано в живота: докато е сам, човек не е изложен на изкушения. Свърже ли се с някой човек, изкушенията идат едно след друго. (130, с. 237)

 

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае защо му са дадени тялото, умът и сърцето, какъв е техният произход и каква е задачата им. Същевременно той трябва да знае какво му предстои да свърши всеки ден. Това е наука! Не само това, но човек трябва да изучава живота, добрите и лошите условия – да знае кога какви неща се създават. Когато Адам беше в рая, при най-добрите условия, той роди Ева – женско дете. Ева беше първото дете, което се роди при добри условия. Значи при добрите условия на живота Бог ражда мъжко дете, а човек – женско. Като съгрешиха, Адам и Ева напуснаха рая и излязоха вън, при неблагоприятни условия. При тези условия именно Ева роди двама сина – Каин и Авел. При неблагоприятните условия на живота човек ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трябва да подобри условията на своя живот. Каин е първият син, който се роди при лоши условия. (130, с. 184)

 

Не живее ли добре, човек неусетно ще се намери пред смъртта и ще съжалява, че нищо не е разбрал от живота. Който е живял добре, той не съжалява, че заминава за другия свят. За него смъртта е промяна, през която всеки човек трябва да мине. Който се е родил, той трябва да знае, че ще умре. Раждането и смъртта са един и същ процес. Който не иска да умира, той не трябва да се ражда. Кога умря Адам? – Когато роди Ева. – Кога умря Ева? – Когато роди Каина, своя престъпен син. Ева живя и след това, но както раждането на Ева подготви смъртта на Адама, така и раждането на Каина подготви смъртта на Ева. Следователно във всеки човек има такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговата смърт. Същевременно в него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговото раждане. Първите водят в крив път, а вторите – в Божествения път. (130, с. 168)

 

Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и животът се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между сърцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата причина на нещата. Сърцето има отношение към храненето. Каквато храна употребяваш, такъв ще бъде животът ти. Отровната и нечиста храна разрушава организма. Така дойде смъртта между хората. И днес още хората употребяват нечиста храна, и все Ева обвиняват. И до днес още те ядат от забраненото дърво и все Ева обвиняват. Те не виждат дявола, който им нашепва да намразят тоя-оня, да направят зло на някого, а обвиняват Ева за нещастията си! Не търси вината в Ева, но вглъби се в себе си и чуй тихия глас, който ти нашепва: “Направи добро на този човек, помогни му да се повдигне!”(22, с. 25)

 

Светът е устроен вече, няма защо хората да го преустройват. На хората предстои да изучават растенията и животните, които са създадени от милиони години насам. Съществата, които посяха семената на растенията и на плодните дървета, имаха грижа за това. Те пренесоха тия семена от други места и ги посадиха на Земята. Милиони работници извършиха тази работа. Те пренесоха и рибите, и птиците от специални места. Така пренесоха и животните, а накрая и човека. Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпрос за създаването на човека, той казва, че Бог е взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание и станал жива душа. – Не, човек не е бил направен по този начин, той е бил свален на Земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма – да бъде, от една страна, понятна за всички, а, от друга страна – скрита за обикновените хора. (65, с. 204)

 

Ние сме поставени пред една дилема: искаме да знаем защо светът е в това положение, в което днес го виждаме. – Светът е в сегашното си положение от нашия рационализъм. Първите рационалисти бяха Адам и Ева. Докато те не бяха яли от забраненото дърво, те бяха деца, те вярваха във всичко; но след като ядоха, казаха: “Тази работа не става само с вяра!” Ние трябва да разсъждаваме, да видим кои са дълбоките причини за нещата. Те ядоха и станаха рационалисти. С първия опит, който те направиха по рационализма, изгубиха своето място в рая и ги изпъдиха оттам. Господарят ги извика и им каза: “Чувам за вашето домостроителство, дайте си сметка!” Двамата си дадоха сметка и излязоха вън. Това е една алегория, но алегорията е философия, която вие трябва да разчлените. Алегорията е един скрит план, по който, ако човек знае да работи, много неща ще научи. Ако човек разбира законите, той би могъл много нещо да направи. (49, с. 62)

 

Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава… Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. (62, с. 257)

 

Казвате: “Защо страда човек?” Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в Пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в тоя път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога... Сега вие искате да знаете как е станала тази работа с първите човеци. Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: “Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си.” Не, такава философия не съществува! Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. В момента, в който съгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта… Ти си в пълен мрак – повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш. Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: “Какво ли са мислили Адам и Ева?” Точно това, каквото и вие днес мислите. (71, с. 6)

 

Не казвайте, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали, е опаковка на нещата. Човешкото е опаковка на Божественото. Човешкото е средство, а Божественото – цел. В прилагане на средствата се крие благородството на човека. Адам прояви благородството си, като последва Ева. Той можеше да не яде от забранения плод, но яде и каза: “Дето отива Ева, и аз ще вървя след нея. Много пъти се оплаквах от нея, но решил съм повече да не се оплаквам. Няма да роптая вече, приемам я такава, каквато е.” Казвам и на мъжете, и на жените: престанете да се оплаквате едни от други. (54, с. 81)

 

Сега искам да ви наведа на мисълта, че човек сам кове своето щастие и нещастие. Това зависи от неговите възгледи за живота. Има два възгледа за живота: Божествен и човешки. Първият възглед произтича от послушанието, от връзката на човека с Бога. На първия човек бе казано: “Ще ядеш от всички плодове в рая, само от едно дърво няма да ядеш – от дървото за познаване на доброто и злото. Ако не ядеш от това дърво, ще бъдеш щастлив.” Вторият възглед произтича от непослушанието, от връзката на човека с втория учител. Той дойде при Ева и я запита: “Защо не ядете от това дърво?” – “Забранено ни е.” – “Криво сте разбрали Господа: ако ядете от неговите плодове, ще станете като Бога. То съдържа всички възможности, каквито Бог има.” Адам се раздвои, натъкна се на противоречие – кой от двата възгледа е прав. Той искаше да примири и двата възгледа и си каза: “Първият възглед опитах и останах жив. Ще опитам и втория възглед.” Адам опита и втория възглед, но не можа да се върне към първия… Адам нямаше никаква опитност. Той не знаеше какво нещо е смърт, и си каза: “Ще ям от забраненото дърво, да видя ще стана ли като Бога.” Сегашният човек има вече опитностите на миналото. Какво му е нужно сега? Да работи като алхимик, да отделя чистото от нечистото. (69, с. 120)

 

Доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото е по-голямо злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Под думата “зло” разбираме неблагоприятните условия за развиване на човешките мисли и чувства, както и за проява на добрия живот. Доброто пък носи благоприятни условия за проява на възвишения живот. Окултистът се стреми, именно, към възвишения живот, който примирява злото с доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни понятия. Например, той счита богатството за добро, а сиромашията – за зло. Обаче има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията – добри. Какво ще кажете за такова богатство и такава сиромашия? Адам и Ева бяха най-богатите хора в света. Те живяха в рая, но направиха една грешка, за която ги изпъдиха вън, в света. Те отидоха в широкия свят, който, в сравнение с рая, е голям затвор. И до днес още хората се намират в този затвор – излежават наказанието си. Малко време им остава да лежат в този затвор. Наближава времето, когато ще бъдат пуснати на свобода. Щом платят последните полици на своите прародители, те ще получат свободата, за която копнеят техните души. (111, с. 144)

 

Всички противоречия, които съществуват и между растенията, и между животните, и между хората, се дължат на мъжете и жените. Мъжете и жените са причина за всички противоречия, които съществуват както в живота, така и в цялата природа. Значи Адам и Ева, първите човеци, създадоха противоречията. За да се освободят от противоречия, хората трябва да живеят в закона на Любовта. Но понеже криво разбраха този закон, те изоставиха Любовта. Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но силата, знанието и богатството. Днес всички хора се стремят към сила, знание и богатство. Днес всички хора се стремят към външното – към това, което мами, привлича очите. Затова Христос казва: “Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога!” На Земята славата е временно, преходно нещо. (129, с. 8)

 

Не говоря за обикновената любов, която вместо да помага на човека, го събаря. Аз имам предвид Божията Любов, която повдига всички същества. Някой ученик се оплаква, че не му върви училището, и търси помощ от някой приятел или приятелка. Докато очаква на външна помощ, той нищо няма да направи. Такъв пример имаме в живота на Адама. Той беше поставен в райската градина, там да реши една важна задача. Но Адам каза: “Сам не мога да реша задачата си. Искам да имам един приятел или приятелка, заедно да решим задачата!” Даде му се една приятелка, но вместо да решат правилно задачата, те сгрешиха, заради което ги изпъдиха от училището. Изпъдиха ги вън, в света, там да решават задачите си. Това не изключва отношенията между хората. За да бъдат свободни, мъжете и жените трябва да се върнат в центъра на Любовта, от която са излезли. Само така те ще се познаят и обновят. Само така ще разберат какво значи отношение между души. (64, с. 115)

 

Човек не може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човек може да живее и като Каина, но в края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живее като Авела, той може да бъде убит, но за предпочитане е да бъде убит, отколкото да убива. За предпочитане е човек да се роди в рая, отколкото извън рая. Който се е родил извън рая, той всякога е недоволен. Недоволството показва, че извън рая човек ражда мъжки деца, от които едното непременно ще убие другото. Най-после трябва да роди трети син, който ще остане жив. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Всяка лоша мисъл ражда още една мисъл, които започват да се борят, докато едната унищожи другата. Всяко лошо чувство ражда второ чувство, които също влизат в борба помежду си. Всеки ден човек може да бъде в положението на Адама или на Ева – да се намира пред дървото за познаване на доброто и злото; всеки ден човек може да бъде изкушаван и да греши; всеки ден човек може да бъде в рая и вън от рая; всеки ден човек може да бъде в положението на Каина и да убива или в положението на Авела и да го убиват, или в положението на Сита и да живее, да радва родителите си.

 

Едно трябва да знаете: човек още не е разрешил задачата на Адам и на Ева. И до днес той още продължава да влиза и да излиза от рая. Това са процеси, които всеки момент стават в човешкия живот. Всеки ден човек може да бъде Христос, Който отива за Египет и след това започва да проповядва; всеки ден човек може да бъде Пилат, Юда, Павел и т.н. И най-после, човек може да бъде възкръсналият Христос. Кога може човек да възкръсне? – Когато влезе да живее в Божествения ден. Докато е в човешкия ден, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пъти трябва да се завърти Земята, докато влезе човек в Божествения ден на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква възкресение. При това положение той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е човекът – в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е човекът, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине през процесите на ставане, оживяване и възкресение, човек още не е завършен процес. Ставането подразбира събиране на материал за градеж. Оживяването подразбира развиване на тялото. Възкресението пък представя развиване на съзнанието. Желая тази година всички да възкръснете!(130, с. 190)