198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

[RPX]

198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

В първите години на своята дейност Учителят работеше индивидуално с всеки, посещаваше първите приятели, пишеше писма. От начало е започнал с един човек, после с втори, с трети и десетки години е работил само с няколко човека и постепенно, постепенно се увеличават онези, които прихождат към първоначалната група. Появилите се вече духовни групи той ги напътства за изучаване на Евангелието. Насочва ги да посещават църквите, да пеят църковни песни. Целта е била да се насочи техния духовен стремеж към изучаване на Евангелието и за вътрешна духовна работа. В онези години той е съветвал това събиране на приятелите да става в църквите където свещениците изпълнявали своите църковни служби. Първите приятели са били изрядни църковници, пеели са много хубаво и са участвали в местните църковни хорове, които по онова време са наброявали от пет до десет човека. Правили са усърдни молитви, коленичили са пред олтарите. Дори са ставали много рано и в пет часа сутринта са събуждали църковните служители да им отварят на здрач църквите. Получил се един невероятен подем и наплив,в църквите в първите години на века.

 

Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове. Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите.

 

Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме.

 

Писмо от Учителя до двама свещеника в Търново, 1915 г.

 

„Проучавайте Учението Христово основно. Пазете ума си винаги да бъде светъл, сърцето Ви чисто, душата добра, духа крепък и Господ, Който вижда и знае, ще преобърне всичко да работи за добро. Истината няма защо да се бои, нейните дела са ясни. Живота на всеки човек е свидетелство за или против него. Помнете, че всичко в тоя свят се мени, и хората ако са днес, утре ги няма. Всеки, който иска да се приближи до Господа ще мине през изпитание, те могат да дойдат и от вън и от свои. Христос не пострада от чужди. Ний знаем добре, че човешките работи по човешки свършват. Божиите по Бога. Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя.

 

Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават.

 

Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина.

 

Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина.

 

Моят привет на двама Ви.

 

П.К. Дънов