Jump to content

05_2 АДАМ – ЧОВЕКЪТ НА САМОСЪЗНАНИЕТО


Recommended Posts

АДАМ – ЧОВЕКЪТ НА САМОСЪЗНАНИЕТО

 

Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно. Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст. Но с въвеждането на човека в рая в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем както трябва, а има и друг един процес, наричан възкресение, Любов, Царство Божие и пр. Всички тия термини означават една велика истина – това е космическото съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космическото съзнание – в него човек реализира мира, по който е копнял: той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общочовешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. (4, с. 72)

 

Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди самосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от творческия процес на живота, от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите – на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. (4, с. 54)

 

Сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са фаза. Човек в сегашното положение, и той е една фаза, една преходна форма. Че е така, ще видите, като изучавате антропологията. Ще видите разни форми, ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Има черепи, които са отпреди 100 хиляди години. Това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Те определят едва 10 хиляди години. Сегашните учени хора станаха по-смели – определиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е, разбира се! Адам – това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам “отец на самосъзнанието, което сега имаме”. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора… Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не можете да разчитате на щастлив живот на Земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два или повече дни (това периодически става) да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. (46, с. 277)

 

Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: “Още не му е дошло времето; това ще стане в някое бъдещо прераждане.” Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия?… Това е самоизмама на човешкия обективен ум или на плътския човек, направен от пръст и дух. Трябва да знаете, че в човека има зародиш на две раси – сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух. Хората на първата раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. Плътското винаги се бори с духа. Кой човек, като се е борил със себе си, т.е. с духа, е победил? Който се бори със себе си, може да победи, но същевременно и се разрушава. Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало. Сегашните ученици трябва да станат по образ и подобие Божие. И Христос казва, че трябва да служим на Бога с дух и истина. (99, с. 262)

 

Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. В този смисъл Бог е постоянна и абсолютно неизменна величина във всичките Си отношения. (130, с. 26)

 

Адам, като го повика Господ, каза: “Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях.” Откъде дойде страхът у него? Този страх той наследи от онази раса, от която излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе? Това е един научен въпрос, който трябва да проучвате. (49, с. 113)

 

Окултната наука казва, че когато Адам бил в рая, вън от рая съществувала друга една култура, друга една раса, която е причина за съгрешаването на първите хора в рая. Вие можете да четете тези окултни твърдения, а дали ще вярвате или не, то е друг въпрос. Не само тогавашните учени са казвали това, но и много от сегашните учени поддържат същото, но не смеят да кажат истината…

 

В осма глава на Притчите е казано: “Веселих се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите синове.” Не се говори за тази обитаема земя, която днес хората населяват; те са живели на друго място. Синовете човечески са тези, които постоянно идат на Земята. Кои са тези човечески синове? Някои ги наричат ангели. Ако четете Сведенборга, ще видите, че той изкарва ангелите произлезли от една предшестваща раса. И от сегашната раса има кандидати за ангели. Онези, които стават ангели, придобиват знание и мъдрост. В онзи свят има доста празни места за онези, които ще станат ангели!(50, с. 13)

 

Под “Адам” подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа. Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един Месия. Най-старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по-стари в духовния свят, а по-млади във физическия. След бялата иде шестата раса – светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около Земята… Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформиране, създаване на света. (61, с. 59)

 

Като наблюдаваме природата, виждаме, че тя е правила милиони опити, но с тях не е свършила работата. Тя не е достигнала до една завършена форма, не е завършила своите опити. Казвате, че човек е последната дума на природата. Но изглежда не е така. Кой човек е последната – сегашният човек ли? Сегашният човек ни най-малко не прилича на първия човек. Учените са открили черепи от най-далечното минало, които показват едно маймуноподобно състояние на човека. Маймуните са дошли, след като човек е сгрешил. Според окултистите маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои от тях станали маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция и вследствие на това те са останали маймуни. Наблюдавайте постъпките им и ще видите, че те имат доста голяма култура. Те са вегетарианци. Няма нито една маймуна, която да е месоядна. При това те са много любопитни, от чисто хиромантическо гледище имат доста интересни отлични качества. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека липсва два пъти това, което липсва на маймуната. Маймуните нямат стражари, затвори, те нямат проповедници, съдии. При това те живеят много добре. (49, с. 91)

 

Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито се сее. Ледът може да даде нещо, само след като мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на Северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг… Лоши са условията на Северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха – и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха се създаде след излизането на Адам от рая. Тогава именно Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. (47, с. 147)

 

Култура е само това състояние, което се явява в човешкия дух. Писанието казва, че е вдъхнал Бог в човека дихание и той станал жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и оттам е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: “Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам – според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш Моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега.” Тъй седи истината. Ние, съвременните хора, сме в състоянието на животните, върнали сме се назад. Съвременната култура е култура на животните. Ето, в 1914 година, във всеобщата война, се избиха 6 милиона души, и то най-образованите. Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици. И всичкият разврат сега в Европа, както и всички нещастия, се дължат все на тази война. Тази война не беше друго освен животинска война. (60, с. 141)

 

На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва: “Няма да ядеш от това дърво, то е дървото на познаване доброто и злото. Няма да ядеш, докато Аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво.” Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на Черната ложа, и те можеха да влизат в рая. И един от адептите на Черната ложа отива в рая и казва на Адама: “Знаеш ли какво се крие в това дърво?” Той му отговаря: “Казано ми е да не бутам това дърво.” А черният адепт му казва: “Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност.” Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията – смъртта. Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на Адама и му остави смърт. Те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал. И според закона на школата Бог ги облече в кожени дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека, че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черният адепт. И казва им Господ: “Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител.” И толкова хиляди години има, откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече – станаха роби. (4, с. 14)

 

Като е нарушил закона на свободата, човек е създал закона на необходимостта, благодарение на което земята е пълна с гробища. Бог каза на Адам: “От всички плодове яжте, но не и от дървото за познаване на доброто и злото.” Адам не послуша Господа, яде от забраненото дърво и напусна рая. От този момент се яви в света законът на необходимостта. (135, с. 15)

 

Вие сте в едно спящо състояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал дихание – тогава се съзнал. Но като се отделил, видял, че сам не се живее. “Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя?” Съзнал се, съзнание ново му дошло, тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар. Сега, тъй се тълкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви разправя тази велика история, тя е тъй интересна!(11, с. 323)

 

Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави и всички противоречия от нея идват. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички низши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от неговата. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая, но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът. Затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят Любовта и нейната чистота. Защото ако и мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят Любовта в новата й форма – да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват, и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали. Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не низши похоти и страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е царството на Любовта, братството и свободата. (4, с. 172)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...