Дух

[valiamaria]

Дух

Бог в Своето битие е Дух.

Духът е изявление на Бога. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е

начало на всички неща.

Казано е: “В начало бе Словото.” Словото – това е първото проявление на Любовта в

материалния свят. А Любовта – това е първият плод на Духа.

Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на

началото на всички неща.

Ето защо първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой

път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до

Истината. И най-после – до Божествения Дух.

Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината,

не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

И това Слово говори: “Духът е онова, което дава Живот.” Живот има, защото има Дух.

Духът е внесъл Живота. Истински Живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото

има живот, който не произтича от Духа.

Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В

него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки

недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот. Той крие в Себе Си

всички първични форми, в които Животът се проявява. А под първични форми се

подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е

написан лист от великата книга на Живота.

Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и

множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си

полюс до другия. Затова казвам: един е Духът, много са духовете. Духовете – това са

дихания, родени от едното Дихание.

В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото Му разнообразие. И величието на

Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на

видимите светове и разкрива какво е Бог.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си.

Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи Своите блага, доброволно, без да Му

искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас.

Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са

съзнавали това. Те са определяли тази разумна Сила, която изтича от Бога и се проявява в

света по различни начини; наричали са я с най-различни имена – първична субстанция,

първична енергия, закони на Природата и прочее.

Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света,

която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за

да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго,

освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ космичен план.

Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят Той е невидим, но от

гледище на Божествения свят Той е така обективен, както тялото във физическия свят и както

душата в Духовния свят.

Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-

великите плодове в Живота. Тези плодове са:

Любов, Радост, Мир;

дълготърпение, благост, милосърдие;

вяра, кротост, въздържание.

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен,

Ангелски и човешки.

Любов, Радост, Мир – това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, Радостта –

майката, Мирът – тяхното дете.

В триъгълника на Ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта – майката, а

милосърдието – детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между Ангелите!

В третия триъгълник вярата – това е бащата, кротостта – майката, въздържанието –

детето. Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете

между светиите!

За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само

душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за

Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето,

такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва

свещен трепет пред Божия Дух, защото Животът и растенето ¢ зависят от него.

Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми.

Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и

Дух. Тогава Вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум

той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.

Едно помнете: първичното в човека – това е неговият Дух. Първата проява на човека е

проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието.

Душата – това са възможностите на Духа.

Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато

Божественият Дух слезе в Духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това

отново възлиза към Бога.

В това слизане и възлизане, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от

които се пораждат три стремежа.

Първият стремеж на Духа е стремеж към Живота.

Вторият стремеж на Духа е стремеж към Знание.

Третият стремеж на Духа е стремеж към Свобода.

Човешкият Дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и

развитие. Душата е съкровищница на човешкия Дух. Тя носи всичко онова, което той е

придобил от незапомнени времена до днес.

Човешкият Дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства,

всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от

човешкия Дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с

всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия Дух.

И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека

взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии,

всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух. Той оперира

свободно с материята – може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира. Така например,

когато Духът иска да намали трептенията на светлината, Той сгъстява материята около

Себе Си.

Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани.

Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа. И това, което наричаме борба

между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с

Живот, то е стремеж на последния да я направи по-пластична и по-податлива на Неговата

творческа работа.

Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият

само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички

дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.

Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава

подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и

започва да се разработва. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се

прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно.

Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да

бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към

слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука

силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще

измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и

да го вършите съзнателно.

Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни

работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му

заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.

Когато Духът проникне в човека, Той непременно ще се прояви. Няма сила в света,

която може да попречи на Духа да се прояви. Но без Чистота, човешкият Дух не може да се

прояви в силата си.

Слушай Духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на Земята.

Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия Дух. Ала човешкият

Дух седи над всяка наука. Ето защо не се кланяй на онова, което човешкият Дух е създал,

което ти си създал.

Почитай Духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията

воля! Защото човешкият Дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е

научил от Бога.

Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си! Остави Той

да те ръководи и упътва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти

вършиш.

И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата Слънчева система е навлязла

в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново

съчетание със Слънцето. Ние влизаме в досег с една девствена материя и които са готови,

ще възприемат Новия живот, който се крие в нея, и ще възкръснат. Които не са готови, ще

чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна.

Приготви се за идването на Духа!

И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се отвори.

Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.

Не отваряй вратата преди Духът да е дошъл! Не затваряй вратата преди Духът да е

влязъл!

Работи там, където Духът работи!