ПРЕДГОВОР

[valiamaria]

ПРЕДГОВОР

Когато говорим за окултната страна на живота и явленията, подразбираме онова, което произтича от свръхсъзнанието. В природата има две същности: външна - обусловена от съзнанието и самосъзнанието; и вътрешна, скрита - определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнанието и самосъзнанието са полюси в обикновения живот на съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а самосъзнанието - с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник. Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание.

Космичното съзнание е стъпката след развитието на самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е недостъпно за самосъзнанието, съставлява областта на окултните явления. Когато Учителят проявяваше сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за него бяха възможни неща, които ние смятаме за чудеса. А за силата н космичното съзнание те всъщност са обективни, реални и естествен явления.

Учителят казваше: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях Но когато съм сам сред природата, само като направя едно движение произнеса няколко особени думи, пред мен се явява каквото пожелая, каквот ми е потребно. Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с легло маса, на която е сервиран пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквит пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения кажа известни думи - палатката изчезва с всичко в нея." Това са естествени действия за космичното съзнание, защото всичк в нашия свят е само сянка на онова, което съществува в четириизмерни свят, където се проявяват космичните възможности. Човекът на космичнот съзнание може да се пренася на далечно разстояние, да се явява едновременн на много места в най-различни области на Земята. Той може да е тук и същото време да е в Америка, Русия, Индия и пр. Учителят казваше: „Аз н съм в тялото, тялото ми е само една катедра, от която говоря." Учителят казваше още: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога д излизам от тялото, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и ва на това изкуство." Има много такива примери от неговия живот. Учителят припомняше, че и Христос владееше това изкуство: „Когато положих Христос в гроба, той разчлени тялото си и изчезна, а после, когато се яви н учениците си, пак го сглобяваше."

Човек, който може да става видим и невидим, е господар на смъртта И ако все пак минава през нейната врата, прави го, за да не съблазни хората около себе си и да не злепостави окръжаващите го близки пред властта и обществото. Най-после, минавайки през вратата на смъртта, той облекчава пътя на обикновените хора, понеже възпитава и самата смърт. Защото и смъртта е живо същество. Нали Христос, като мина през дверите на смъртта, слезе в ада, отвори вратата му и извади оттам всички грешници. Така казва писанието. С това той даде урок на смъртта, като и показа, че е по-силен от пея. Учителят твърдеше още, че един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек. Тялото им само изглежда обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици." Той беше господар и на живота, и на смъртта.

Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето учение е наука и религия." Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ, а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и вечно обновява. За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш." Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше. А може онзи, който притежава преживяното, живото знание.

Всички факти, случки и явления в следващите страници са ми разказани от онези, които са ги наблюдавали и преживели. Всичко е реално и действително, няма нищо измислено. Явленията и случките от живота на Учителя ни показват, че стоим пред възвишено духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на Земята. Учителят нямаше личен живот, животът му сред нас беше израз на космичното битие. Той твърдеше: „Зад мене стои цялото Небе. И словото, което ви говоря не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, които прониква цялото Битие." Много са случаите и фактите от живота на Учителя, които говорят за неговите възможности на велик просветен, на човек, за когото няма невъзможни неща. Окото на Учителя беше будно за всички нещастия и радости, за всички човешки действия. Той проникваше целия човешки живот и го носеше, така да се каже, в себе си, преживяваше го и с това помагаше на онези, които страдат. Учителят предупреждаваше и помагаше там, където кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато е нужно човек да преживее определено страдание, да премине през някакъв изпит. Тогава той не се намесваше, дори ако някой можеше да плати с живота си, понеже това е опит, от който човек трябва да научи нещо, да придобие известно знание. А за Учителя и за ученика в неговата школа опитът беше основа на знанието.

Както за слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага, когато трябва - например, да лекува по най-различен начин. За него не беше необходимо да види болния, за да определи диагнозата, защото космичното му съзнание проникваше и владееше цялото пространство. Ето защо той само с една дума, с един поглед, с един жест можеше да лекува болести, за които лекарите са се произнесли, че са неизлечими.

Учителят можеше да заповядва на стихиите, да променя природните явления и да ги насочва в друга посока, влизайки във връзка със същества, които стоят зад тях. Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша, земетресения, вулканична дейност и пр. не са механични процеси, а са резултат от работата на известни разумни същества и онзи, който може да се свързва с тях, умее да отменя или отлага някои събития. Но той учеше, че и всеки човек със своята мисъл, със своя живот въздейства на природните стихии. Учителят беше маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на природата за изпълнение на Божията воля и за благото както на отделни хора, така и на цялото човечество. Той беше ясновидец от най- висока степен и виждаше всичко не само около себе си, но и всичко, което става по цялата Земя и в целия Космос, виждаше в миналото и в бъдещето. Когато събирах тези спомени за явления и случки, се натъкнах на факта, че всички хора, които са били в контакт с Учителя, са изпитали по най-различен начин неговата сила, неговото знание, неговата любов, неговата връзка с небето, неговото ясновидство, неговата магична мощ. Болните са ги изпитали, като им е помогнал да се излекуват; объркалите пътя в живота са ги изпитали, като са намерили вярната посока; хората със съмнение по отношение реалността на духовния свят са ги изпитали чрез някакъв духовен опит; изпадналите в опасност за физическия си живот са ги изпитали чрез светкавична помощ, след като са отправяли мисълта си към него. И ако можеха да бъдат събрани всички свидетелства, явления и случки от окултния живот на Учителя, бих казал като апостол Йоана: „И още много чудеса направи Исус, които ако се съберяха всички, не биха стигнали книгите на целия свят."

ВЛАД ПАШОВ