Jump to content

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ


Recommended Posts

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа.

Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека.

През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цяло­то обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със със­редоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват.

Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението.

Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност.

Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище.

Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята.

Кл. Скопаков казва по този въпрос:

„Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]

Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява.

Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа.

Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение.

1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет. По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент. Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около себе си. Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност.

Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност!

Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета.

2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр.

3. Художествен елемент може да се внесе в обучението по родния и чужди езици.

Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр.

Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон.

4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки.

5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.

6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент.

7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание.

8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето. По този начин се развива у детето усет за ритъм, пластика и за връзка между тях и вътрешния, психичния живот на човека.

9. Художественият елемент може да играе голяма роля в т.н. другарски час - детски клуб, за който ще говорим по-късно.

Изкуството, художественият елемент ще внесе една нота на радост в детския живот, а детският живот трябва да е потопен в благодатните й лъчи.

Художественият елемент да се внася по възможност чрез художественото творчество на самото дете. През този период детето трябва да развие усет за красотата във форми, краски, тонове, думи и художествени образци.

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all"> </b> <b><br clear="all"></b> [1] Сп. „Свободно Възпитание”, 1935 год., XIII год., 4-5 кн.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...