Jump to content

Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.


Recommended Posts

Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.

Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.”

От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи. Разбира се, няма да караме детето на тежка земеделска работа, която е за възрастните. Трудът в училището ще бъде в най-лека форма, съобразно възрастта. В най-ранна възраст даже ще бъде повече игра или преход между игра и труд. Това особено важи за труда в детската градина /в предучилищната възраст/ или в долните отделения. Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви към труда. Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд. Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в себе си нещо от характера на играта.

Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко физически труд. На малките деца трябва да се падне физически труд един час на ден, и то не наведнъж. Този час трябва да се разпредели на няколко части - с междини.”

А всичкото друго време ще се употреби за обработка на материала, на опитностите, добити от труда и от наблюденията сред природата.

Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр. ще събере достатъчно факти, впечатления, преживявания и пр. и после в класната стая ще ги обработва. Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.”

Чистене пътища

Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.”

Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета. Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят. И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество.

Прокарване пътища

При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места.

Чистене извори

Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.”

„В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр. За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот.

Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.”

За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична:

1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено.

2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.

3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност.

От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сила. По този начин у детето ще се развие естетичен вкус, дух на активност и инициатива.

Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца.

Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят. Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма. Изобщо, трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността.

Правене лехи

Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа. Физическият труд в бъдещото училище ще играе роля, обаче ще бъде без вериги, без товар, а ще бъде едно приятно занимание. Сега трудът е станал задължителен и се смята като бреме. Физическият труд трябва да почне по възможност от най-ранна възраст. Отначало той трябва да почне по този начин: детето ще движи една количка, за да я пълни с пясък и да я пренася на друго място за някаква нужда.”

Детето с ръчни колца, с мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, според възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на градината на лехи. У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма.

Освобождение дръвчетата от гъсеници

В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват.

Отглеждане цветя и зеленчуци

При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици.

Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат. От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата. Последните изследвания доказаха, че всеки вид краска действа физиологически и психически върху човека, събужда у него известни идеи, чувства и подтици.

Посаждане и отглеждане на плодни дръвчета

Красиво правило е следното: Да се съберат семената или костилките на изядените плодове и да се посадят. Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка внася нещо в човека. По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение.

Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.”

Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.

Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи.

Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото.

Залесяване на околността

Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви.

Отглеждане на декоративни растения

Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа.

Облагородяване на плодни дръвчета

Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети. От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани.

Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши.

Децата с радост продължават това и след като излязат от училище.

Пчеларство

Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината.

Отглеждане на пшеница

„Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница!”

Учителят

С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас.

Консервиране зеленчуци и плодове

На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове.

Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр.

***

Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането. На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и богатите. Така ще се развият у децата социални чувства. Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството.

Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота.

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували.

Работа в градината през зимата

На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват. В зеленчуковата градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата. Ако есенното копане не стане, то се прави през зимата или в хубавите дни или в началото на пролетта. През зимата се отърсват клоните от снега. В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване. През пролетта отново се намазват стъблата с вар.

В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда.

Когато училището е голямо, може да се приготви разсад и в парник.

* * *

Всички ученици в България, които са 1 200 000, за колко време могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система на обучение и възпитание в България, то тя в десет години ще бъде покрита с плодни дървета, пътищата ще бъдат очистени, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Това ще подобри и икономическото положение, понеже народа ще има храна изобилна, евтина, хигиенична, чиста и красива.

<b><br clear="all"></b> [1] Сп. „Учител”, 1910 год., 7 кн.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...