Jump to content

Трудът - изходна точка при обучението по природознание


Recommended Posts

Трудът - изходна точка при обучението по природознание

Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата.

Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.

Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр.

По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр.

За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила:

По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях.

По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване.

При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им.

Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда.

Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа:

а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда;

б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота;

в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им.

Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците:

Връзката между корените и листната корона

Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу. Могат да проверят това. Какво учудване, каква радостна изненада би била за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона!

Какво ни говори подбелът? /Tussilago farfara/

Когато децата минават край някоя рекичка напролет, ще видят често брегът й гъсто покрит с подбел. Това растение неволно ще привлече детското внимание листата му са отгоре зелени, а отдолу - бели. Оттам и носи името си. Защо отдолу листата му са бели? Поради многото космици. Има растения като подбелът, които растат край вода и често там има много мъгла и роса. Тогава листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори.

Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението

Децата по време на излет чрез наблюдение и сравнение скоро ще намерят, че растенията във влажни и слънчеви места имат по-големи петури и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същ вид. Често ще срещат в гората момковата сълза Polygonatum officinalis. Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация.

Какво ни говорят дебелецът и белият смил?

Когато децата са на планински излет, те ще обърнат внимание на едно красиво скално растение, прилично на звезда. То е дебелецът /Sempervivum/. Там ще намерят и сродното му растение тлъстига /Sedum acre/. Листата им са корави и месести, пълни с вода. Какво предимство има растението от това? Много важно предимство. Те могат да изтеглят малко вода от земята, понеже растат на сухи, скалисти, припечни места. Понеже мястото е припечно, то има опасност да се изпарява много вода. И ето, листата се обвиват с дебела кожица, която не позволява силното изпарение. И второ, растението натрупва в листата си много вода, която да стигне до следния дъжд.

По-нагоре в планината могат да срещнат разни космати растения, цели бели поради мъха или космиците, с които са покрити. Такъв е например белият смил /Gnaphalium/, който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Витоша, много родопски и Рилски върхове и пр. После има много други бели /космати/ алпийски растения: мъхнатият очиболец /Potentilla nitida/, гладницата /Graba carinthica/ и пр. Какво предимство има белият смил със своята мъхнатост? То е една друга мярка против силното изпарение. Но може да има и на по-ниско място мъхнатост на растенията, пак като средство против силното изпарение. Например, свещицата.

Систематични наблюдения над фасула и хмела

Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, докато намерят подпора. И това не може да се обясни с външни влияния: светлината, топлината, влагата и пр., които нямат пръст в тези завивания.

Детето ще се научи да гледа с благоговение на Великия живот в природата.

Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а настрана близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се извие настрани към влагата, и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки.

Превръщане на светлината в топлина в студено място

Когато децата се разхождат в гъста, сенчеста гора, могат да срещнат красивите пъстри листа на ботурчето /Cyclamen/, гълъбовото око /Anemone hepatica/, каменоломката /Saxifraga/и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата им са червено-морави по долната си повърхнина. Да се обърне внимание, къде има такива растения - в гъстите, сенчести места. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна побърхнина става червена /антоциан/. Червеният цвят абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението. Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия.

Но това, което следва по-нататък, е още по-поучително: ако растението, което наблюдават децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните са червени отдолу. Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше.

Децата ще забележат в излетите, че много растения в студени планински места рано напролет са цели червени. Например каменоломката /Saxifraga/, великденчето /Veronica praecox/, тлъстигата /Sedum atratum/, пропадничето /Pedicularis incarnata/ и пр. Тук пак се превръща светлината в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени. Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението.

Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква

Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата.

Ралицата при нещастни случаи.

Наблюдения се правят върху ралицата /Delphinium consolida/, самакитката /Aconitum/, върбовката /Epilobium angustifolium/ и пр. Ако поради някоя извънредна случка стъблото се смачка, полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува коляно, едно избиване, и тя се изправя. Така тя има положение най-благоприятно за посещение от насекомите. Това не е обикновен растежен процес, понеже тая част от стъблото, която извършва извиването, е вече завършила растежа си. Това не може да се вземе и като причинено от особено дразнене на мястото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите части на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно.

Какво ни говорят белите капки по листата?

В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/. Тя има красиви дебели листа с бели капки и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво. От там и белите петна по листата. Когато мястото е влажно и сенчесто, изпарението е слабо. Тогава междуклетъчните пространства са особено големи там, дето има най-много дихателни устица. Това е мярка за засилване на изпарението.

Наблюдение над конопката /Linaria cymbalaria/

То расте по скалите, закрепено на скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските скали. Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата.

Закон за трайността на цветовете

Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността.

Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/

Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой.

* * *

Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения!

Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство!

За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот! У него не е всичко на мястото си.”

Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят! Той с възторг описва чудните им инстинкти. За илюстрация ще дадем само няколко примери от неговите опити и наблюдения.

Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/

Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор. Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка под земята. На местоназначението разтрошава топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или са останали във вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка.

Наблюдение над паяка тарантул.

Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици.

Изучавания върху бръмбара гробар

Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала.

* * *

На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ.

Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си.

Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.

Могат да се правят опити с дъждовните червеи в градината след дъжд: макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...