Jump to content

Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ


Recommended Posts

Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети

Детският труд сред природата трябва да стане център, около който ще се върти цялото обучение. При работата на детето сред природата ще се повдигнат много въпроси от разни области: смятане, геометрия, история, география, природознание и пр. Тогава запознаването на детето с тия предмети ще бъде вече във връзка с неговите нужди. То ще чувства нужда от тези предмети, понеже те имат връзка с неговата дейност. Тогава то с интерес и с любов ще ги учи. А тъкмо това е нужно от педагогическо гледище. То ще ги учи с интерес, понеже ще търси в тях отговор на въпросите, които изпъкват в него и които са необходими, може би за разрешение на някои практически задачи и за задоволяване на някои реални нужди във връзка с труда му в градината. А някой път интересът му ще бъде поради любознателност, породена в него от наблюденията и дейността му. В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр. С голям интерес и с голяма активност и творчество детето ще иска да разреши една задача по смятане или геометрия, като знае, че това е във връзка с работата му в градината или на полето. И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр. те ще се осветят и разберат чрез обща класна работа, в която участват учениците и учителите.

Смятане и геометрия

Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година. То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година.

Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1]

Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.”

Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята. Те трябва да се нареждат в редове и фигури. Лехите ще имат особена форма. Тяхната форма, брой и ред ще дадат материал за смятане и геометрия. Те ще се учат от децата повече нагледно, паметно, отколкото с отвлечени разсъждения. Формата на някои цветя и листа, плодове, броят на венечните листа и пр. ще дадат също материал за смятане и геометрия. В градината детето ще има случаи да срещне триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, окръжности и пр. В някои редове са изсъхнали няколко дръвчета или цветя. Те ще се извадят от общия брой, за да се види, колко са останали. Те са добър случай за изваждане. При детския труд лесно могат да се учат четирите аритметични действия. Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение.

След беритбата на плодовете, те се претеглят. Количеството им се записва. Това е смятане. После купуват се някои работи, нужни за градината. Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр. После се изчислява какви разходи са направени за градината през годината. Те се събират, за да се види общият разход. Сравнява се с разхода за миналите години. От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата.

Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото.

Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр.

Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му. Ако има дисхармонични чувства, нека чертае концентрични криви линии и пак ще се промени разположението му.

Рисуване, чертане и моделиране

Рисуването много естествено може да се свърже с детския труд сред природата. Детето ще приготви скици на лехите, план на цялата градина. Ето добър случай за запознаване с чертане. После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр.

Роден език и чужди езици

Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр.

Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.

История и география

Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.

Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им.

Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2]

При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.

Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината. От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.

Астрономия

Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват. После ще наблюдават, че някои звезди местят своите положения спрямо другите звезди, и така ще дойдат до планетите. Могат да наблюдават фазите на луната; могат да се научат по нейната форма и положение да познават, в коя фаза се намира тя, ида определят по луната, в коя посока се намира слънцето. Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето!”

Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас.

Ръчен труд

Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели. От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.

* * *

Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност. То ще учи този кръг от явления. В по-горните отделения и класове то ще изучи същите видове явления в по-научни форми. От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и към такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано. Значи интересът му ще се разшири.

* * *

Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той:

„В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско.

Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк?

Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд.

Жива работа през всички годишни времена!

По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел.

Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.

Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич.

В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна.

Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.

От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път.

Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане.

Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика.

Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои:

1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона.

Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов.

В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест.

Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:

Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма. Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр.

Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика. После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази. Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване.

Цял образователно - стопански цикъл.

По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти.

2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете.

Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода!” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива.

Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се.

До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.

Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.

Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.

Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.

Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява.

Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем.

За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане.

Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час.

Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.

За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/.

Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.

За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата. Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио. Попълняхме нуждите още с доброволни вноски на съестни продукти. Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар. Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от училището. Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички. Всяко дете си носи хляба. В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр.

С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество.

Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат.

В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет. Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те.

Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот.

За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост.

Селото, обаче, живее като една общност.

За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едно­временно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност:

1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс;

2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда;

3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка;

4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение;

5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;

Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето.

Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди.

Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб.

От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места. И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”

Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата. После ги учех да си говорят с дървото, да проверят, дали то е доволно от това, което са направили - с други думи да влизат в досег с дръвчето и да наблюдават развитието му: неговия растеж, цъфтеж, завързване и узряване на плода. След узряването на плода обирахме го всички задружно. И отиваха при дръвчето и му благодаряха, че то е дало плод, и обещаваха, че есента ще го наторят и на другата година пак ще го поливат. И замолваха дръвчето да им даде следващата година пак изобилен плод. Това се вършеше от малки и големи. Аз имах четири слети отделения. По този начин гледах да сложа основа на любовно отношение към растителното царство. И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно към друго. Една мекота почваше да се развива в отношението на детето към дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата.

После ги навеждах на следното: Цветето расте, и този растеж показва, че у него има сила. Както в човека има известна сила, тъй и в цветето. Щом то расте, значи живее. То има и чувствителност, както и ние чувстваме нещата. Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята. Имаха си цветна градина в училището. Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас?” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си. Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре.

В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр. при правене фигури в градината - лехи, алеи и пр. Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр. Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр. Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение. Например, имаме четири лехи. Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен.

Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.”

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all"> </b> <b><br clear="all"></b> [1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр.

[2] Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...