Jump to content

МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ


Recommended Posts

МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ

„Учителят трябва да си служи с метода на съпоставянето, та да внесе живот при обучението и възпитанието”

Учителят

Логичното или отвлечено мислене почва от 14 година - в гимназиалния период. А във втория образователен период - от 7 до 14 години - детето има образна мисъл.

Децата всичко могат да разберат, могат да им се изложат и отвлечени принципи и закони, само че трябва да им се изложат чрез художествени образи. А възпитателят може да си служи с образи само при метода на съпоставяне или уподобление. Тия учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, прилагат успешно този метод. Например, първоначалната учителка В. казва:

„С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя. То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него. Цялата природа ще се представи оживотворена. Децата да почувстват, че цветята имат любовно отношение към тях; че те се радват, когато детето прояви внимание към тях, когато им услужи, като ги полива, наторява, разкопава около тях и пр. Те му говорят. Бялото цвете му говори: Бъди чисто като мен. Друго цвете му казва: Бъди красиво като мен.

При методите на съпоставянето белият дроб представям на децата като салон, много красив салон, дето дробовете приемат въздуха. Нашата къща е тялото, а белият дроб - нейният салон. Въздухът, който ни обича, влиза вътре в нас, среща се с кръвта и иска да я пречисти. Въздухът е толкова добър, че се натоварва с нечистотиите от кръвта и си излиза.

При работа с децата ние наричаме слънцето - слънчо бояджия; той боядисва цветята и плодовете. После го наричаме - слънчо фурнаджия; чрез него зреят житните зърна. Наричаме го още доктор слънчо; дава здраве на всички същества и лекува всички болести. Методът на съпоставянето е неизчерпаем източник на всекидневно художествено творчество. Петте сетива и всички удове на човешкото тяло се представят като нещо живо, което има любовно отношение към детето: ухото, окото, ръчичките, крачката и пр. Представя се пред детето, че ръчичките го обичат и му помагат и че то има голямо задължение към тях. Също така и всеки пръст обича детето, има любовно отношение към него.

По този начин цялата природа трябва да се одухотвори. Ще се представи, че водата има любовно отношение към детето. Тя го чисти, мие, утолява жаждата му. Същевременно тя го учи. Например, изворът учи детето да бъде щедро. Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.”

Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час!” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи.

С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр.

Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение. Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи.

Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр.

* * *

Казахме, че методът на съпоставянето може да се приложи при обучението по всички учебни предмети. Освен това той може да се използва и за запознаване на детето с висшите духовни и морални принципи и закони.

В гимназията по научен път, чрез изучаване новите научни факти ще се дойде до изграждане на мирогледа. Но във втория образователен период това е невъзможно, понеже детето през този период няма развито логично мислене, и от друга страна не разполага и с необходимите научни данни. А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи.

Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории.

Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене?” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон:

Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото?

Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини. И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата!

По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони.

Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях.

От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух!

От друга страна, тия символи и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот. Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание.

За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи символи и алегории. Превеждаме околни явления, които наблюдаваме, за да обясним висши истини. Така детето чрез преминаване от материалното към духовното вече одухотворява материалното. Разбира се, хубаво е тези преводи да не се вмъкват изкуствено в детския живот, но да се явят като нещо естествено. За тази цел трябва да се постъпва по следния начин: когато детето се натъкне на известни явления в природата било в градината, в гората или планината - от начало самото явление трябва да се проучи всестранно от гледището на природознанието, и след това туй явление може да се използва, за да се направи преводът; например когато детето при разходка срещне лепкав карамфил, ще се направи преводът. В такива случаи преводите ще бъдат по-интересни.

Тук ще дадем няколко примера за приложение на този метод. Посочените тук примери са представени в проста форма, но те могат да се разбият като разкази или приказки с действащи лица, разговори и др.

Ябълковата семка

В една приказка действащо лице ще бъде ябълковата семка. Между нея и детето се води дълъг разговор. Всеки от тях излага своя живот, трудностите, през които минава, скърбите и радостите си, условията, при които живее. След този разговор ябълковата семка казва на детето: „Аз съм много богата. Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден. Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб. Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си! Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.”

Кукувича прежда /Cuscita europaes/

По време на излет може да се намери това растение. В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им. Знае се, че зелената боя, хлорофилът на растенията служи при храненето им. Чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растенията.

Но кукувичата прежда, като се е приспособила към приемане готова храна от други растения, постепенно е изгубила зеления си цвят. И сега е с бледо жълтеникав цвят, а листата му са атрофирани. По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица. Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит.

За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги. Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.”

Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина.

Ягода /Fragaria vesca/

Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета. Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката душа. За да се направи преводът, учителят пак може да използва една приказка, в която ягодата говори на едно дете. Те водят дълъг разговор, и накрая ягодата казва на детето: „Обърна ли внимание, че трите ми листчета са еднакво големи? Прави като мен, за да имаш успех в живота. Вземи пример от мен. Както аз имам еднакво големи листчета, тъй и ти трябва да бъдеш еднакво умен, добър и работлив.”

Ябълковото дърво

В приказката действащи лица са ябълковото дърво, други дръвчета и едно дете. Ябълковото дърво казва на детето: „Още от малко имах едно желание: да бъда отрупано с плодове и да зарадвам хората, които минават покрай мен, да си откъснат от моя плод. И ето, аз съм сега щастливо. Мога ти кажа ключа на щастието. Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.”

Глухарчето /Taracacum officinale/

По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството. Тогава глухарчето се обръща към него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот. Ако приложите това, което аз съм постигнал, ще се премахнат всичките ви страдания и земята от долина на сълзите ще се превърне в рай. Кога? Когато постигнете единството, което аз съм постигнало. Работете, за да настане на земята единството и братството на всички народи. Вземете пример от мене. Аз, малкото глухарче, показвам пътя на хората, какво трябва да правят, за да бъдат щастливи.”

Лепкавият див карамфил

Децата по време на излет ще забележат с любопитство лепкавия див карамфил. Учителят ще ги накара да пипнат неговото стъбло, за да видят, че то е лепкаво. Чрез въпроси децата ще се сетят, защо е прибягнал карамфилът до тая мярка; така то спира вредните насекоми, които искат да се изкачат по стъблото му, да достигнат до цвета,за да се нахранят от неговия нектар /сладък сок/. Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които като кацнат заради нектара, ще извършат и кръстосаното опрашване на цветовете.

Учителят може да направи следния превод. В една приказка карамфилът казва на детето: „Както аз турям по стъблото си лепкав пръстен, за да не допускам да се изкачат по мене вредните насекоми, така и ти, за да успееш не пускай в себе си болни, лоши мисли. Тури им преграда, както аз турям този пръстен. Вземи пример от мен. Пущай в себе си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.”

Овчарска торбичка /Capsella bursa pastoris/

Цветовете му са много дребни и събрани на голям брой в купчини. Коя е причината за това? Понеже цветовете са дребни, ако са по отделно, не могат да бъдат съгледани от насекомите. А последните са нужни, за да се извърши опрашването, т.е. пренасянето на прашеца от един цвят на друг. Като са събрани множество цветчета на едно място, тогава те се белеят заедно и привличат насекомите. Значи това, което не може да се постигне с отделните цветчета, постигат го всички чрез сдружаване. В приказката пак се води разговор между овчарската торбичка и човека. Последният излага страданията и неуспехите на хората. Тогава овчарската торбичка му казва: „Мога да ти дам ценен съвет. Вие хората правете като мене: Сдружавайте се, съединявайте се, и това, което отделният не може да постигне, всички с дружни усилия ще го постигнете.”

Снежинките

Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми, прилични на звездички. В една приказка ще се описва срещата между децата и ангела, който праща снежинките на земята, след дълъг разговор, в който ангелът ще разправи на децата много чудни работи, най-после ще им каже: „Деца, ще ви дам един хубав съвет, и ако го следвате, ще бъдете винаги радостни и доволни. Аз се старая винаги да направя всяка снежинка, която ви пращам, много красива! Правя я като красива звезда. Полагам най-голямо старание, за да ви зарадвам с красотата им. Правете като мен: Каквото правите, гледайте да бъде красиво изработено, като вложите в направеното най-голямо усърдие, внимание и любов, както аз, и ще успявате.”

Слънчевият лъч

Децата ще излязат сутрин рано и ще видят, че цветните венчета са затворени. Те ще забележат, че когато ги огреят слънчевите лъчи, цветовете се отварят. След това учителят ще им разкаже приказка, в която слънчевият лъч говори на едно дете. В началото на разговора детето пита слънчевия лъч, откъде иде. Последният му разправя, от где иде, описва му слънцето, описва своето дълго пътуване из небесното пространство, описва, какво е срещнал по пътя си. Детето се учудва на всичко това и го разпитва за много неща. Най-сетне слънчевият лъч му казва: „Мило дете, да ти поверя една моя тайна. Когато слизам от небесните простори на земята, обичам всички цветя, дървета, треви, мушички, птички и хора. Аз тъй много ги обичам! И ето, цветята, още когато пристигам отварят своите венчета на мен. И ти обичай всички, които срещаш по своя път, и тогава всички ще отварят на теб своите сърца и души и ще ти се радват, както се радват и на мене.”

Диамантът

Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали. С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той! В една приказка може да се изложи разговорът между детето и диаманта, който то вижда поставен на един пръстен. Детето го разпитва да му разправи по-подробно от где и как е достигнал до това красиво състояние. Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.”

Цветето върху скалата

При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне.

Слез /Malva silvestris/

Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават. Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Те ще проследят слеза през разните часове на деня. В една приказка ще им се разкаже за разговора между слеза и детето. Детето ще изкаже своето учудване от това, което е наблюдавало у слеза. Последният ще му разкаже, защо прави това, каква му е целта и какво постига с това. След това ще му каже: „И ти, ако искаш да успяваш, прави същото. Винаги бъди насочен към доброто, красивото, с него работи и ще бъдеш като мен, както аз следвам целия ден пътя на слънцето и съм щастлив и радостен.”

Изворът

В една приказка ще се изложи разговорът между изворът и детето. Изворът ще му разправи чудни неща, ще му каже, че иде от морето; от там водата е отишла горе и е слязла като дъжд в земните дълбочини. Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор. Изворът, който имаш е обичта. Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.”

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all"> </b>

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...