Jump to content

Новите възгледи върху материята


Recommended Posts

Новите възгледи

върху материята

В средните-училища трябва да се изложат новите възгледи върху материята, за да се покаже, че самата материя напоследък се разглежда вече като кондензирана енергия. Това е във връзка с новите факти на физиката и химията. Този въпрос може да се изучи в духа на съчиненията на Густав Льо Бон и пр. Трябва да се изучи естеството на атомите, на електроните, и пр. Ето защо казва инженер химикът Д. В. Кочов: „Материализацията и дематериализацията са вече термини на съвременната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици, наричат това явление „материализация” и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния свят, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно - трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия - наричат това „дематериализация”. Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gentner, R. A. M. Dirac, P. M. Blacett, H. Bethe и др. по следния начин: Пропускат гама лъчи /нематериални лъчи от най-къси вълни/ да преминават през някои метали /алуминий, желязо, олово/ на местата където се забелязва пълно изчезване на лъча /внезапна абсорбция/, констатират появата на позитрони и негатрони /положителни и отрицателни електрони/. В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо-потенциални полета, например в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т. е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма.”

Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води към форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела.

Четвъртото измерение

Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън.

От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала.

Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.

Електрическа пулсация у растенията

В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium. Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете. Тия пулсации той е констатирал чрез електричен апарат за изследване електрическите пулсации на тъканите.

Днес на електричните явления в организма се дава голяма важност и е доказано, че много физиологически процеси в организма са израз на електричните явления в него. По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които съпътстват мисловната дейност на мозъка. При тия опити различният ход на мисълта или на нервното напрежение се изразява с различни електрични криви линии на трептенията. Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична картина при делението на клетката трябва да е израз на електрични явления.”

Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски

Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г.

Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр. Интересни са опитите с гълъби в Испания, Германия и пр. Неговите опити доказват, че всяко същество изпуща излъчвания, радиации, чрез които то е жив радиоапарат - предавателен и приемателен едновременно.

Ще дадем няколко примера. Правени са следните опити:

Пощенският гълъб се използва за съобщения. Той е особено ценен в планините, когато другите видове пощи са невъзможни. По какъв начин пощенският гълъб е непогрешим в своята ориентировка?

Пощенски гълъби, когато прелитат близо до един радиопредавател, напълно изгубват своята ориентировка и почват да летят в разни посоки. Коя е причината на туй? Това наблюдение е правено от мнозина. С пеперуди е правен следният опит: хваната била една двойка и мъжката била занесена на много далечно разстояние и пусната. Тя останала известно време неподвижна, завъртяла пипалата си във всички посоки и след това полетяла по геометрически най-късия път към женската. Именно с подобни опити са дошли до заключение, че пипалата у пеперудите в тоя случай играят роля на радиоприемателни антени, чрез които приемат радиовълни.

И не напразно пипалата се наричат в зоологията още и антени. Значи тия антени, които човек създава в радиоапарата, са създадени отдавна от самата природа и то като пипала на пеперудата. Такива антени имат и гълъбът и всички други животни.

Водата се намира в три агрегатни състояния, това зависи от температурата: над 100° тя се превръща в пара и не може да се види, а под 0° тя е твърдо тяло. Между 0° и 100° тя е течно тяло. Електромагнитните вълни имат нещо аналогично, само че по отношение на дължината им или по отношение на тяхната фреквенция.

Когато те имат определена дължина на вълната или определена честота, тогава се виждат като светлина. Когато тази дължина на вълната се намали или честота се увеличи, човек не ги вижда; такива са например радиовълните, рентгеновите лъчи, гама-лъчите на радия и пр. Но всички тия електромагнитни вълни, независимо от дължината и честотата си, се разпространяват с еднаква скорост - със скорост 300 000 км в секунда. Ако природата е създала окото като приемник за видимата светлина, защо у някои организми тя да не е създала апарат за приемане на електромагнитни вълни с друга дължина и честота? Например, ултравиолетовите лъчи са невидими за човешкото око, обаче са видими за пчелата. Стая с ултравиолетови лъчи е светла за пчелата, а тъмна за човека. Тогава лесно може да се схване как гълъбите, пчелите, пеперудите и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. Тогава се идва до заключение, че един организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Това е установено научно. Организмът изпуща невидими електромагнитни вълни. Правен е следният опит: женска пеперуда била поставена в металическа кутия, която не позволява на радиовълните нито да влизат, нито да излизат и тогава мъжката пеперуда не могла да я намери, даже и от малко разстояние. Човек живее в света и го възприема чрез сетивата. Което човек вижда, е видимо, а което не се възприема от окото, е невидимо. Човек научно е намерил, че съществуват и много неща, които са невидими.

Т. нар. насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо. Тая хипотеза тук, както и за много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието.

За изследванията на Лаковски ще цитираме няколко реда от Кир. Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят. По тези вълни птиците се ръководят при своя полет. Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна. Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”

Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.”

Митогенните лъчи на Гурвич

Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски.

Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление. Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ . Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С. Салкинд, А. Потоцка и Н. Цоглина направиха опити върху митогенните лъчи у два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. После те изследваха митогенните лъчи на жабешкото сърце, на сърцето и хемолимфата на рака.

Франк и М. Коперина изследваха взаимната митогенна индукция у яйцето на морския таралеж в 1930 г. Блахер и Холцман в 1930 г. изследваха митогенните лъчи у ларвите на земноводните.

Бахромеев през 1930 г. изследва проницаемостта на животинските клетки при облъчване с митогенни лъчи. А Потоцка изследва през 1930 г. плесените при облъчване с митогенни лъчи. Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр.

Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар. от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им. По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества. Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни.

Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината. Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали, орехи и др. дървета и е намерено, че те изпускат лъчи с различна дължина на вълната, и затова могат да се садят наблизо едни до други и да виреят само растения, които имат по-сродни вълни.”

Ето какво казва А И. Манев за изследванията на Гурвич: „Известни са опитите на руския биолог Гурвич, който установи, че луковиците излъчват лъчи, които взаимно си влияят, вследствие на което става бързо деление на клетките им. В началото на 1934 г. Гурвич е направил изложение по този въпрос във Виена пред отбрана аудитория от лекари, физиолози, химици, физици и пр. След като изложил своите по-раншни открития, Гурвич пристъпил към изложението на последните свои открития. Професор Гурвич установи, че съществуват няколко вида лъчи на живота. Източниците на тия излъчвания според Гурвич са кръвта, мускулите, костният мозък и нервите. Особено интересни били лъчите, които изхождат от нервната система: те са разнообразни, с различна дължина.”

Радиестезия

Тук трябва да се изучи историята на радиестезията, по-важните й представители и по-важните опити. Опитите по радиестезия са друг метод, чрез който констатираме излъчванията или радиациите на организмите. Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр.

Опитите на д-р Килнер и др.

Той поставя разтвор от дицианин между две стъклени плочи и когато човек гледа през този апарат на някой организъм, вижда неговите излъчвания. Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло. Много други учени след него повториха с успех неговите опити. Професор Петър Петков така говори за изследванията на д-р Килнер и на др. учени: „Проучванията на Райхенбах не обърнаха сериозно внимание. По-късно, обаче, след откриването на рентгеновите, катодните и др. лъчи, Райхенбаховите изучавания обърнаха внимание на разни учени, между които и на французите Дьо Роша и д-р Дюрвил. Те повториха проучванията на Райхенбах и дойдоха до заключение, че лъчеизпускането около тялото на живия организъм достига от 20 см до 1.050 м и изчезва скоро след смъртта му. Мозъкът изваден от току-що убито зайче, излъчва няколко минути сияние, което после постепенно изгасва. Лъчеизпускането се засилва в областта на сетивните органи, но у глухите не излиза навън от ушите. Освен това, тези изследвачи твърдят, че лъчеизпусканията нямат еднакъв цвят в тялото. Първият учен, който се опита да приложи по-точно опитното изследване на този проблем, е д-р Валтер Килнер. Чрез особени течности, които усилват чувствителността, той се подлага най-напред на т.нар. сенсибилизация или придобиване на по-голяма чувствителност. По същия начин се усилва, например, и чувствителността на фотографските стъкла към червената, гълъбовата и др. боя. След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително към невидимите лъчеизпускания на тялото. За да извърши опита, разтвореното вещество се поставя в плосък стъклен съд, изправен пред окото. Тогава според Килнер около човешкото тяло се вижда овално дълго сияние. Най-интересното, което ученият твърди е, че има строга зависимост между невидимото сияние и болезненото състояние на тялото, защото при заболяване на някои от вътрешните органи, сиянието потъмнявало на съответното място. Той твърди още, че у по-културните хора сиянието се проявява по-силно, отколкото у грубите и умствено недоразвитите.”

Изследвания върху телепатията

Тя е установена научно от много учени в Европа и Америка. Научни комисии са правили опити за телепатично предаване между Берлин и Виена. И в много други държави в Европа са правени подобни научни опити. Опити за телепатично предаване е правил и Ъптон Синклер. На 13 юли 1928 г. неговият роднина Робърт Ирвин пребивавал в гр. Пасадена. Опитът се състоял в 11:30 часа сутринта. Синклер и жена му в същото време се намирали на 65 км далеч от Пасадена. Тя е била силно съсредоточена в този момент и приела мисълта на брат си. След това били правени други подобни опити за предаване между Ирвин и сестра му. Даже са правени сполучливи опити за телепатично предаване между Европа и Америка.

Андрей И. Манев, като привежда наблюденията на професор Шарл Рише върху телепатията, описва следния опит на италианския професор Калегари за предаване на мисълта: „В болницата той взема две от сестрите, привързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на разстояние 4 метра. Сестрата, която служела като приемател, казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра наистина потвърдила, че изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта.”[1]

По-нататък Манев продължава: „Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и други чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око лъчи. Особено тия лъчи са най-много излъчвани от нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиоприемателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. При опита на проф. Калегари едната сестра силно мисли за един пациент, мисълта се пренася през пространството и се долавя от друга сестра.

И така, това, което прави природата, може да го прави и човек, защото е част от нея, и следователно, съдържащ всички сили, криещи се в природата.

Природата ни показва, как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речите, музиката и т.н. на далечни разстояния. Невидимите, неуловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени обаче от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика /телепатия/.

Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояния /телевизия/. По съшия начин и човешката психика може понякога да долови образите на предмети и явления от далечни разстояния /ясновидство/. Както чрез рентгенов апарат се прави възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашата психика понякога може да проникне и види, какво има зад стените на каквито и да било други предмети. В природата има единство, и това, което е възможно за външната природа /макрокосмоса/, е възможно и за вътрешната природа /микрокосмоса/.”

[1] Сп. „Природа и наука”, 1935 год., VI год., 2 кн., 27 стр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...