Jump to content

Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието


Recommended Posts

 

 

 

 

Предназначението

на музиката

и Паневритмията

в образованието

 

Музиката е велик творчески процес в света. Цялата природа е пълна с музика. Ето с какви поетични думи Учителят изразява това: „Всичко в природата вибрира. Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това!” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение. Вие като се изкачвате нагоре, ще слушате това шумолене на природата и във вас ще се събуди радост. Това е животът. После идете и в гората. Там ще чуете арии. Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване. Можете да чуете музиката в дъбова или букова гора и пр.”

 

 

Даже намират, че и някои органически форми са един вид кристализирана музика. Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон.

 

 

Гислер казва: Относителното разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон. По този въпрос той привежда следната таблица:

 

 

 

Планети

 

 

Относ. разст. до слънцето

 

 

Относ. брой на трепт. на обертон

 

 

 

Меркурий

 

 

4

 

 

4

 

 

 

Венера

 

 

7

 

 

7

 

 

 

Земя

 

 

10

 

 

10

 

 

 

Марс

 

 

15

 

 

15

 

 

 

Планетоиди

 

 

28

 

 

28

 

 

 

Юпитер

 

 

52

 

 

52

 

 

 

Сатурн

 

 

95

 

 

100

 

 

 

Уран

 

 

192

 

 

196

 

 

 

Нептун

 

 

300

 

 

388

 

 

 

От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните.

 

 

Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове.

 

 

Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тези форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му.

 

 

Трептенията на музиката могат да проникнат в човешкия организъм. Затова тя има грамадно влияние върху него. Преди всичко музиката има връзка със здравето. Тя укрепява човека физически и духовно. Трептенията на музиката влизат в човешкия организъм и организират материята, пренареждат я, внасят хармония в органите , а тая хармония е здравето. Лечебното действие на музиката се основава главно на това, че тя събужда спящите, потенциалните сили на клетките. Ето защо музиката лекува, внася живот. Тя е важен метод за физическото укрепване на човека, за поддържане здравословното състояние на организма.

 

 

Учителят казва: „Музиката е метод за спестяване и придобиване на енергия. Здравето почива върху музиката. Докато сте музикални, вие сте здрави. Като пеете болестта си отива. Музиката дава подтик на всички органи на тялото. Там, дето нищо не може да проникне, прониква музиката и действа благотворно. В света на музиката няма болести. В бъдеще ще има песни за подобрение на тялото - на кръвообръщението, дробовете и пр. Болният може да се лекува със съответна музика. Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта.” „Музиката твори вътре в човека. Като пее човек, всички клетки в него работят по-активно. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.”

 

 

Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. И обратно, човек не може да мисли, ако не е музикален. Ако не е музикален, ще мисли, но ще има обикновена мисъл.

 

 

От голяма важност е тая връзка между музиката и психичния живот на човека. Тази връзка е причината, гдето известна музика събужда в нас определени мисли и чувства, като че ли ни говори. Ето защо Учителят казва: „Музикалното състояние е бъдещето състояние на хората. Между музикалното чувство и мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Докато човек не развие в себе си музикалното чувство, той не може да мисли право. Без музика права мисъл не съществува. Щом пее хубаво, човек възприема красиви и светли мисли. За развиване на човешкия ум и сърце е потребна музика. Всяка песен е хубава и е изпята хубаво, ако дава подтик на човешкия ум, сърце и воля.”

 

 

От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека. Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце.

 

 

Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.”

 

 

От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната. При органичното пеене, а още повече при психичното, магичното действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.”

 

 

Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят.

 

 

Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Без музика човек не може да се повдигне.

 

 

Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален. „Човек не може да стане истински учен, ако не е музикален. Не може да бъде поет, ако не е музикален. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Това се отнася за всички други дарби.”

 

 

Някой човек е разсеян и губи паметта си, понеже у него не е развито музикалното чувство. Тревогите, безпокойствата и пр. са причина за отслабване на паметта. Съвременният свят е пълен с такива тревоги. Те се срещат на всяка стъпка. А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна.

 

 

Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив.

 

 

Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване. Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката. Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа. Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа.

 

 

Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва. По този начин музиката може да служи като средство за превръщане на енергиите в човека. Човек трябва да прилага музиката за трансформиране на енергиите си. Той не трябва да счита музиката като нещо маловажно. Тя е много важно, първостепенно нещо! „Чрез музиката човек може да си създаде характер. Например, някой се е разгневил, иска да си отмъсти. Да запее една песен и ще му мине. Тогава ще каже: Отказвам се. Или някой има лоши мисли да почне да пее и ще промени състоянието си. Чрез музиката човек става по-възприемчив към хубавото и възвишеното. Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.”

 

 

Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота.

 

 

„Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира.

 

 

Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост.

 

 

Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал. Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим. Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат. Музиката може да съдейства на това.”

 

 

Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката.

 

 

Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.”

 

 

Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света. Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото. Можем да я наречем изкуство за разпалване на божествения огън в човека. И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. „Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното. Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.”

 

 

Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.”

 

 

Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения. Учителят казва: „Музиката не трябва да бъде само като един външен процес - да развеселява хората. Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо. Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.”

 

 

При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество.

 

 

Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете. Човек не може да пее добре, ако не обича някого.”

 

 

Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката! Каквато и песен да пеете, пейте ли я с любов, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.” Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. Например, като се пее песента: „Давай, давай”, човек трябва да вложи в себе си чувство, че дава на този, когото обича.

 

 

Ето защо всичко в света трябва да почне с музика. Само така човек ще се облагороди и ще си създаде характер. Учителят казва: „Без музика всички усилия, в каквото и направление да са насочени, ще бъдат напразни. Ако всяка работа, която вършим, бихме я правили с песен, щяхме да имаме резултати.”

 

 

 

 

 

* * *

 

 

От всичко горно е ясно, колко е необходима музиката в образованието. Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство. Ако продължават да си служат със старите методи за образование, нищо няма да постигнат. Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.”

 

 

В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели.

 

 

Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи.

 

 

Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи.

 

 

Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е. Не е съществувала до сега култура без музика и в бъдеще няма да съществува.”

 

 

Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр. Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.”

 

 

Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката. Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем? Изпяваме една или няколко песни и пак продължаваме работата си”.

 

 

Трябва да се научат учениците да чувстват музиката, която пълни цялата природа. Учителят казва: „Ако аз обучавам децата по музика, ще ги изведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги заведа да слушат, какви тонове има във вятъра.”

 

 

Детският труд сред природата може да се свърже с музиката. За всяка дейност на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, на полето, в гората, при извора, при реката може да има подходяща музика. Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр.

 

 

Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр. При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.

 

 

Музиката трябва да се издигне от своята роля на второстепенен предмет и да й се даде първостепенно място в целия образователен процес. Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр.

 

 

Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души. Само тогава ще вземат участие техните ум, сърце и воля при пеенето. Ще приведа един пример от Виолино Примо: „Първо създавам настроение, като разправям за една сиромахкиня с двете си деца Милко и Миленка, за техните страдания и след това вътре в приказката преплитам песента за сиромахкинята. Всички деца са трогнати.”

 

 

Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското съзнание живи образи.

 

 

Много от песните на Учителя са пригодени за училищата. Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр.

 

 

Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр. И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото.

 

 

Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура?”

 

 

Като се увеличат часовете по пеене в училището, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе, училището ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея.

 

 

Музиката на всяка епоха отговаря на културното ниво на човечеството през съответната епоха. Ние сме в зазоряването на една нова култура, която носи със себе си нова музика. Тя ще отговаря на новите културни ценности, които идващата култура носи със себе си. В новата култура, която иде, ще се изяви музиката на любовта. Нещо повече: новото в света ще дойде чрез музиката. Ето защо Учителят казва: „Музиката има важна мисия в света!”

 

 

Трябва да се създаде едно поколение, което да е организирано физически, умствено, сърдечно и волево по нов начин. За създаването на такова поколение музиката ще бъде един важен фактор. Тя има в себе си магичната сила да събуди висшата природа на детето и да организира неговите сили. Това ново поколение ще може да се справи със задачите, които днешното време слага за разрешение.

 

 

Учителят казва: „Музиката повишава трептенията на човешкия организъм. Тя е най-разумният език на истината. Музикантите могат да трансформират енергиите на целия народ. Истинските музиканти са проводници на музикални енергии, които се пращат в света. Като се даде на музиката подобаващото място в училището, ще могат чрез нея енергиите на целия народ да се насочат във възходящо направление. Тогава ще има условия да се разцъфтят и българските таланти в музиката.”

 

 

Педагогическите идеи на Учителя относно музиката са приложени с успех от някои учители, които са проучили неговите идеи. Тук ще спомена опитностите на някои от тях.

 

 

Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици. Песните в първоначалното училище са предметни. Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.”

 

 

Прогимназиалната учителка Н. разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта. Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя. Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в училище и пр. Тия методи не внасят нищо в детето. За да има дисциплина, трябва да се внесе нещо в децата, да остане нещо в тях. А това става чрез музиката. Когато не внимават, изпяваме някоя песен и децата почват след това да внимават и учат по-добре. Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени. Тогава проявяват най-хубавото, вложено в тях и почват да ме обичат. Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.”

 

 

 

 

 

* * *

 

 

Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени.

 

 

Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта!”

 

 

Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази.

 

 

Този неин външен израз е именно паневритмитията.

 

 

Що е паневритмия?

 

 

Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда. Далеч се очертават снежнобелите планински вериги. На една свежа, росна поляна, заобиколена от китни гори, е живият кръг на паневритмията. В средата на кръга е оркестърът. Във въздуха се носи ароматът на пролетните цветя. Над главите летят ранобудни птички. Ето, планината вече е позлатена от първите слънчеви лъчи. Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена.

 

 

И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота.

 

 

Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на соковете в тяхната снага, има неспирно движение и в протоплазмата на клетките им - циркулация и ротация.

 

 

Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение. Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома, като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени пътища, дирижирани от великия диригент на разумната природа. Движение и ритъм виждаме във великото и малкото. Наблюдавайте малкото дете, току-що родено. То още в люлката движи във въздуха своите ръчички и крачка. В него говори гласът на великата разумна природа. То слуша нейния подтик. То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота.

 

 

Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас.

 

 

После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата.

 

 

Да наблюдаваме детето, когато чуе музика. То почва неволно да движи краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения. Какви грациозни са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които по чуден начин съответстват на ритъма и духа на музиката? Кой е онзи вещ учител, който го е учил? Това е пак живата природа. Движенията на малкото дете в този случай не са случайни, не са произволни, но при тънко наблюдение се прозира, че те отговарят на известни закони. Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа.

 

 

Именно на това се основава паневритмията.

 

 

Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя, отговарят на известни закони в природата. Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че има един закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на паневритмията.

 

 

Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние, например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове, известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло. Когато е скръбен, други са движенията и жестовете му. При гняв, недоволство, скритост, подозрителност, съмнение, милосърдие, любов и пр. - при всички тези преживявания човек прави особени движения. Да си представим, че към нас се приближава един човек, движен от милосърдие. Той ще има особени линии на движение, особени жестове. От това е ясно, че има връзка между движение и идея. Понеже по-рано видяхме, че има съответствие между музика и движение, то следва, че има съответствие, връзка между тон, движение и идея.

 

 

Чрез изследванията на Сент ИвД'Алвейдър, изложени в неговия „Археометър” и чрез други изследвания е установено, че има връзка между тон, движение, форма, цвят, число и идеи. Именно на това съответствие се основава паневритмията.

 

 

Има една песен, дадена от Учителя: „Добър ден”. Когато се изпее, тя има дълбоко действие върху човека. Но ако след това се изпълни, придружена с движения, които е дал Учителят специално за нея, ще се види грамадната разлика. Тая песен, съчетана с движения, като че ли става съвсем друга. Действието й става много по-мощно и по-дълбоко. Нови идеи, нови чувства и подтици изпълват човека тогава. Той се преобразява. На що се дължи тази разлика? Само на това, че при втория случай песента е била придружена с движения.

 

 

Съчетанието на музиката с движенията усилва действието. Това действие се усилва още повече, когато се съчетае с нови елементи: идеи, форма и пр. Учителят казва: „Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психофизично действие върху човека.”

 

 

Във всички гимнастични упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди.

 

 

Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата обстановка, досегът с природата в утринния час, когато тя се събужда, има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите и пр. Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява.

 

 

Ритъмът и движенията на паневритмията са взети от космичния ритъм. И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова. Поради това паневритмията раздвижва цялото психофизично естество на човека. Паневритмията не е обикновена механична гимнастика. Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество.

 

 

Паневритмичните движения са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те са говор, език чрез движения. Те са мисъл, изразена чрез движения. Това способства тия движения да имат по-силно действие. Ако в движенията не се вложи идея, то те ще бъдат механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трябва да бъдат израз на това, което мислим. Ето защо Учителят казва: „Всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Правилни движения са тия, които са свързани с известни мисли и чувства.”

 

 

Движение, в което е вложена една велика идея, прониква в целия организъм и го претворява. То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята. Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото съзнание.

 

 

Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. По този начин, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им съответстват. Паневритмичните движения, понеже при тях е спазен горният закон: за съответствието между тон, движение, идея и пр., като проникват в нервната система, префиняват я и я карат да трепти в хармония с тия възвишени идеи, чийто израз са дадените движения в случая.

 

 

От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно.

 

 

Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека.

 

 

Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота.

 

 

Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе.

 

 

Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.

 

 

В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват.

 

 

Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха. Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото съзнание. Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов.

 

 

На края на паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека.

 

 

През 1941 г. Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие. Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа.

 

 

Паневритмията трябва да се въведе във всички училища. Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело.

 

 

Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството.

 

 

Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем.

 

 

Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата.

 

 

В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.

 

 

Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния. Има движения разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 години върху деца и възрастни.”

 

 

Някои учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, са приложили между другото това: „Учениците в първоначалното училище се научиха да изпълняват паневритмичните упражнения и постоянно искаха да ги играят. Стана голяма промяна в характера им. Станаха по-добри. Коренно се измениха. Проявиха се много добри страни в характера им. По-рано се караха, обиждаха се, бяха нервни и сега всичко това изчезна. Промениха се обноските им в дома и в училището.”

 

 

Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, насочен към доброто, истинното и красивото.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...