01 - 22. ЕТО ЧОВЕКЪТ

[GDD]

22. ЕТО ЧОВЕКЪТ

По време на Европейската война един наш ешалон пътувал нощно време по разкалян път и при валеж на ситен дъжд. Хора, коли и добитък, уморени, едва се движели в тъмната и непрогледна нощ. А имало опасност дори да се отклонят и да загубят пътя. Тогава брат Куртев се отбил встрани, спрял се и се помолил. След като свършил молитвата си, той почувствал, че при него стои човек. Драснал кибрит да види кой е и видял генерал, който му козирувал. Попитал го: „Г-н генерал, защо ми козирувате?" - „Не на тебе, войниче, а на тия, които бяха край теб като едри и светли хора, всички на коне. Докато ти се молеше, те стояха при тебе. " - „Г-н генерал, хората са много уморени. Пътят е кален, вали дъжд. Ако можем, нека спрем в първото село да си отпочинат хората и добитъкът. " - „Тъй ще стане, войниче, както ти казваш, защото край тебе има по-големи от мен. Това, което видях край тебе, ме задължава. "

Късно през нощта пристигнали в селото и били разквартирувани. Брат Куртев бил настанен в стая с две легла. Едното за него, а другото - свободно, което веднага предложил на един ранен войник. Войникът отказал, като легнал на земята: „Леглото дайте на друг, който е по-тежко ранен. Аз мога и на земята да лежа. " Като чул тия думи, брат Куртев се възхитил от благородството на този войник и си рекъл: „Ето човекът! Ето истинският човек, за когото Господ се е пожертвал. Ето образът на новия човек, който е готов да се пожертва за благото на друг."

Ето човекът!

Ето човекът, който се моли, който козирува и който се жертва!