01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

[GDD]

23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев. „Как влезе тук?" - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане.

След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.