01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ

[GDD]

24. КАК СИ ДОШЪЛ

По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие. Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван.

Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана. Намислено и сторено. Когато минавал покрай часовоите, единият гледал в една страна, а другият - на друга и той преминал покрай тях, като че ли те не го видели. Никой не го спрял, нито го попитал накъде отива. Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата. Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: „Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите. " Брат Иван Манев става, ръкува се и си тръгва с онази вяра в себе си, която отваря врати и прави проходими пътищата на човеците, които вървят в пътищата Божии. Онзи, който има вяра, има и връзка и чрез тази връзка невъзможното става възможно, защото Бог не е само Бог в Слово но и и в Сила.

За тези приятели от войните, техните опитности бяха живи и чрез тях се вливаше живото Слово на Мировия Учител и те останаха верни и предани до края на живота си на Делото на Учителя.