01 - 25. ТРИТЕ ХЛЯБА ОТ СКОПИЕ

[GDD]

25. ТРИТЕ ХЛЯБА ОТ СКОПИЕ

Отново по време на Европейската война през 1917 г. на брат Куртев била възложена трудна и отговорна работа - да гледа в Скопие 800 холерно болни, 60 от които в тежко положение. Това продължило около 11 месеца, през което време имал само 11 смъртни случая. Това станало възможно поради обстоятелството, че брат Куртев е бил със силна вяра в Бога. Макар че бил постоянно между болните, не се е заразил, докато лекарите ги гледали от разстояние 3-4 метра, страхувайки се от заразната болест.

Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил капките йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт. Като се научил за това, главният лекар го заплашил с наказание, дето е действал без заповед. Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск.

Преди да тръгне от Скопие, взел три хляба, от които един за него, втория за Учителя и третия за някого. Знаело се, че по време на войната цялото цивилно население гладува. Щом пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя, който живеел на ул. „Опълченска" 66. Виждайки Учителя, веднага му подал единия хляб, който той приел и му казал: „А другия хляб занесете на семейство Иванови. " И му дал адреса. Като пристигнал на посочения адрес, вратата била полуотворена и той дочул следния разговор: „Майко, вече три дни, откак не сме вкусили залък хляб. Защо Господ не ни изпрати?" В същия момент брат Куртев почуква на вратата, подава хляба. Дъщерите взели хляба и започнали да го целуват и милват от радост. Тогава братът разбрал защо Учителят го бил изпратил на този адрес. Нали някой е трябвало да изпълни волята на Бога в този ден, в този час и на това място.