01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

[GDD]

50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

През времето на Школата на Учителя Братството летуваше на Рила, на 7-те езера. В първите години палатките се опъваха на северния бряг на езерото, които отдалече приличаха на бели гълъби, в които живееха хора с бели и прекрасни души. Един ден бе решено да се направи заслон на самия хълм, който бе необходим за нуждите на Братството през време на летуването. Учителят одобри идеята и след закуска работата започна. Мястото на заслона бе определено. За зидовете бяха необходими камъни. Намиращите се открити камъни не бяха достатъчни, ето защо се почна почистване от камъни на пътя към изхода от лагера. Докато едните се заловиха да полагат основи на заслон и да зидат стените му, други грабнаха кирки и железни лостове, за да вадят ония скали, които пречеха по пътя към езерото. Други няколко братя се спуснаха по пътеката за хижа Скакавица, откъдето донесоха няколко греди, необходими за покрива на заслона. Работата вървеше добре, понеже здрави и опитни братя се бяха заели с нея. Между първите бяха Борис Николов, Гради Минчев, Пеню Ганев и др. Покоят на канарите и скалите бе нарушен. Те трябваше да напуснат местата, където бяха лежали може би няколко милиона години. Като че канарите се пробуждаха от дълъг сън. Особено една скала упорито се съпротивляваше на тяхната обща воля и тя щеше да бъде победена ако не беше се случило нещо непредвидено. Един от лостовете се отплесва и притиска ръката на брат Пеню и му премаза костта на малкия пръст на лявата му ръка. Очите на брат Пеню се насълзяват. Голяма била болката, но още по-голяма била мъката му пред страха, че ръката му ще остане саката и не ще може вече да свири. А той беше учител в прогимназията и свиреше на цигулка. Съобщиха на Учителя и Той каза: „Повикайте брат Куртев да го превърже!" След няколко минути беше превързана ранената ръка, след като я намаза с чист зехтин по препоръка на Учителя. Превръзките продължаваха ежедневно до заздравяване на раната. Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била. " Тези думи подействаха на Пеню като балсам и той се успокои. Само след няколко дни заслонът бе завършен, където монтираха два големи казана, сложиха два комина и стана прекрасна кухня, на която всички се радваха от сърце. Така бяха облекчени дежурните по кухня, които се сменяваха всеки ден, и които се грижеха да се сготви топла храна за 300- 400 човека.

Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката. Преди да си тръгнем за София, на прощалната вечер бе изнесен концерт от музиканти. Брат Пеню изпълни една мелодия на цигулката си с вече оздравялата си ръка и благодари на Учителя и на брат Г. Куртев.

Мелодията, изсвирена от брат Пеню Ганев, излезна от цигулката, премина през нас и полетя в пространството. Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била!" Така и стана. Ръката му оздравя за Слава на Божието Име и за радост на брат Георги Куртев, и за радост на всички ни. Бяхме преминали през едно премеждие. То беше общо за всички ни. Така и радостта от оздравяването на ръката бе радост обща за всички ни. Има един псалом, в който се казва: „Не нам, Господи, а на Твоето Име дай слава!"

Многократно ние бяхме свидетели за изявлението и проявлението на Славата Божия. Ние бяхме живи свидетели и нашият живот се градеше на живи опитности от живота на Словото на Учителя.