01 - 75. ИЗПРАЩАНЕ

[GDD]

75. ИЗПРАЩАНЕ

 

Светилото златно отдавна се скри.

Венера изгрява. Юпитер блести.

 

Полунощ отмина. Веч три наближава.

Брат Куртев във молитва Богу дух предава.

 

В този миг последен, тук за първи път

изпращаме пътник за далечен път.

 

Скръбта натежала в нашите очи,

досега сдържана, бликна във сълзи.

 

Тази нощ последна отминала бе.

Вече зазори се. Слънцето изгря.

 

За чудо луната слънцето закри.

Денят помрачи се. Видяхме звезди.

 

Замлъкна навеки таз блага уста,

дето бе тешила скърбящи сърца.

 

Събрани край него, потънали в скръб,

днес за сетно сбогом и за сетен път.

 

" » "

 

Дигнаха ковчега с останките тленни,

а духът отлитнал в покои нетленни.

 

Смирено бадеми вейчици поклащат,

скъпия покойник навеки изпращат.

 

Боровете бдяха безмълвни, студени,

свидетели неми на очи насълзени.

 

Прощално тополи върхове разклащат,

скъпия брат Куртев навеки изпращат.

 

Тиха скръб в сърцата на вълни прелива.

Всяка душа близка в песен скръб налива.

 

Уста ни потрепват в молитвен екстаз,

и шепнат: „О, Велики Боже, грижи се за нас!"

 

Георги Събев -1961 г.