01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

[GDD]

76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

 

Дълга бе твойта житейска пътека,

много стъпала възлезе:

всяко стъпало отделна задача

в трудний ти жизнен път беше.

 

В бедно семейство роди се,

беден живот заживя:

като търговско ратайче

на богатите чортленска носи вода.

 

После кат бирник държавен

беше ти честен, добър:

обичаше горе Балкана,

затуй и Балканът обикна пък теб.

 

Душата ти жадно диреше Бога:

И в храм православен надзърна,

и с масичка духове вика...

Най-после ти срещна Учителя.

 

Дойде след това и войната,

А в нея раняват, убиват -

ранените после лекуват

да връщат живота в телата.

 

От войник и бирник финансов

ти стъпа на трето стъпало -

не да убиваш живота,

а кат' фелдшер живота да пазиш.

 

И фелдшера Куртев Георги

в бялата Школа постъпи:

кат' фелдшер цереше телата,

а в Школата ученик се зовеше.

 

„Приятел се в нужда познава" -

казва народната мъдрост.

От войната беда по-голяма

друга човек не познава.

 

Приятел прекрасен намери,

там всред гърма на войната:

„Виж ко!" - брат Боев започна,

„Ето ко!" - брат Куртев отвърна.

 

Войната се свърши, войник веч не беше,

но ревностен бе ученик:

лекции, беседи, молитви четеше

и песни, и химни пееше подир.

 

И тез', на които душата бе жадна

твоята ревност съзряха:

за здраве, съвет, за подкрепа

при тебе отвред се тълпяха.

 

И ти неуморен - словото сееше,

на любимия Учител помагаше:

така брат, наставник, ръководител,

на тези, що търсеха Бога, стана.

 

И не престана ти да работиш

до края на своя живот:

Градина съборна създаде,

обхождаше села, градове...

 

В живота си труден и скромен

ти всякога редник си беше,

за първенство и за началство

в душата си ти не ламтеше.

 

Но ей Бог вест ти изпрати.

Брат Пеньо Киров насън ти каза:

„Хляба до днес аз го раздавах,

от днес веч - раздавай го ти!"

 

Сънят тълкование получи.

От Изгрева вест долетя:

„Напусни дом и семейство,

духовен живот заживей!"

 

Напусна ти дом и семейство,

в градината сам заживя:

всеки, кой любеше Бога,

за теб' бе брат, син и баща.

 

Изчистен и в бели одежди

в молитви звездите те сварваха,

а денем при слънчевий зрак

Словото Божие сееше:

 

„Олум братя, по братски живейте,

сръдни и недоразумения между ви да няма,

цепнатините помежду си заглаждайте

и Божията благодат върху ви ще бъде.

 

Мили братя, от мен запомнете:

няма по-велико нещо от това -

Бога да обичаш, на Бога да служиш,

ученик на Бога да си ти. "

 

И семето в хубава почва попадна,

хубава жетва роди -

будни души тук имаше много,

краят се с братства покри...

 

Най-после дойде и уречений ден

и Бог призова те Отвъд.

И ти си замина готов и спокоен,

тъй както се тръгва на път.

 

И прахът ти чист сега лежи под земята,

над него шибои цъфтят.

„А где е паметникът? - някой ще запита,

нали той велик бе човек?"

 

На любопитния ний ще отговорим:

„Взри се, друже мой ти, в тези дела:

любима на всички градина,

обединени в Бога братства

и обич сърдечна от всички -

ей какъв паметник той сам си дигна. "

 

Брат Куртев, ти верна преценка

за брат Боев някога даде:

„Ако на земята един ангел има -

това е той - Боев. "

 

Но брат Боев също верно прецени те:

„Има ли България сал един светец -

това е той — Куртев.

 

И може ли някой да каже за тебе:

„Брат Куртев е вече починал",

Нима ще почиваш Отвъд?

Не, братко, там ти пак ще работиш,

на Бога ще служиш с любов.

 

Затуй сега събрани в спомена за теб

ний изпращаме дружно в оня свят

твоето любимо пожелание:

„Учи, люби, напред върви!"

 

 

Пенка Краева от гр. Русе 14 февруари 1962 г.

/По случай една година от смъртта на брат Георги Куртев. /