01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

[GDD]

78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, братя, които бяха преминали войните с Псалом 91, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то тези живи опитности, от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности на онези в Евангелието. Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност към Учителя и знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито през цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи и с нас се отвори Школата през 1922 г. и цели 22 години ние бяхме галените деца на Школата, но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на Изгрева, които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да решим след закриването на Школата със заминаването на Учителя през 1944 г. Тези възрастни приятели ние ги наричахме „старите братя", защото те бяха сподвижници на Учителя преди 1910 г., както и през време на войните от 1910 -1922 год., както и през време на Школата от 1922 -1944 г. Те бяха свидетели как се разрастна Божието Дело, как от трима ученици кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъстваха и носеха тялото на Учителя на 31 декември 1944 година, когато трябваше да бъде погребан. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и Изгрева. Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеню Ганев.

Георги Куртев беше един от онези, който организира и около който се завъртя като на стожер от гумно многолюдното братство в Айтос с тяхната Градина, която остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израстнаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 г.

Аз лично виждах и присъствах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им. По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик. А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от 20-30 години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от песнарката, а това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях издала след заминаването на Учителя. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен беше много силна от всички страни: По въздух, по суша и по море - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: „Какво става с песните?" Аз му казах: „Учителят на времето каза: „Не коригирай Божественото!" Брат Георги отговори: „Точно така!" Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират песните на Учителя и да бъдат такива, каквито ги е дал Учителят преживе. Той каза: „Да не се коригира Божественото. " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която песен имаше много спорове и обвинения срещу мене, че аз съм променила песните на Учителя. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му я на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и което аз бях написала в песнарката. После му показах песнарката на Кирил Икономов и му я изсвирих така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: „Ами тук е коригирано Божественото. " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута — две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната: Слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители от провинцията на братствата бяха ги научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. От тогава бяха минали 10-15 години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И на края Кирил Икономов се подведе по тези приятели и записа в нотен текст песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата „изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя. А според старите братя като Георги Куртев и др., които знаеха песните лично от Учителя, това издание ги постави в противоречие. Когато станаха големите разправии по издаването на песните, бяхме се събрали на братски съвет и срещу мен бяха насочени упреци и закани. Тогава аз лично попитах пред всички Георги Томалевски може ли да изпее една от песните така, както той ги знае и ги е научил от Учителя. Той стана и изпя една от песните така, както аз бях я дала в песнарката. Като чу Кирил Икономов как я пее Георги Томалевски, той се обърна към него и го упрекна, че я пее неточно, а Георги отговори: „Прощавай, Кириле, но тази песен лично Учителят ми я е пял десет пъти, докато я науча. " Икономов не издържа и напусна съвещанието. А Томалевски през цялото време беше поддържал Икономов и неговата теза, но тук, без той да иска, застана на страната на Истината. Защо ли? Томалевски беше се оженил, заради жена си се отклони от Школата и го нямаше десет години на Изгрева. Но беше запомнил песента така, както беше я научил от Учителя. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: „Да не се коригира Божественото" Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават.

Последният път, когато отидох в Айтос, той беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: „През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден, " След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бърже влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване аз му благодарих и казах: „Брат Георги, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка. " Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала в Горницата, във вилата на Търново през съборите 1919-1922 г. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на Изгрева и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбрах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на духовното общение с Духа.

Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през 1957 г., декември, през времето на големите обиски дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги и беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети от Учителя. Свалили и пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: „Ама свалиха Пентаграмата? И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?" Онзи беше си свършил работата като нечий служител, беше му заповядано да го извърши, а отговорността за това беше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е стояла по-рано пентаграма и се разридава като дете. Наоколо е имало братя и сестри, картината е била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, а е плакал, че негови сънародници, българи по потекло са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя от българин, в чието тяло е бил Всемировия Учител и над Него е Бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и се кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща. Свещен плач за свещените скрижали на Бога. А там бе написано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. "

Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу учението и Словото на Учителя. Та останаха твърди и отстояха докрай като ученици на Школата.

Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са опитности от вяра и дух към делото и словото на Учителя.

Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидима Школа на Бялото Братство.

Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!

Амин!

 

Мария Тодорова

Записал: Д-р Вергилий Кръстев

1972 г. - София.