Jump to content

02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА


GDD

Recommended Posts

16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

 

През 1930 година построили обора. В него подслонявали добитъка, от който често имали нужда. През 1948 г. била направена вместо мост, улама - вдлъбната каменна настилка за сухото дере, което минавало пред сградата. Така се разрешил веднъж завинаги въпросът за мост на дерето. През 1932 г. били пристроени стая и кухня за семейството пазачи. През 1952 г. била направена талашитена обвивка на трапезарията и помещението придобило приветлив вид. През 1967 г. ремонтирали покрива на сградата и поправили стълбището, а салончето до стълбището превърнали в стая.

Тук ще ви разкажа една интересна случка по времето на поправката на покрива. Годината 1967 била сушава. Ето защо на братската градина през цялото лято се изпълнявала специална служба за дъжд, в която участвала група от 10 души. Сутрин, обед и вечер, в определен час се събирали, пеели специално подбрани духовни песни, правели молитви и казвали формули, после плискали вода на високо, за да привлекат дъждовните облаци. След десет дни съставът на групата се сменял. Това продължило през цялото лято. Една привечер, когато сградата била разпокрита, за да се поправи покрива, заваляло. Присъстващите се смутили, не знаели какво да правят. Тогава един брат, участник в специалната служба за дъжд, без тревога казал: „Братя и сестри, ние тук цяло лято се молим за дъжд и ето, дъждът дойде. Но тъй като цялата сграда е разкрита, ако дъждът се усили, ще падне цялата мазилка от тавана, ще се намокрят картините по стените, а освен това няма и къде да нощуваме. Ето защо, да се изправим за молитва и да поискаме да се отложи дъждът за 24 часа, за да можем утре да сложим покрива. " Всички се изправили в сърдечна молитва. Молбата им била чута: Дъждовните облаци, които идвали откъм река Тополница, се разделили на два ръкава, като единият поел на юг и минал през село Пирня, а другият поел по посока на север и минал по билото на връх Караманица. Градината била заобиколена и отмината от дъждовните облаци, в Айтос те пак се слели в едно и се излели в пороен дъжд. През градината минала само една мека роса, която измила наседналия прах по тавана. На следния ден, току що бил завършен покривът и завалял пороен дъжд. И работата била вече свършена, и земята пиела щедро животворната влага. Такъв подобен случай има през времето на Търновските събори през 1922 г., когато е бил пререждан покривът на вилата на лозето. Покривът бил разкрит, надошли дъждовни облаци и Учителят с формула спира дъжда за два часа, докато се покрие покривът, след което облаците се връщат и завалял пороен дъжд от няколко часа. Брат Куртев е споделял с по- младите, че всякога, когато човек искрено и безкористно се помоли, не е било Бог да не чуе молбата му. Горният случай напълно потвърждава това.

През 1972 г. бива направен водопроводът и прокарано електричество - неща необходими и желани. По това време била съградена и чешмата.

През 1984 г. е разширен братският салон в западна посока, а под пристройката е направена стая за гости. Подобренията следвали едно след друго. Външният вид на градината се променял бързо. Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...