04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

[GDD]

БОЯН БОЕВ

 

СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

 

Китното село Тополица, недалеч от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина. При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна - повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя - приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители.

Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени, понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните. " Кои са тия „набожни"? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някои ги наричали така.

Нека кажа няколко думи за тая чешма. Преди 7-8 години източно от селото, не по-далече от един километър, се намирали мочурища с дълбока кал и само биволите ги навестявали сегиз-тогиз.

Бива ли тия мочурища да стоят в това положение? Какво може да се направи? Тая мисъл работи у „набожните", те искат да творят! Искат да дадат реален израз на възвишените идеи, които ги вдъхновяват.

И ето, веднага пристъпват към дело. Всички работят с радост, за да въплотят един висок идеал в конкретна форма. Към тях идват на помощ доброволци и от околните села, от близкия град, а някои и от София. Според нуждата се набирали различен брой работници: 20, 30, а понякога и 50.

Работата им била разнообразна. Най-първо трябва да се изхвърли голямата тиня, която покрива местността, за да се дойде на известна дълбочина до самите извори - 5 на брой. За всички има работа - както за най-неподготвения, тъй и за специалиста. Радостта е обща. Тя им дава крила! Трябват средства за материали. Всички дават доброволно, вдъхновени от любовта. Трудът изобщо е безвъзмезден. И при все това отиват около 50, 000 лева за изграждането на чешмата.

При разкопаването намират следи от стара чешма - може би от римско време. Намират и тухли. Близката могила също загатва за следи от римско или даже от древно тракийско време.

При работата най-важният момент е бил каптажът. Той дълбоко е скрит под земята. Там има цял басейн с размери 4 на 6 м. Страните на басейна са циментирани, а дъното му е с чакъл. Той е напълнен целият с едър чакъл. Отгоре върху му има плоча, а върху последната - камъни и глина, за да не се втичат дъждовните води в басейна. И чешмата не се размътва при най-големите дъждове.

Най-съдбоносният момент е бил, когато се каптирала водата. Пуснали водата и искали да знаят дали тя ще се издигне на нужната височина, а именно на един метър повече от старото й ниво. И ето, водата се изкачва на желаната височина. Колко голяма е била радостта! Увенчан бил с успех усиленият труд!

Изпърво в работата участвали само братя и сестри от братството. Даже у другите отначало имало недоверие, съмнение в успеха на работата. Но постепенно тая работа все повече спечелвала сърцата на цялото село. И към края вече почва да участва цялото село.

Всички сърца широко се отварят за работниците! Отначало храна им носят само семействата на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр. Народната душа заговорва. Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба - от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това!

Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд, коли и храна. И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някои от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си. Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите.

Най-сетне, след триседмична усилена работа, чешмата е готова. Единствена е по своята архитектура на целия балкански полуостров. Тя е тъй красива, че като отидеш при нея, ще искаш дълго да я съзерцаваш. В централното корито се вливат изобилните бистри води на два чучура. От двете му страни се намират по едно корито за белене на платна. Освен това, от всяка страна са разположени още по 6 корита. Тия последните 12 корита са за добитъка. Напречна желязна ограда ги отделя от предните три корита. Една стена, висока повече от метър, огражда външно коритата. Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се, е Водолей. Всички барелефи са високо художествени.

Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб - остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността!

Сега има дежурство в братството. Всяка седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните". Даже кметството иска да залеси около чешмата, да направи парк.

Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце. Като че ли проникваш великите пътища на Безграничния ! Как не искаш да се разделиш с това свещено място. В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното! И после, когато се отдалечиш оттам, тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир!

Стоя пред чешмата, гледам как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват:

„Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всяка жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята!"

Вестник „Братство", брой 143 Севлиево, 15 декември 1935г.

 

Забележка на Редактора: За чешмата в Тополица виж спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 52-56.