Jump to content

1924_07_06 Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

Архивна единица

Да възлюбишъ, (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис.

Първо издание: Севлиево, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство,

I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год.,

Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Да възлюбиш

Послание към Коринтяните, 13 гл.

В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!"

За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини.

Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонена площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода.

"Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие.

"Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота.

Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите ѝ в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават икономистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат икономическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес". Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ.

Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.

Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.

Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят.

Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен.

Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – подтик за човешкия дух.

Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.

Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.

Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека.

Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах ѝ, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра.

Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.

Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци.

Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът ѝ ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си.

Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.

Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.

Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се поддава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия.

Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.

"Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса.

Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповяда: Отче, не зная, какво да правя, как да си въздействам. От известно време нещо в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не стане пияница. Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Христос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години.

Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си.

В древността един адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък.

Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.

И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.

Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви.

Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот.

1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София.

* Да възлюбиш

Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940)

5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Втори младежки събор", беседи от Учителя,

изнесени пред участниците в събора, 6-8 юли, 1924 г.,

Първо издание, ИК"Жануа'98", 2009 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА

I-ви ден на събора Неделя, 6 часа сутринта

„Благославяй душе моя Господа" I Послание к Коринтяном, гл.13 Духът Божий

В света съществува един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. Има превод на този закон. Това са онези две велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях бил построен целия свят. Те са: Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си като себе си.

За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е. съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини. Значи всяко нещо, за да се провери, то има свой начин, метод, съобразен със законите, които Бог е вложил. В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. Това съществува. То е един факт, който може да се извини. Защо? Защото има изнесени известни факти, без да имат някаква връзка помежду си. Ако попитате този, който се съмнява, защо се съмнява, той не ще може да ви отговори. Той само се съмнява и ще ви каже: „Е, съмнявам се." Онзи, който се съмнява, аз ще го уподобя на един камък, който се търкаля надолу по един наклон. Надолу се търкаля, нагоре може ли да се търкаля? Аз ще ви докажа, че може и нагоре да се търкаля. Когато се търкаля отгоре надолу, питам го защо се търкаля, казва: „Е, така искам, да дойда до дъното." Казвам му: „Качи се нагоре!" - „Не мога." Защо? Защото като е дошъл до дъното, само туй признава. Но, я попитайте една граната, която е хвърлена от едно пушкало, кое я кара да се качва нагоре. Тя ще ви каже: „Аз искам това." После падне долу. Казваш й: „Качи се пак нагоре!" - „Не искам."

Това са отделни факти, които нямат нищо общо със самия живот. Нагоре иска да се качи, това значи да възлюбиш Господа, да възлюбиш и ближния си. Когато известна истина се разбере в своята пълнота, тази истина внася един нов елемент в живота. Тя разширява самия живот и дава свобода на онези хора, с които вие сте свързани.

И тъй, рекох: Да възлюбиш Господа!

Казваме, че Бог е Баща на всички хора, че всички сме излезли от Него, а при това между нас съществуват известни дисхармонични отношения. Питам, как е възможно, разумни същества, като нас, които са излезли от Великото Битие на туй разумно Същество, Бога, да имат някакви разногласия помежду си? Защо става това? Как ще обясните тази аномалия? Философите я обясняват по много начини. Аз ще я констатирам само, без да я обясня, защото като обясняваме нещата, ние ги отказваме. За да не ги откажа, аз ще изнеса един факт, без да го доказвам. Факт е, че като отрежете ръката от цялото тяло, то тази ръка, която вече не е в свръзка с цялото тяло, почва да смърди. И всеки един уд, който се отрязва от тялото, смърди. Защо започва да смърди? Туй смърдение показва, че той е изгубил връзка с цялото. На туй основание ние казваме, че грехът е един смърдеж, който показва, че ние сме се отделили от цялото, т.е. от Бога и следователно - смърдим. Грехът само констатира факта, че смърдиш. Какво трябва да направиш? - Ще се повърнеш към Бога, ще Го молиш, да те върне на местото, отдето си се отделил. Щом те върне на местото, престава и смърдежът. Затова ръката, туй семе, където е определено да бъде турено, там трябва да се посади. А къде е това место?- Онази почва, която ще му даде условия за живот?

Следователно ние казваме: Първият закон - да възлюбиш Господа, значи да обикнеш великото в малкото. Втория закон - да възлюбиш ближния като себе си, значи да възлюбиш малкото в голямото. Да ви обясня тези закони. Ти можеш да възлюбиш онзи, големия орех, заради малките орехчета, които ще ти даде. Значи големия орех обичаш, заради малките орехчета, понеже в тях има нещо, което може да се предаде на твоя живот. Следователно ще обикнеш голямото заради малкото и малкото заради голямото, защото като посадиш малкия орех, ще излезе от него големия.

И тъй на съвременен научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане всякакъв смърдеж, за да престане всякаква воня, за да престане всякаква дисхармония, всякаква смърт, всякакво разногласие, а да се прояви онова възвишеното, благородното, което хората търсят. Ето защо трябва да се възлюби великото в малкото и малкото във великото, които ще регулират всички неща. И ако вие внесете този закон там, дето трябва, той ще образува тази хармония.

Сега често се говори за любовта, но любовта има трояко проявление при сегашния живот. Едното проявление е чисто на физическия живот, на физическото поле. Това е временно, моментално проявление, то е преривно проявление на любовта. С туй положение се занимава цялата съвременна наука. Тук е местото на стомаха, разрешението на онзи велик икономически въпрос, с какво трябва да се занимаваме. И всички проучават този закон. „Хляб, мамо, хляб, хляб искаме!" От единия до другия край на света, все за хляб се говори. И в молитвата Господня е казано: „Хляб наш насъщний." Следователно докато мислим само за стомаха си, ние разбираме само една трета от любовта. Тази любов има туй качество, че отделя частите от цялото. Физическата любов има един недостатък, и той е следующия: Дойде някой момък, обикне дъщеря ти и ти се зарадваш. Но той казва: „Аз без нея не мога да живея, искам да я взема от вашия дом." Той я отделя от дома й, а майката и бащата веднага почувствуват една скръб, като че се отделя нещо живо от тяхното тело и започват да плачат. Дъщерята казва: „Аз ще отида с него." Тя мисли, че това е великата любов.

Сега разбирайте ме правилно. Аз говоря умно, по Божествено говоря. Стремежът е правилен, но изборът е крив. Че този момък обикнал дъщеря ви, това е отлично, но начинът, по който той иска да я вземе, е крив. Майката най-после се примирява, казва: „Е, така е наредил Господ, да се отдели." Питам: тази дъщеря, която се отделила от майка си, щастлива ли е? Не е щастлива. Тя често трябва да се връща дома си и постоянно да се оплаква. Защо? Защото това не е онази любов, която задоволява човешкото сърце и човешкия ум.

След туй иде второто положение на любовта. То се изразява в човешките гърди. Запример, имаме някаква морална тъга, без някакви видими причини, но усещаме в гърдите си някаква тяжест, мъчи ни нещо, тъжно ни е. То е пак резултат на съществуването на известна дисхармония. Това показва, че ти се съмняваш в нещо. Ние се съмняваме само в хора, които обичаме. Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. Ами, че двама умрели хора могат ли да се съмняват един в друг? - Не могат. Само живите хора, които се обичат, се съмняват. И тук е пак същият закон. Туй съмнение показва, че всеки иска да вземе нещо от тебе, надявал се и след като ти вземат това, което си обичал, на което си се надявал, да получиш нещо, съмняваш се и казваш: „Дали той ще постъпи с моите чувства тъй, както трябва или ще се подиграе с тях?"

Представете си следния факт, дойде някой и ви казва: „Я, ми кажете, какви са вашите вътрешни вярвания, какво мислите за Бога, какъв е вашият интимен живот?" И ти почваш да му разправяш, да му доказваш туй - онуй, да му изнасяш най-свещените си чувства. И той те слуша, слуша, че после започне: „Кис- кис- кис, не мислих, че си толкова глупав, че си такъв простак. Та ти си бил цяла жена!" След като си замине той, тебе ти става тежко на душата и си казваш: „Защо бях такъв серсемин, че му разправих всичко?" Той взел твоята дъщеря и ти казва: „Ти можеш да останеш и без нея." Той взел онова свещеното в тебе и си заминава.

Третото положение на любовта, това е Божественото у човека. Този, който признае тази Любов, той вече не само, че не се отделя от тебе, но той е като част от тебе, той ще се присъедини към тебе и ще каже: „Аз ще остана у дома ти, слуга ще ти бъда, ще деля всички страдания и мъчнотии с тебе, на смърт, на живот, на всичко съм съгласен. Тогава животът добива смисъл. Туй наричат идеал, Божествена връзка, между хората. Тази Любов, носи онова истинско разширение. За да дойдете до тази Любов обаче, трябва да минете през първите две фази на любовта.

И тъй, първото проявление на любовта, първото положение, което съществува в природата, като пръв закон в физическия свят, това е артериалната кръв, която отива по цялото тело, разнася се из всичките най-малки частици. След като всяка малка частица е взела от този живот, тя предава по нещо от своите нечистотии на тази чиста кръв. И няма да се мине и половин час, когато от тази чиста червена артериална кръв се получава нечиста, черна, венозна кръв. Този закон е отиване на великото към малкото, дето човек се опетнява. Вторият закон е отиване на малкото към великото, отиване към Бога, т.е. венозната кръв, която носи нечистотиите, отива към сърцето, значи връща се към този първоначален източник. И след като излезе от сърцето, тя ще мине през онзи елемент на чистота. Затуй е казано, че само чистосърдечните ще видят Бога. Те ще дойдат в онова место, дето Бог ще ги пречисти и ще ги приеме в себе си.

Сега в живота има известни факти, известни опитности, известни мисли, известни преживявания, на които вие трябва да знаете вътрешните им връзки. Всеки един от вас, аз говоря на учениците, у които съзнанието е пробудено, които сте близо до Царството Божие, на които Бог иска да се открие, които досега сте любили малкото във великото и великото в малкото, без да знаете, влизате сега в третия закон, да познаете Бога и да придобиете в себе си този живот, който ще ви направи свободни.

И тъй в началото на Битието, когато Бог искал да се прояви или да изяви своята Любов към хората, чрез какво е доказал това? Единственото нещо, чрез което Бог доказва своята Любов, то е че ни е дал живот. Той ни е дал живот от Божественото, от себе си, от вътре, чрез своята Любов, защото Бог е Любов. Великият закон, чрез който Бог влиза в живота, е чрез туй, малкото. Следователно първото доказателство, че Бог ни люби е това, че Той ни е дал живота, та колкото малък и да е този живот. Даже и животът на една малка бубулечица е доказателство за Божията Любов. Някой казва: „А, много малко ни е дал Господ." Ще се благодариш и на туй, малкото. То включва в себе си и великото. Туй, малкото един ден може да се разрасти, да обхване в себе си великото, да обхване цялата вселена. За малкия живот ще благодарите, ще кажете: „Това е животът на Господа, на Онзи, Възлюбения, Който ме обича." Няма да се съмняваш вече. Ще държиш този факт в живота си, в най-тъмните, в най-бурните нощи на живота си и в най-хубавите дни на живота си. Ще знаеш, че този свещен факт е свещената канара, върху която е поставен живота. Върху този камък, върху тази канара може да съградиш бъдещето си. Изгубиш ли туй, малкото, всичко е свършено, всичко в тебе ще се осмърди.

Сега ние се спираме върху опитностите. Тази опитност са я имали всички пророци, всички души, които са живели в Бога. Казваме: „Исая рече така." - Защо рече така? „Еремия рече така." - Защо рече така? „Апостол Павел рече така." - Защо рече така? „Христос рече така." - Защо рече така? Защото те са изнесли един свещен факт на Божествения живот и ние благоговеем пред този факт, пред Божественото, което те са изнесли. Христос казва: „Аз говоря тъй, както Отец ми ме е научил, и благоговея пред онзи свещен факт пред онази свещена Истина, която излиза от недрата на великото, на Бога, Който осмисля вътрешният живот." И ако вие сега разберете този закон в неговата дълбочина, вие ще разрешите един от най-важните и съществените въпроси, които ви измъчват. И тогава вие ще бъдете свободни.

И тъй, първото нещо, за да покаже Бог Своята Любов по отношение на нашата душа, Той е внесъл живота. По отношение на нашия дух пък, Той внесе нещо ново, Той внесе Мъдростта. Следователно Той е дал малко нещо от своята интелигентност в човека, която ние наричаме „човешкия дух". Значи ние имаме Любов и Мъдрост от Бога, влезли в човека. Третото положение: Бог е внесъл в света свободата, която е израз на Божествената истина. Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни." Кога? - След като благодарите на Бога за малкия живот, който ви е дал; след като благодарите на Бога за онази малка интелигентност, която Бог е внесъл във вашия мозък; след като благодарите на Бога за онази малка свобода. Само така вие ще се домогнете до Истината, която ще ви даде Божествената свобода в света, т.е. да разполагaтe е всички онези сили, които съществуват, и да бъдете свободни да пътувате навсякъде, където искате.

Сега пред вас седи тази велика Истина и няма какво да говорим повече. Вие няма да слушате мене, какво аз ви говоря. Аз искам да ви покажа онова, което Бог е създал, всичко онова, което е внесъл в нас. Вие излизате вечер, заглеждате небето, звездите, учите астрономия. Туй как се произнасят астрономите, това са само известни мнения, но цялата Вселена е създадена по известен ред, по известни йерархии, но всички тия слънца, които виждате, не са на една и съща еволюция, не са на една и съща степен на развитие. И материята, от която са направени, не е една и съща. Ако всички хора бяха от една и съща материя, всички щяха да си мязат, щяха да бъдат еднообразни, а те са тъй разнообразни!

Как ще си обясните следния факт: двама сина, родени от една и съща майка, единият говори истината, другият лъже; единият работи и принася, а другият бърка в джоба на баща си и изнася? Ние ще обясним това е факта, че в света съществуват две материи: едната е устойчива, в която доброто живее, а другата е неустойчива, в която злото живее. Аз наричам едната материя „материя на раздробяване", в която частите са отделени от цялото и там стават ред пертурбации и смърдеж. Там има разлагане и гниене. Там ту се прояви живота и пак отново става разлагане. Там се редуват живот и смърт, живот и смърт. Всички се стремят към живота, а в края на краищата се явява смъртта. И най-после всички философи искат да ни убедят, че смъртта е един метод на природата, за да ни пречисти. Ако вземем Писанието, ще намерим онзи стих, дето Бог казва на първия човек: „Онзи ден, в който ти престъпиш моя закон на Любовта, ще умреш", т.е. денят, в който се отделиш от мене, ще се осмърдиш, ще страдаш и животът ти ще бъде само редица от страдания и нещастия."

Казват някои: „Бял ден не видях!" Че как! Щом се отделиш от Бога, така е. В Бога са белите дни. Щом се съединиш с Бога, всичките дни са бели, а вън от Бога, всички дни са черни. Аз питам: може ли онази възлюбена без своя възлюбен да бъде щастлива? Не, той като умре, и тя става нещастна. Защо? Защото това е един велик закон на живота. Вън от Бога не можем да бъде щастливи. Следователно когато Бог се явява в двама, в единия се явява в малкото. Това са два велики закона, в които се преплита животът. Онези от вас, които искат коренно да разрешат въпроса на земята, няма друг начин, по който може да го разрешите. През целия си живот може да плачете, през целия си живот може да се молите, през целия си живот може да изучавате всички философски системи, може да правите всички опити, но единствената сила, която може да ви подигне, е да бъдете свързани с Бога и от вас да изчезне абсолютно всякакво съмнение, да се не съмнявате в Бога за нищо и каквото дойде в живота ви, да го приемете на драго сърце.

Сега мнозина от вас, като им дойдат големите нещастия, казват: „Господ ме забрави." И навеждат от Писанието онзи стих, дето Бог казва: „Вие ме забравихте, и аз ще ви забравя." Това е казал онзи пророк, но на кои? - На тези, които забравят Господа, които бягат от Слънцето. Щом аз се крия в центъра на Земята и бягам от Слънцето, и то ще се скрие от мене. Щом реша от центъра на Земята да се приближа към Слънцето, казвам: „Слънцето ме обикна пак." Всичките наши отношения към Любовта, това са отношения, които съществуват в самите нас.

Сега, когато пътувах за Варна, срещнах една госпожа, доста видна, благородна, страда от някаква нервна болест, та си я разправя. Ходила при един лекар, разправя му болестта си, той и казва, че трябвало да се лекува по особен начин. „Искам да ми обясните това мое състояние. Отивам при друг лекар, той намира, че нямам никаква болест, обаче аз чувствувам, че от време - навреме ставам голяма, голяма като Хималайските планини, боя се да не се пръсна, да не се разруша. Разправям това на лекаря, той ме гледа, мисли, че някакви пертурбации стават в ума ми. После пък дойде друго състояние. Аз се смаля, смаля, ставам толкова малка, че се боя, да не се изгубя някъде. Тези две състояния ме мъчат. Ставам сутрин, ставам голяма; дойде вечер, ставам малка. В единия случай се боя да не се пръсна, в другия случай се боя да не се изгубя. Има ли някакъв цяр за тези ми състояния?" - Има. Ще се съединиш с Бога, отделила си се от Него. Първото ти състояние, че ставаш голяма, показва, че едно време, когато си живяла при Бога, си била във великото, а туй, дето ставаш малка, то е защото се отделяш от Бога и всяка част, която се отделила, почва да се разлага, да гние и да изчезва. Следователно ти ще измениш настроението на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, ще измениш състоянието на твоята душа, ще се присъединиш към Бога с една жива вяра. Това е много лесно да се направи. „Е, как да го направя?" - Ще четеш, ще разсъждаваш, ще се занимаваш. Ти си интелигентна жена. Този е пътят на твоето спасение. Тя продължи: „Сега ме пращат лекарите в анхиалските бани, да търся спасението си в морето, но зная, че и там няма да го намеря."

В прочетената глава апостол Павел определя какви са качествата на Любовта. Той казва: Любовта дълготърпи, не се съмнява. Онзи, който иска да живее с Бога, да бъде силен човек, не трябва да се съмнява, защото онова, което прави човека силен, велик, то е вярата. Изгуби ли вярата, той става слаб и обикновеният живот за него става безсмислен.

Сега трябва да се повърнем към този първоначален чист живот. Ще ви приведа един разказ за онзи светия Апио, който живял в Африка. Нему била зададена задачата, да примири всички животни в местността дето живял. Цели 20 години живял там и се молил на Бога да му покаже един истински начин, по който като говори на животните, да могат да го разберат, да живеят в мир, да не се измъчват. По едно време, като минавал през гората, чува рев на един лъв. Отива да види какво има. Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа. Денят, в който Любовта ни напусне, всеки човек е слаб.

Единственото нещо, което осмисля нашия живот, това е Любовта. Аз не говоря за Любовта, тъй както хората я разбират, но говоря за тази Любов, която внася известни идеали, която прави сърцето да чувствува, умът да мисли и волята да действува. Туй, което носи смисъла в живота, това е великата Любов. Ние я наричаме Бог, Който се проявява. И Павел казва: „Отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде Духът на Истината, туй, което отчасти знаем, ще се прекрати." Той казва още: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах." И сега всички ние мъдруваме като малките деца.

Сега всички казват: „Може ли да се живее един добър, чист живот при сегашните условия?" „Не може", казват.

- Така е. Онова, малкото дете, пеленаче, което е останало на 6 месеца без майка, може ли да живее един чист живот?

- Не, то е осъдено на смърт. Но смешно е онзи млад човек на 21 година да каже, че не може да живее без майка си. Следователно ние трябва да се укрепим. Мнозина са укрепнали и за тях не е извинение, че са малки деца. Не, не, може да се живее в този свят по закона на Любовта Божия. Може да се живее смислено. Нима мислите, че онзи орач, който оре нивата си с любов, че тя ще даде по-малко плод от другите ниви? Не, тя ще даде повече плод и този плод ще бъде благословен. Мислите ли, че онзи съдия, който издава решения за своите дела с любов, че тия решения ще бъдат по слаби? Не, сто пъти по-силни ще бъдат тия решения. Мислите ли, че онзи професор, който разрешава своите учени трудове с любов, че ще бъде по-слаб умствено от другите? - Не. Любовта е единствения потик, който подтиква хората да мислят, да чувствуват и да действуват. Каквото правят хората в света, все за любов говорят. При сегашното наше развитие, обаче, има едно криво разбиране на Любовта. Бог е дълготърпелив. Той търпи своите деца и счита, че всичко, което хората вършат на Земята, е играчка.

Сега, като пътувах в трена, запитаха ме един философски въпрос: „Господине, как ще оправдаете съвременните неправди, които съществуват в света?" Ще ви кажа: според мене, светът е много добре създаден. Има светове, които живеят по Бога, но Земята за сега е една болница. Хората са се разболели и Бог ги е изпратил тук на Земята, в тази болница да се лекуват и ще дойдат при тях всички онези лекари със своите губерки и ножове да ги лекуват. Един ден, като излезат хората от тази болница, тогава ще влезат в Божествения свят, дето ще видят, че светът е другояче устроен. Нашите правила тук за живота не са меродавни, защото Земята е една болница. Всички хора на земята са болни и Писанието казва: „Целият свят в грях лежи." И Давид казва: „В грях ме зачна майка ми." Следователно какво има да доказвам? От този живот, който ние живеем, няма защо да мислим, че ако ние сме така създадени, че и всички други са така създадени. Туй е едно болезнено състояние, от което можем за излезем. Ние, съвременните хора, сме болни. Може да ми кажат: „Защо ми говориш така?" - Че как? Може ли да питате Слънцето: „Защо ме грееш така?" Ами че аз си грея, ако можеш да разбираш защо грея, добре, ако не можеш да разбереш, пак добре. „Ами, кой ти даде това право да се движиш в тази посока, а не в обратна посока?" - Тъй ми е казано, аз изпълнявам, точ в точ онзи великия закон, който ми заповядва. А ние, хората на Земята се движим накъде? - И на изток, и на запад, и на север, и на юг. Тръгнеш да направиш едно добро, но насред пътя се връщаш и казваш: „Няма да направя това добро."

Съвременните хора аз ги уподобявам на Настрадин-ходжовата кола. Един ден той си направил една пещ. Дошъл един и му казал: „Слушай, ти си направил устата на пещта към север, трябва да бъде на юг." Поправя я той. Дохожда друг, казва му: „Ти си турил устата на пещта на юг, трябва да е на изток." Поправя я пак. Трети му казва, че иска да обърне устата на пещта към запад. Обръща я той, но вижда, че това му костува, затова взел една кола, турил на нея пещта и накъде му казвали да обърне устата й, на там я въртял. Така задоволил всички. Не, разумните пещи трябва да имат уста, отправена към една посока. И за в бъдеще, когато ние разберем великата воля Божия, тогава може да няма нужда от пещи.

Жената мисли запример, как трябва да сготви на мъжа си. Питам: женските птици мислят ли как трябва да сготвят на мъжете си? И те се женят. Женската казва на своя възлюбен. „Ела, мой възлюбени, на това дръвче, там има нещо сготвено от Слънцето." Аз ги гледам, дойдат тя и той, кацнат на една черешка, наядат се и хайде, хвръкнат си. Кацват от дърво на дърво, пеят си. Тя не казва на мъжа си: „Слушай, ти от где ще донесеш за готвене." И той не казва на жена си: „Ами ти, как ще сготвиш?" Ние съвременните хора, казваме: „Слушай, ти трябва хубаво да наготвиш." Това е най-важното нещо за сега. Не, има един етап на развитие, но има нещо по-важно, когато аз обичам един човек, ще му сготвя. И когато той ме обича, ще ми сготви. Въпросът не е в това. Бог е сготвил заради нас, Той ни е направил зрънца, приготвил ни е плодове, дал ни е всичко.

Отивам към Варна, седи при мене един благородник. „Много лоши са тези времена." Защо приятелю? „Ами, че няма какво да яде човек." - Ами малко хляб със сиренце? „Е, не се наяждам аз с хляб и сирене." Гледа ме той, изваждам си аз за обяд 2-3 червени домати и една краставица. Рекох, пълнени са тия домати, пълнени са от Слънцето. А сега някой ще извади пълнежа на доматите и ще ги напълни с ориз. Хапвам си от тия домати и казвам: „Ето моят обяд." Приспособявам се към условията на живота. Защо ще седна да му мисля много? Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. Взема си една краставица, тя действува отлично на стомаха. Разбира се, цял живот не трябва човек да яде краставици, но лятно време, тя действува [...] е нещо хубаво.

Това са посторонни въпроси, но единственото нещо, което може да осмисли нашия живот, това е Божествената Любов, която може да проникне в сърцата, в умовете и в душите ни.

И тъй, да възлюбим Великото в малкото, да възлюбим малкото във Великото и след туй да възлюбим Великото тъй, както себе си. Схванете ли вече този закон, във вас ще дойде друго едно разширение, ще се роди онова вътрешно задоволство на живота. А при сегашните условия, каквото и да ви дадат, вие все ще бъдете недоволни, защото ние живеем в закона на промените. Този закон на промените, можем да го изменим само тогава, когато възлюбим Господа, тайно в душата си. Тогава няма да говорим много. Човек, който разбира основния закон, той говори малко. Каже ли нещо, той трябва да го изпълни. Помисли ли нещо, трябва да го направи. Почувствува ли нещо, трябва да го извърши. В духовния живот всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да се изпълни. Някой казва: „Аз искам да живея по Божествено." Може да живееш по Божествено, но трябва да знаеш, че по Божествено всичко става. Ако един ден ти се разгневиш и кажеш: „Цяла София да се премахне, да из* гори!" Знаеш ли, че това ще стане. Да, но тогава ти ще се отделиш от Бога и ще станеш един обикновен човек. Онези Христови ученици, които не разбираха закона, казаха на Христа: „Учителю, да направим като Илия!" Не, има друг един закон, по-велик от Илиевия. Аз ще ви го кажа: На онзи, когото не обичаш, дай му всичко, от което той се нуждае. Дай му всичко, но не стой при него да му разправяш. Дай му и се отдалечи. Той никога няма да те забрави. Лошите хора са много добри. Любовта всичко прави. Един човек може или да те обича, или да те мрази, едно от двете. Когато говоря на противника си и той е от нещо недоволен, ще му дам това, от което е недоволен.

Един господин отива да се изповяда пред един свещеник. Казва му: „Нещо у мене иска винце да пие." -„Дай му, казва свещеникът, дай му малко да си вкусне." Сега вие ще кажете: „Да, дай му, но ако то стане господар?" Няма да стане господар, защото ще се появят много други, които ще противодействуват. Един ще иска винце, втор - друго нещо, трети - трето нещо, докато се неутрализира силата на първия. Онзи, който днес поиска винце, утре ще поиска водица. Между водата и винцето има връзка, защото винцето е излязло от водата, мязат си. Онзи, който може да пие вода, може да пие и винце и онзи, който може да пие винце, може да пие и вода. Онзи, който иска да пие винце, дайте му, той няма да се опие. Вие се заблуждавате, сами създавате пиянството. Вие казвате: „Ако ти дам винце, ти ще станеш пияница." Вие с вашите заблуждения, предполагате неща, които няма да станат. Някой иска винце. Дайте му винце! Вие казвате: „Еди-кой си закон казва, че ако пиеш винце, пияница ставаш." А той казва: „Дай ми винце, от туй винце аз ще направя едно изкуство." Онзи, който ти говори разумно, дай му.

Тогава как ще оправдаете онзи факт дето, Христос направи от водата вино? Запитват: „Какво искаше да каже Христос с това, като направи водата на вино?" Те не разбират мистицизъма, нямат понятие от него и се държат за буквата на закона. Друго е подразбирал Христос. Аз бих пил такова вино. Ако някой от вас може да ми направи от българската вода вино, аз бих го изпил наведнъж. Но, стига да е направено от вода, а не от нещо друго.

И тъй, когато дойде разумната Любов, ние всички трябва да постъпваме разумно. Аз ви говоря сега като на ученици. Има един момент в живота, който е важен. Вие някой път се вслушвате в това, какво ще каже някой приятел за вас, или какво ще кажат хората. Не се вслушвайте в това! Каквото и да кажат за вас, обърнете се към Бога и кажете: „Туй, което ми се дава, е най-доброто за мене." Вие не знаете каква е крайната цел на Бога. Да кажем, че всички хора се нахвърлят върху вас, казват: „Той е такъв, онакъв." Е, добре, факт е това, но щом ние казваме, че всички живеем и се движим в Бога, че в нас прониква Неговия ум, то веднъж Той е допуснал това, няма да се спираме и да обсъждаме, защо това е така, но ще кажем: „Щом от Бога е допуснато това, всичко от Негова страна е добро. Той сам ще разреши въпроса."

На, вие нали сте сестри от Новото учение, защо не разсъждавате така? Вие казвате: „Моят мъж не ме разбира." Щом не те разбира, значи такава е волята Божия. Ти казваш на мъжа си: „Хайде да не готвим!" Ти заповядваш и той се подчинява: „Е, добре, хайде да не готвим!" Това любов ли е? Не, не е така. Твоят мъж направил нещо. Ще кажеш: „Такава е волята Божия." Може да е постъпил несправедливо, няма да го съдиш, но ще кажеш: „Какво иска той да ми каже с тази постъпка?" Мислиш ли, че това нещо е произволно? Ти си се молила, молила за мъжа си и той дойде, та те нагруби. Той те изпитва, като някой професор. Ти казваш: „Цял ден съм се молила заради него, а той ме нагрубява." Че покажи в този момент любовта си! Кажи: „Колко е хубаво, колко е красиво всичко това!" Тези думи са тъй съдържателни, те носят едно скрито богатство в себе си. Един от древните адепти носил един скъпоценен камък. Минавал покрай едно место и като се боял да не му го откраднат, завил го в една материя, която отдалеч смърдяла. Кой как минавал покрай това место, отбивал се надалеч, бягал от това место, но там вътре бил скрит скъпоценния камък. Мъжът ти каже някоя обида, това е скъпоценният камък, отвън е смръдлив. Кажи: „Дай го сам", вземи го, запуши носа си, развий го и кажи: „Колко бил умен моят мъж!" Друго разрешение на въпроса няма.

Аз съм слушал някои сестри как се разговарят. Няма да ми се сърдите, сега ще ви кажа. Една друга си разправят, оплакват се от мъжете си. Едната казва: „Аз да ти дам един съвет. Той като дига шум, ти мълчи, че като дойде на себе си, тъй след 1-2 дни, ти го поклъвни малко или пък тъй, бъди малко сърдита." Не, тъй не се разрешава въпроса. Единственото нещо, което можеш да направиш, то е да привлечеш мъжа си, да го обърнеш към Бога и да кажеш истината, че той е направил една постъпка съобразно Бога. Никой не умира сам и не се ражда сам. Ние се раждаме по волята Божия, умираме по волята Божия, женим се по волята Божия, развеждаме се по волята Божия. Щом е така, всичко, което става по домовете, става по волята Божия. Защо тогава да не приемем този факт на любовта тъй? Туй при сегашните условия е едно практическо разрешение на въпроса.

Аз зная сам колко е трудно. Аз съм го опитвал, опитвал и съм дошъл до едно разрешение и в туй разрешение няма никакво изключение. Подчини се на волята Божия, и веднага законът проработва. И затуй сега всички ще работите върху третия закон, да познаете Бога във всички проявления. Каквото и да ви се случи, кажете: „Такава е волята Божия." Ще бъдете радостни и весели за онова, което Бог ви е дал. Тогава ще познаете Бога в малкото, ще Го познаете във Великото, ще Го познаете в Неговата същина и ще имате вечен живот.

Ще видите, че сега живеете на Земята, а не на Небето и един ден, като се качите, вашето съзнание ще се разшири. Тогава и мъже, и жени, и сестри, и братя, всички ще влезем в Новия живот и нашите отношения ще бъдат други. Може да имате всякакви други разрешения, но това е едно коренно разрешение на въпроса: обикнете Бога с всичкото си сърце, обикнете Бога в ума си, и навсякъде, където и да ходиш, не мисли за ближния си, мисли само за Бога и Той ще изглади работите ти.

Сега аз желая да приложим туй правило и за идущата година да живеем според него, да се възцари Бог в умовете, в сърцата, в душите, в духовете и навсякъде да царува със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина.

Туй правило е свещено!

Бог е Любов" Добрата молитва

Беседа от Учителя ІІ-ри Младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство София, 6 юли 1924 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...