Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1919_04_20 Като го видя Петър

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 17:18

Аудио - чете Калоян Христов


От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Като го видя Петър


Като го видя Петър, каза Исусу “Господи, а този що?” (Йоана 21:21)

Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители.

Питам сегашните хора: Трябва ли да им се проповядва истината? Трябва ли да им се говори за Бога? Някои хора приемат, че Бог съществува, и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче, и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от свое лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е лек и приятен, и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът, и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно; навсякъде виждате пълен безпорядък. Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. – Защо? – Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето слънце е само уд от тая всемирна система, с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Това велико космично слънце наричам „душа на вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето слънце. Нашето слънце иждивява само за земята енергия, равна на тая, която развиват 545 милиарда машини, всяка от които развива по 400 конски сили. Изчислете, колко струва енергията, която слънцето изпраща на земята. За оня, който вижда разумността в природата, не може да става въпрос, съществува ли Бог, или не. Достатъчно е да проучи земята, слънцето, енергията, която то отделя, за да схване отчасти величието на космоса. Въпреки това, аз считам за светотатство да се разисква въпроса за съществуването на Бога.

Според мене, и оня, който вярва в съществуването на Бога, и оня, който Го отрича, и двамата не са истински разумни хора. И който Го отрича, вярва наполовина; и който Го признава, наполовина не вярва. Двамата заедно съставят едно цяло, т. е. двете полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът – тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога, а вторият – с гърба си. – Защо съществуват вярващи и безверници? – Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание. Ще кажете, че това са парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси. Питам: Защо човек има две очи, а не три? Защо има една уста, а не две? Защо има един стомах, а не два? Ще кажете, че така е по-добре, отколкото, ако би имал три очи, две усти, два стомаха. Особено днес вие намирате храна едва за една уста и един стомах, а какво би било, ако трябваше да задоволите две усти и два стомаха? Как мислите, по колко очи, усти и стомаси имат жителите на другите слънчеви системи? Дали и те са като хората на земята или другояче устроени? Според някои учени, съществуват особен род инфузории, които имат много стомаси, повече от сто. Дали е доказано това твърдение, не се знае, но приемаме, че е така.

Хората, изобщо, страдат от недоказани твърдения. Единственото реално нещо за човека е, че живее, че страда и се радва. Вън от това, дали съществува Бог, или не, не е доказано. Тоя въпрос не се доказва по външен път Той не се нуждае от доказателства. Смешно е мравките да доказват, дали съществувам аз, или не. По отношение съществуването на Бога, човешката философия е мравешка. Дали е вън от църквата, или в църквата, мравката не може да реши въпроса, има ли Бог или няма Когато хората престанат да спорят, има ли Бог, или не тогава светът ще се оправи. Има философи, които са до-казали тоя въпрос само с помръдването на устата си. Достатъчно е само да отворят и затворят устата си, за да убедят хората в съществуването на Бога. Ако всички философи със сигурност могат да докажат, или отрекат съществуването на Бога, те би трябвало да оправят света. Понеже и до днес нито едните, нито другите можаха да оправят света, казвам, че тяхната философия е фиктивна. Ако отидеш при някой вярващ за някаква услуга, и той не иска да ти услужи, какво струва неговата вяра? В тоя случай, разликата между вярващия и безверника е само в надписа, но не и в съдържанието. Като се отвори главата на единия и на другия, колко може да се плати за техните глави?

Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди, по вътрешен път, че Бог съществува. Ония, които доказват съществуването на Бога на думи, приличат на майката и на бащата, които искат да убедят дъщеря си, че някога ще се влюби и ще се ожени. С това майката иска да я убеди, че нейният възлюбен съществува някъде. Истината не се нуждае от доказателства.

Петър запита Христа: „Господи, а този що?” С други думи казано: Какво ще прави тоя? – Той ще философства цели три хиляди години върху въпроса, съществува ли Бог, възкръснал ли е Христос, кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът. Едно е интересно в сегашния свят: хората разискват върху много въпроси, но не и върху самата истина. Съвременните християни са подобни на литературните критици, които са готови всеки момент да критикуват някоя книга, току що излязла от печат. Светът е пълен с критици, които постоянно прелистват Божествената книга, да видят, дали подлогът и сказуемото са поставени на място. Коя е мярката, с която определяш тия неща? Отиваш при един банкер, искаш му хиляда лева на заем. Ако ти услужи, казваш, че е добър човек. Отиваш някъде на гости и те приемат добре. Ти казваш, че тия хора са добри. Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка. Днес мериш по един начин, утре – по друг, според стомаха си. Значи, ако си здрав и те нахраня, добър човек съм. Ако си болен, със слаб стомах, и не те нахраня, лош съм. Не всякога даването е добро; и не всякога лишаването от известно благо е зло. Ще кажете, че болният се нуждае от лекар. Така е, но когато друг му е причинил болестта. Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват, и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти.

Мнозина казват, че се нуждаят от учители. – Ако се раждате, имате нужда от учители. Новороденото дете постоянно учи, възприема знание – вратата му остава отворена. Ако не се раждате, нямате нужда от учители. – Ние се нуждаем от свещеници и проповедници. Защо се нуждаем? – Защото не сте просветени. Ако бяхте просветени, щяхте ли да се нуждаете от проповедници? Следователно, учители, свещеници, проповедници и лекари са нужни там, дето има невежество, смърт, раждане и болести. Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да се заблуждава. – Какво да се прави с него? – Намести крака му и остави го да заздравее. – Какво ще стане със света? – Не се грижи за света. Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам? Има кой да се грижи за света. Оня, Който го е създал, има грижа за него. Важно е, че хората мислят за Бога само като за понятие, което съществува в човешкия ум. Така мислят и мравките за мене, но, както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното. Да мислите обратното, това е лъжа. Под „лъжа” аз разбирам истина без съдържание и смисъл. Всяко празно шише е лъжа. То е обвивка, в която може да се вложи съдържание и смисъл.

„А този що? Какво ще прави той?” Тоя въпрос се отнася до Йоана. Богословите и до днес се интересуват от въпроса, какво е искал да каже Христос в тоя стих. И до днес се тълкуват думите на Христа, пишат се големи томове, но светът и без тия томове ще се оправи. Казват някои, че Христос обичал Петър и Йоан. Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места. Под „обич” се разбира щедрост, т. е. движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света. И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието. Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества. Ще кажете, че страданията на мравката не са като моите. Как ще докажете това?

Представете си, че от земята до планетата Нептун, която е на грамадно разстояние от нас, е проточен един човек. Може ли да си представите, колко голям ще бъде той, с какви дълги пръсти? Окото ви не може да обхване големината на тоя човек. Вие ще пипате пръстите му, ще ги разглеждате, и всеки пръст ще бъде за вас нещо цяло, отделно от грамадното тяло на тоя човек. Щом е така, вие свободно ще режете пръст по пръст, без да подозирате, че цялото тяло страда. Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. Като не разбират това, хората спорят, преследват се, убиват се. Тия спорове не ме интересуват, но и не съм в сила да ги спра. Те имат отношение към ония, които влизат в тяхното течение. Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело. Хората създават строги закони и казват, че чрез тях се изявява Божията воля, затова следят за тяхното изпълнение. Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.

Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го, какво да прави и, ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си, като същество, отделно от цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора. Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат. За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например, в злото. Трябва ли, да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен, както и своя.

Може ли да се оправи обществото? Как ще с оправи то? Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен, хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи. Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост, Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но съзнание се иска от хората. Ако си недоволен от земята, подай заявление до Господа да те премести на друга планета – на Марс, на Юпитер, на Сатурн – дето желаеш. Той ще изпрати слугите си да те вземат от земята и пренесат, дето пожелаеш.

Петър запита Христа: „Господи, а този що? Господи, този какво ще прави?” Христос отговори; „Йоан е човекът на любовта. Негова е задачата на бъдещето.” Следователно, когато дойде денят, да разберем, какво трябва да правим, тогава ще дойде любовта. Жената пита мъжа си, какво да прави. Той й казва: Ще ме гледаш, ще готвиш добре, ще ме переш и, ако не изпълниш задълженията си към мене, ще те накажа. Така казват и на чиновниците и на свещениците: Всички ще работите и, ако направите едно опущение, ще бъдете наказани. На свещениците се заповядва да опяват умрели, да кръщават дена, да венчават младите. На владиците се казва да разглеждат дела на съпрузи, които не живеят добре, и да се произнасят, може ли да им се даде развод, или не. След това всички учители, чиновници, съдии, свещеници ще кажат: Господи, благодарим, че изпълнихме Твоята воля. Дали е Божията воля, или човешка воля, това е друг въпрос.

От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците, попаднаха под друго робство. Едни отиват на фронта, други остават в тила, да помагат на първите. Тия, които са в тила, говорят за ужасите на войната, апелират към народа да подкрепят положението на войниците и с това мислят, че са изпълнили своя дълг. Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорчения, обеднелият, като руския селянин, казва: „Есть деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть.” Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не я изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна.

Когато Петър запита Христа за Йоана, какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоана, са лъчи на любовта – великият принцип на живота.” Питате: Какъв ще е бъдещият строй? Кой ще го донесе? – Гъсеницата не може да тури ред и порядък в живота, но като се превърне в пеперуда, тя ще има всички условия за развитие. Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък. Като видят една широка и голяма стая, веднага турят преграда в средата. Стаите стават две, а с това животът се усложнява. Дойде друг квартирант. И той намира, че стаите са големи. Туря друга преграда, на кръст. Стаите стават четири, а животът по-сложен. – Ние сме културни хора. – Културни сте, но постепенно намалявате стаите си. – Какво ще стане с нас? – Най-после ще влезете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдете до това положение, няма да мислите, какво е мнението на хората за вас, но ще гледате да дадете добри плодове. Човек е плод на великото дърво на живота, затова всеки ден трябва да облагородява своите мисли и чувства, като храна на своя живот. Това се доказва на опит. Посадете една ябълка и вижте, какво ще излезе от нея. Тя може да даде само един плод, а може да даде и стотици ябълки – от вас зависи. Един декар може да даде толкова плод, колкото дават сто декара.

Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декари. Ще кажете, че това е много казано, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото ако очакват на себе си. Направете опит, за да се убедите в думите ми. Още днес може да направите опита и да видите резултата на своя опит. За мнозина е дошло време да се изменят и да заживеят добре. Не направят ли тоя опит, ще дойде някаква катастрофа да ги помете. За някои не е дошло още времето. Първите са в пашкула си вече и трябва да се превърнат в пеперуди. Вторите едва се завиват в пашкул. Те ще чакат времето на своето излюпване. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата. Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки, вкусни сокове. Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, турете го на главата на болния и вижте, ще оздравее ли. – Не може да оздравее. – Значи, Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Превърни тая енергия в живот, и болният ще се излекува. Постави ръката си върху главата на болния с всичкото си разположение и любов и виж, как ще се отрази на здравето му. Твоята любов и добро желание към болния ще се превърне в мощна, жизнена сила.

Христос казва на Петра: „Когато дойде Йоан в света, т. е. любовта, тогава хората ще се почувстват братя, и Царството Божие ще дойде на земята.” И тогава едни хора ще знаят повече, а други по-малко; едни ще бъдат по-богати, други по-бедни, но отношенията между тях ще бъдат братски. Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията. Всички народи се нуждаят от нова мисъл, от нова култура, която да ги преобрази, да премахне затворите и бесилките. Музика и песен трябва да цари в света. Земята трябва да се превърне в райска градина, и хората да пътуват безплатно от едно място на друго. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще. – Какво ще стане с нас? – Ако сте гъсеница, ще изядете листата на дърветата и ще ги развалите. Ако сте пеперуда, дето и да сте, в бедна или богата градина, ще смучете сок от цветята, без да ги разваляте.

Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора, вътрешно свободни. Това не значи, че искам да философствам пред вас, но говоря истината. Ако е въпрос за философстване, аз предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият, обаче, като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите. Разположението и неразположението на човека се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Те са храната, която той употребява. Както усещате миризмата на лука в една къща, така чувствителният човек усеща миризмата на лошите мисли и чувства в един дом. – Може ли да се готви без лук? Трябва ли да не режем и пържим лука? Когато лукът се нареже на ситно и опражи, той губи своята магнетична сила. Ако сварите лука, без да го режете, той не люти. Рязането и праженето не лука е предисловие на готвенето. Готви без предисловие. Пиши и говори без предисловие.

Как трябва да четем книгите? Според мене, първо прочети книгата, а после предисловието. Ако проповядваш, изложи съдържанието на беседата без предисловие. То разкъсва целостта на проповедта. Предисловието е човешка работа. Защо ще коментираш, как Бог е създал света? Кажи кратко и просто: „Бог създаде света, за да се веселим и пеем. Той облече всички свои създания в различни костюми и ги изпрати на земята да живеят в мир и любов. Той не благоволява в тяхната смърт, в убийствата и бесенето.” Светът е широк, всички трябва да бъдат радостни и весели. За всички има място. Казвате: Това е моя собственост, никой няма право да бута тук. Бог навсякъде пише: „Яжте от всичко, колкото можете. Работете, но не се трудете. Трудете се, без да се мъчите.” След всичко това, казвате: Животът е тежък, трябва да се мъчим и трудим, да изплатим дълговете си. – Какви дългове имате? – Към народа си, към държавата, към близките си. Взели сме много пари на заем и трябва да ги върнем. – Щом съзнавате, че дължите, ще плащате. Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. – Защо дойде тогава в България? – Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света, не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй, както живеете, това не е българщина, това не е човещина.

Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите. Той ми отговори: Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. – Защо? – Защото не проявихте това, което се искаше от вас Тая година се отпуща голям кредит на България – ще има голямо плодородие. Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т. е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта.

Някои от вас приличат на оная мома, която иска да се представи пред своя възлюбен за много скромна, и току затваря очите си и поглежда надолу. Не, отвори очите си, покажи се такава, каквато си. Нека твоят възлюбен те види в истинската красота, още отначало, че да не се изненадва после. Момата слуша съветите на майка си, да се представи пред възлюбения си много скромна. Като се ожени, тя се представя в истинския си вид. Едва сега той разбира причината за благородството и скромността й. Когато се срещнат мома и момък, не трябва да затварят очите си, но широко да ги отворят и да си кажат: Такива сме, каквито ни виждате. Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? Момъкът излъгал десет моми, а говори за честност и чистота. Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и почтена. Като се оженят, чудят се, защо им се раждат лоши и хилави деца. Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията.

Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм всъщност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? – Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е, за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „Дъновисти”, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно. След всичко това, трябва ли да ви наричат дъновисти? Аз не съм ви турил дъно. Думата „Дъновизъм” е прозвище. Ако се говори за чешма, желая тя да няма дъно. Ако се говори за човек, желая той да има не едно, не две, а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, да осветява човешките умове.

Петър запита Христа: „Господи, а този що?” Христос се разговаряше с Петър, който беше голям консерватор. Той искаше да дойде Царството Божие само за евреите. Петър казваше на Христа: „Господи, бъди предпазлив. Ти не си живял много време на земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана, да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: „Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал. Ако си вълк, прояви вълчия си характер и кажи: Аз съм жесток човек. Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето изкуство. Бъдете искрени към себе си и към другите, за да се прояви любовта чрез вас

Какво ще донесе любовта в света? – Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Те страдат поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Не страда ли целият организъм, когато някои мозъчни клетки се разрушават? Френологът, само с пипане, познава, какъв е човек: добър или лош, честен или не, философ или невежа. Достатъчно е да тури пръстите си върху някой мозъчен център, за да определи характера на човека. Ще кажете, че френолозите са опасни хора. Не са ли по-опасни тия, които бъркат в човешките умове, сърца и кесии? Опасен човек е оня, който изнудва съвестта на човека в името на Христа. Няма по-отвратително нещо от това, да се вършат престъпления в името на любовта. Да се вършат престъпления в името на Христа и на любовта, това значи, да обезверите хората.

Христос казва на Петра: „Петре, ти трябва да приемеш Йоана в себе си, т. е. трябва да възприемеш новото учение – учението на любовта.” – Как се възприема любовта? – Както се приема светлината и топлината. Отвори очите си и ще възприемеш светлината. Изложи гърби си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, мъдростта и истината са за всички. Те не са привилегия за едного. Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт. Всеки трябва да желае да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее.

Казвате: Еди-кой си философ тъй говори. – Оставете настрана, кой какво говори, но вижте, че слънцето изгря. Изложете гърба си на слънцето, да се ползувате от неговите лъчи. Без слънце на тоя свят не може. Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат и Бога. Ще възразите, че е казано да не се кланяш на слънцето, да не се кланяш на никакви идоли. Наистина, слънцето не иска нито да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: Взимай от мене, колкото искаш. Как ще се отплатиш на великото? Някой велик човек ви дава изобилно, а вие искате да му се отплатите. Смешно е това! Той е дошъл на земята да дава, а вие трябва да прилагате това, което ви се дава.

Днес всички се интересуват, какво ще стане с България. Биете се за нея, наричате я свое отечество. Питам: След сто хиляди години де ще бъдете? Ще кажете, че гробищата ще бъдат вашето жилище. Какво нещо е гробът? Зародишът е затворен в яйцето като в гроб, но в тоя зародиш се крият условия за нов живот. Следователно, умирането на човека не е нищо друго, освен ликвидиране със старите условия, които спъват развитието му, и влизане в условия за нов живот. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно. Като тръгвах за земята, чувах да се говори за хората – жителите на земята, че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи, както трябва. – Защо? – Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. Днес, откак телепатията си проби път, и хората възприемат мисли от далечни пространства, заедно с това те започнаха да използуват слънчевата енергия. Казвате: „Всяка коза за своя крак виси.” Това значи: Няма защо слънчевите жители да мислят за земните жители.

Христос искаше да каже на Петра, че Йоан, т. е. младите ще оправят света. Йоановците ще оправят света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям истината, И аз съм Петър, но ще знаете, че бъдещето е на Йоановците. Йоан запита Христа: „Господи, кой ще те предаде?” Христос отговори: „Който най-малко ме обича.” Ония хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, наричам предатели на човечеството. Ония, които са готови да се жертват за другите, които имат любов в сърцето си, наричам истински герои в света. Да умре човек, това значи, да придобие нови условия за живот. Това е учението на Йоана. Учението на Петра гласи: Като умра аз, с мене заедно целият свят умира.

Сега, като се върнете в домовете си, нека всеки измени името си. Сегашните имена няма да ви спасят. Когато православната църква подстригва някой монах, изменя името му. Той започва добре своя духовен живот, но с това спира. Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – с знание от слънцето. Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували. Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го обичаме.

Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите.

Ще ви дам един пример за упоритостта на българина. В един манастир, при един игумен, живял един българин. Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел, как да подейства на тоя упорит характер, да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но, каквото иска да му услужи, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място. За да предотврати някакво нещастие, игуменът казал на слугата: Иване, бутни магарето в пропастта. Той си мислел, че Иван ще направи обратното, както обикновено постъпвал. Обаче, тоя път Иван решил да изпълни желанието на господаря си буквално. Слугата отговорил: Господарю, никога не съм изпълнявал заповедта ти, както трябва, днес ще я изпълня. Бутнал магарето в пропастта, и то се убило.

Много от сегашните християни постъпват като слугата на игумена. Обаче, дойдете ли до новото учение, вие трябва да постъпвате правилно. Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати. Затова Христос казва на Петра: „Дай простор на Йоана в сърцето си.”

Желая от днес всички да се подмладите, да дадете място на Йоана в сърцето си и да не питате повече Господа, дали ще възкръснете, или не. Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате. В това отношение, вие приличате на затворник, на когото често прилошава. Колкото пъти му прилошее и припадне, все го спасяват, докато дойде деня да го обесят – според присъдата му. Хората не подозират, че животът, който прекарват на земята, има голям смисъл, и живеят ден за ден. Вие трябва да живеете не само индивидуално, но и колективно, да съзнавате, защо сте дошли на земята. Само така съзнанието ви ще се пробуди, и животът ви ще се осмисли. Ето защо, желая в бъдеще да не се срещаме на земята, но вие да дойдете при мене, на слънцето, и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря. Слънцето е стомахът на слънчевата система. Там ще ви предложат богат обяд и, като се нахраните, ще решите, на слънцето ли ще останете, или ще отидете другаде, да работите и помагате на по-малките от вас.

Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората, всеки да пътува, дето иска. Така, именно, хората ще се освободят от връзките на лъжливите философски системи.

Да бъдеш свободен да любиш, това е новото учение. Любов, мъдрост и истина, в широк смисъл на думата, това е учението, което днес проповядвам на хората.

Неделни Беседи
20.04.1919 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10856 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 19:40

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


КАТО ГО ВИДЯ ПЕТЪР


Него като видя Петър, казва Исусу: „Господи, а този що?" (Евангелие от Йоана 21:21)


Дух и материя - това са двата полюса на човешкото битие. Под „дух" се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя" се разбира преходното, това, което постоянно се сменя.


Следователно човек всякога минава през тези два живота - през живота на временното, гдето съществуват всички философски противоречия, заблуждения, и през света на безсмъртното, непроменливото. Тъй че животът тук на земята е живот материален, живот на заблужденията. На земята не съществува никаква истина. Човек, който обича истината, не се измъчва, не се изтезава, не проповядва за пари. Всеки, който убива брата си, за да донесе свобода на другите, всеки, който проповядва, че културата може да се насади чрез убийства, грабежи и насилия, е голям лъжец. Мъже или жени, които се изнудват, са лъжци.


Следователно ние, съвременните хора на културата, хората на двайсети век, които живеем в слънчевата система и сме далеч деветдесет и девет милиона мили от слънцето, сме намалили истината деветдесет и девет милиона пъти от действителната и с такава истина си служим в света. Значи нашата истина е деветдесет и девет милионна част от истината на слънцето. Бих запитал съвременните хора защо трябва да им се проповядва истината? Едни казват, че има Господ, а други казват, че няма Господ. И едните, и другите проповедници обаче все за пари проповядват. Като казвам, че всички проповядват за пари, то значи, че всички разбират истината от свое лично, индивидуално гледище. Когато нам е приятно, когато сме охолни, когато стомахът ни е нахранен, ние мислим, че навсякъде има ред и порядък. Развали ли се стомахът ни, ние казваме, че светът не върви добре, обществото не се развива правилно, хората са лоши и т.н. Такава е философията на човешкия стомах.


Слънчевата система, която представлява система от друга една система, се разглежда като стомах на тази система. В тази система не е както в нашата, да има само седем планети, а има сто милиона слънца. Това слънце аз го наричам „душа". Силата му е сто милиона пъти по- голяма от тази на нашето слънце, а знаете ли каква е силата на нашето слънце? То всеки ден иждивява само за земята петстотин четирийсет и пет милиарда, тоест силата му се равнява на силата на петстотин четирийсет и пет милиарда машини, всяка от които има по четиристотин конски сили. Значи всекидневно за земята са нужни толкова много машини с четиристотин конски сили, за да могат да я отопляват и осветляват. Като се върнете у дома си, сметнете колко коства тази енергия, която се всеки ден създава. Вие, учените хора на този век, сметнете каква ще бъде енергията на тази светлина, която изпълва пространството на цялата слънчева система. Като направите тези изчисления, с това въпросът, дали има Господ, или не, ще се разреши, макар че аз намирам за светотатство да се разисква върху този въпрос.



Тези хора, които казват, че има Господ, както и тези, които казват, че няма Господ, аз ги считам за умопобъркани. Няма какво да се твърди или отрича този въпрос. Всеки, който отрича, че има Господ, той вярва наполовина, а този, който казва, че вярва, той наполовина не вярва. Тъй че, като съберем тези две философии, те съставляват две полушария, едното от които е тъмно, а другото е светло. Тези, които отричат съществуването на Бога, те са обърнати с гърба си към Бога, а тези, които вярват в съществуването Му, те са обърнати с лицето си към Него. Това са верующите и неверующи- те. Като ми се говори за безверие и вяра, аз разбирам въртенето на земята около нейната ос. Може да ви се виждат парадоксални някои от моите твърдения, но светът е пълен с парадокси.


Бих ви попитал защо имате по две очи, а не по три, защо имате една уста, а не две и т.н. Ще ми отговорите: „Човек днес с тези купони намира храна едва за едната си уста, за един стомах, а какво щеше да бъде, ако имаше по две усти, два стомаха и т.н.?" Може ли да ми кажете дали в другите слънчеви системи има хора с по няколко стомаха, няколко мозъка, с по няколко усти и т.н.? Учените хора казват, че на земята имало инфузории със сто и двайсет стомаха. Как ще си обясните, такава малка инфузория да има толкова много стомаси, а човек да има само един? Доколко е вярно това, още не се знае; учените хора го твърдят, но то още не е доказано.


Сегашният свят страда от недоказани твърдения. Единствената реалност в света е тази, че човек страда и живее. А има ли Господ вън от тебе - това е една твоя мисъл, едно предположение, една фикция. Господ не се нуждае от вашето доказателство, дали Той съществува, или не. Много смешно ще бъде, ако мравките в мравуняка започнат да проповядват дали съществува господин Дънов, или не. Господ не иска да знае за нашата философия, дали според нея Той съществува, или не. Това е философия на мравките.


Следователно всички вън от църквите или в църквите са мравуняци, които разискват въпроса има ли Господ, или не. Когато престанем да спорим има ли Господ, или не, светът ще се оправи. Един ден, когато се определите дали вярвате, или не, че има Господ, това ще мога да го проверя, само като гледам как помръдвате устата си. Всички философи са писали цели томове по този въпрос само с помръдването и отварянето и затварянето на устата. Ако философите доказваха съществуването на Бога със сигурност, те трябваше да бъдат в състояние да оправят света. Тези, които отричат - че няма Господ, трябваше и те да са в състояние да оправят света. Обаче и до днес и едните, и другите нищо не направиха. Това показва, че и едните, и другите са лъжливи философи. Ако отидете при някой верующ, да му поискате пари на заем и той не ви даде, то каква полза, че той има надпис на верующ, а не ви подкрепи в такъв момент, когато се нуждаете. Тогава разликата между единия и другия е само в надписа, а не и във вътрешното съдържание. Питам ви тогава: като ви се отворят главите, колко пари ще имате в тях?


Първото нещо, което предстои на всички ви, е да се освободите от това лъжливо учение и да се убедите, че съществува Бог. Много интересно ще бъде положението на майката или бащата, ако започнат с ред доказателства или аргументи да убеждават дъщеря си, че тя един ден ще се влюби, ще се ожени и че нейният възлюблен съществува някъде в света. Такова е положението на хора, които доказват, че съществува Бог. Няма нужда да се доказва или да се отрича, че има Бог.


Петър запитва Христа: „Господи, а този какво ще прави?" Аз отговарям: този цели две хиляди години ще философства има ли Господ, или не; възкръснал ли е Христос, или не; наистина ли е престоял в гроба, или не; кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът и т.н. Днес върху всичко разискват, но не и върху самата истина. Съвременните християни ги уподобявам на критиците, които, щом излезе някоя книга, започват веднага да я одобряват или не. Светът е пълен с такива критици, които критикуват Божествената книга, разглеждат дали подлежащото или сказуемото е поставено намясто, дали този или онзи факт е верен.


Питам: коя е мярката, с която ти определяш тези неща? Дал си някому хиляда лева на заем, но след това положението ти се затруднява и той ти връща парите. Ти казваш: „Отличен човек е този." Защо? Защото ти е поставил малко храница в стомаха. Отидеш някъде на гости, но оттам те изпъждат. Казваш, че тези хора са лоши. Защо? Защото те изпъдиха. Това е философията на пълните и празните стомаси. Аз ще приложа същата мярка. Ако си здрав, аз ще те нахраня, но ако не си здрав, ако стомахът ти е разстроен, няма да ти дам нищо.


Следователно не всякога нахранването е добро, както ненахранването не е всякога лошо. Вие казвате: „В такива случаи нас ни трябват лекари." Да, нам са необходими лекари, но при условията, при които днес живеем: когато си чукаме главите, когато се застрелваме и т.н. В деня, когато престанем да се бием, когато изчезнат болестите, няма да имаме нужда от лекари, от техните прибори и инструменти.


Вие казвате: „Нас ни трябват учители." Да, ако хората се раждат, ще имат нужда от учители; но ако не се раждат, ако бяха възрастни, каква нужда щяха да имат от учители? Казвате: „Имаме нужда от свещеници и проповедници." Ами ако хората са просветени, ако не се нуждаят от проповеди, тогава щяха ли да бъдат необходими проповедниците? Следователно учители, свещеници, проповедници, лекари са потребни само там, гдето има смърт, раждане, болести, невежество. Този род хора ги наричам хора на лъжата. Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да го заблуждаваш, не трябва да му причиняваш болка, а да го оставиш да му заздравее.


Тогава питат хората: „Какво ще стане със света?" Много чудна философия е тази. Тази философия прилича на тази на мравките, които мислят, че като престанат да спорят дали съществувам аз, или не, и аз наистина преставам да съществувам. Така мислят и хората, че Господ е едно понятие в нашия ум. Това го казва и Декарт, и други философи. И мравките мислят, че аз съм едно понятие в техния ум, и щом престанат да спорят за мене, и аз изчезвам. Но както тяхното съществуване не се обуславя от моето, така и моето не се обуславя от тяхното.


Аз ви представям една малко критична философия на въпроса. Думата „лъжа" я употребявам в силната форма на истината. Тъй че според мене думата „лъжа" съдържа истина без съдържание. Всяка истина, която няма смисъл в себе си, е лъжа. Или с други думи казано: всяко празно шише е лъжа. Лъжата е една обвивка, в която може да се поставят различни неща.


Петър запитва Христа: „Какво ще прави този?" Богословците се интересуват какво е искал да каже Христос с тези думи. Христос искаше да каже, че за в бъдеще в мравуняка ще има големи тълкувания за Него, хиляди и хиляди томове ще се пишат за Него, но светът ще се оправи и без това писане.


Казва се в Писанието, че Петър и Йоан били обичани от Христа. Какво се разбира под думите „любов" и „обич"? Под „любов" се разбира закон на самопожертването. Самопожертването е движение, препътуване на далечни пространства. Под „обич" се разбира щедрост, тоест движение, на което силата не е тъй мощна, както при любовта. Да обичаш, значи да градиш, а да любиш - значи да носиш материал за този градеж.


Под „дух", под качества на духа, разбирам проявление на сила, затова казвам, че духът е, който крепи света. Всеки строй се крепи чрез силата, обаче съвременните хора разбират силата като насилие. Някои престъпват законите и ние какво правим с тях? Обесваме ги. Ако мравките отричат моето съществуване, трябва ли да ги обеся? Ако аз бих бесил, бих избесил и двата вида хора - които вярват и които не вярват в Бога. Ще останат правоверните, тоест хората, които имат само една мярка и съзнават, че животът е едно велико проявление в света. Когато аз живея, чувствам и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества. Но ще кажете, че страданията на една мравка не са като моите. Как ще се докаже това нещо? Представете си, че до планетата Нептун, която е два милиарда мили далеч от слънцето, е проточен един човек. Можете ли да си представите колко голям ще бъде той изобщо и колко големи ще бъдат неговите пръсти? Като гледате толкова големи пръсти, вие ще мислите, че тези пръсти представляват нещо отделно от цялото тяло и ще започнете да режете пръстите му. Знайте, че цялото същество ще чувства еднакво болките, както и отделните части, макар и по-малко. Това проявление е общо за цялото битие и ние, като не разбираме законите, правим с това пакости и на себе си.


Трябва да знаем, че цялото човечество е един общ организъм и затова всеки трябва да употреби своята деятелност за подобрението, за благото на този организъм. Тези спорове, които съществуват вън в света, не ме интересуват и не съм в сила да ги спра. Те имат значение само за тези, които влизат в това течение. Ако попаднете между зъбците на някое мелнично колело и дойде някой философ, и ви каже, че това е волята на Бога, това не е вярно. Волята Божия не е била такава, а това е волята на майстора, който е направил колелото. Днес създадат един закон и казват, че това е волята Божия и тя трябва да се изпълнява. Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да чувстваме, за да градим, да сме силни като Него. Ще кажете: „Как е възможно да сме силни като Бога?" Когато намислиш да направиш едно зло, ти си силен и да го спреш. Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни приказки. Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне, философът е, който те стиска. Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно. Почувстваш едно разочарование от себе си и от близките си и това показва, че ние не сме като Бога.


А сега ние си живеем спокойно, трудим се и гледаме по възможност да се осигурим колкото може по-добре. Днес светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени души. Всички умрели, за да бъдат погребани, за да ги опеят - трябва да им се заплати за всичко. Защо се грижите за тези осигуровки, защо не си зададете въпросите: има ли душа, или не; живее ли човек след смъртта си и т.н.? Колцина от вас са сигурни, че след смъртта си ще продължават да живеят? Всички вярвате, че ще умрете и с това животът се свършва. Преди колко хиляди години влезе между хората това учение на смъртта? Учението за смъртта е една аномалия в живота. Господ каза на първите хора, че ако ядат от дървото за познаване доброто и злото, ще умрат и ще отидат да живеят на земята, и след много хиляди години ще се върнат при Бога отново.


Тъй че смъртта е материята, а животът - духът. Материята и духът са двата различни полюса. Смъртта представлява основа на живота, материалите представляват основа на духа, тоест в материалите се крие горивото за духа. Следователно материалите трябва да се сгъстят, хората трябва да станат неверници. Бих желал в някои случаи хората да не вярват в някои неща, например в злото. Всичко, което се пише във вестниците, вие му вярвате и затова днес светът страда от много вяра. Такава вяра обаче е безполезна и тя не трябва да съществува.


Учат ни, че след като умрем, всичко ще се свърши. Какво ще се свърши? Ще се свършат противоречията в живота. След като изплатя полиците си, ще престане вярата и в лъжите. А като престане вярата на лъжите, ще престане и вярата на доброто в себе си. В какво се състои тази вяра? Да щадя живота и благото на своите братя и ближни, а за постигането на това нещо, трябва да се мисли и желае само доброто им.


Ще питате: „Как може да се оправи това общество?" Някои мислят, че като дойдат болшевиците, те ще го оправят. Не, те ще го забъркат. Там, гдето има бесене и колене, няма и оправяне на света. Аз наричам болшевиците незаконни деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: „Ти ме остави да скитам изоставен от всички, но аз ще те намеря и ще отмъстя за стореното."


Всички днес се стремят към чуждата собственост, обаче наша собственост е само това, което имаме в себе си. Земята е условие, при което може да живеем. Тя е тъй широка, че може да живеем където и да искаме, стига да сме доволни от това, което имаме. Ако не си доволен от земята, дай едно заявление до Бога, като споменеш, че тук ти е тясно. Бог ще те пита къде искаш да живееш, дали на Марс, Юпитер, Сатурн, или другаде, и където поискаш, Бог ще изпрати слугите Си да те преместят.


Петър запита Христа: „Господи, а този какво ще прави?" Христос отговори: „Йоан е човекът на любовта и нему предстои велика задача в света." Когато дойде денят, в който ще разберем какво трябва да правим, тогава ще се появи любовта. Жената пита мъжа какво ще прави. Той й отговаря: „Ще ми готвиш, ще ме наглеждаш. Като се върна уморен, ще ми постелиш, а когато не слушаш, ще те накажа." Така казват и на чиновниците - ще работят; когато направят някое престъпление, ще ги накажат. Така се казва на свещеници и на проповедници и т.н. На свещениците се казва, че трябва да опяват умрелите, за да не се вмирисват. На владиците се казва, че ще разглеждат дела, как се женят хората, дали правилно е тяхното желание да се разведат и въз основа на техните решения им се дава или не развод. В заключение всички служещи по разните учреждения чиновници, всички свещеници и учители ще кажат: „Боже, благодарим Ти, че изпълнихме както трябва Твоята воля."


Българите ред години все казваха: „Да се освободим от игото на турците, да влезем в съюз със сърбите и гърците." После обаче искаха да се освободят от съ- юзничеството на гърците и сърбите. Освободиха се и от него. Докато едни се освобождаваха на тила от своите неприятели, други действаха зад тила и там се освобождаваха. Тези, които работиха зад тила, все за ужасите на войната говориха, апелираха към всички да подарят кой какво може за войниците, да се облекчи положението им и т.н. Всички все за народа работят. Дойде ден, какъвто е днешният, всички, които са с пълни джобове, мислят, че са изпълнили както трябва своя дълг и казват с радост: „Христос възкресе!" Другите им отговарят: „Наистина възкресе." И с това се свършва всичко. Но бедният, огорченият в душата си казва, както руският селянин: „Есть деньги - Христос восскресе, нету денег - смертью смерть." Христос не принадлежи само на руснака. Той е общ принцип, Който прониква целия човешкия живот. Не мислете, че искам да ви подиграя, но ви казвам истината тъй, както никой не ви я казвал.


Съвременните учени хора правят разни опити със слънчевите лъчи. Те са прекарвали един слънчев лъч през една стъклена призма и са забелязвали, че този прост слънчев лъч се разлага на седем цветни лъчи, и това са наричали слънчев спектър. На всеки един от тези цветни слънчеви лъчи е било поставяно някакво растение и е наблюдавано какво влияние му е оказвал онзи цветен лъч.


И тъй, учените казват, че светлината е образувана от седем цвята, но това не е право. Цветовете не образуват светлината, те са сенки вътре в светлината. Светлината е нещо повече от цветовете. Когато намалите вибрациите на светлината, тя ще се превърне в цветове, но когато се подигнат вибрациите й, цветовете й изчезват. Когато кажем, че ние се различаваме един от друг, то се разбира, че се различаваме, но когато минаваме през някоя призма, защото става пречупване през нея. Но минем ли през някоя събирателна леща, ние сме еднакви, защото тя ни събира.


И тъй, животът е една голяма призма, през която като минем, нашият живот се пречупва и ние се явяваме в един цвят. Всеки човек представлява един цвят на тази голяма призма. Ние сме различни до смъртта, но минем ли в смъртта, всички се обединяваме и сме еднакви. Питате ме: „Ами зад смъртта в какво положение ще се намираме?" Казвате, че зад смъртта няма никакво съществуване. Питам ви: преди да се разложи светлината на своите съставни цветове, тя имаше ли енергия? Да. Тогава защо тази енергия да не продължава още да съществува? Какво нещо е съществуването? Съществуването не е нищо друго, освен продължаване на Божествената деятелност, което показва, че тя е непреривна. Христос се обръща към Петра и му казва: „Ти не се смущавай. Тези лъчи, които ще минат през Йоана, представляват любовта, тоест един принцип."


Ще ме запитате как ще се образува бъдещият строй. Ако гъсеницата, която е на листа, си зададе въпрос: „Как мога да туря ред и порядък в живота?", вярно е, че тя, като гъсеница, не може да тури ред и порядък в живота, но като пеперуда тя ще има всички условия да се развива.


Всичките заблуждения се пораждат от това, че ние искаме да турим ред и порядък навсякъде в света и мислим, че ще можем да сторим това. Господ е направил света отлично, а ние, като видим, че една стая е голяма, веднага поставяме една стена в средата и стават две стаи. Дойде друг квартирант, той постави друга стена накръст и с това усложнява живота, а стаите стават четири. Казвате: „Ние сме много културни хора." Да, но трябва да намалите стаите. „Ами после?" После ще започнете да живеете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдем до това положение, ние няма да мислим кой какво мнение има за нас, а ще гледаме да даваме най-добри плодове.


Ние сме плодове, затова нашите мисли и желания трябва да станат съществената ни храна и да ги облагородяваме всеки ден. Това може да ви го докажа с опит. Посаждате една ябълка, но виждате, че ред години тя ражда само по един плод. Аз може да я накарам да роди до хиляда ябълки, ще я накарам да работи зарад вас. Засаждате сто-двеста декара земя, за да имате много храна. Дайте на мене само един декар, аз ще изкарам толкова храна, колкото вие от вашите сто-двеста декара. Ще кажете: „Това е много казано, този човек много мисли за себе си." Не, аз мисля за себе си това, което и Господ мисли за мене. Като започна да садя този декар земя, аз ще кажа: „Господи, ела с мене при тази работа, за да докажем на учените хора в света, че те може да направят много повече от това, на което се надяват, но ако са с Тебе."


Този опит може да го направя още днес и още днес да се измени всеки, който пожелае. Едни може да се изменят веднага, защото за тях е дошло времето, и ако продължават да живеят така, ще ги отнесе някоя катастрофа. А други не могат да се изменят, защото не им е дошло времето. Едни трябва да си завият пашкула, а други, които са си завили вече пашкула, трябва да станат пеперуди, да пробият пашкула си и да хвръкнат.


Някои казват: „Спасението на човека е само в църквата." Не, спасението е само в пашкула или в пеперудата и нейните сокове. Следователно, ако може да влезете в мисълта на някой писател, ще може да извадите оттам най-хубавите сокове. Някои казват, че Библията е живо слово. Ако тя беше живо слово, то би трябвало, като се постави на главата на някой болен, веднага да оздравее. Но не става така. Значи тя не е живо слово, а съдържащата се в нея енергия. Ако може да обърнете тази енергия в нещо реално, болният ще може да се излекува. Като положим ръката си върху главата на някой болен, тази енергия, която се съдържа у нас, ще може да се превърне в мощна сила.


Христос се обръща към Петра и казва: „Когато дойде любовта в света - тоест когато дойде Йоан, когато хората почувстват, че са братя, макар едни да знаят повече, а други - по-малко, или едни да са по- богати, а други - по сиромаси, тогава ще дойде и Царството Божие."


Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ. Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен. Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват безплатно. Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо.


Вие казвате: „Това ще бъде в някакво далечно бъдеще, а докато дойде това време, ние ще бъдем готови." Вие оставяте една гъсеница и в градината на един богат, и в градината на един беден. Тя обаче и на двете места еднакво ще яде листа и ще развали цветята. Ако оставите една пеперуда в градината на един беден или богат, тя ще изсмуче соковете на цветята, без да ги повреди.


Христос е донесъл едно учение, за да ни направи вътрешно свободни. Не мислете, че искам тук пред вас да философствам. Всички ние сме глупци, но аз обла- жавам глупавите хора. „Глупав" сиреч „простодушен" са синонимни думи. Глупавият човек си знае едно верую и не разсъждава повече какво нещо е Бог, съществува ли Той, или не и т.н. Този човек знае, че Бог е добър, а ние сме лошите.


Някоя вечер сте хапнали повечко, разстройва ви се стомахът. Скоро викате лекар и търсите виновника на вашето разстройство - кокошката била лоша, месото не било тъй прясно, готвачът не го сготвил добре и т.н. Не, никой отвън не е виноват за вашата болест, а вие сами сте си виновни. Под „храна" разбирам мислите, желанията, чувствата, които съществуват в света, и които ние изяждаме. Според това, какви са тези чувства, мисли и желания, добри или лоши, такова ще бъде и нашето разположение.


Преди два дни влязох в една къща, гдето госпожата беше рязала много лютив лук. С влизането си веднага усетих миризмата на лука. Така би усетил и един чувствителен човек лошите и добрите мисли в една къща. Ще кажете: „Може ли да се сготви, без да се нареже и опържи лукът?" Да, но щом се нареже лукът, той губи своята магнетична сила. Ако поставите лука цял в яденето, той няма да люти. Така е и със стиховете в Писанието. Много проповедници, като започват някоя проповед, първо нареждат въведение, а с това разкъсват отделните стихове.


Великите философи и писатели никога не започват с въведение. Когато чета някоя книга, никога не преглеждам предисловието й, преди да я прочета. След като я прочета, тогава преглеждам и предисловието й. Проповедникът започва например с такова предисловие: „Господ създаде света, защото мъжете били такива, жените - онакива." Започни просто и кратко: „Бог създаде света, за да се веселим и пеем." Господ никога не е пожелавал да се колим, да се бесим, а е повикал всички Свои създания, и малки, и големи, облечени с разни костюми, да се веселим и да пеем.


Светът е широк, за всички има място, радостни и весели бъдете. Вие казвате: „Това е моя частна собственост. Нямаш право нищо да ми буташ." Господ никъде не е писал, че това или онова е Негова частна собственост. Той навсякъде пише: „Яжте от всичко колкото можете, но не преяждайте. Работете, но не се трудете. Трудете се, но не се мъчете." А вие казвате: „Животът е сериозен, трябва да се работи, за да се изплатят дълговете." Що е дълг? Казвате: „Имаме дълг към отечеството си, към народа си или към всеки друг, от когото сме взели пари на заем." Казвам: приятели, много сте взели вие, много имате да давате.


Аз нямам никакъв дълг към българския народ. Ще ме попитате защо съм дошъл тогава. Дошъл съм да ви попея, да ви повеселя и да ви поговоря, че Господ не е направил света тъй, както вие мислите, че вашите закони са криви и това, което вие проявявате, не е българщина.


Едно време, когато тръгвах от слънцето, запитах: „Какво да кажа на българите, като отида при тях?" „Да им кажеш, че трябва да бъдат честни, умни, добри и справедливи. Ако хората на стомаха живеят така, ще може чрез нашата артериална системата да им изпращаме и нашата енергия. Но ако не живеят така, ние ще затворим крановете си и няма да им изпращаме никаква енергия." Това е, което ми казаха от слънцето, и аз предавам техните думи. Някога се оплаквате, че нямате плодородие. Защо? Защото не сте честни, добри, умни и справедливи. Тази година на българите се отпуща голям кредит. Ще има голямо плодородие и ако така вървят, следната година, ако спазват тези четири качества, ще има още по-голямо изобилие.


Някои мислят, че пътуване от слънцето до земята е много мъчно. Отворете очите си и ще можете да пътувате до слънцето. Вие в това отношение приличате на онези моми, които изпълняват точно съветите на майка си, когато дойде въпрос да бъдат сгледвани. Майките казват: „Ти, като се срещнеш със своя възлюблен, премрежвай очите си и гледай надоле, прави се скромна, за да може хубаво да го омотаеш." Като я види момъкът, намира я за много скромна, но като се ожени, тогава тя си отваря очите и разбира какво е било нейното благородство и скромност, и докога са били необходими. Не, като се срещнат момък и мома, не трябва да си премрежват очите, но да ги отворят широко и да си кажат: „Това съм аз, което ме виждаш." А сега и двамата говорят за благородство. А къде остана благородството? Той излъгал десет моми, а говори за честност и чистота. Същото е и с момата, ако и тя има подобни грешки. Хората се чудят после защо им се раждат лоши деца.


Ние имаме такива вътрешни недъзи в сърцата, умовете и душите си, а после казваме, че Господ бил несправедлив.


Аз, откак живея в България, спечелих си много епитети. Наричат ме лъжец, неканен пророк, вагабонтин и др. Всички тези епитети ще ги занеса, като се върна на слънцето. Там ще напиша своите бележки и впечатления от България. От моята книга ще зависи бъдещето на България тук на земята. А ако ме питате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих ви казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа - отгде дойде Той и Какъв беше. Да оставим за Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете отгде съм дошъл и отгде произлиза моята фамилия, фамилията, която нося, е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, корав като дъно. Затова му дали този прякор - Дънов. Но дъно има и на бъчва, и на река, и на море, та затова интересно е да се знае за какво дъно се говори. Моето име го има навсякъде. Горко на онзи, който няма дъно. Тъй че Дънов го има навсякъде. Всички вие в такъв случай сте дъновисти, не мои последователи, но хора с дъна. И след всичко това, турили ми едно прозвище - дъновизъм. Аз не съм турил дъната в света. Бих желал, когато видя някоя чешма че тече, да я видя, че няма дъно.


Съвременните хора трябва да имат дъна, и то не по едно или две, а много. Опасно е положението на всеки, ако има само две дъна. Ако се задънят червата ти и гръцмулят ти, какво ще бъде твоето положение, щом няма място, от което да излезе храната ти? Най- нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си. Следователно едното дъно трябва бъде като една плоскост, в която Бог да се проектира и да дава светлина на хората.


Христос се обръща към Петра, който беше консерватор човек и искаше да дойде Царството Божие само за евреите, и с него се разговаряше. Петър обичаше да катехизира и казваше на Христа: „Ти, Господи, не си живял много години на земята, не познаваш хората добре. Затова бъди по-предпазлив." Христос му каза: „Махни се от Мене, ти носиш една дяволска мисъл." Тъй казваше Петър и за Йоана, да не му възлага Христос никаква работа, защото бил млад. Христос му казваше да остави всеки човек да се проявява свободно, тъй както Господ го е създал. Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето изкуство." Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви любовта.


Когато дойде любовта в света, тя ще внесе нови сокове за нова култура. Любовта носи нова материя. Не може да направите едно порцеланово гърне, ако нямате такава материя; не може да направите един стъклен предмет, ако нямате такава материя. Следователно Божествената любов носи такава есенция, която ще изработи форми на бъдещия строй.


Тъй че нещастията, които днес преживяваме, се дължат на разрушението, което сега се върши. Когато в нашия мозък се разрушават някои клетки, настава страдание в целия организъм. Ако един френолог постави пръста си върху главата ви, той веднага ще може да определи вашето положение и настроение. Например гой ще може да познае дали сте честен, справедлив, дали сте философ и т.н. Ще кажете: „Опасни са тези хора, които, като пипат по човешките глави, познават какъв е човекът." Ами онези хора, които пипат в човешките умове, сърца и кесии, не са ли по-опасни? Опасен човек е този, който бръсне без вода и скубе космите. Опасен е и онзи човек, който изнудва другите хора по всички правила на християнството. Има ли нещо по-отвратително, когато в името на любовта вършим най-големите престъпления? Няма по-лошо нещо от това, когато, като обичаме някого, ние го изнудваме и с това той дохожда до положение да изгуби вяра в света.


Христос казва: „Петре, ти трябва да възприемеш Йоана в света, тоест да приемеш новото учение." Новото учение е учението на любовта. Ще попитате: „Как се възприема любовта?" Как се възприема топлината? Излез на топло и изложи гърба си. Как се възприема светлината? Отвори органите, с които тя се възприема. Божествената истина е за всекиго. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходима.


На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. Всеки цвят ме радва, но важно е дали ще върже. Ако пък завърже, опасно е плодът му да не окапе. Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. Затова са изпратени писателите и добрите хора в света.


Иде време вече, когато сърцата на хората ще цъфнат тъй, както растенията цъфтят. И горко томува, който не иска да цъфне. Такъв човек умира. Искайте всички да цъфтите и да връзвате. Ще кажете: „Този философ тъй казва, онзи тъй казва." Оставете кой какво казва, но вижте, че слънцето пече и обърнете погледа си към него. Не мислете, че ще може без слънце на този свят. Велика идея е свързана със слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат и Бога. Ще кажете: „Мойсей е казал да не се покланяме на слънцето." Вярно е това - слънцето няма нужда да му се кланяш и служиш, то само дава, а ти взимай, колкото можеш повече.


Смешно е, когато някой велик човек ви дава много, а вие искате да му се отплатите. Вие благодарете, че е дошъл и прилагайте това, което ви е дал. Днес вие се интересувате много за България, биете се за нея, но след сто или хиляда години чии поданици ще бъдете? Казвате си навярно в себе си, че след хиляда години ще бъдете в гробищата. Какво нещо е гроб? Петелът като постави своя зародиш в едно яйце, този зародиш остава затворен вътре като в гроб, но ако има условия за развитието на този зародиш, от него ще излезе пиленце. Гробът е яйцето, тоест бъдещите условия за нов живот.


Да умре някой, значи да се премахнат всички пречки за развитието му, и след смъртта да се явят нови условия за нов живот. Гробът е яйцето, което дава новите условия за живот, а смъртта е съдебният пристав, който взема всичко непотребно от тебе.


Като тръгвах от слънцето, слушах да се говори за хората тук на земята, че макар и от толкова хиляди години приемат слънчевите лъчи - понеже нямат развити мозъци, не могат да разберат какво им предаваме чрез тях. Но днес вече телепатията е повечко развита, та ще могат да разберат какво им предаваме. Някои казват: „Всяка коза за своя крак виси." Да, но миризмата й не е вързана за „своя крак". В тази философия няма никакъв смисъл.


Христос показа чрез Йоана, че младите ще оправят света. Петровците няма да оправят света. Нека ме извинят тези от вас, които сте Петровци, но на тях днес не може да се разчита. И аз съм Петър, но бъдещето не е наше, а на Йоановци. Важна дума е „Йоан". Йоан постави главата си на Христа и Го запита: „Господи, кой ще Те предаде?" Христос му каза: „Онзи, който Ме най- малко обича, той ще Ме предаде." Онези хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, аз ги наричам предатели на човечеството. Онези, които любят, които са готови да се жертват, да умират доброволно за доброто на другите, аз ги наричам герои в света. Да умре някой човек - разбирам да създаде нови условия за живот. Днешното учение на Петра е това: „Като умра аз, с това и цял свят умира."


Като се върнете вкъщи, изменете всеки името си. Сегашните имена няма да ви спасят. Ето защо православната църква, като ръкополага някого за монах, изменя името му. Много добре започват с това променяване на името, но монахът по-нататък пак си върви постарому.


Махнете старите си надписи, обърнете шишето надолу, за да изхвърлите старите сокове, всички лъжливи философски учения, всички лъжливи мисли и да внесете новото учение, което иде отгоре надолу. Изпразнете вашите шишета и ще дойде учението от слънцето. Ако обикнете слънцето, то ще ви говори с такъв сладък език, какъвто никога не сте слушали. Понеже не го слушаме, затова понякога то ни пече.


Ние хората на земята сме големи консерватори. Упорити сме и на нищо не вярваме. Вие ме слушате и си казвате: „Отгде знаем, че и той не ни лъже?" За да проверите колко са верни моите думи, приложете всичко на опит.


Ще ви дам един пример, за да видите доколко е упорит българинът. В един монастир при един игумен живял цели двайсет години един българин като слуга. Той бил много упорит и каквото му заповядвал игуменът да свърши, всякога го изпълнявал в обратния смисъл. Някога игуменът му казвал: „Иване, изведи магарето от обора навън." Слугата го извеждал, но го докарвал при игумена. Игуменът се чудел какво да прави с този упорит българин. Един ден му дохожда наум една светла идея, а именно: решава за в бъдеще каквото иска да му направи слугата, да му го каже в обратен смисъл, та дано, като го изпълни по обикновеному обратно, да се дойде до същия резултат. Затова един ден, като били заедно със слугата и магарето на едно много опасно място, игуменът прилага първия опит и казва на слугата: „Иване, тикни магарето надолу!", като се надявал, че той ще изпълни заповедта му тъй, както обикновено я изпълнявал. Иван му отговорил: „Господарю, никога не съм изпълнявал твоята заповед в прямия й смисъл, затова днес ще я изпълня тъй, както желаеш." Бутва магарето в пропастта и то се убива. Така постъпват и днешните християни.


Ние трябва да възприемем в прав смисъл новото учение, да бъдем искрени, честни и да знаем, че всяка наша лоша мисъл или желание имат лошо последствие, и ще дойде ден, когато тази наша мисъл ще произведе такъв резултат, че ще ни спре в нашето развитие. Тя може да произведе у нас слепота, идиотство и т.н. Всяка добра мисъл може да произведе най-добри резултати. Затова Христос казва на Петра: „Дай простор на Йоана в твоето сърце."


Бих желал от днес всички да сте млади, да дадете място на Йоана във вашето сърце и да не питате повече Господа дали ще възкръснете. Вие всички ще възкръснете, но не вярвате във възкресението, затова и ще умрете. Вашето положение прилича на това на някой затворник, който, във времето, което прекарва в затвора, много пъти припада, но все го свестяват, за да го обесят един ден, според както е присъдата му.


Ние забравяме много пъти, че животът има по- голям смисъл от този, който живеем. Затова всички трябва да започнем да действаме индивидуално и колективно, да се пробуждаме мислено, и следния път да не ви срещам тук на земята, а вие да ме срещнете горе на слънцето и по този начин да проверите доколко е вярно всичко това, което ви говоря. Слънцето е стомахът на цялата слънчева система. Там ще ви сложат един богат обяд и ако искате да останете там, ще ви оставят, а ако искате да отидете другаде да работите, ще ви пуснат да си отидете.


И тъй, Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората за пътуване, да пътува кой където иска, и с това да се избавят от съвременните връзки на лъжливата философия.


Това е новото учение, учение на любов, мъдрост и истина в пълния смисъл на тези думи.


20 април 1919 г. - Великден, 10 ч.


София







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни