Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1929_12_29 Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 10 януари 2011 - 14:03

Аудио - чете Ивайло Христов


Архивна единица

Азъ живѣя, и вие ще живѣете (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Крадецът и пастирът". Неделни беседи.   (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Да ви даде", Сила  и живот, тринадесета серия, т.2 (1929-1930),
Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Аз живея, и вие ще живеете


    „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Йоана 14:19

Да се живее, в това седи великият смисъл на нещата. Да се живее, това е велико изкуство. Така казват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Понеже майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твърдение, но доколко е вярно, то е въпрос. Има твърдения, които в основата си не са верни и не се допущат. Ако майката е умряла, и детето щеше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вярно. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще престанат да съществуват. Същото може да се каже и за хляба. Хлябът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото 5, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и учените, и философите не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсякъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 5^10. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката ѝ с извора се прекъсне, заедно с това и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.

Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.

Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.

Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.

Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.

Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.

Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат. Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие. Няма защо да се проповядва на хората как да живеят, как да се хранят и обличат. Дайте им светлина, чист въздух, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. В чистия въздух, в чистата вода и храна те сами ще намерят Бога. Какво повече им е нужно? Каква по-велика молитва е нужна на човека от тия четири елемента? Като ги приеме в себе си, той е готов вече да се моли. Обаче човек може да се моли само когато в него присъства великият Божи дух, който познава законите и дава светлина и сила на човека да ги прилага. При това положение молитвата на всеки човек се приема.

Значи, когато духът присъства в човека, ние казваме, че той е пещ, в която гори свещеният огън на любовта. Отсъства ли духът в човека, той е пещ, в която свещеният огън на любовта не гори. Защо този огън не гори? Има нещо неправилно: или пещта има някакъв недостатък, или въглищата не са доброкачествени, или пък съвсем отсъстват. Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представя човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. Щом изгуби любовта, човек започва да я търси там, дето не съществува. Като не я намери, той започва да отпада духом, докато един ден се види остарял, измъчен, без никаква светла мисъл за живот. Време е човек да се върне към първичната любов, към първичното верую, което е било достояние на всички вярващи, на всички чисти хора по ум и сърце.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Христос и до днес още живее и ще продължава да живее за вечни времена. Христос ще носи любовта в света и ще помага на хората, докато и те я възприемат и могат взаимно да си помагат. Това значи да придобие човек Божественото. Щом Божественото се оттегли от него, той става обикновен човек. Като обикновен той прилича на всички хора. Когато казваме, че всички хора си приличат, имаме предвид човешкото естество в човека, а не Божественото. Когато плаче, страда и се мъчи, причината за това е човешкото. Божественото никога не страда и не плаче. Когато Христос заплака, това беше изявление на човешкото в него. При това Христос не плака за себе си, а за евреите, както и за цялото човечество, които сами затвориха пътя си към духовния свят.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ С други думи казано, понеже аз любя, и вие ще любите. Любовта е предмет, който и мъдреците в древността са изучавали, но и днес още я изучават. Като изучава любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на любовта в обикновения човек от тия на високо напредналия по ум и по сърце. Това различие се вижда в погледа, в усмивката, във всички движения. Всяка мисъл, която минава през човешките очи, храни самите очи. Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят те за човека. Затова е казано в Писанието, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко слово, което излиза от Бога.

Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: „Радвам се, че ме дъвчете и мога да ви дам нещо от себе си. При това колкото повече ме дъвчете, толкова повече давам.“

Когато се говори за любовта, хората трябва да знаят, че разликата между Божествената и човешката любов е такава, каквато между старите и новите дрехи. Не е все едно да облече човек стари или нови дрехи. За да се облаче с нови дрехи, той първо трябва да се окъпе, да тури чиста риза. След това ще облече новите си дрехи. Само новият човек може да живее в Божествената любов. Които не разбират тази любов, искат да примирят новото със старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човек да облече нови дрехи върху старите. Той трябва да съблече старите си дрехи, и тогава да облече новите. Дали човек е влязъл в новия живот, или още е в стария, това е въпрос на съзнанието. Външността не определя нещата. Старият и младият човек се отличават по своята мисъл, а не по външна форма. Някой човек външно е стар, а по мисли и чувства е млад. И обратно: някой външно е млад, а по мисли и чувства е стар. Младият и старият могат да се разбират, когато мислят еднакво. Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слуша с внимание и одобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“

Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.

В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?

Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“

Осемнадесета неделна беседа
29 декември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10868 Мнения:

Публикувано 11 ноември 2013 - 19:25

От книгата "Сборник лекции", беседи от младежки окултен клас, неделни беседи,
рилски беседи, общ окултен клас от периода (1917-1943),
Първо издание, ИК "ЖАНУА-98", 2009 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ПОНЕЖЕ A3 ЖИВЕЯ, И ВИЕ ЩЕ ЖИВЕЕТЕ


„Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. " (Йоан 14:19)

„Да се живее, това е смисълът, изкуството" - казват учените, поетите и философите. У всички хора има стремеж да се живее и казват: „Трябва да се живее." Казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е само едно предположение. Ред твърдения има в света, които не са верни в самата си основа и не се допущат. Казват: „Умряла майка му." Да беше умряла майка му, и детето щеше да умре; но понеже детето живее, и майката живее. И въздухът е жив. Докато въздухът живее, и ние ще живеем. Ако умре въздухът, и ние ще умрем. Ние не можем да живеем без въздух. Ако умре водата, и ние ще умрем, но понеже ние не умираме, и водата не умира; понеже водата не умира, и ние живеем.

Сега вие вземате и хляба като резултат. Вземете например числото двайсет и пет. Някои казват, че като се умножи пет само на себе си, ще се получи числото двайсет и пет. Числото двайсет и пет е един резултат.

Какъв е смисълът на това число? Това число - двайсет и пет, и малките деца могат да напишат. Но какво е съдържанието на числото двайсет и пет, каква е неговата същина, надали някой от съвременните философи и учени би могъл да каже. Казваме: „Двайсет и пет птици, двайсет и пет хора, двайсет и пет моми и момци, двайсет и пет земи, двайсет и пет слънца, двайсет и пет народа." Числото двайсет и пет можеш да го туриш някъде. Качва се то, но господарят му, дето и да го тури - и голямо става, и малко става. Какво означава това? Сговорили се майката и дъщерята заедно: числото две е майката, а числото пет е женената й дъщеря. Добре, ами де е баща им, де е братът? Те са някъде в странство, отишли да печелят пари за тях.

И тъй, животът има своя вътрешен смисъл. Дотогава, докато човек не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота. Тъй, както някои искат да определят, какво нещо е целта на живота, в такъв смисъл животът няма никаква цел. И ако вие искате да определите смисъла на живота, той няма такъв смисъл. Животът няма една крайна смисъл. Животът има конкретен смисъл, вечен смисъл в себе си. Животът всякога ще се определи и всякога ще остане неопределен; всякога ще има цел и всякога ще остане безцелен; всякога има смисъл и всякога ще остане без смисъл. Що е животът? Това, което има цел, а същевременно е безцелно.

Разбира се, тези неща за вас са тъй, както ако кажем „пет в десета степен". Вие може да умножите пет в десета степен и да изкарате едно число. Но за да превърнете числото пет в десета степен - за това ви трябва не един живот, нито пет живота, но животът на един ангел, за да го превърнете в десета степен. Но и тогава няма да разрешите вашата задача - тя ще бъде само наполовина свършена. Някой казва: „Пет в десета степен, пет в седма степен." Често превръщат тия числа и в живота, и казват за някого: „Той е десетостепенен чиновник." На земята много лесно се става десетостепенен чиновник, но в природата числото „пет в десета степен" включва съвсем друга идея.

Да се живее, това не е един процес еднократен. Реката живее дотогава, докато тя е свързана с извора. В момента, когато тя прекъсва своето съобщение с извора, и тя пресъхва. И ние не можем да отделим човешкия живот от Божествения, нито Божествения можем да отделим от човешкия. Не можем да кажем: плътски или друг някакъв живот. Това са само човешки понятия. Като кажем, че трябва да се живее, това подразбира, че има едно състояние в съзнанието, което определя живота. Ти обичаш някого, нали? Питам: в какво седи тази обич? Като казваш, че обичаш, повидимому обичаш нещо в него. Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този човек, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта? Добротата е нещо конкретно. Де седи тази добродетел? Вие казвате: „Обичам този човек, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него? На кое място се намира то?

Всички тия прояви на живота имат свое вътрешно съдържание. Когато се запали свещта - силата на свещта не седи в нейната лой, но в светлината, която тя изпуща. Казваш: „Обичам светлината на тази свещ." Но след като е горяла дълго време тази свещ и изгори, де отиде тази светлина, де отиде тази свещ? Тази свещ се състоеше от известно количество светлина и когато светлината си излезе навън, с това заедно и свещта престана да съществува. Когато светлината излезе от свещта, свещта вече не е свещ.

И когато животът излезе от човека, човекът вече не е човек - нищо повече. Той е човек дотогава, докато животът се проявява в него. Докато Божественото в тебе се проявява, ти си човек. Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си човек, и казваш: „Какво стана с мене?" Стана такъв, какъвто си бил първоначално. „Какъв е бил човек първоначално?" Първоначално той е бил такъв, за когото никой нищо не е знаел - нищо повече.

Казвате: „Какъв е бил първоначално светът?" Нищо не е имало първоначално в света. „Ами тъмнина?" Никаква тъмнина не е имало. „Ами светлина?" Никаква светлина не е имало. Нито тъмнина, нито светлина е имало. „Какво е било тогава?" Нищо не е било. Защото, ако кажем, че е имало тъмнина, значи имало е някъде светлина; а щом кажем, че е имало светлина, значи имало е някъде тъмнина.

И сега, понеже ние сме заинтересувани от живота на земята, искаме да се осигурим. Вие казвате: „Аз искам да живея, да порасна, да свърша училище, да се наредя малко, да си купя една къща, да имам поне един малък приход, да се осигуря, да имам почитта на хората и т.н."

Питам: кой човек досега е постигнал своите желания, които имал? Защото, кой ще остане да ви почита, след като умрат онези хора, които са ви почитали на земята? Има около петнайсет-двайсет души, които те обичат и почитат, [...] и ти казваш: „Аз съм гражданин на тази държава, почитат ме хората." Но какво ще стане с тебе, когато тези хора, които те почитат, един ден измрат? Какво ще остане от това обществено мнение? И най-после, след като ти умреш, какъв смисъл ще има животът? Ти казваш: „То ще се мре." Ако ще се мре, защо тогава ще трябва да правиш толкова усилия да живееш? Тогава, колкото по-скоро умрем, толкова по-добре. Защо ще се мъчим на земята?

Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот. Това, което ти любиш, то ще внесе една вечна промяна в твоя живот. Ти ще страдаш, ще страдаш и най-после ще кажеш: „Няма ли край това нещо?" Има край. „Кога?" Когато дойдеш до първото си състояние, да обичаш Този, Който ти е дал живот.

Умирането значи промяна.

Някой казва: „Аз ще умра." Това подразбира: аз ще напусна този, когото любя и ще обикна другиго. Каже ли някой, че ще умре, това подразбира още, че той не иска да си плаща дълговете. Той казва: „Само на него ли ще плащам?" Така превеждам аз. Когато жена-та каже, че ще умре, това подразбира, че ще напусне мъжа си. Че кой я вързал за мъжа й? Тя сама се е вързала, нека сега се развърже. Когато и мъжът каже, че иска да умре, същото подразбира - че иска да се освободи от жена си. И когато слугата каже, че иска да умре, това показва, че той иска да се освободи от господаря си. Да се освободи - никой не го е вързал.

Казвам: в процеса на умирането ние разбираме непреривни страдания. Но смъртта не освобождава. Грешника смъртта не освобождава. Праведният се освобождава чрез смъртта. Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.

Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде. Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем. Тогава магарето му умряло. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.

Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее. Всички вие искате да живеете, всички искате да ви обича някой. Онзи, който е престъпил закона, той иска да го обичат хората. Ако те обичат грешните хора, те ще внесат греховете си в тебе. Щом грешният те обича, с любовта си той ще внесе всички свои пороци в тебе. Ти ще се отвориш и ще добиеш всички негови слабости.

Питам: какъв смисъл има да те обича някой грешен, който с всичките свои слабости може да ти направи повече пакости със своята любов, отколкото със своето безлюбие? Когато грешниците гонят, мъчат или убиват хората, това за тях е по-добре, отколкото когато ги обичат. Защо? Понеже тогава ти си затворен за грешния и запазваш своята чистота, а като те обича, ти се отваряш за него като някой охлюв на слънцето. И тогава има едно разрешение, казвате: „Не любете света." Даже и светът да ви люби, вие не го любете, защото се опетнявате.

Питам: когато Писанието казва да не любим жената на ближния си, какво се подразбира? Това е философска мисъл, която трябва добре да схващате. В тази любов има нещо, което може да прекъсне твоето щастие. За да обичаш другите хора, най-първо ти трябва да обикнеш Бога и с Бога заедно трябва да слезете долу, Той да ви покаже как трябва да обичате другите. Ти, като влезеш в дома на ближния си и обикнеш жена му, която е нещастна - мъжът й я бие три-четири, пет пъти на ден, най-първо ти трябва да умееш да ги примириш, да внесеш любовта помежду им и по този начин и ти да им се радваш, и те да ти се радват. Какво ще придобиеш, какво ще внесеш, ако създадеш раздор в този дом? Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош човек и ти кажеш на жена му да го напусне? Може да е право това, да го напусне, но тя, като напусне един мъж, ще отиде при друг. Жена без мъж не може. Ако напусне един, тя ще търси друг със свещ да го намери. И мъжът не може без жена. Не можете да се избавите един от друг.

Същото се отнася и до знанието. Човек напуща едно знание и търси друго. Казваш: „Е, новото знание." Че и новото знание носи заблуждения, както и старото! Промениш една теория с някоя нова и казваш: „Това са най-новите схващания за света или това са най-новите схващания за социалния живот, или за икономическото или за политическото положение на народите." Какво са допринесли тези нови теории?

Или казваме, че ние трябва да определим нашите отношения към хората. Нашите отношения към хората са отдавна определени от онази Първична причина, от онзи Първичен закон, който ни е изпратил на земята. Понеже ти, като влизаш в кой и да е институт на учение, не си ти, който създаваш тази програма. Програмата е отдавна създадена и ние същевременно създаваме друга нова програма за живота, като напущаме първичната програма. Обаче нашата програма всякога се анулира. Ние всякога търсим щастието там, дето го няма.

Питам: може ли онзи овчар с онази рунтава кожена дреха да задоволи онази царска дъщеря, която е прекарала един префинен, изтънчен и изискан живот при своя баща? Този овчар може да задоволи царската дъщеря само за един-два дни, но после тя ще почне да въздиша в колибата на овчаря и да иска да се върне при баща си. Той може да й говори за природата, за това, за онова, но нейният живот при него не е такъв, какъвто тя изисква.

Питам: какво може да ни даде светът? Казвате: „Ние трябва да живеем като хората." Така казват и прасетата. Ти гледай да живееш като прасетата. Че как живеят прасетата? В това няма никаква философия. Ти гледай да живееш тъй, както хората живеят. На първо време човек трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него. Вечно недоволство има в човека, а то е толкова опасно. Това недоволство аз наричам проказа в душата на човека или проказа в съзнанието на човека. Щом влезе недоволството в тебе, ти вече не можеш да гледаш с добро око на нещата. Каквото и да ти говорят, ти все си недоволен. Говорят ти за небето, ти казваш: „Какво от това, че съм отишъл на небето?" Говорят ти за ангелите, ти пак казваш: „Какво от това, че съм живял двеста-триста хиляди години при тях?" Говорят ти за цар, но и това не те задоволява. Ти се мислиш [за] особен философ. Ти предполагаш - ти още не живееш. Ти говориш за царската дъщеря, но за да живееш с нея, ти трябва да имаш нейните разбирания. За да могат двама души да живеят добре помежду си, трябва да има известно съответствие между техните мисли и чувства. Само така може да има любов между тях. Щом дойде първото неразбиране, веднага се ражда дисхармония.

Следователно съществува един принцип, който трябва да се изучава. Като срещнеш един човек, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя човека като човек. Ти трябва да го определиш. Зароди ли се у този човек желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е човек. Така трябва да се съпоставят нещата. Онзи, който е готов да умре, той е в сила ца се избави от терзанията, които светът създава.

Например, като ви срещне някой, който ви обича, той най-първо ви се поухили малко. Вие трябва да се вгледвате в онези, които любят. Защото и в любовта има един особен поглед. Вие, които сте стари, и вие, които сте млади - като се срещнат, които се обичат, в погледа им има нещо крадливо. Уж нищо не виждат, но всичко виждат. Момата всичко наоколо си вижда, но като че не вижда само едно лице. Нейната жертва седи там някъде и тя току го жегне с иглата си и той изведнъж се обръща. Тя прави инжекции. Тя като направи десет инжекции, той се заразява, не може вече да ходи, започва да боледува, легне на легло и казва: „Ако ти не ме лекуваш, аз ще умра. Свърши се моята вече." И тя се заеме като лекарка, като милосърдна сестра - започне да го лекува, да го разтрива и той казва: „На тебе само уповавам. Само ти можеш да ме спасиш." Добре започва, не е лошо това. Това е една благородна черта. Само че излекуваният, след като се освободи от това лекуване, страх го е вече, че този лекар ще му иска голям хонорар за лекуването. След това той намисля да бяга и казва: „Тази работа няма да я бъде!" След това иде вече разлюбването, явява се едно недоверие.

Ще се повърнем сега. В живота има една специфична сила, която мъдреците от памтивека са учили. И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на човека. Човек иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен човек. Казваш: „Вярвам в Бога." Че кой не вярва? Например срещнеш двама души, единият от които е красив, а другият - грозен. Но те, като видят една красива мома, и двамата вярват, че тази мома е красива. Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния човек. В красивите моми има понякога амбицията да обикнат грозните хора повече, отколкото красивите.

В „Хиляда и една нощ" се разправя как някоя царска дъщеря се влюбила в някой арап. Не само в белите хора, но и в черните хора има красота. Някой негър казва: „Моето лице е черно, но сърцето ми е бяло." Ако и лицето е бяло, още по-добре, но трябва да се предпочита бялото сърце пред бялото лице. Вследствие на това в живота може да се яви една вътрешна дисхармония.

Та казвам: любовта в света е един от най-свободните актове. В любовта, която човек проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този човек. И ако съвременните хора биха се научили да не се месят в любовните работи на хората, светът би се поправил досега. Майката се меси в любовните работи на дъщеря си, бащата се меси в любовните работи на сина си, ти се месиш в любовните работи на приятеля си, господарят се меси в любовните работи на слугата си и всички казват: „Чакай, не бързай, тя не е за тебе." Че кой за кого е сега? Само онзи, който люби, той може да знае кой за кого е. Двама души, които се обичат, те могат да знаят са или не са един за друг, а онези, които нямат тази опитност, нека мълчат. Ако вие [на] мене ще ми говорите за онзи живот, който днес живея, а утре умирам; ако вие ми говорите за една любов, при която утре има разлюбване, това е въпрос на съвременните писатели. Разлюбил я - казват. Че той никога не я е любил! Те си играли горе на сцената.

В света съществува следният закон: ти никога не можеш да изгасиш един огън, който е запален от Божествения Дух. Ти можеш да туриш срещу него всички духала, колкото ги има в света, но никога не можеш да го изгасиш. И ако някой мисли, че той може да изгаси любовта, той не е разбрал значението и силата на любовта. Това е най-шашавата работа. Любовта не може да се изгаси. Ти и цар да си, като дойде любовта, та чергата ти от четирите краища се запали, и тогава или трябва да бягаш от любовта, или трябва да й се подчиниш и да я слушаш, и да кажеш: „Каквото кажеш, ще те слушам." И затова някои мъже и жени бягат един от друг: той бяга от нея, тя бяга от него, но с бягане работата не се свършва. А някои се подчиняват. Казва сега Христос: „Аз живея." Защо живея? Защото обичам Отца Си. Един закон е това. Той казва: „Аз познавам Отца Си и това е, което всякога Ме е държало." Значи Христос е държал тази вътрешна връзка, този специфичен елемент, който носи вечния живот в себе си. Това е най-красивото чувство, което съществува в света! И ако вие можете да внесете това чувство в човека -колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит. У него се заражда един импулс. Колкото и да е ленив този човек, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него. Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този човек - животът и за него ще се осмисли.

Аз говоря за една опитност, която не снемам от небето, но която и всички вие познавате. Вие сега гледате, като че нищо не знаете. Колко пъти и вие сте опитвали това, но нито един от вас не е решавал сериозно. Дойде един княз, намери една мома - вземам момата в най-добър смисъл. Аз наричам мома тази, която може да говори истината, и момък наричам този, който може да говори истината. Но ако този княжески син, след като е видял такава една мома, почне да се колебае - той не може да направи опита. Той е станал княз по единствената причина, че неговата майка първоначално не е била княгиня, тъй както се предполага, но е била нещо много повече. Някой казва: „Аз съм прост човек." Не е така. Ако събереш сто волски царе, един прост човек седи много по-високо от тях. Ако Писанието казва, че човек има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост човек? Че не е бил от царско произхождение. Пък и не отказвай това, че Бог е вдъхнал жива душа и си правен от Него. Тогава где е връзката? Значи ти не си от човешката раса.

Сега някои мислят, като се обърнат към живота, към Бога - да повярват и тогава да станат хора. Че Христос носи тази запалка на живота. Човек трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.

Казвам: вие трябва да внесете много нещо, много нещо трябва да дадете. Вие се задоволявате с малко. Това не е разрешение на въпроса. Вие може да имате една задача. Вие се намесвате, но има един съществен въпрос, който всеки трябва да разреши. Всеки трябва да разреши същественото, което търси. В това разрешение седи вашата сила и спасението на вашия ум. Та казвам: ако вие добиете това специфично чувство, ако вие добиете любовта, достатъчно е тогава само да помислите върху известна ваша нужда, и тя ще се задоволи. Аз не искам сега да ви примамвам, но казвам: сега не можете да направите това.

Та казвам: всеки човек, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда. Сега вие разбирате това и казвате: „Де да се намери този богат американец някъде из България!" Че това не е ли същият закон, когато бащата изпраща своя любим син в странство да се учи, но и синът обича баща си, нима бащата преждевременно не изпраща чек с пари на своя син? Каквото е помислил синът например да изпрати баща му един чек от петдесет хиляди лева, и току-виж, бащата изпраща вече на сина си тия пари. Петдесет хиляди лева не са много. Има американски студенти, които харчат по две хиляди долара на месец. Те правят около двайсет хиляди лева годишно. Един наш български студент, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските студенти харчат, той би могъл да изкара и четири години. В този случай ние не сме за бедните търговци. Онзи, който е праведен, той може да изхарчи и десет милиона лева, но за грешника и десет лева са много. На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н. От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."

Че кой от вас знае какво нещо е старият човек? Старият човек е стар, защото има малко вода в себе си. Той страда от сухота. Той е изсъхнал, затова има и бръчки по лицето и по кожата си. Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар човек веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад човек, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар човек. Той ще стане млад момък.

И на онази стара баба, която мисли, че ще умира, че не може вече да люби - турете й само една инжекция от две капки от първичната вода и тя веднага ще застане пред огледалото и ще започне да мисли за някого. И когато ми казват, че бабите се отучили да любят, то е толкова вярно, колкото е вярно, че болните са отвикнали да ядат. Това е едно неестествено състояние, временно само. Естествен закон е човек да яде, както и да люби. Грехът не е в яденето, нито в обличането, нито в гледането на огледалото. Грехът седи на друго място - че ние не познаваме любовта. Че онзи, когото аз любя, аз лъжа. Аз трябва да му кажа: „И аз сам търся. Това е запалката, която аз търся. И като я намеря, най-първо ще запаля себе си, а после ти ще бъдеш първият, когото ще запаля." Щом у мене се запали огънят, аз няма какво да му мисля.

Казват: „Опасно нещо е любовта, по цели нощи не може да се спи." Е, това не е вярно. Напротив - то, когато се влюбиш, ще спиш най-хубавия сън, какъвто Бог досега не ти е давал; ще имаш най-хубавата почивка; ще бъдеш облечен в най-хубавите дрехи; ще имаш всичко това, което никога не си мислил. Това е любовта.

Трябва да освободиш душата си от всякакви понятия за грях. Казвате: „Това е грях, онова не е грях; това не прави, онова не прави", че еди-кой си какво писал. Това са патологически състояния. Те са верни, но само за болезнените състояния. Патологията е наука за болните, а не за здравите хора. Като влезем в науката на любовта, няма какво да мислим за болните хора. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога. Но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити хора в света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица лъжи, и то специфични - от всички хора по света. Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Казвам: „Защо плачеш?" „Гладен съм." „Колко дни не си ял?" „Двайсет и четири часа." „Двайсет и четири часа ли? Аз пък не съм ял цели три деня." „А, ти не говориш истината." Той не ял само двайсет и четири часа и си предполага, че ще умре от глад. Тогава бъркам в джоба си, вадя от него триста лева и му казвам: „Понеже аз не съм ял три деня, а на ден употребявам по сто лева за ядене, ето - вземи тези триста лева и иди да се нахраниш."

Та казвам: не е въпрос сега за разсъждения, но новото учение има за задача да се изучи любовта, която действа в съзнанието. Ако ти в любовта не можеш да схващаш това специфичното качество, ти не можеш да я разбереш. Има един момент в любовта, когато това качество се проявява. Кога е този момент, той не се казва: може да е сутрин, може да е на обед, а може и да е вечер, като залезе слънцето. В това отношение денят се разделя на три главни момента, на три главни части: сутрин е Божественият живот, на обед е духовният живот, а вечер е материалният живот. В тези три момента, в които се проявява специфичното на любовта, ти можеш да схванеш това Божествено начало. Това нещо ти можеш да схванеш не само през един ден, но през всичките дни на живота. Станеш ли сутрин, ти трябва да схванеш този Божествен момент, това начало. Този момент именно, в който се проявява това специфичното качество на любовта, Божественото начало, аз го наричам свещен момент. Аз го наричам момент на специфичното качество на любовта. Аз говоря за него като за първи лъч. Същият момент се среща и на обяд, и вечер. Затова именно в църквата правят по три пъти на ден служба. Обаче този момент е един и ако го изгубиш, всичко друго ще отиде напразно. Всяка твоя работа ще отиде напразно. Без Божественото всяка друга работа представлява воденица, която се върти напразно - въртят се камъните й, без да мелят брашно. Или ако мели, тя няма да мели на свят.

Сега, тъй както поставям въпроса, аз искам да ви въведа в реалността, а не в привидното. Казано е: Духът ще ви научи. Че на какво ще ви научи? Да вярваме в какво? В хората ли? Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент извън времето. Този момент е еднакъв и за мене, и за него - няма никаква разлика. Аз вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки човек, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки човек, който е намерил този свещен момент вечер. И ако ние двама сме намерили този момент, не може да има никакво противоречие, никакво сблъскване в нашите интереси. Онзи човек, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, той ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори истината, казвам: „Ще ме извиниш, аз имам доста много работа, занят съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното."

Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие живеете." Ние трябва да живеем тъй, както Христос живее. Казва Христос: „Както Ме Отец възлюби, така ви и Аз възлюбих." Влюбеният, каквото има - всичко е дал. И Христос всичко даде. Щом Той даде всичко, и от нас изисква да дадем всичко, да се самоотречем. Да се самоотречеш - това е един необходим закон. Ако ти не можеш да се отречеш от своето старо знание, да си губиш с него времето, ти никога не би дошъл до Божествената наука. Ние всички сме нервни, раздразнителни, недоволни, и между богати и сиромаси, между всички. И затова, когато се молим, ще видим, че има в това едно голямо разнообразие.

Съвременните хора още не могат да се лекуват, както трябва - милиони лекари още да дойдат, те все още ще останат в същото положение. На хората им трябва чист въздух, светлина, храна, хляб - няма какво да им се говори, че Бог е добър. Добър е Бог, но трябва да се яде. В яденето е Господ, в чистия въздух, в добрите мисли и желания. Навсякъде е Господ. И в нашите добри постъпки е пак Господ.

Казва някой: „Я се помоли на Бога." Какво ще се помоля на Бога? Какво ще се моли той на Господа? Човек сам не може да се моли. За да се помоли на Бога, трябва да се съберат поне двама души. Ти, човекът на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута. В това отношение Бог не прави никаква разлика между хората. Той счита, че едни от хората са запалени със свещения огън, а други не са запалени. В това отношение човек представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят. Но ако има огън, непрестанно трябва да се турят въглища и тези въглища трябва да изгарят. Ако въглищата не изгарят, значи има нещо криво в самата пещ или пък и въглищата не са доброкачествени.

На основание на този закон питам: ако ние не любим, какви сме ние? Защото процесът на любовта -това е животът. Животът е едно вечно движение, едно вечно проявление на Божествения принцип, който работи у нас. И сега ние се срамуваме от Божествената любов, вследствие на което търсим любовта там, дето я няма. Ние търсим живота там, дето го няма. При всяко ядене с Бога ние живеем, а при всяко ядене без Бога - ние умираме. Старостта постепенно започва да дохожда и ние постепенно губим, докато се почувстваме, че сме обвързани.

Та ние трябва да се повърнем към онова първично верую в света. Това верую са го имали всички верующи и чисти души. И в нашите времена има хора, които имат тази опитност. Не мислете, че в нашите времена няма такива хора. И сега ги има. Това учение е навсякъде и във всички времена. Казва Христос: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Ако кажем някому, че Христос е жив, той трябва да каже: „Тогава аз ще трябва да умра, понеже се счита, че Христос днес не е на земята." Много естествено. Ако дойде някой княжески син да вземе дъщеря ти, той ще я заведе в своя дворец. Няма да стане приведен зет. Естествено е тогава, че и Христос като дойде и се влюби в дъщеря ти, Той ще я заведе в Своите дворци. Това е едно от привидните схващания на нещата. Това е и едно от нашите буквални схващания. Всяка душа, в която Христос се е влюбил, ще стане с нея някакво преобразование. Тази дъщеря, която винаги е лъгала, която никога не е казала истината, сега ще каже: „Не мога повече да говоря лъжа." Тази дъщеря, която никога не е била справедлива, ще започне да говори правдата; тази дъщеря, която не е била досетлива, от този момент става чутка, досетлива, влиза в положението на всички хора, почва да им помага, но никога на очите й няма да видиш сълзи. Някои ще кажат: „Ами Христос, у Когото беше запален свещеният огън, защо плака?" Христос не плака за Себе Си, но за онези евреи, за които беше затворен пътят на тяхното усъвършенстване. Христос никога не плака. Да не спорим по този въпрос. Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като човек плака, но не и Христос като Божество. Човекът у Христа плака, но не и Божественото у Христа. И затова Христос каза: „Защо си Ме оставил, Господи?" Човешкото начало чувства, че Божественото начало го е изоставило. Ние в света сме силни, докато Божественото начало съществува. Щом Божественото начало се оттегли от човека, тогава всички хора вече си мязат. Хората не огрубяват тогава, но стават хилави, слаби. Щом дойде Божественото начало у човека, тогава всички хора стават силни, благородни.

„Понеже Аз живея, и вие ще живеете." Любовта седи в едно особено, специфично качество, което носи живота. Любовта е била особен предмет за изучаване още от древните мъдреци. И когато човек влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този човек се е променило някак, очите му също са се променили. Щом човек започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни. Почне ли умът, лицето на човека да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка. Всички мисли и желания в този човек са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване. Определено е какво той иска да каже. Ако един обикновен човек те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе. Дойде някой беден човек, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!" Ако не го разберете какво иска, той се принуждава да изкаже нуждата си. Тогава устата му се свива другояче. Онзи, който иска да вземе нещо, устата му другояче се разтегля. А когато иска да даде нещо, устата му другояче се разтегля. Устата, която взема, става по-голяма; устата, която дава, става по-малка. Очите, които вземат, са по-малки, а очите, които дават, са по-големи, но не като у бухала. Очите на бухала са големи - става събиране на светлината, за да може да вижда. Казвам: очите на добрите хора органически съответстват на тяхното лице. Ако измерим дължината и широчината на лицето, ще видим, че очите са симетрични на лицето.

Всички хора, у които Божественият принцип е малко занемарен, очите не съответстват на лицето. Мислите, които минават през ума на човека, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят. Всяка мисъл, която излиза от човешките очи, храни окото. Човек се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово. От мислите, с които се храни човек, той постоянно се променя. Силата на човека седи в неговите мисли. Внеси само една весела мисъл в ума на човека и той веднага ще стане бодър и свеж. Човек може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее. Казват за някоя мома: „Линее тази мома." Ако ти живееш с мисълта на вярата, на надеждата, можеш да ядеш и сухи корички, и пак да си здрав и весел. Мисълта храни човека. Днес ти не можеш да убедиш някой човек, че мисълта храни човека, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани. Хлябът е сгъстена Божествена мисъл, Той е живият хляб. Житните зрънца пък са висши, интелигентни същества. Някой път ти вземеш едно житно зрънце в ръката си, но и то има свой ум. Житното зрънце е възлюбено дете, което има свои майка и баща. Ти пипнеш едно житно зрънце и казваш: „Житно зърно е." Но то се радва, че е влязло в тебе и казва: „Малко съм, но много се радвам, че мога да ти дам нещо от своята любов и да живея в тебе." Ти можеш да го дъвчеш, без да мислиш за него, но то казва: „Радвам се, че ме дъвчеш и колкото повече ме дъвчеш, толкова повече ще ти дам; колкото повече ме стискаш, толкова повече ще ти дам." Сега някои от вас ще разберат криво.

Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.

Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?" Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото всякога по-рано. Ако вашата вяра остане такава, каквато е на сегашния свят, вие нищо няма да свършите. Ако всеки, който днес вярва в Бога, това му е достатъчно, тогава каква нужда има да се проповядва на хората? Ако това, което ние знаем, е цялата истина, тогава каква нужда има да се говори на хората? Ако всички сме научени от Бога, тогава нямаше защо да се проповядва: „Познай Бога!" Всички съвременни хора мислят, че са на правия път и живеят добре. Това е тяхно частично разбиране. Това не е противоречие. Вие знаете разликата между хубавото и лошото ядене. Вие знаете разликата между хубавото и лошото време. Не е все едно да пътуваш пролетно време, през най-хубавия слънчев ден, когато цветята цъфтят и птичките пеят, както не е все едно да пътуваш през кално време.

Та казвам: онези от вас, които работите върху себе си, трябва да живеете. Сега има много гадатели в света, които казват: „Написана ни е съдбата." Има една написана съдба - тя е първичната, но има и много неща, които не се сбъдват. Нещата се сбъдват само в низходяща степен. Ако предсказвам на някой грешник - каквото му предскажа, ще се сбъдне. Но ако предсказвам на един праведник - каквото му кажа, няма да се сбъдне. Ако предсказвам на една мома, че тя ще се ожени за един нехранимайко, който ще я бие по три пъти на ден, и главата й ще побелее, тя ще повярва и това [ще] се сбъдне. Но ако предскажа на някоя мома, че тя ще се ожени за един царски син, това няма да се сбъдне. Защо? Защото на земята няма условия за добър и щастлив живот. Па и самата мома няма тези условия в себе си. Ако има някой щастлив човек на земята, нека дойде. Аз бих желал да видя такъв човек. На земята щастливи хора няма, и условия за щастлив живот няма. Който и да казва това, не може да се вярва. Идете по целия свят и ще видите, че никъде няма щастливи хора. Ако има щастливи хора, те не са от мира сего, те не живеят на земята. Техните разбирания и схващания са съвсем други. Те са хора от друго поколение, които са изпреварили века си. Те могат да живеят в разсадниците на живота.

Та казвам: трябва да станете силни, да превъзмогнете условията, в които живеете. Понеже казва Христос: „Аз живея, и вие ще живеете." Няма по-голяма сила в света от живота. Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде.

Може да вярва само онзи, който е вложил нещо. Чудно нещо. Нищо не си вложил и се молиш. Щом не си вложил нищо, и нищо няма да получиш. Вложил ли си нещо, ще ти се даде. Не си ли вложил нищо, нищо няма да ти се даде. Дава се само съобразно [труда], който си вложил горе, или кредита, който си вложил в природните банки. Някой човек нищо не е вложил, а очаква. Не е така. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето, които нито молци ги изяждат, нито [ръж-да] ги разяжда." Това е философията на този живот.

Казвам: трябва да вложим нещо в живота и да дойдем до онова знание, което е сигурно. Сега аз виждам опасността, до която сте дошли. Всички вие сте дошли до едно място, дето искате да схванете този Божествен принцип, за да живеете добре на земята и да се осигурите. Освен това вие правите разлика между земния и между небесния живот. Не, няма абсолютно никаква разлика. Когато [висшите] духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия човек.

Казвам: на първо време ние трябва да станем огнища, да дадем място на тия възвишени същества да се проявят. Нека всички тия жители на небето почнат да ни посещават по-често.

Или сега в икономическия живот на народите искат да привлекат капиталите на европейските държави. Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на французите, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали. Питам: отде ще дойде този оборот? Той може да дойде само от невидимия свят. Казвате: „Какво може да стане?" Казвам: ако българите биха искали този капитал от невидимия свят, това би станало по-скоро, отколкото те да ходят да обикалят из Англия и други чужди държави и след дълги уговаряния, казват най-после, че взели нещо. В две години отгоре Бог можеше да даде на българите не десет или двайсет милиона английски лири, но Той можеше да им даде преизобилно плодородие от жито и от други зърнени храни. И ако в България биха дошли повечко от тия екскурзианти на невидимия свят, за да научат българите да не бъркат в брашнения чувал, какво могат да искат повече? Защото днес в България всяко нещо не отива на мястото си. Де отива? Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от турците, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери. Каква полза от това? Турците не взеха парите му, но земята ги взе. И после той умрял без тях.

Питам: какво се ползваме ние от нашето богатство, което забравяме де сме го турили и нищо не помним? Не можем да го намерим. За нас е все едно дали турците са го обрали, или в земята е останало. Но да оставим това настрана, то е личен въпрос. За нас важи животът. Днес пущат един лист да станете акционери на голямата природна банка. В нея всички може да участвате, но всеки трябва да вложи по нещо. Ще си купите един дял, ще подпишете книжата и ще вложите нещо. И след време ще получите своята част. Има някои сестри и братя, които купуват някакви билети от странство, а тези билети трябва да препродадат на няколко места и след това щели да получат една сума от сто хиляди лева. Те искат с малко нещо да станат много богати. Аз казвам: единият билет на природната банка струва десет лева, другият струва сто лева, а третият струва хиляда лева. Значи всеки ще трябва да си вземе три билета, за които ще внесе хиляда сто и десет лева. Само по този начин ще бъдете членове в природната банка.

Понеже Аз живея, и вие ще живеете."

29 декември 1929 г., неделя, 10 ч.

София - Изгрев







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни