08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

[Ани]

15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

         Георги Събев: Слушах беседата на Изгрева, трябва да е било 1932-1934 година. Учителят като говори, един полковник присъстваше между публиката, присъстваше и там беше седнал, недалеч от Учителя и той гледа и слуша, и така. По едно време Учителят се обръща към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали." Той не е генерал, а полковник. - „И от дълги години очаквахте повишение." - Гергьовден беше ден на храбростта. Дойде ден на храбростта, не го повишават, дойде Нова година, не го повишават, най-после рекъл: „Аз защо не отида при г-н Дънов, той е свят човек, може да ми помогне да стана генерал. Да го питам и помоля." И по едно време Учителят, като говори, спира лекцията си, насочва се към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали, аз съм дошъл да изпълня Божия закон, да ви науча на Божия закон" и т,н. И после се разбрало, че този полковник иска генерал да става, затова е дошъл на беседа. Ни в клин, ни в ръкав, отгде накъде ще ни говори тъй. А пък той говори на един човек, който в даден момент присъства. Той на него отговаря и след туй пак си продължава лекцията. Казал: „Не съм дошъл да ви правя генерали!" И в същото време той казва: „Някой дошъл тука Бога да слуша с пистолет в джоба", а то за същия се отнася. Не е бил Божков, друг е бил. Божков по друг начин се е запознал с Учителя. Учителят говори: „Дошъл Господа да слуша с пистолет в джоба. Какво е това нещо. с оръжие не се идва при Бога." Това Георги Тахчиев ми го разказва, но струва ми се, че и аз съм присъствал на тая беседа, но не съм обърнал внимание.

         Сега друг един случай мога да ви разкажа, пак за един военен. На това пък аз лично съм присъствал. Един военен, капитан ли беше, какъв чин беше, по тия чинове аз не мога да ги различавам, беше застанал, вади бележника и пише. Ама предварително пита: „Братството имали устав?" Някого другиго попита. - „Няма устав." - „Как може общество без устав?" Вади бележника си, Учителят говори и той записва. Обаче все сентенцията или като закони и правила, като че са членовете на устава. И той го номерира: 1, 2, 3, 4 и Учителят говори и все към него поглежда и той все записва, записва, а аз съм зад рамото му и гледам. По едно време гледам, беше към 11 часа, 176 бяха номерациите. Обаче Учителят продължава, като из фуния, но дава този материал, той най-после се умори, отчаяли се, какво, затвори тефтера, тури го в джоба си и заради туй аз после като го описвам, казвам: „И така уставът на братството остана недописан, защото той е написан в сърцата на хората.- „Заверения устава на братството", така ще го намериш някъде в книгите.

         Вергилий Кръстев: Интересно е да се провери коя е беседата.

         Г. С.: Да ама отде ще се знае, не съм си записал датата, но нали стенографите са го записали? Ще си го намерите сами.

         Сега ще ви разкажа един случай, който Пеню Ганев ми го разказа. Това е за сестра Мария генерал Стоянова. Тя беше придворна дама още при цар Фердинанд. Сестра генерал Стоянова става една сутрин, но й се вижда така късно да си прави молитва и гимнастики - ще закъснее, а иска да отиде на Изгрева за изгрев слънце или по-добре там, до боровете по-хубаво да си направи молитва. Става, умива се, облича се и тръгва, без да може да си направи молитва. Като минава по „Граф Игнатиев", нагоре като тръгва, там, срещу игрището я вървяла отстрани на платното, един камион се отделя от пътя и я завлича с това нещо и след туй тя губи съзнание, смоталя там нещо и когато дошла в съзнание, се видяла в болнична обстановка. Чудила се какво е станало. После си спомнила, че колата я завлякла. Заради туй, казва Учителят, никъде, нищо не почвай без молитва. Тя чакала да отиде на по- хубаво място, там да си направи молитвата. Най-хубавото място е сега. Направи си молитва и тогава тръгвай, Като отиваш там, пак направи бе, много ли ще ти стане? Няма да стане много. Тръгнала, значи, без молитва и след туй три месеца в болницата и на легло и пр. и пр. Искала да си направи молитва на по-хубаво място, на по-чисто място. Там, по-близко до Учителя, боровете и т.н. Обаче, Учителят казва, тъмните сили ви дебнат. Ние представляваме една светлина и те ни дебнат да ни направят пакост. Когато направиш молитва, ти си ограден. Не си ли направиш молитва, ти си открит и те атакуват.

         Една сестра ми разказа следната случка; Една сестра, учителка, идва да прекара ваканцията на Изгрева. Коледна ли било, такова нещо, когато са свободни учителите. В София лекциите си продължават. Тя се срещнала най-напред с Учителя предния ден, а след това отива сутринта на Школата и като слуша, слуша, рекла на ума си: „Учителю, ти всичко знаеш, защо имаше нужда вчера толкова подробно да ме разпитваш?" Той я разпитвал: „Еди-кой си как е, еди-коя си как е, как живеят, какво правят, как се подвизават, ама..." и пр. и пр. Той питал и още, още подробно. После той чертаел нещо на дъската и обяснявал и тя мислено пита: „Учителят всичко знае, защо имаше нужда вчера толкова подробно да ме разпитваш?" Учителят се обърнал към нея и каза/.: „Учителят пита, за да провери доколко ученикът ще каже истината." И продължил да си развива теорията на дъската, по лекцията. Значи Учителят пита, за да види колко ученикът ще каже истината. Дали няма да намали, дали няма да преувеличи. То е много важно.

         В. К.: Сега на Изгрева имаше в салона черна дъска. Там Учителят чертаеше, обясняваше някои неща. Някой път са записвали на дъската песни. Например: „Песен на светлия път", 1942 година, Тази песен е заснета на снимка.

         Г. С.: Един път, пак една сестра, учителка от провинцията, приятелка на Димитринка Атанасова, но нямала отношение към Учителя. Отивала при нея като приятелка. Нито имала отношение към учението, нито познавала кой е Учителят и т.н. Като вървяла, Димитрина си мислела: „Хей толкова интелигентна жена, да може да се пробуди, да възприеме нещо хубаво за душата си." И си рекла, (името й аз не го помня): „Я да те запозная с Учителя." - „Ама запознай ме." Ама безразлично дали ще е добре или не. Казва тя на Учителя и той определил среща. Макар че въпросната не се интересува, понеже сестра Димитринка има тая инициатива, Учителят определя срещай на определения час отива тя на среща. Отива тя, той си подава ръката, тя не му целува ръка, ами се ръкува с него, както равен с равен. Тя не знае, че другите целуват ръка. Тя сяда и мълчи, Учителят мълчи. Помълчали и Учителят навярно си помислил, че тая е съвсем зелена и не знае нито какво да пита, нито защо е дошла и тогава той й задал няколко въпроса и след туй станал. Тя пак си подава ръката, пак се ръкувала и излязла навън. Като излизала от приемната му, там имало едно парапетче, до парапета една маса и на масата чиния с три круши, много хубави, едри, хубави круши. Тя само погледнала към крушите и излязла навънка. Сестра Димитринка я чакала, хванала я под ръка и я повела към бараката си. А приятелката й, когато видяла крушите, си рекла на ума: „Ако ям такива хубави круши, и аз ставам Учител," Такава мисъл й минала. Когато те трогнали двете, Учителят извикал: „Ради, Ради да дойде!" Отиват, повикват Ради да дойде. Идва Раци и Учителят му казал: „Вземи тази чинийка с крушите и я занеси на тая жена, дето сега беше при мене." И Ради ги настига, та докато стигнат до бараката си и Ради занесъл крушите. Рекъл: „Сестра, тези круши Учителят ги праща за вас." Жената тогава се ударила по главата и казала: „Мари Димитринке, ами аз само помислих за хубавите круши и си казах, ако ям такива круши и за ставам Учител! Ами той бил като Христа, мисълта му прониква навсякъде, за него няма нищо скрито. Аз досега не знаех такова нещо, аз мислех, че е само по-учен от нас, по-учен човек." И тогава трите круши Учителят й дал, за да не стават съблазън за нея. Нека да изяде тези три круши, нека да стане Учител, нека още един Учител да има. Ама накрая, като изяде крушите, не стана Учител, но пък стана сестра. Започна да чете беседите, прие учението. Това е ползата от трите изядени круши.

         Ето тук се вижда една снимка на Изгрева след Паневритмия с Учителя. Аз съм тъй зад рамената на някои сестри, обаче Учителят говори и все към мене поглежда. Там беше и Кръстю Христов, на Табакова приятел. А пък Ангел Терзистоев от Варна пък направи снимка и после ми показа снимката. А пък Кръстю, като видя снимката, каза: „Брат, Учителят през цялото време на тебе говореше. Аз разбрах нещо така, ама далечно, като че ли на душата ми тъй нещо говореше, като че някой отдалече, от далечен свят говори, а пък не чувствах близко, като че го чувствах, че е за мене, ама нещо много далечно. Ама не го запомних какво беше Снимката я имам вече, с Учителя снимката я имам. Той говори над рамената на другите около него, обаче към мене гледа, на мене говори, В голямата книга „Учителят" я има. Или там, или пък в друга. Тази я няма, друга има там. Има снимка на поляната на Изгрева, там я има, дето тука я има само тази част, пък тука, в другата снимка има друга част, т.е. не могат да ме познаят ама аз се познавам. Хубаво, че ми показа тази снимка, за да ти покажа къде съм. Сигурно това е.

         В. К.: Да, в един момент, ето виж какво нещо е човешкото съзнание, Учителят ти говори съзнанието го пропуска, а той говори на душата на човека в един далечен свят.