Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_02_28 Закони на доброто / Доброто и времето

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 06:25

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич",  Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

28 февруари 1930 г.

Закони на доброто




Какво може да придобие водата, затворена в шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно от свойствата на водата е нейната подвижност. Обаче, затворена в шише, водата е лишена от възможността да прояви, именно това си свойство, вследствие на което губи нещо ценно от себе си. Следователно, всяко нещо се нуждае от условия, при които да прояви своето вътрешно естество. Същото се отнася и до човека. И човекът се нуждае от условия да прояви своето естество. С други думи казано: Човек се нуждае от условия, които да му помогнат да вземе ново направление в живота си.

Какво се разбира под думите "ново направление"? Ако на стъблото на дървото, което представя права линия в Природата, се яви една пъпка, която с години стои затворена, какво придобива това дърво? Нищо не придобива. Ще кажете, че пъпчицата стои замислена и философства. Какво се ползва дървото от нейната философия? Ако пъпчицата не вземе ново направление в живота си, колкото и да философства, нито тя ще придобие нещо, нито дървото. Не е ли същото и с човека? Колкото и да философства човека, щом стои на едно и също място, неговата философия остава безплодна. Не е важно, каква посока ще вземе човек в живота си, но важно е да се движи. В една или в друга посока, той непременно трябва да се движи.

Съвременните хора се спъват и сами си противодействат, благодарение на своята мисъл. Те се запитват дали пътят, по който вървят, е прав. В Природата всяка посока е добра. Какво ще кажете за радиусите на кръга? Много радиуси има кръгът, но можете ли да кажете, кой от тях е по-добър? Всички радиуси на кръга са равни и еднакво добри, защото водят към общ център. Така че, всяка посока, която води към общия център на живота, е добра. Значи, става ли въпрос за посоката, към която се движите, знайте, че тя е права. - Кога? - Когато води към Великия център на живота. Правата и крива посоки в живота се познават по резултатите, които те произвеждат. Ето защо, за да не греши, човек трябва да се произнася за нещата само когато види техните резултати.

Представете си, че имате една печка, която може да гори с въглища, с дърва, или даже с плява. Ако нямате въглища, ще я напълните с дърва; ако нямате и едното, и другото, ще я напълните с плява. Като надникнете в печката, и в трите случая казвате, че става горене, но резултатите на горенето са различни: въглищата дават по-висока температура, но при изгарянето им остават много примеси; дървата дават по-ниска температура, но остават по-малко примеси; плявата дава ниска температура и малко остатъци. Всеки човек има в себе си по една печка, която постоянно трябва да подклажда, за да произвежда топлина. Коя е печката в човешкия организъм? С какво се отоплява тя? Ще кажете, че кръвта на човека е топла, затова целият му организъм е топъл. Обаче, как и откъде се топли кръвта? Учените казват, че при химическата обмяна между веществата, които влизат в организма, се образува топлина. Къде е стаята на човека, т.е. неговата печка, където става горенето, химическата обмяна или химическото разлагане на веществата? Кой пали печката на човека? Къде са неговите огняри? Човек трябва да има топла кръв, но същевременно трябва да има топли чувства и топли мисли. Откъде идват топлите мисли и топлите чувства? Топлата мисъл идва от ума, а топлите чувства от сърцето. Обаче, и в ума, и в сърцето има специфични места, в които мислите и чувствата на човека се отопляват.

Мислите и чувствата на съвременния човек са лишени от нужната топлина и светлина, понеже се поддават на влияние. Днес много хора мислят по поръка, а не самостоятелно. Например, слушате някой да казва, че времената са тежки, и вие започвате да мислите като него. Мисълта, че времената са тежки, обикаля всички хора, докато най-после стане общоприета, и всички хора я поддържат. Някой заболява от епидемическа болест и всички около него започват да се страхуват, да не се заразят. Преди да са заболели още, те викат лекар, съветват се с него, и от страх заболяват. Какво трябва да правят, за да не заболеят? Те трябва да изпъдят страха навън. За да изпъди страха навън, човек не трябва да възприема блуждаещите мисли в себе си. Защо трябва да мисли човек, че времената и условията са лоши? Той сам създава лошите времена и условия. Великият живот изключва лошите условия. Човешкият живот обаче, е създал лошите условия в себе си. Коя сабя бихте предпочели: стоманената или златната? Ако искате да вършите работа, ще предпочетете стоманената сабя; ако искате да имате някаква скъпоценност, ще изберете златната. Обаче, стоманената сабя ще остане по-дълго време у вас от златната. Който види златната сабя, препасана през кръста ви, непременно ще иска да я вземе за себе си. Защо златото се губи и изчезва?

Мнозина казват: Минаха добрите времена. - Защо се губи доброто? Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва! Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета.

В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш! - Трябва да те слушам, но как? Питам: Може ли детето винаги да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква от детето послушание, това подразбира, че на детето предстоят известни мъчнотии. Само онзи, който се намира пред мъчни, неразрешими задачи, трябва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начина за правилно разрешаване на своите задачи.

Представете си, че имате една овощна градина, пълна със зрели плодове. Вие се разхождате с баща си из градината и поглеждате към плодовете, но баща ви заповядва да не късате още от тях. Обаче, ако баща ви се отдалечи от вас, вие веднага посягате към плодовете, искате да си откъснете няколко зрели плода. Първо се оглеждате да не ви забележи баща ви; после се озъртате, да не ви види друг някой и като се убедите, че никой не вижда, вие посягате с ръката и си откъсвате няколко зрели плода. Ще кажете, че това е непослушание. Кой обикновен човек, като влезе в овощна градина и знае, че никой не го вижда, няма да откъсне няколко плода? Когато баща ви дойде в градината ще познае ли, че сте късали плодове? Понеже не е броил плодовете, той няма да познае дали сте яли от тях, или не. Ако баща ви не е броил плодовете и не знае, че сте късали, вие ще мислите, че винаги можете да си откъсвате по няколко плода. От друга страна баща ви ще загуби авторитета си пред вас. Обаче, ако баща ви знае колко са плодовете в градината, няма да ви пита късали ли сте, или не, но ще вземе пръчката и ще ви даде добър урок, да не си позволявате втори път да късате без негово разрешение. Защо баща ви не позволява да късате от плодовете на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у вас, да не се поддавате на изкушение. При това, има плодове в живота, с които човек не трябва да се храни. Вкуси ли от тези плодове, той сам се осъжда на смърт. Казано е, че с каквито плодове човек се храни, такъв става; каквито мисли и чувства възприема, такъв става. Като знаете това, вие трябва да филтрирате мислите и чувствата, които проникват в ума и в сърцето ви, да не допущате в себе си отровни мисли и чувства.

Сегашните хора възприемат лоши мисли и чувства, хранят се с лоши плодове, и като се натъкнат на техните последствия, казват: Лоши времена настанаха. - Какво разбирате под думите "лоши времена"? Лошите времена подразбират лоши условия. Например, някой ученик се записва в училище, иска да учи, обаче, намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници няма, дрехи и обувки няма, храната му оскъдна, жилището му тъмно, влажно, приятелите му - крайни егоисти, окръжаващата среда - груба. Този ученик отива и се връща от училището, въздъхва, мъчи се и постоянно говори за лошите условия на живота. Кой е виновен за тези условия? Много причини има за това, но и той сам е една от причините. Като знае това, човек трябва да пази добрите условия, които му са дадени.

Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още със ставането си от сън, поставете в ума си мисълта да не разваляте доброто, което денят носи в себе си. Не свързвайте днешния ден с вчерашния. Не мислете, че времената са лоши. Лошото е вън от вас. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата оказва влияние върху човешкия живот, но трябва да се знае, че и топлото, и студено време, както и добрите, и лошите условия в живота, крият някакво добро в себе си. От топлите и студени течения в Природата се образува дъжда, който носи благата на живота.

Същото нещо става и в човека. Ако пипнете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата - студена; едната ръка е топла, другата - студена; едната половина на главата е топла, другата - студена. В болния човек не е така. Теченията в него се изменят: или са топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силите в неговия организъм. Така че, за да се лекува, човек трябва да възстанови вътрешното равновесие на силите си. Ако това се постигне, той оздравява.

Сега се явява въпрос: защо високата температура е вредна за човека, а умерената, не само че не е вредна, но го ползва? Известно е на всички, че нормалната температура на човека е от 36.8 градуса - 37 градуса. Мине ли тази температура, той се простира на леглото и оставя другите хора да му слугуват. Колкото по-висока е температурата му, толкова по-немощен става той. Като дойде до 40 - 41 градуса, човек напуска тялото си и отива някъде в пространството на разходка. Обаче, ако мине благополучно високата температура, без да напусне тялото си, казваме, че е оздравял. Рибите, птиците, млекопитаещите имат различни температури. Например, птиците имат около 40 градуса температура, млекопитаещите - приблизително като човешката, рибите - по-ниска от човешката и т.н. Като измерваме температурата на различните животни виждаме, че нормалната температура за едни е вредна за други. Температурата, при която живите същества се развиват е в зависимост от техните вътрешни условия. Ще дойде ден, когато човек ще понася по-висока температура от тази, на която днес едва издържа.

Засега човек сам не се познава, не знае, какви сили се крият в него. Той казва: Аз трябва да завърша училището. Защо именно, трябва да завърши училището, не знае. Какво ще прави като завърши училище, пак не знае. Често срещате младежи, които са завършили гимназия, но не знаят, какво да правят по-нататък. Като мислят известно време, най-после решават да следват някаква наука: медицина, философия, богословие и др. Какъв е резултатът на тяхното следване, не знаят. Един ден ги хване някаква болест, повиши се температурата им до 41 градуса и заминават на разходка за онзи свят. Когото и да срещнете днес, който е изучавал медицина, философия, математика, богословие, всички казват, че животът няма смисъл. Ако наистина животът няма смисъл, защо хората учат, защо се стремят към придобиване на знание, сила и богатства?

Къде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпрос да се обезсърчава човек, но важно е, че всички хора не мислят еднакво за живота. Едни отричат смисъла на живота, други го приемат. Да поддържа човек мисълта, че животът е безсмислен, това показва, че някога животът е имал смисъл за него. Значи животът в своята същина има смисъл, но малцина го виждат. Като са обезсмислили своя личен живот, те са обезсмислили и великия живот. В това седи грешката. Щом осмислят своя живот, ще осмислят и великия живот. Като придобие правилен възглед за нещата, човек вижда, че външно някои неща са безсмислени, а вътрешно смислени; други, точно обратно - външно са смислени, а вътрешно безсмислени.

Задачата на човека се заключава именно в това, да различава нещата и да се ползва разумно от тях. От разбирането на човек зависи, кои неща са смислени и кои безсмислени. Например, ситият казва, че няма смисъл човек да яде. Гладният пък поддържа точно обратното. Той казва, че има смисъл човек да яде. Като преяждал много пъти, човек обезсмислил процеса на яденето в Природата. Като гладувал дълго време, човек разбрал смисъла на яденето и казва, че няма по-велик процес в Природата от храненето. Велик смисъл е вложила Природата в храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е определила за всяко живо същество. Всеки, който си е позволил да употреби повече храна от тази, която Природата му е определила, скъпо е платил. Не е позволено на човека да преяжда. Като преяжда, от една страна той нарушава силите на своя организъм, а от друга - отнема част от храната, предвидена за други същества.

Съвременните учени дават различни методи за приготвяне на храните. Правили ли сте опити да готвите според методите, посочени от учените? Една от главните храни на българина е бобът. Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без приправки. Бобът не търпи никакви приправки. Варете боб с чиста вода и една-две глави лук, без дървено масло. Като го сварите, сложете малко сол. Сложите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобът съдържа в себе си специално масло, което не се съгласува с останалите масла. Бобът не приема нито чушки. Сейте боб на чисти места, изложени на слънце. Никога обаче не яжте боб, който е стоял в избите ви повече от една година. Следователно, искате ли да бъдете физически здрави, пазете хигиена в храненето, като правите избор на храните.

Като ученици, вие трябва да изучавате динамическата сила на думите, на мислите и на чувствата. Като знаете динамическата сила на думите, вие можете да се справите с тях разумно. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Има думи, мисли и чувства, които произвеждат два различни резултата. Това особено се забелязва в мисли, които не са проверени. Такива мисли произвеждат повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ход на такива мисли. Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не винаги. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари на заем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. Десет лева да сте взели на заем, трябва да ги върнете на време. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за изграждане на човешкия характер. Някои не издържат на обещанията си, защото уповават на баща си. Първо уповавайте на себе си, а после на близките си. За предпочитане е два-три дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточен към малкото си задължение. Десет лева дълг, неизплатен на време, спъва човека.

Всички знаете поговорката: "Малкото камъче събаря колата." Микробите, колкото и малки да са, разрушават човешкия организъм. Ако някой вземе 500 хиляди лева на заем и не ги върне навреме, го съдят. Всеки знае, че мъчно се връщат големи суми. Обаче той ще бъде съден, защото е взел тези пари. Като знае, че не може да ги върне навреме, не трябва да ги взема. Ще кажете, че кредиторът ви е длъжен да търпи. Това е негова работа. Ако търпи, той печели. Вие обаче, сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите, не иска ли да търпи той, отношенията ви ще се развалят. Не само това, но онзи, който не плаща навреме задълженията си, губи уважение пред себе си. Когато човек се натъква на задълженията си, в него се събуждат две съзнания. Божественото настоява да плати дълговете си, а човешкото отлага, докато най-после каже: Нямам намерение да плащам дълговете си. Баща ми не е милионер. Някой вземе пет-десет лева на заем и казва: Колко са пет лева? Нищо не представляват. Друг е въпросът, ако сумата е голяма. И германецът може да каже същото: Колко са пет марки? Пет марки не са много, но една марка се равнява на 30 лв. български. Американецът казва: Колко са пет долара? Но един долар се равнява на 85 лв. български.

И така, не е въпросът в лева, в марката, в долара, но в точността на човека. Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен, устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие. Човек губи своя вътрешен мир, своята вътрешна сила, благодарение на прекъсване на връзката си с висшето, Божествено съзнание. Щом изгуби тази връзка, той губи и своя кредит.

Днес всички хора са взели по десет лева на заем, които още не са върнали. Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни навреме. Една добра, отличителна черта на англичанина е точността. Обещае ли нещо, той непременно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъж обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправен и изпълнителен към себе си. Само при това положение науката, изкуствата, религията имат смисъл. Не изпълнявате ли обещанията си, не сте ли точни към задълженията си, нито науката, нито религията имат смисъл за вас. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен към себе си. По отношение на науката, човек е подобен на земните пластове, през които минава водата. Чистотата на водата зависи от пластовете, през които тя минава. Тя е толкова по-нечиста, през колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластовете пък зависи от тяхната изправност към общите сили, които действат в земята. От действието на външните и вътрешни сили на земята, пластовете се снишават и възвишават. На обикновен език това снишаване и възвишаване на пластовете наричаме наказание. Хората се страхуват от тези наказания. Според мене, наказанието не е нищо друго, освен пръчка, която се вдига и слага върху гърба на човека. Защо пръчката играе върху човешкия гръб? - Да го направи умен.

Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си. Селянинът немилостиво ги биеше. Той ги удряше с пръчка върху гръбначния стълб. Обаче, колкото повече ги биеше, толкова повече те упорстваха, не искаха да вървят. Като наблюдавах това нещо, аз се спрях и казах на селянина: Представи си, че си войник, участваш във войната и те хванат пленник. След това турят на гърба ти товар от сто килограма тежест и те заставят да го изнесеш на известна височина. Какво ще правиш с този товар? - Ще кажа, че не мога да го нося. - Ти ще кажеш, че не можеш да го носиш, но никой не влиза в положението ти. Щом не можеш да носиш, пръчката ще играе върху гърба ти, както ти постъпваш с воловете си. Какво ще бъде положението ти? - Да ме пази Господ! Дано не дойда до това положение. Ако товарът ми е по-лек, ще го нося, но ако е голям, загубен съм. - Ето, такова е положението и на твоите волове. Ти ги биеш по гърба и ги парализираш, вследствие на което не могат да се движат. Като ги удряш по гърба, те губят половината от силата си. Ти не знаеш, къде да удряш и как да постъпваш с тях. Ако искаш, мога да ти дам съвет, как да се отнасяш с воловете си. В този момент аз се приближих до воловете, които ме погледнаха спокойно. Помилвах единия вол по главата, другия - по челото и по този начин ги заставих да тръгнат напред. Бавно и спокойно, те продължиха пътя си и изнесоха товара горе, на определената височина. След това запитах селянина: Какво печелиш като биеш воловете си? Не само че нищо не печелиш, но губиш даже. Същото може да се случи и с тебе. Като отидеш на война, и тебе могат да бият по същия начин. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва да бъдеш внимателен към воловете си.

Като е дошъл на земята и се облякъл в материя, човек трябва да пази организма си, да има правилна обхода към него. Не пази ли тялото си, не се ли отнася добре с него, в скоро време той ще предизвика голяма дисхармония в себе си. Не е позволено на човек да измъчва тялото си. Човек трябва да пази известен морал към тялото си. Тялото е подобно на помощния добитък. Ако към добитъка е нужно човешко отнасяне, колко повече това е нужно към собственото ви тяло. Като прилага известен морал към тялото си, човек ще дойде до високо разбиране на живота. Значи, приложението на морала започва от човешкото тяло и постепенно излиза навън, към същества, по-далечни и по-близки от него. Затова казваме, че както постъпва човек към себе си, така ще постъпва и към другите. Невъзможно е да бъдеш към себе си небрежен, а към другите внимателен. Като постъпва добре със себе си, човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества.

Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните, и те се създадоха. Словото означава разумно начало. Значи, произходът на животните се крие в разумността. Който иска да се учи, може да научи много неща и от животните. Например, ако искате да придобиете търпение, изучавайте вола. Колкото да го биете, той стои спокойно и си преживя. При това, той скоро забравя лошото отношение към него. Волът не е злопаметен, никого не мрази. Ако волът излезе от своята форма и влезе в човешка, той ще прояви своята интелигентност. Тогава ще разберете, какво нещо е волът. За да прояви своята интелигентност, волът се нуждае от известни органи, каквито днес не му са дадени. Всичко зависи от органите. Това, което човек не може да направи с двете си ръце, може да го направи с лост. С две ръце той не може да вдигне един тон злато, но с помощта на лоста може да го вдигне.

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания. Те трябва да бъдат носители на новите идеи. Докато не приеме новите идеи в себе си, човек остава завинаги прост, стар, без никакъв напредък. За да се домогне до новите идеи, човек трябва да се стреми към доброто. Някой иска да помогне на своя ближен, да го направи богат, учен. С това той мисли, че прави добро. Да направиш някого богат, или учен, това още не е добро. Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи, да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на място, вие сте и богат и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само, че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човек, който е изолиран от живота.

Съвременните хора се намират в един ограничен, херметически затворен кръг, вследствие на което не виждат ясно нещата. Те трябва да се качат в по-висок свят и да отворят прозорците, които са към тях, за да влязат във връзка със силите на този свят. За да се свърже с възвишения свят, човек трябва да мине по един тънък конец. Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бог. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на Новата епоха се познават, именно, по морала си и по доброто, което правят в името на Бог. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятстват в правене на добро. Не казвайте, че хората са лоши. Не казвайте, че времето не ви благоприятства. Това са празни думи. Ако е въпрос за времето, наистина, има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите тайни на живота. Времето носи със себе си всички неща; също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно.

Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто като ученици, а не като млади. - Защо? - Защото, според мене, млад човек е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на Новата култура; който не може да прави добро, той е човек на старата култура. - Може ли при всички условия да се прави добро? Ако в смъртта се заражда живота, защо при лошите условия да не се прави добро? Когато материята започва да се разкапва, тогава, именно, зародишът на живота пуска своите динамически сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира. На същото основание и вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия започва да се организира, и вие коренно се преобразявате. Който разбира законите на живота, при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта.

И така, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. Сиромахът трябва да бъде цар на сиромасите, а богатият - цар на богатите. Царят на сиромасите не може да управлява богати, нито царят на богатите може да управлява сиромаси. Искате ли да направите хората святи, учени, благородни, поставете ги в сиромашия. Сиромашията ражда добродетелите, а богатството ги отглежда.

Ние разглеждаме сиромашията в широк смисъл, не когато човек сам я създава, а когато идва отвън. Неразумният сам създава сиромашията. Според мене сиромах е онзи, който не разполага с капиталите на баща си и на майка си, на дядо си и на баба си, но разчита на собствените си сили и способности. Каквото хване, изкарва нещо от него. Хване ли перото, ще напише нещо ценно; хване ли мотиката, бързо и добре ще копае. Какъвто занаят започне, в скоро време става майстор. Той може да пере, да готви по-добре от всяка домакиня. В половин час може да опере много дрехи, да ги изсуши и изглади. Той впряга на работа всички природни сили: слънце, вода, електричество. Няма работа в живота, която той не може да свърши. Ще дойде ден, когато хората ще перат дрехите си не с вода и сапун, както правят днес, но със слънчевата светлина и топлина. Като изложите дрехите си на слънце, за 10-15 минути те ще бъдат изпрани и дезинфекцирани. Те знаят, през кои часове на деня слънчевите лъчи могат да чистят и дезинфекцират.

Да се върнем към мисълта за доброто. Едно трябва да знаете: няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек пък придобива знания, но често губи от придобивките си. Днес спечели нещо, на другия ден изгуби част от спечеленото; днес се натъкне на доброто, на другия ден - на злото. Той се движи между плюсове и минуси, и в края на краищата, придобивките излизат по-малко от загубите.

Какво се получава при горенето на дърва и на въглища? Топлина и пепел. Топлината е плюс, пепелта - минус. Топлината е движение на въздушните частици; движението пък създава условия за работа - плюсове в живота, а пепелта се използва за тор. Който знае, как да използва пепелта, по-добър тор от нея няма; който не знае, как да я използва, по-лош тор от нея няма. Не е важно, какъв тор е пепелта; важно е човек да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората - на целия живот.

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи истински човек. Аз наричам човек онзи, който може да изправи грешката си. Казвате: Как ще си вземем думите назад? - Няма да вземете думите си назад, но ще си послужите с нови думи, по-силни от първите, с които ще заличите всичко горчиво, което сте написали в сърцето на своя приятел. Не очаквайте щастието да дойде пред нозете ви, но вие идете при него. Щастието може да дойде пред нозете ви, но ако не сте готови да го приемете, то ще мине и замине, без да го използвате както трябва. Така стана с бедната вдовица, която се домогна до щастието чрез пророк Елисей. Той каза да приготви съдове за наливане на масло, да вземе такива и от съседките си, но когато маслото започна изобилно да тече, съдовете се напълниха и маслото престана да тече.

Следователно, бъдете готови за щастието, че като започне да тече, да не се прекъсва. Колкото малко да тече, не оставайте да изтича навън, или да се прекъсва. С други думи казано: Бъдете готови за благата, които всеки момент могат да ви се дадат. Колкото съдове имате, пригответе ги да се напълнят с благата на живота.

Т.м.


25. Лекция от Учителя, държана на 28-ми февруари, 1930 г., София – Изгрев.

Книги:

  Закони на доброто (София, 1998)
  24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г.

Начало: 06:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10868 Мнения:

Публикувано 07 октомври 2013 - 22:03

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ДОБРОТО И ВРЕМЕТО


Тайна молитва

Ето една обикновена гума. Ако запушената вода не се отпуши, не тръгне, какво добива? Всички трябва да дойдете до едно ново направление в живота. Какво значи думата “ново направление”? Вземете една жива линия. Ако тази жива линия има една малка пъпчица и ако тази пъпчица седи с хиляди години, без да се отвори, питам, какво ще добие? Нищо няма да добие. Вие можете да философствате колкото искате, но вие трябва да вземете някаква посока, накъдето и да е, безразлично. Най-първо човек трябва да иска да вземе някаква посока. Във вашия ум няма какво да се спирате дали тази посока е права, или крива. В природата всяка посока е добра.

Публикувано изображение


Човек не трябва да мисли дали посоката, която ще вземе, е добра, или не. То е специфично в природата: всяка посока, която можеш да вземеш, накъдето и да е, тя е добра. Ще кажете: “Как тъй?” Сега аз мога да тегля от този център линии в много направления. Каква разлика има тогава в посоките? Онези от вас, ако сте запознати с кръга  но то е едно основание, турено към периферията на кръга, и вие можете чисто астрологически да кажете  известни линии към тази посока могат да имат такива и такива качества. Това са само предположения. Тия качества се обуславят, това е специфично в природата, ако в тази отсечка на кръга А, в тази област се събират повече съзнателни същества да живеят, следователно, тази част МN ще се отличи от останалите други. И това отличие ще даде специфичните влияния на съзнанието към тази област. Тази специфичност ще излезе от обикновеното съзнание на тази област. Щом тази област се върне пак към периферията, и този кръг добива пак естественото си положение.

Допуснете, че вие огънете една пружина.

Публикувано изображение


Къде е силата на огъването? Коя част е най-опасна? (Най-изпъкналата.) И действително силата е тук, в О. На тъй огъната пружина къде е опасността? Ако се намирате на тази площ. Разбира се, защото тази пружина и тя си има свой перпендикуляр и се стреми да добие посоката на своето движение и частите, които функционират в пружината, са се отклонили от посоката на правото движение. Но въпросът е за научни, философски спекулации. Запример да се определи какво е разстоянието от тук до слънцето. Но питам, колко ще придаде на ума ви или на ръста ви, като знаете колко е това разстояние? От чисто практическо гледище онзи, който знае, не може да отиде до слънцето и онзи, който не знае, и той не може да отиде. Чисто практическото приложение на това знание какво е? То няма чисто практическо приложение, но има една друга страна. Какво значение има това знание? Да кажем, че 92 е величината, която означава разстоянието от земята до слънцето. Ти, като видиш това число 92, колкото повече си мислиш, толкова повече си припомняш за слънцето и от това спомняне ти ще добиеш известна сила. Ти по-често ще се свързваш със слънцето. Ако слънцето е една празна форма, без съдържание, колкото по-скоро придобиеш тази форма мисъл, толкова по-добре. И колкото по-скоро изхвърлиш тази форма от ума си, толкова повече губиш ти. Какво ще те ползва, ако всяка сутрин, след като станеш, мислиш за един чироз? Какво добиваш? И какво ще се ползваш, че с години ти мислиш? Как да снемеш чироза, ако той е закачен нависоко?

С това искам да ви наведа, че в живота има много чирози. Вашият живот е пълен с обикновени чирози, които никога няма да постигнете. Да е прясна риба, иди-дойди. Но един чироз почти няма никаква хранителност, освен дето има малко солчица. То е друг въпрос. Солта, за която искам да ви наведа мисълта ви, е съвсем друга, каквато вие даже и не подозирате.

Представете си сега, че вие имате една пещ. Защо са я нарекли печка? Тази печка, за да бъде полезна, трябва да я храните с какво? С въглища. Представете си, че няма въглища. Тогава може да турите и дърва. Но нали при въглищата ще има един ефект, а при дървата друг. Ако пък я храните с плява, ще имате трети ефект и т.н. Питам, ако вие храните вашата печка с дърва или с въглища, ще бъде ли резултатът един и същ? (С въглища е по-горещо, но по-нечисто.) Сега допуснете, че вие имате една печка в себе си. Щом й дадете храна, вашата печка е запалена. Питам, откъде се произвежда топлината на печката в човешкия организъм? Къде е печката на човека? Чели ли сте нещо по това? Откъде се топли човек? Ще кажете, че той е топлокръвен. Тъй е, топла кръв има той. Но ако в една къща се стопли водата и се прекара през цеви, тогава нали казвате, че цялата къща се топли от водата? Но откъде се топли тя? На кое място специфично? (От химическото разлагане на храната.) Така е. При процеса на разлагането се добива топлина, но къде е отоплителната стая на човека? Нали човек трябва да знае къде му е собата? За да знае откъде да я пали, трябва да знае къде се намира собата? Той трябва да знае къде са и неговите слуги. Ако няма слуги и се яви студен вятър, температурата ще се повиши. Той непременно трябва да знае къде е печката в стаята. Най-после трябва да знаете къде е отоплението на вашите чувства. Или трябва да имаш една топла мисъл. Но откъде ще дойде топлата мисъл? Мисълта ще се образува в ума, но и умът има свое специфично място, където се отопляват мислите. Сега почти на всички ви мисълта е заръчана. Знаете ли какво значи заръчана мисъл? Вие мислите, защото и другите хора мислят. Каже някой: “Лоши времена настанаха.” Ти чуваш и казваш също: “Лоши времена настанаха.” Дойде трети и той казва: “Лоши времена настанаха.” Тази мисъл вече ходи, обикаля наоколо. В какво седят лошите времена? Дойде друг и казва: “Епидемия има, чума има.” И тази мисъл започва да обикаля: “Епидемия има, чума има.” И най-после се образува известен страх у всички хора. Викат лекар да изпъди епидемията.

Сега питам, ако тази дума обикаля наоколо ви, какво допринася тя? Казвате: “Лоши времена настанаха.” Но в какво седят лошите времена? (“Това са лошите условия на живота.”) Има ли лоши условия на живота? Абсолютно в живота няма никакви лоши условия. Животът е лишен от всички лоши условия. Ще знаете това. В живота абсолютно няма лоши условия, но ние сами ги създаваме. Ако трябваше да има лоши условия, това не е живот. Питам, ако ти си създадеш една сабя от желязо и една от злато, коя от двете ще остане по-дълго време у тебе, ако ги носиш в себе си? (Желязната.) Защо? (Защото златната ще я откраднат.) Вие казвате: “Лошите времена създават страданията. Тогава добрите времена на какво са равни? На щастие са равни. Тогава, щом щастието се губи, какво показва това? Че добрите времена, и те изчезват. Сега кое е причина за изчезване на доброто?

Тъй както седи въпросът, доброто време се влияе от някого. Сега аз отивам към темата, тя е следната. Дърво. Някому, след като му разправят дълго време нещо и той нищо не разбере, казват му: “Дърво.” Какво означава това? Че с тояга трябва да го бият. И учените хора все до дървото идват. Учителят, след като учи децата, казва: “Трябва да ги набия.” И майката, след като учи детето си, и тя го набие. Проповедникът, свещеникът, като проповядва, и той взима тоягата и бие. Но всъщност казват, че тази тояга е излязла от рая. Как е възможно да е излязла от рая, когато там нямаха брадви? Там не се позволяваше да се секат дървета. Тоягата е символ. В древността всички учени хора са имали тояга. Това е тяхната диплома. Всеки, който носи тояга, това показва, че има известни знания. Той върви в науката като ведущ и носи в ръката си или в ръкава си една тояга, за да покаже, че има известни знания. След като не можеш по свой начин да оправиш работата си, ти взимаш тоягата  значи тоягата на твоята мъдрост и знание. Тогава ти седиш здраво. Сега бащата ще вземе тоягата и маха наляво или надясно, налага детето си. Но той не знае къде да налага с тоягата. Той я маха, дето му попадне. Питам, след като набиеш детето си, какво ще ти каже то? Детето ще ти каже така: “Татко, боли!” Вземете думата “боли”. Какво иска да каже детето с това? То изкарва една магическа формула. Като го боли, то иска да каже: “Татко, посей нещо в мене, в моя мозък. Дай ми условия и ми покажи накъде трябва да има движение. И после това движение трябва да има някаква цел и смисъл. И всичко, което искаш от мене, ще стане.” Бащата казва: “Ти трябва да ме слушаш.” Детето казва: “Трябва да те слушам. Но как да те слушам? Ти всякога, когато ми казваш нещо, аз те слушам.” Но под думата “трябва” бащата подразбира, че детето има да преодолява известни мъчнотии.

Да допуснем, че има една градина. Бащата казва на детето си: “Да не буташ дърветата и да не късаш плодовете им.” След като си замине бащата, детето, пък даже вие, се оглеждате. Колко от вас няма да бутате дърветата? Вие гледате, че всички дървета са узрели и веднага искате да откъснете един плод. Най-първо погледнеш смирено нагоре, после видиш, че бащата го няма и се озърташ наоколо да видиш дали някой друг няма да те види. Тогава ще откъснеш един плод и ще го изядеш. Имали ли сте вие градина, в която плодовете да са узрели и вие да не отидете там и ако баща ви го няма там, да не си откъснете един плод? Питам, баща ви, като дойде, ще познае ли, че вие сте откъснали един плод? Той броил ли е тези плодове? Казвате: “Понеже не ги е броил, няма да познае.” Да кажем, че има десет хиляди ябълки. Как ще ги прочете той? Най-първо, като дойде баща ви и не познае, че вие сте откъснали една ябълка, вие знаете вече, че баща ви е невежа. Ще кажете: “Има нещо, което не му достига.” Тогава вие ще откъснете един, втори, трети плод и казвате: “Баща ми не знае колко са плодовете. Значи аз мога да скрия някои неща от баща си.” Но какви ще бъдат резултатите? Че баща ви пред вас ще изгуби своя авторитет и той повече няма да бъде авторитетен за вас. Но ако баща ви знаеше броя на плодовете, той, като дойде, ще извади тоягата и ще каже: “На еди-кое си дърво, на еди-кой си клон нали ти казах да не късаш този плод. Защо го откъсна?” Какво ще бъде тогава мнението на детето за баща му? Каква ще бъде и вашата представа за баща ви? Значи баща ви знае. Питам сега, защо в дадения случай баща ви не иска да ядете от плодовете? Нали във вашия ум и в ума на всички деца бащите са идейни? Какви могат да бъдат неговите побуждения, като ви е казал да не бутате плодовете? Представете си, че една ябълка струва сто лева. Ако изядете на ден десет ябълки, това са хиляда лева. Ами тогава?

И в живота, с каквито мисли хората подхранват своя ум и с каквито чувства подхранват своето сърце, такива и стават. Затова именно всички вие трябва да знаете с какво да се храните. При сегашните условия на живота трябва да се филтрират мислите и чувствата на хората. Ще кажеш: “Лоши времена настанаха.” Какво разбирате вие под думата “лоши времена”? Лоши времена наричаме ние неблагоприятните времена. Или вземете най-простата мисъл на физическото поле  какво трябва да правите? Вие може би да нямате средства, ученик сте, не си дояждате, леглото ви не е добро, осветлението ви е слабо, обущата ви са овехтели. После окръжаващата среда не е благоприятна за вас, приятелите, които имате, все като вас закъсали. На този имаш да даваш, на онзи имаш да даваш, никой няма да ви насърчи, всеки гледа само да се осигури. При сегашните условия вие все трябва да се научите на нещо.

Едно ще знаете, гледайте да не разваляте добрите условия, в които живеете. Сутрин, като станеш, тури в ума си мисълта, да не разваляш доброто, което денят носи със себе си. Не свързвай днешния ден с миналото, този ден носи своето добро със себе си. Не разваляй доброто, което денят носи, защото, ако ти кажеш, че времената са лоши, лошото във вас е лошо отвънка. Ако температурата се е изменила отвънка, отвън е развалено времето. Тази температура донякъде има влияние на разумния свят. Промяната на температурата има отношение с живота на хората. И в двата случая и топлото, и студеното време в природата са предназначени за добро. И ако вие следите теченията във вашия организъм, когато човек е здрав, умът му се намира в едно здравословно състояние. От едната ръка на човека теченията са топли, а на другата ръка са хладни. От топлите и хладните течения се образува дъждът в пространството. Така се образуват и росните капки. Когато човек е здрав, ако си тури ръката над главата на онзи, който е чувствителен, вие ще забележите, че от едната страна на главата излиза хладина, а от другата страна излиза топлина. Щом човек е здрав, това се забелязва. Ако е болен от каква да е болест, отвсякъде на главата излиза една топлина и ако от цялото тяло излиза само топлина или само хладина, човек е болен. На какво именно се дължи хладината на деня? Има едно понижение на температурата. Според съвременните научни теории на какво се дължи понижението на температурата? (От движението на йоните. Колкото е по-голямо, толкова времето е по-топло. Колкото движението е по-малко, толкова и времето е по-студено.) Съществува известна промяна и промяната е един резултат, резултат от движението на йоните, електроните и атомите в телата.

Сега в дадения случай ние имаме нашата пепел. Въглищата горят, димът излиза навън, а при това друго нещо излиза от собата. Какво е това нещо, което излиза навън? Ние казваме, че въздухът, който е близо до печката, се стопля и се раздвижва. Но тези раздвижени частици на въздуха съдържат някаква потенциална енергия, която се раздвижва и се предава и на най-малките частици. Та тоя въздух предава своята енергия на следните частици. Сега според енергията, от която зависи температурата, защо силната топлина вреди, а слабата топлина ползва човешкия организъм? Каква е температурата на човешкия организъм? Нормалната температура 37 градуса ли е? (36.8 градуса.) Така е у човека. Каква е температурата у рибите? Те са студенокръвни. Каква е тяхната температура? (Температурата на гълъба е 40 градуса.) На всички птици все 40 градуса ли е? (У всички птици температурата изобщо е по-висока, отколкото у човека.) У млекопитаещите? Тя е по-малка от 40 градуса, но по-висока от човешката температура, тя е близо до човешката. У рибите температурата зависи от тази на средата. (У рибите и у земноводните тя не зависи от външните условия.) Добре. Сега какво има, ако човешката температура е 37.9383940 градуса? Това, което е естествена топлина за птиците, какво се образува при тази температура у човека? Ако ние турим 41 или 42 градуса, какво ще стане с човека? При 42 градуса той отива на разходка. Щом дойде от 38 градуса нагоре, човек иска да се облече, да си почине. Като стигне 39 градуса, той ляга на леглото си и се приготвя. При 40 градуса той се простира на леглото, изтяга се и казва: “Сега другите да слугуват, аз ще си почивам.” Та, като дойде до 40 градуса, като си е починал, той се готви за разходка някъде, но баща му няма пари и казва: “Дано синът ни не тръгне на разходка, защото много пари трябват.” И започва да убеждава сина си да не заминава. И след като синът се откаже от намеренията си да пътува, веднага по обратен път започва да се връща назад: 393837 градуса и стигне до 36.8 градуса. Всъщност температурата на човека е 37 градуса цели. Даже някога дали не е и повече. Но приблизително е 37 градуса.

Най-първо вие трябва да измените организма си, да може да издържа една температура от 42 градуса, да имате температурата на птиците. Защо за птиците 40 градуса е нормална температура, а за човека е анормална? Условията седят вътре в човека. Засега хората още не са проучени. Но при сегашните условия всеки от вас трябва да проучи живота си. Вие мислите дълго време, най-сетне казвате: “Трябва да се живее. Аз трябва да завърша училището.” Вие трябва да си зададете въпроса, защо трябва да завършите и след като го завършите, какво трябва да правите и какво трябва да станете? Трябва да станеш чиновник или да завършиш медицина, или богослов да станеш, писател, поет или литература ще завършиш. Да кажем най-после, че ще завършиш по всичките отрасли. Питам, след като завършиш, в края на краищата какви са резултатите на всичко това? Да кажем, че хиляди души завършват по всички области. Какъв е крайният резултат? В края на краищата всички отиват на разходка. И всички казват  животът няма смисъл. Вземете онзи, който е завършил медицина. Той казва: “Животът няма смисъл.” Поетът, след като пише известно време и убеждава хората, и той казва: “Животът няма смисъл.” Онзи философ, богослов, и той казва същото. Всички казват, че всичко е празна работа. Ако това е така, защо хората са решили, че има нещо? Къде е истината, в какво седи истината? Сега не е въпросът да се обезсърчава човек. Защото твърдението, че животът има смисъл и че животът няма смисъл, това са два противоположни възгледа. Защото може да няма смисъл само това, което е имало смисъл. Всяко нещо, което няма смисъл, има смисъл в себе си. Несмислените неща са смислени и смислените неща са несмислени. Като не ги разбираш, те са несмислени, а като ги разбираш, те са смислени.

Добре, вземете простия факт, че трябва да ядеш. Но в природата ти не можеш да ядеш повече, отколкото ти е определено. В природата има точно определено меню, което трябва да вземеш. Какво е менюто на пеперудата, например? И по колко трябва тя да яде? Всичко това точно се знае. Но ти туряш повече, отколкото ти трябва. Природата прилича на един готвач, а вие приличате на онези, които се хранят в този ресторант. Ядеш едно блюдо, второ, трето, четвърто, но който яде едно блюдо, той плаща за едно. Казвам, ако ти изядеш четири блюда гозба, ще платиш повече. В природата е така. Ако туриш повече храна в стомаха си, отколкото ти трябва, ще придобиеш едно деформирано състояние, аз го наричам. И ще придобиеш едно неразположение на духа. Него ден ти ще бъдеш неразположен. Защо? Защото си ял повече, отколкото трябва. Ти казваш: “Нали трябва да се храня.” Но храната, която човек трябва да вложи в себе си, тя е точно определена колко трябва да бъде. Ако вие можете да се научите колко храна трябва да вземете на ден, вие неразположение няма да имате. Учените хора имат един цял поменик за храните. Вие може да видите каква е хранителността на храните.

Питам, вие правили ли сте проверка и опит да се храните според както учените хора казват? Например знаете ли как се готви боб? Бобена чорба трябва ли да се готви? После аз се чудя защо на мазния сам по себе си боб му туряте масло? Бобът сам по себе си съдържа много мазнини, и при това му турят отгоре още дървесно масло. На боба не трябва никакво бобено масло. Той сам си носи маслото със себе си. Никакво масло не туряйте на боба. Турете вода в гърнето, турете малко лук и го оставете да ври известно време. После турете му малко солчица и той остава отлично хранителен. Ако искате, може да му турите малко червен пипер, но чушка не туряйте на боба. Ако искате да бъде хранителен, така трябва да го приготвите. Нито пък пържен лук ще му туряте. Всичко това действа добре на окото, но на стомаха не се отразява добре. Та казвам, мазнините, които бобът съдържа, и мазнините, които се турят отвън, не се спогаждат. После бобът трябва да се яде, докато е пресен. Щом мине една година, не го яж. Ти трябва да сееш боба на припек. Тогава той събира много калории светлина в себе си. На хубави, на чисти места трябва да сеете боба. И поне веднъж в седмицата като се яде боб, той ще достави това, което и месото доставя.

За да бъдете в пълния смисъл на думата хора, да разбирате смисъла на живота, вие трябва да изучавате динамическото влияние на думите, после динамическото влияние на чувствата. Има известни чувства, които през известни времена минават през вас. Те образуват два противоположни резултата и мислите, които минават през вас, също така произвеждат два противоположни резултата. Когато се подхранва една непроверена мисъл, вие имате противоположни резултати. Никога не ставайте носители на мисли, които не са проверени. Кажат ли ви нещо, проверете го. Доверието си има смисъл, но невсякога. Казвате: “Нали трябва да вярваме в хората.” Когато един човек вземе пари от мене назаем, аз мога да имам доверие в него, но когато аз имам доверие да дам нещо на човека, тогава и той трябва да се старае да не изгуби моето доверие. Трябва да бъдете точни. Който е взел 10 лева назаем, точно навреме трябва да върне парите назад. Не върнете ли парите назад, на вас липсва нещо. Турете си като правило да бъдете точни. Ако вие не можете да върнете десетте лева точно на времето, какъв характер ще имате? Ама баща ми ще ги върне. Ти на баща си не уповавай. Ти, като обещаеш при вземането на тези 10 лева, ами ще ги върнеш, не уповавай на баща си. Четири дена не яж и пости, но върни парите. Тези 10 лева именно ще те спънат. Ако ти вземеш 10 лева отнякъде и не ги върнеш навреме, ти може да развалиш живота си. Тези 10 лева ще спънат живота ти. Значи малкото разваля живота, тъй както малките микроби развалят организма. Не са милионите, които ви спъват. Ако някой е взел 10 милиона отнякъде, невъзможно е да ги върне, и затова безпредметно е да го съдят. В природата не те съдят защо не си върнал голямата сума. В случая може само да те съдят защо си взел тези пари, но там няма да те съдят защо не си ги върнал, а защо си ги взел. Но ако не върнеш десетте лева, ще те съдят защо не ги връщаш. Ще кажете: “Нека потърпи малко онзи.”

Питам, ако той потърпи, той придобива търпение за себе си, но ако аз не върна навреме парите, какво ще стане с мене? Тогава отношенията между двамата се развалят. Добре, но ти изгубваш уважението пред себе си. Вземете например, човек пред себе си има едновременно две съзнания. Висшето, Божествено, съзнание казва: “Десетте лева, които ще взема, ще ги върна навреме.” Но като дойде другото съзнание, казваш: “Не връщам парите.” И ги изяждаш. След като ги изядеш, туриш една бяла лъжа и като Пилат извиваш ръцете си и казваш: “Баща ми не е милионер.” Нищо повече. Ти трябва да платиш парите. Три-четири дена ще постиш и ще събереш парите, и ще ги платиш. Някой вземе 5 лева и казва: “Колко са те?” Или пък вземе 10 лева. Наистина те са много малко. Вземете, нашите 33 лева струват 1 германски лев. А нашите 140 лева костват 1 американски долар. Това, което за нас е 140 лева, за американците е 1 долар, който е като нашия 1 лев. Сега у всинца ви трябва да се зароди мисълта, да бъдете точни спрямо себе си, да имате един морал, не външен, не външно да бъдете точни пред него, но пред своето висше съзнание, защото иначе вие ще изгубите пред висшето съзнание, вие ще изгубите неговата сила и ще се намали вътрешната ви сила. Ще се намали връзката между твоето съзнание и висшето съзнание и то ще престане да те кредитира. И всичкият упадък на човека се дължи на това, че неговото висше съзнание не го кредитира. Защото вътре има един, който не те кредитира и ти ставаш неспособен. Сега всички имате по 10 лева, които не сте върнали. Това е по отношение на времето.

При самовъзпитанието за в бъдеще, ако вие в новата култура не можете да бъдете нови хора, ако не вземете тази максима - дадено обещание да се изпълни точно навреме, къде е новият човек тогава? Като обещаваш нещо, мисли хубаво. Но обещаеш ли веднъж, точно навреме да го изпълниш. Ти си човек на точното време. И ако англичаните се отличават с една добра черта, то е, че това, което казват, правят го. Те казват: “Всяко нещо на своето време.” Даде ли той обещание, той е като Уилям Скот  каквото е казал, ще го изпълни. Мъчно можеш да го заставиш да даде обещание, но даде ли обещание, с малки изключения, изпълнява го. А българинът при сегашните условия обещава и не изпълнява. Та това е един дипломиран недъг, който трябва да се изправи. Вътре в себе си трябва да бъдете изправни. Само тогава всички науки имат смисъл. Като естественик какво ще допринесеш в живота? Или като богослов какво ще принесеш в живота? Тази наука дотолкова ще бъде полезна в света, доколкото той е изправен в себе си. Всяка една наука е полезна за човечеството, доколкото човек е изправен. И всеки човек служи като един пласт. През каквито пластове минава водата, тя ще вземе и такъв оттенък. Онази вода, която минава през варовити пластове, тя не е толкова здравословна. Като се говори така, това не е за сегашния морал. Ние седим и се страхуваме от наказания. Човек трябва да престане да се страхува от наказания. Наказанието не е нищо друго освен тояга. Щом почнат да го наказват, значи той трябва да бъде умен. Това говори тоягата. Ще кажеш: “Какво искаш от мене?”

Аз веднъж срещнах един българин, който натоварил колата си и кара воловете си нагоре, налага ги. Казвам му: “Чакай да ти кажа една дума. Спри да ги биеш. Представи си сега, че ти си войник на бойното поле и вашата армия претърпи един крах. Хванат те пленник и турят на гърба ти един товар от сто килограма, който трябва да изнесеш нагоре и почват да те бият. Какво ще кажеш на това? “Че не мога да го нося.” Казвам: “Ако те бият, че не можеш да носиш товара, какво ще правиш тогава?” Ще се молиш на Бога. Казвам му: “Какво би искал ти в този случай?” “Да ми снемат малко от товара. Ако е малко, аз ще го нося.” Казвам му: “Знаеш ли, и ти сега си турил повече товар, отколкото воловете могат да носят, и ти ги биеш. Те са готови да го изтеглят, но ти, като удряш, парализираш ги с това, защото не знаеш къде да ги биеш. Наместо да им предадеш сила, ти ги парализираш. Почакай, има друг един начин.” Единият вол си обръща главата, после и другият. Разбират воловете. Той, като ги удря по гръбначния стълб, те губят половината си сила. Вследствие на това те не могат да карат товара. Казвам: “Слушай, да ти дам един съвет. Сега може малко и без тояга.” Отивам, потупвам двата вола, прекарвам с ръката по главата им, после ги потупвам по челото и аз вървя с тях. Излязохме нагоре и товарът се изнесе. Казвам: “Ако ти беше бил тези волове, те щяха да седят още долу.”

Тогава питам, ако ти ги биеш, какво ще спечелиш? Един ден можеш да отидеш на война, да те хванат войник, и тогава тебе те бият  какво ще спечелиш от това? Тогава същата опитност на воловете ще се струпа и върху тебе. Е, да не дава Господ. Казвам, за да не дава Господ, ще бъдеш внимателен към воловете. Ти можеш да налагаш мозъка си, тялото си, та който живее в тялото си, той трябва да знае да има една обхода с него. Той не трябва да измъчва тялото си по никакъв начин, но нека го поглади и полека-лека ще добие една хармония. Иначе ще се създава дисхармония. Чудни сме ние, хората. Един ден ще оставим тялото си, но при тези условия, при които сега нашият помощен добитък се намира, трябва да имаме човещина към него. При тези условия, при които тялото ни служи, ние трябва да имаме спрямо него известен морал. И ако най-първо ние започнем морала от нашето тяло, не само като към един механизъм, но като към едно живо същество, тогава ние ще дойдем до онова по-високо разбиране на живота. Оттам трябва да започне моралът. Както постъпваш спрямо себе си, така трябва да постъпваш и към другите. Но моралът започва с човешкото тяло. Случва се, че очите, сърцето, нервната система започват да отслабват, също така и дробовете, и накрая казват: “Решено е този човек да замине за другия свят.” То е решено да замине, но съзнанието на тези волове, които аз съм бил, и те трябва да заминат.

Питам тогава, тези волове, които са седели десет години при мене, след като си заминат, какво ще мислят заради мене? Ако имаш два вола, знаеш ли какво представляват те? Те са два първокласни адепта. Слушайте тези волове, не ги мислете за прости същества. Не мислете, че един кон е едно просто същество. В дадения случай човек може да бъде прост, а може да бъде и учен. Но тези същества, които помагат за вървежа на човечеството напред, те си имат своята задача. В Писанието е казано  казах Господ за животните и те станаха. Със словото му те станаха. В това отношение направата на човека е коствала повече труд. Защото животните са станали само със словото му. Питам тогава, кое е по-хубаво? Това, което ти правиш с ръцете си, или това, което правиш с устата си? Значи животните имат произход по-висок. Трябва да знаете, че животните имат произход от разумното и ако ти имаш в дома си едно животно, от него ще се научиш. И ако ти впрягаш вола в колата си, най-малко десет минути ще помислиш върху неговия живот. Каква философия има в това? Волът има такова спокойствие, че като го биеш, той седи, само те погледне и нищо не излиза от него. Във вола няма омраза, скоро му минава. И той пак си преживя. Това прави волът, той е адепт. И няма да се мине дълго време, ти ще се намериш в положението на този вол и с тебе ще постъпят точно така, както ти си постъпил с него. Нищо повече. Човекът ще си остане човек, а тези два вола ще заемат високо положение. Ти ще намериш този вол, той ще бъде един голям банкер и ти ще имаш нужда от него. Ти ще искаш от него пари или ти ще го намериш като някой виден съдия, адвокат или виден лекар  ще имаш нужда от него. И той ще постъпи с тебе съобразно както ти си постъпил. Тогава вие казвате  това е лошо. Аз искам вие да си съставите едно истинско понятие що е волът. Тия животни потенциално имат същите разбирания, както и човекът, но кинетически те не могат да се разберат, не могат да дадат израз, понеже нямат орган. И всеки вол, турен в човешка форма, той ще прояви по-висока интелигентност, отколкото човешката. А вие, поставени във формата на вол, ще се проявите много по-слабо от него. Ако аз ви дам една тънка тояжка, дебела един сантиметър, и ви кажа да вдигнете с нея цял тон, какво ще направите? Да кажем, че вие не можете да употребите вашите ръце, но с тази пръчица ще можете да вдигнете този тон. Затова именно с цялата жива природа и с хората вие трябва да имате съвършено нови схващания. Вие сте от новото учение. Срещате един човек и казвате  той е простак. А той е простак, понеже носи старите дрехи, старите идеи. Докато вие носите старите идеи, вие ще бъдете прости, но като хвърлите старите идеи и новото дойде у вас, това мощното, ще се прояви. Ако вие не се освободите от старите идеи, вие може да живеете дълго време и няма да имате никакви резултати.

Казвам, у всинца ви трябва да настане един вътрешен преврат и за себе си, и за другите. Да не мислите, че това, което сте били досега, ще се продължи. Че имате, имате едно ново схващане, но това ново схващане в какво трябва да седи? Именно  да вярвате в това, че в дадения случай вие сте способни да извършите каквото и да е добро. И да няма никаква сила в света, която може да препятства да извършите това добро. Това трябва да ви бъде едно верую, една аксиома. Ама ще кажеш: “Аз искам да направя еди-кой си човек богат.” Това не е добро. Доброто винаги започва с микроскопически работи. “Ама аз искам да направя еди-кой си човек учен.” Това не е добро. Учеността е въпрос на неговото усилие. Доброто в света е, когато почнете да вярвате, че можете да направите всичко онова, което вие искате. Някой казва: “Ама аз искам да стана богат. Искам да стана учен.” Ще знаете, че това не е добро. Откажете се от това. Най-първо вие ще разбирате същественото. Искате да бъдете добри. Ако вие може да направите едно добро навреме, което провидението ви дава, вие ще станете богат. Идва един богат милионер, който е паднал в един кладенец или в една яма и не може да излезе. Вие го спасявате. Питам, този човек, който разбира, той ще остави ли вашата постъпка невъзнаградена? Ще му бъде приятно да ви даде нещо. Ако вие безкористно сте извършили това добро и навреме, вие осигурявате целия си живот. И всяко добро, което вие направите някому, стига да се пробуди съзнанието на човека, че като се отделите от него, той да ви каже: “Много съм благодарен, голямо добро ми направи.” Ти отминаваш и чувстваш в себе си една радост. Ти си доволен и казваш: “Много голямо добро ми направи той.” Тази негова мисъл те подхранва, защото доброто е един жив процес на битието. И ако вие не се свържете с този вътрешен процес на доброто, какви хора ще бъдете тогава? Вие никаква полза няма да имате. Връзка трябва да имате със същинския живот. Не бъдете изолирани от живота.

Сега според вашите схващания вие сте влезли в един ограничен кръг, херметически затворен, а има един широк свят, на който свят трябва да се отворят прозорците, за да влезете във връзка с течението, което иде отгоре. Трябва да имате най-тънкия конец, най-тънката паяжина, която може да ви свърже. Сега новото: една мисъл трябва да седи във вашия ум за морала. В дадения случай ти вярвай, че всякога можеш да направиш едно добро. Няма никаква сила, която може да те препятства да направиш доброто. По това именно трябва да се отличават хората на новата епоха. Няма да казвате, че външните условия са причина. Това е празна работа. Ама хората са такива. И това е празна работа. Понеже хората са такива, и аз съм такъв. Времето е такова, и аз съм такъв. Каквото е времето, и аз съм такъв. Ако спада температурата на времето, и мойта спада. Покачва ли се температурата на времето, и моята се покачва. Има известно съотношение на времето и моя живот. Но понеже времето е свързано с човека, то онзи, който разбира закона на времето, да го цени, той е разбрал една от великите тайни на живота. Това е една от великите тайни на магията. Онзи, който иска да изучава магията, той трябва да проучи какво нещо е времето. Времето носи в себе си всичките неща. И то отнася всичките неща. Някои отнася, а някои донася. Това, което излезе от тебе, то ще го отнесе. А това, за което ти се приготвяш, времето ще го донесе. Времето донася всички условия. То носи и каквото мислиш, времето ще ти спомогне. И ако твоето съзнание е будно, времето ще ти донесе всичко, каквото ти поискаш. Но ако ти не разбираш времето, нищо няма да ти донесе. Сега вие имате само философски разбирания за времето и пространството. Аз няма да се спирам подробно, но ще знаете, че времето носи всички условия и всички блага, които вие може да използвате. Някои неща отнася, а някои донася.

Та сега аз няма да ви наричам млади. Аз наричам млад човек  според моето съзнание всеки човек, който има мисълта в себе си, че може да направи нещо добро, е млад човек. А всеки, който казва, че условията били такива, той е стар човек. Човек, който прави добро, той е човек на новата култура. Човек, който не прави добро, е човек на старата култура. Това е разграничението. Като ви срещне някой човек, да кажете: “Има нещо хубаво в това, което ние знаем в света.” Там, където е смъртта, именно в смъртта започва животът. И ако няма смърт, няма и живот. И ако изучавате съвременната физиология, биология само когато дойде смъртта, животът се явява. Биологически тази материя, която започва да се разкапва, този зародиш на живота пуща своите динамически сили, поляризира ги и започва да се организира.

Следователно при най-лошите условия вие трябва да ги издебвате и когато се разкапват тези условия, вие ще спуснете корените на живота. Веднага тази материя ще започне да се организира и вие ще изпитате в себе си един нов живот на преобразуване. И ще прекараш тифус или друга някоя тежка болест и ако разбират закона, при най-тежката болест даже ти можеш да спечелиш милиони. Ти можеш да направиш тялото си два пъти по-силно, отколкото преди започване на болестта, но това са само проспекти. Забележете първата формула: всички вие трябва да бъдете силни в доброто. Няма сила на света, която може да ви препятства на онова добро, което искате да направите. После да се стараете да се възобнови самоуважението, да имате онази ясна представа какво нещо е човекът. После трябва да имате ясна представа какво нещо е човешкото достойнство и тази твоя идея за всичките ти отношения да остане една и съща: и когато си сиромах, и когато си богат, никога да не изменяш мнението си към тебе самия. И като си цар, и като си беден, да си един и същ, да имаш същите отношения. Като си цар, да не мислиш, че си нещо друго. Да знаеш, че това е само една външна страна. И беден като си, това е пак една външна страна. Ти винаги си един и същ човек. И при едното положение да си цар, и при другото. Цар на сиромашията да бъдеш и цар на богатите. Защото царят на сиромашията може да управлява сиромасите хора и царят на богатите може да помага на богатите. Защото богат цар не може да управлява сиромасите. И сиромах цар не може да управлява богатите. Искаш ли да направиш хората свестни, направи ги сиромаси. Искаш ли да ги направиш учени, направи ги сиромаси. Искаш ли да ги направиш хората благородни, направи ги сиромаси. Сиромашията е родила всичко в света, а богатството само ги отхранва.

Следователно богатството само отхранва, сиромашията ражда, създава. Какво ще кажете тогава? За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една сиромашия в света. И никакви изключения няма в нея. Аз ви говоря за сиромашия в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате. Аз не наричам сиромах този, който сам си отреже крака или сам се нарани някъде. Знаете ли какво разбирам аз под думата “сиромашия”? Един човек, който е способен да роди, който е здрав, но няма никакви материални средства: той часовник да направи може, машина да направи може, картина да направи може, да свири може  всичко може да направи, но пари няма. Питам тогава, човек, който има всички дарби, не може ли да си намери средства? Може. Да лекува може, пък и като почне да пере, пак в 20 минути отгоре дрехи за десет дни ги опира. Какво ще кажете на това отгоре? Вие казвате: “Възможно е.” То е така за умния човек, който знае, но не е така за онзи, който не знае. Няма да се мине дълго време, един ден с електричеството ще се постигне всичко това. Например човек ще вземе един голям казан, ще тури в него нечистите си дрехи, ще пусне електрически ток и за 1015 минути ще изперете дрехите си. И няма след това да сушите дрехите си на слънце, електричеството ще ги изсуши. Какво ще кажете вие? Ако аз направя един опит, ако аз снема моята непрана риза и я разклатя няколко пъти на слънцето и тя се опере, какво ще кажете? (“Ще се учудим.”) След като се чудите, какво ще спечелите? Ще кажете: “Какъв е този мурафет?” Това не е никакъв мурафет. Но казвам, ако аз опера така ризата си, къде седи истината? Сега можем само да предполагаме, но възможно е да се опере ризата на слънцето.

Сега да се върнем към новата мисъл. Ще дойде един ден, когато всички ще перете ризите си на слънчевата светлина. Сега ги перете с вода, дотам сте достигнали, а после в 1015 минути ще бъдете готови с прането си. Сега, което е възможно за вас, което е здравословно, то е, че доброто може да го направите при всички условия и никога не се отказвайте от доброто за вас, за самите вас. В природата има едно Божествено око, едно висше съзнание, което, като намисля аз да направя едно добро, на това съзнание е приятно и аз чувствам една радост в себе си. Като си наумя нещо добро, това съзнание ни помага. Има едно нещо в природата, което се радва за това добро, което аз правя. Това е общо за цялото човечество. То трябва да бъде един импулс, това трябва да бъде вашето верую, че доброто трябва да се прави. От доброто зависят дарбите ви, зависи здравословното ви състояние и материалното ви състояние зависи пак от него. А другояче, колкото и да се учите, ще бъдете учени, ще имате придобивки, но на много места ще загазите. Ако се научите, че има добри духове, ще се научите, че има и лоши духове. И тогава какво ще спечелите, че знаете, че има добри и лоши духове? Като дойде една лоша мисъл в ума ви, ще кажете, че е дошъл някой лош дух. Като дойде някоя добра мисъл, ще кажете, че е дошъл някой добър дух. Като дойде лошият дух, тебе ще те е страх. После, като почувстваш добрия дух в себе си, той ти помага, но един ден казваш  лош дух дошъл. А те се менят: днес  добър, утре  лош. Плюс и минус какво дават? Изгорелите въглища в печката какво дават? (“Топлината е плюс, а пепелта е минус.”) Значи едновременно имате и плюс, и минус. Топлината е плюс, а пепелта е минус. Топлината дава движение, а движението дава работа, а пепелта е тор. Отлична тор е тя. Ако ти знаеш как да наториш с пепел нивата си, по-добър тор от пепелта не може да се намери, но ако не знаеш как да си наториш нивата, по-лош тор от нея пак няма. Това е сега схоластика. По-добър или по-лош тор според сегашното развитие на съзнанието. Това е едно упражнение, но реалното, новото в живота, тъй, като върви, това, което служи за подкрепа на живота и на науката, е доброто.

Всички трябва да започнете с доброто. Тази идея трябва да стане свойствена на всички ви. И ще забележите, че у вас настава една промяна. Това е един начин за подмладяване, за подобряване на способностите и за засилване на живота. Това е новият начин на самовъзпитание. Другояче човек все чака да стане някаква промяна на условията. Че от мене зависи тази промяна, от мене зависи да изменя условията. Имам един приятел, от десет години например съм се скарал с него, обидил съм го с нещо, обаче не взимам никаква стъпка да се помиря с него. Коя е причината за това? Аз казвам, аз създадох условията и аз трябва да ги поправя. Колко време ще ми коства? В това има нещо хубаво и благородно. Казвам, имам една слабост, ще ме извиниш. В един миг тежестта се сваля. Казвам, ето къде седи магията. Пък и ще каже  как мога да си взема думите назад? Защо да не ги отнема? Аз думите си назад няма да взема, те са отишли вече, но аз трябва да туря нови думи. Най-първо аз му казах: “Ти си един вагабонтин, голям шмекер си, съжалявам, че те познавах.” Но отивам сега да си взема думите назад. Аз ще му кажа: “Ще ме извиниш за всичко, което ти казах, но сега ще внеса нови думи.” Раните, които съм причинил там, ще ги намажа с мехлем и веднага и двамата ще тръгнем из пътя и ще почнем да си гугукаме.

Кое е по-хубаво сега? Това наричам аз човек. Това е човекът, който твори. Ако ти не можеш да употребиш магията, така че да изпъждаш духове, които са злосторни, къде е силата ти? Те от десет години седят около твоя приятел, обсадили го, че го атакуваш с бомби  оттук една бомба, оттам една бомба  да обсадиш града. И ще кажеш след това: “Много благодаря на всички тия неприятели.” По този начин само ще можете да се справите с всички неприятни чувства, които имате. Вие няма да очаквате щастието да дойде отнякъде, да кацне някъде. To ще дойде, но вие ще се намерите в положението на онази вдовица, която отишла при Елисей и му казала: “Господарю, сина ми продават за роб, освободи го, моля ти се. Един син имам. Моля ти се, освободи ме от това положение.” И започва да плаче. Той я попитал: “Имаш ли нещо?” “Нямам, освен малко масло.” “Тогава събери всички съдове, които имаш, вземи и от съседките си, но всички здрави, затвори вратата и започни да наливаш маслото от един в друг съд.” Тя започва да прелива маслото и съдовете се пълнят. Когато всички съдове се напълниха, пророкът каза: “Дайте още съдове. Маслото тече вече навън.” Тя, като казала, че няма вече съдове, маслото спира.

Та казвам, природата има един закон, който е следният. Когато маслото тече, колкото здрави съдове имате, всички ще напълните. Пък ако имате едно буре, и то ще се напълни. Значи трябва да бъдете готови за онези блага, специфични, които могат още утре да дойдат. Колкото и малко да тече, съдовете ви ще се напълнят. (“Зей, коню, за зелена трева.”) Който зее, и кон става, а който не зее, само да гледа да не се прозява.

Станете сега.

Тайна молитва

Двадесет и пета лекция

на Младежкия окултен клас

28 февруари 1930 г., петък, 67.30 часа

София  Изгрев







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни