Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_03_19 Правилни форми19 март 1930 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 06:37

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


Правилни форми





Размишление върху понятието „служене“.

Тема за следния път: „Каква представа имам за Бога“.

Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.

Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.

Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.

Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.

Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.

Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.

Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.

Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ?“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.

Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?

Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.

Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.

Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.

Като ученици, прилагайте пеенето в живота си. Каквато работа предприемете, пейте. Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 19 март 1930 г., София, Изгрев.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 18 септември 2013 - 18:03

От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930)

Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




ПРАВИЛНИ ФОРМИ


„Отче наш"


Размишление върху думата „ служене "


Тема ще имате „Моята представа за Бога". Всеки да си изкаже мнението, каква представа има.


Публикувано изображение


Ще ви представя един кръг. За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето. Ние живеем в пространството.



Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени. После духа вие го мислите като въздуха. Духът е това, което мисли. Така се разбира. С него разумността мисли. Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.


Казва: що е идеята за Бога? Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни. То са второстепенни неща.


В какво седи една благородна постъпка? Благо и род. Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине. То е идеята.


Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва. Защо кръгът се е изменил? В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим. Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.


В какво седи здравословното? Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.


Вие казвате: как ще се живее? Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях. Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.


Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата. Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете. Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.


Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде? Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.


Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея. Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене. Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни.


Сега да дойдем до философията. Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим. За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога. За глупавите, които не са разумни, никога не са видели. Ангелите всякога виждат


Бога. Идеята за Бога каква е? Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът. Казва: „Духът ще ви научи."


Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото. След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.


Сега казва: „Ние сме добри християни. Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника.


Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече. Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен. Каква може да бъде целта? Ще вземеш, ще превържеш раната. Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.


Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете. Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.


Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум? Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи. Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.


Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм. Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.


Какво значи думата „Париж"? „Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека. Разхвърлили сме идеята.


Имаме тогава едно противоречие. Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката. Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.


Шапката трябва да знаеш как да я туриш. По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш?" Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия.


Хубаво разбиране. Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере. Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.


Изобилието на някои идеи създава подтик. Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.


Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз?" Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли?" Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм?" Не е. Господар е. Той си хване втори слуга.


Аз турям идеята в малко по-друга форма. Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре. Че къде навътре?


Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш. Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока. Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.


Ти искаш да призовеш Бога в душата си. Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може. Всички ония хубави неща в живота са необходими.


Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати. Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш?" „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава. Казвам, има в природата празни думи.


Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена. Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете?" Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса. Природата никога не прави такива погрешки.


Да кажем, вие имате идеята за Бога. Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото. Всеки от вас може да го види.


Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории. Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето. Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.


Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел. Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало. Не само помислило, но то е, което нас ни радва.


Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели. Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем. Но в света разумно трябва да живеем.


Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш. Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка. Има такива дипломати.


Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати. Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината. Може да е една причина, втора, трета.


Да бъдем прями, но да бъдем разумни. Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се. Няма нищо." Дипломатически.


Остава ли време за писане? Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън. Защото злото е несъответствие на живота.


Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме. Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.


При пеенето човек всякога трябва да мисли. Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си.


Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението? На втория. Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът.

„Жи-" е силен слог. (Учителят изпя думата „живот".) То е един контраст.

„Само Божията любов носи пълния живот. "


Тридесета лекция

на Общия окултен клас

19 март 1930 г,, сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни