Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_02_22 Аз съм жив22 февруари 1920 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 10:52

От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание



Аз съм жив


„И ето, живея во веки веков. Амин Имам ключовете на ада и на смъртта.” (Откровение 1:18)

Ще ви приведа един анекдот из живота на мравките. Мравешката култура представя една от великите епохи в историята на природата. Като символ, мравката представя човешкия егоизъм. В миналото мравките били в апогея на своето развитие. Те се славели със своите научни открития, с разбиране тайните на природата, с добре организираното си общество. Те се управлявали със сенат или с народно представителство. Един ден, за тяхно нещастие, те били изненадани от появяването на един мравояд. Той насочил дългия си език в тяхното събрание и, за голям ужас на всички, на него се поленили министрите им, народните представители и голяма част от висшите чиновници. С едно насочване на езика си, той ги глътнал и си заминал. Видните философи започнали да разсъждават върху това особено явление, да търсят причината. Те се запитвали, как е възможно едно голямо представителство да полепне на езика на един мравояд и да изчезне. Едни от тях казвали: Видяхме, че нещо черно се проточи към народното събрание, и всички министри и депутати от нашия свят се полепиха и в един момент изчезнаха някъде в пространството. Както магнитът привлича железните стърготини, така и мравоядът привлече тия хора и ги погълна. И до днес тоя въпрос не е разрешен. И до днес мравешките философи се питат, де отидоха министрите и народните представители. Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура!

Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на културата е да създаде държава, семейство, наука, религия. Ако, наистина, това е предназначението на културата и на нашия земен живот, защо да не създаде такава религия и наука, които да обединят всички хора? Ако религията е велика наука или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества. В това няма две мнения. Следователно, нейните форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни за всички. Аз разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение? Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е да го напълните с прясно мляко, да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е да го напълните със старо, шестгодишно винце, да пиете и, като се замае главата ви, да викате: Да живее България! Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. Ако не можеш да издържиш на една винена чаша, изпий една кафяна чаша. – Трябва ли да се пие вино? – Аз не препоръчвам абсолютно въздържание. Не препоръчвам и абсолютен морал. – Защо? – Ако препоръчвам на хората абсолютно въздържание, ще излезе, че не вярвам на тяхната сила да се владеят. Ако им препоръчвам абсолютен морал, ще излезе, че ги считам за неморални. Ако ви уча на нещо, ще излезе, че сте глупави, че нищо не знаете. Аз разисквам само пред вас известни въпроси така, както са в разумната природа.

Какво представя науката за нас? Науката, знанието е светлина за нашия живот. Светлината показва, че ние не сме нито умни, нито глупави, но сме същества, които постоянно се развиваме. Думите „умен и глупав” са относителни понятия. Ти си културен човек, но иде нова култура с по-голяма светлина от твоята. В тоя случай, ти минаваш за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, съществата, които живеят в нея, минават за умни. Съществата от старата култура пък минават за глупави. И обратно: ако старата култура има надмощие над новата, съществата от старата култура минават за умни, а тия от новата – за глупави. Каква е мярката на сегашните хора за умни и за глупави? – Ако имаш пари, умен си; ако нямаш пари, глупав си.

„Христос казва: „И ето, аз живея; аз съм жив.” Думата „жив” не означава това, което вие разбирате под понятието жив. Ако един човек, като ме слуша, изопачава думите ми и се нахвърля върху мене, той е мъртъв, не е жив. Ако бих направил същото, и аз съм мъртъв. Когато срещам хора, които говорят, пишат, учат, питам се: Кое ги подтиква да правят това. Ако някой ви обича, запитайте се, коя е причината за това.

Христос казва: „Аз съм жив.” Жив е само оня, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбере тяхното състояние, да познае добрите и лошите им черти и да съдейства за развитието им. Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал. Външно никой не е чул гласа на Бога. Хората сами говорят от името на Бога, както им понася. Слабият казва: Така е рекъл Христос Така е рекъл Бог. – Ти казваш това, а не Бог. Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна.

Наблюдавайте, какво правя аз. Всеки ден отварям великата книга на живота и чета. Каквото прочета, предавам го на другите. Тая книга е истинският оригинал. Написаното в нея се отличава от това, което хората четат и знаят. Съвременните хора четат от преводите на тая велика книга, които са далеч от самата истина. Задачата на бъдещата култура е да разкрие истината в проста, ясна и приложима форма. Да бъде приложима, това значи, тя да цъфне, да върже, да даде плод, и всички да опитат плода й. Плодът на истината е тоя, който Христос изразява чрез стиха: „Аз съм жив”. Като вкусим от тоя плод, всички ще бъдем живи. Ако дойде някой да спори с мене, ще го питам: Ти ще умреш ли? – Ще умра. – Тогава не можеш да спориш с мене. Достатъчно е с върха на моята губерка да те бодна някъде по тялото, за да загубиш мисълта си и да престанеш да философстваш. Ще започнеш да правиш конвулсии, да вдигаш и слагаш ръцете и краката си. Ако едно слабо бодване произвежда такава промяна в мисълта ви, какво би станало с вас при по-голямо сътресение? Де остава вашата философия? Как имате право да се произнасяте за хората, кой е прав и кой – крив? Прав е тоя, който се движи по диаметъра на окръжността; крив е тоя, който се движи по самата окръжност. Има ли нещо лошо в кривите хора?

Правите и кривите хора са две противоположности, които въртят колелото на живота. Опитайте се да махнете обиколката на колелото, да видите, какво ще стане. Достатъчно е да се возите половин километър на такава кола, за да кажете: Всичко оставям, но на такава кола не мога да се возя. Това е кривото в света. Турете един диаметър на кривото, и то ще стане право. Казват за някого, че е прав. Казвам: Турете му една крива линия наоколо. Значи, кривият се нуждае от диаметър, а правият – от окръжност. Това е философско определяне на нещата. Като зная тая философия, мога да ви кажа, какво ви липсва. Ако жената в един дом е права, ще кажа да й турите една крива линия. Ако дъщерята е права, и тя се нуждае от една крива линия. После ще туря по една ос на тия колела и ще ги впрегна на работа. Само така ще настане мир и любов между хората.

Какво става днес? Диаметърът отива на едно място, окръжността на друго място и започват да философстват. Едни считат себе си за правоверни, а другите – за кривоверни, Обаче, нито едните, нито другите вършат някаква важна работа. Не е въпрос, кой е крив и кой – прав. Това е бълникане. Важно е всеки да се запита, защо е създаден светът и какво трябва да прави човек във всеки даден момент. – Какво трябва да правим и как да вършим работите си? – За да се свърши една работа, трябва да се съберат заедно един прав и един крив човек.

Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползува от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога.

В миналата беседа аз говорих от името на природата. Които ме слушаха и не разбираха, казаха, че говоря за себе си. Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата? – Водата, разбира се. Значи, за да бъда прав, трябва да кажа, че като православната църква няма друга, като православните свещеници няма други; или, че евангелистите са най-добрите хора в света. Като тях безкористни, честни, няма други. Те работят само за Бога, всичко даром дават. Ако говоря така, и православните, и евангелистите ще бъдат доволни от мене, ще кажат, че съм добър човек, че всички трябва да ме слушат. Има и съботяни, и за тях трябва да говоря добре, да кажа, че са на прав път, че всички, като тях, трябва да зачитат съботата. Те са безкористни работници за Божието Слово. И те ще кажат, че няма по-добър човек в света от мене. Всички трябва да го почитаме. Той говори право, затова всички трябва да го слушаме. Прав съм, наистина, по отношение на тях, но не съм прав по отношение на истината.

Това, което казвам за православните, не е право, защото и до днес те ядат от забранения плод. Това, което казвам за евангелистите, не е право, защото и те ядат от забранения плод. Това, което казвам за съботяните, не е право, защото и те -ядат от забранения плод. В която църква и да отидеш днес, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от техния кръг, защото наблизо има ритане. Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в действителност. Като изхождам от великата истина, казвам: Само едно Евангелие съществува. Само една Православна църква съществува. Само една събота съществува – съботата на доброто в света. Нека всеки ден сърцето ти бъде обсебено от желанието да празнуваш съботата, като събота на доброто в света.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” Аз се чудя на сегашните правоверни и религиозни, които се страхуват от мене. Защо се страхуват? Нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам. Аз разбирам, защо се страхуват. Като хвърля светлина върху лицето на един голям апаш или разбойник, той веднага изважда револвера си и стреля. Той казва: Господине, не хвърляй светлина върху мене. Осветявай пътя, дето ти вървиш. – Извини, не исках тебе да осветя, но понеже попадна на пътя ми, светлината ми те освети. Аз ти правя път да минеш, но щом не искаш, ще обърна фенера си малко настрана. Няма защо да се плашат хората от мене. Те трябва да се плашат от друго: страшна е смъртта, страшен е адът. Проповедниците говорят на хората за друг някакъв ад, далеч от тях. Според мене, страшен е адът на съвременните хора.

Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено. Като посещавало небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за земята. Един ден то казало на един голям ангел: Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора. Големият ангел задоволил желанието на ангелчето, турил го на крилете си и, с него заедно, слезли на земята. Като прекарали няколко деня между хората, ангелчето запитало големия ангел: Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората, да видя, как живеят. – Това са хората, това е животът на цялото човечество. Наистина, по-голям ад от тоя на земята не съществува

От две хиляди години богословите и проповедниците говорят за някакъв ад, но далеч някъде. Разправят, че там връзвали грешниците с някакви горещи железни вериги. Каквито страшни картини да представят, хората пак не се плашат. Друго нещо е адът, а не това, което проповедниците разправят. Благодарете, че вашите сърца са задебелели малко, та не чувствате големите страдания на хората. Какви ли страдания няма в света! Те, именно, разрушават човешкия живот. – Кога ще престане това разрушаване? – Когато се премахнат страданията. Има мъчения и страдания, които непременно трябва да се премахнат. Обаче, има мъчения и страдания, които трябва да останат. Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. Те подтикват хората към добро. Когато уча, минавам през страдания и мъчения, които ми са приятни. От тях придобивам нещо. Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено. Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат.

Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща. Всички мислят, че златото в света е за тях. Не, златото е на бея. Като вземеш торбата на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи, човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот; развитието е друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи, да кажеш: „Аз съм жив.” Живият Господ ще бъде свидетел на всяка твоя постъпка. Като знаеш това, ще внимаваш за постъпките си. Всяка твоя постъпка да бъде права, защото си пред лицето на Бога, в Когото живееш. – Как ще изменим живота си? Как ще подобрим положението си? – Човек може да измени живота си и да подобри положението си в един момент. Ти можеш в един момент да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил.” Нека всеки в Себе си каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана; дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил.” Иван, Драган, Стоян са ваши братя, няма защо да изпълнявате тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот. Като се определите да служите на Бога, ще забележите над очите си, под ъгъл от 45°, една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тая светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне – всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на живота. Всеки може да има тая духовна опитност, обаче, това се отнася до оня, който се е приготвил вътрешно.

Закон е: За да влезеш във връзка с живите сили на природата, клетките на твоя мозък трябва да са приготвени да издържат. Не са ли готови, ти ще приличаш на оня човек, който от две чаши вино се опива. Две кадъни отишли при една богата българка чорбаджийка и започнали да се разговарят. Чорбаджийката ги почерпила по една чаша хардалия вино. Понеже не били привикнали да пият, кадъните усетили, че виното започва да им действа. Те се развеселили и запели. Чорбаджийката им дала още по една чаши хардалия. Те изпили и нея и започнали да пеят и играят. Казват, че религиозните хора се обърквали. Има нещо истинно в това. Те мъчно издържат на духовните сили, които действат в тях. Казвам и аз, че новото учение изменя хората, прави ги живи, енергични, весели. Който не знае причината за това, казва, че са пили хардалия вино. Други казват, че им липсва нещо. Като минат 24 часа, те дохождат в нормалното си положение.

Велик е духовният свят, но за него са нужни подготвени хора, които могат да се справят с бързите промени в живота. Например, намирате се на физичния свят, осветен от слънцето. Изведнъж светлината се изгубва, и вие изпадате в пълен мрак. Ако не се уплашите, след малко ще видите една слаба светлина, която постепенно ще се увеличава. Вие ще започнете да различавате друг свят пред себе си, подобен на физичния, с полета, гори и планини, подобни на тия, които познавате. Навсякъде виждате светлина, по-мека от слънчевата. Това може да продължи две, три минути и след туй дохождате в първоначалното си състояние. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че е въображение. Какво ще кажете за астронома, който през своя телескоп вижда неща, които с обикновено око не се виждат? И това ли е въображение? Кое от двете е въображение? И двете неща са реални. Ти отваряш и затваряш очите си и казваш, че виждаш различни неща. Това е илюзия. С обикновено око ти виждаш добре на около 100-200 м. разстояние. На един километър разстояние мъчно различаваш предметите. Значи, има известен предел на виждане в физично отношение. Вън от тоя предел предметите се виждат неясно. Това не е виждане. Обаче, насочиш ли своя вътрешен телескоп, ти виждаш неща, които с най-силен телескоп на земята не можеш да видиш.

Какво представя духовният свят? Външно, с думи той не може да се опише. За да го разбереш, ти трябва да влезеш в него. Това не е привилегия само за едного. Тоя свят е достъпен за всеки, който се е подготвил да влезе там. Мислите ли, че мравката, която лази по главата, по тялото ви и влиза в различни общества, може да научи всичко, което става там? Разбира ли тя, какво мислят и говорят хората? Нищо не разбира. Каквото е разбирането на мравката за вашия свят, такова е и вашето разбиране за духовния свят. Ако ви кажа, че виждам това й онова, какво ще ми възразите? Понеже вие не виждате същото, ще кажете: Ти виждаш, колкото и ние. От ваше гледище сте прави, но и аз съм прав. Аз виждам повече от вас, но не мога в дадения момент да докажа това. И няма защо да ви доказвам. Каква полза ще имате от моето доказателство? Не искам да ви направя адепти. Защо ви говоря тогава за Бога, за невидимия свят? Защото това е благо и за мене, и за вас. Казвам: Освободете се от всички умствени предразсъдъци, от всички лоши чувства, за да бъдете свободни да се ползувате от Божествената виделина, от Божията Истина и Любов, които носят живот и свобода за човешката душа.

Христос казва: „Аз съм жив.” И вие, като християни, може да потвърдите това. Не може ли да кажете, че Христос живее във вас? Ако от две хиляди години досега не сте срещнали Христа поне един път, как ще се оправдаете пред себе си? Христос е жива светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Не сте ли видели тая светлина? Всички промени, които стават днес във външния свят, както и в самите вас, стават и в духовния свят. Всяка промяна в духовния свят произвежда промяна и на физичния свят. Когато на небето стават избори, и на земята стават избори. Разликата е само в това, че ако на небето става един избор, на земята стават десет; ако на небето стават десет избора, на земята става един. Когато на небето стават десет войни, на земята става една война. И обратно: когато на небето става една война, на земята стават десет войни. И на небето има раждане и смърт. Как ще си обясните тия неща? Това е учението на Христа. Той казва: „Ако не се родите от вода и Дух.” Водата е емблема на духовния свят. Значи, ако не се родите в другия свят, не може да влезете в Царството Божие. Това подразбира духовно прераждане, а не раждане на земята.

Казано е: ;Ако не се родите изново.” Човек трябва да се роди духовно, от вода и Дух. При всяко раждане, на човека се дават условия да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот. Като изучава музиката, човек прави усилия да се домогне до нещо, да придобие повече знания. Като изучи едно упражнение в първата позиция, той постепенно минава във втора, трета, четвърта позиция. Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! Може да свири „Цвете мило, цвете красно”, но в различни позиции. И сегашните хора свирят „Цвете мило, цвете красно”, само в първа позиция, а говорят за религия, за наука. Те казват: Ние вярваме в Бога, четем Евангелието. Те се запитват едни други, кой от тях е православен, кой е евангелист, разбират ли Евангелието и т. н. Това са религиозните хора на «Цвете мило, цвете красно”, които свирят само в първа позиция. Друг е въпросът, да свириш на всички позиции. На такъв религиозен, казвам: Свири още. Срещне те един религиозен и казва, че е православен, вярва в Христа, чете Евангелие, знае символа на вярата, а като отидеш да купиш от него масло, ще ти го продаде на най-скъпа цена. Срещнеш друг, който се препоръчва за съботянин; казва, че зачита съботата, а тъкмо тоя ден ще ти даде пари на заем с голяма лихва. Ако не можеш да платиш дълга си навреме, ще те даде под съд, ще вземе къщата ти. Това не е нито православие, нито евангелизъм, нито съботянство.

Сега на всички мъже и жени казвам; Приложете Христовото учение в домовете си. Днес всеки дом има своя религия. При това положение на нещата, никой не може да възкръсне. Който иска да възкръсне, трябва да приеме Христовото учение.

Сега аз искам да ме опитате, доколко прилагам Христовото учение; и аз искам да ви опитам. Не искам да вярвате в мене, но да вярвате в своята душа и в своя дух. Вие още не живеете за душата си. Колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството и. Срещнете някого, казвате му няколко обидни думи. Така вие обиждате своята душа. Не е позволено на душите да се? обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.

Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за седем светилника. Това са седем духове. Всеки трябва да носи тия седем светилника в себе си. Те могат да се изразят чрез кого и да е и да помагат на човечеството. Тия духове могат да говорят чрез някой от евангелистите – Матея, Лука, Марка и Йоана; могат да се изявят чрез някой учен или философ. Важно е да се изнесе истината. Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек. Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив.” Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т. е. вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.”

Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство. Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в истината, на която служа; моето достойнство се заключава в любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора.

Как гледам на хората в света? Като на условия, чрез които мога да се освободя от злото и от нечистотиите в живота. Както чрез парите се извлича нечистото от нас, така и чрез известни човешки прояви се извличат нашите нечистотии. Например, срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен. Аз му благодаря, защото той стана причина да изхвърля от себе си нещо нечисто. Понякога една човешка мисъл може да ни обнови и повдигне. Като знаете това, трябва да разберете смисъла и предназначението на човешките общества. Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов. Заради мене са носили, и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитват жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа истината. И Бог прави същото в моята лаборатория.” Какво правя аз в своята лаборатория? Днес ме ужили един. Взимам отровата от неговото жило, турям я в едно шишенце за лекарство и надписвам, каква е тая отрова и за какво се употребява. На другия ден ме ужили друг. Пак турям отровата в едно шишенце. Така събирам всички отрови за различни болести. На едно шишенце пиша: Тая отрова купих от Иван Драганов. Тя действа отлично против дадена болест. На друго шишенце пиша: Отрова от аптеката на Петко Стоянов. Тя струва скъпо, но като лекарство действа отлично. Вие, като не разбирате тая наука, сърдите се, казвате: Не ми трябва тая отрова.

Христос казва: „Имам ключовете на смъртта,” Той говори, именно, за отровата, която предизвиква смъртта. Като не знаете, как да извличате лечебната сила на тая отрова, вие сами се умъртвявате. Срещне те един, вкара ти малко от своята отрова; срещне те друг, също внесе малко от своята отрова в организма ти, а ти казваш: Няма какво да се прави, ще се мре. Като си решил да мреш, викат свещеник да те изповяда. Ти казваш, че си направил това-онова и, като се изповядаш, тръгваш за другия свят. Всички казват: Отиде човекът в Царството Божие. Това е залъгване. Няма защо да се залъгва с изповядване, но свещеникът да извади всичката отрова от душата му. Това значи, да му каже истината. Тия наши езици! Тия наши губерки! По-опасна губерка от езика не съществува. Аз съм опитал вашите губерки. Като ме погледне някой, очите му светнат. Той иска да каже: Знаеш ли, какво мога да ти направя? – Зная, ще ми забиеш губерка. – Досега съм я забивал два сантиметра навътре, сега ще я забия три сантиметра. – Зная, решил си да пуснеш отровата си, както трябва.

Казвам: Няма защо да святкаме с очите си. Няма защо да забиваме губерките си. Да употребим губерките си за други неща. Някой ден ще направя опит със своята губерка. Ще извикам няколко болни неврастеници, слабогръдни и ще забия своята губерка в тях, да видите, какво ще стане. В разстояние на един час те ще оздравеят. Защо ще направя тоя опит? За да покажа силата и възможността на великия Божи закон; да покажа, че в Бога няма промяна и измяна. Ще направя опита с ония, които се колебаят, на които вярата е слаба и които постоянно се питат, какво ще стане с тях. Нищо лошо няма да стане с тях. Те ще станат истински човеци, в пълния смисъл на думата.

Какво искам да ви кажа с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечният живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и на смъртта и принципът на живота. Затова Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” Отровата на ада и на смъртта ще се отнеме от виделината на живота и от него ще остане само онова, което носи вечния живот.

Днес всички хора търсят Христа в тая или в оная църква. Всички проповедници спорят помежду си, в коя църква е Христос, или коя църква ще спаси човечеството. Те се страхуват, да не би аз да заема мястото на Христа. Никога не съм мислил подобно нещо. Нека те не се страхуват от това. Нито аз мога да заема това място, нито те. Кой е Христос? Оня, който е страдал за цялото човечество. Всеки, който не е страдал за човечеството, не може да бъде Христос Който иска да бъде като Христа, нека поеме Неговите мъки и страдания. Всеки, който може да страда като Христа, аз пръв ще го призная за равен на Христа. Когато момъкът иска да вземе една красива мома, казва: Ако ме вземеш, ще бъдеш щастлива с мене. Аз съм силен човек. Момата казва на майка си: Намерих своя избраник. Готова съм да отида при него. Родителите се съгласяват, турят им венец. След две години тя се връща при родителите си и казва на майка си: Мамо, моят спасител не излезе такъв, какъвто се представяше. Той ме изтезава, бие ме, гърбът ми е посинял от бой. Майката казва: Не се отчайвай. Не е само той такъв. Светът е пълен с такива спасители – навсякъде ще ги намериш, във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом.

Учението на тия спасители е фалшиво. Оня, който обича своята възлюбена, не оставя прах да падне върху нея. Всички хора хвърлят прах върху Христа – своят възлюбен, но Той стои и гледа, нищо не казва. Аз съм виждал Христа, познавам Го добре, разговарял съм се с Него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език по-добър от Неговия; Това учение обхваща всичко в своите предели. Това учение дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука и държава. Голямото брожение в света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята. Всичко нечисто, което се крие в земята, се изхвърля навън, като цирей. Няма да минат десетина години, всичко ще се изчисти. До това време човечеството ще мине през такова изпотяване, каквото никога не е мислило. Най-малко по три пъти ще се изпотят, ще-се преоблекат и ще се освежат. Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, ще излязат от вътрешността на организъма им към периферията във вид на пот и ще ги облекчат. Да се освободиш от заблужденията си, това значи, да си излязъл от ада. Христос отключи ада и изхвърли смъртта навън, като каза: „Аз съм жив.” Новият живот изкарва смъртта вън от ада и влиза в нашите души.

Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. Вън от Божия Дух няма по-мощна сила – така зная аз. Едновременно, животът е и слаб, и силен, както водата. Всички промени вън от нас се дължат на водата; всички промени вътре в нас се дължат на живота. Ето защо, ако използувате живота разумно, ще имате добри резултати. За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича; откажете се от преводите на всички автори и се обърнете към Господа. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди, смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. Смъртта неизбежно съществува. Ние доброволно я приемаме. – Докога ще умираме? – Докато ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото. – Кой е тоя плод? – Той е плодът на мравешката култура.

Като не познават живота, мнозина си мислят, че като са живели добре на земята, ще живеят добре и на небето. Така мислят и прости, и учени, и философи. Един свещеник казвал на жена си: Знаеш ли, жена, аз мисля, че и на оня свят ще бъда добре. Досега живях на земята добре, задоволен от всичко. Тук заемах първо място, и на небето ме чака първо място. Един ден дошъл краят на живота му, и той умрял. Жена му поплакала малко за него, но се успокоила с мисълта, че е добре, на оня свят. След десет години и тя умряла. Първата й работа на оня свят била да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла. – Кого търсиш? – запитали я някои от рая. – Дядо поп. – Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада. Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртане на истината. Те коментират стиховете в Евангелието, докато ги извъртят. Извъртането отдалечава човека от истината. Всеки може да извърта Достатъчно е да те бодна с губерката си, за да се извъртиш и забравиш да спориш.

Един човек често, критикувал дявола и се произнасял лошо за неговите дела. Дяволът няколко пъти му казвал: Слушай, не се занимавай с мене. Аз съм назначен на тая служба от Господа. Само Той има право да ме съди. Аз съм господарят на света. Ако не престанеш да ме хулиш, ще ти дам един урок, да разбереш, кой съм. Хулителят не преставал да говори лошо за дявола. Един ден последният се превърнал на едно красиво магаре, което отишло на пазара. Тоя човек отишъл на пазара да си купи нещо. Погледът му се спрял на магарето и пожелал да го купи. Оказало се, че цената на магарето не била голяма, тъкмо в негова възможност. Той се пазарил с продавача и радостен се върнал в дома си. На другия ден завел магарето на чешмата да го пои. Чешмата имала два големи крана. Магарето веднага се мушнало през един от крановете и започнало да показва ушите си от двата крана. Стои господарят пред чешмата, вижда ушите на магарето, но не знае, как да го извади. В това време дошъл един селянин да пие вода от чешмата. Той му казал: Приятелю, помогни ми да извадим магарето, което е влязло в курвата на чешмата. – Де е то? – Ето, виждат се ушите му. Селянинът погледнал към курната, но нищо не видял. Ядосал се, че се гаврят с него, и набил добре господаря на магарето. Той постоял известно време и видял, как магарето мърда с ушите си. Дошъл друг човек и на него разказал същото, че магарето му влязло в курната. И тоя човек не видял магарета И той го набил. След това дохождали много хора на чешмата, но той мълчал вече. Магарето пак мърдало ушите си, но той му казвал: Виждам те, но не смея вече да искам помощ от хората. Не искам да ме бият трети път.

Питам: Какъв смисъл има да разказвате пред хората, че магарето ви се скрило в курната и движи ушите си? На когото и да разказвате, бой ви очаква. Всички лъжливи учения, всички заблуждения в света приличат на красивото магаре, което един ден ще влезе в курната на чешмата и ще стане причина- да ви бият за него. Ще ви бият, без да знаете защо. Казвате: Искам да излезе магарето. – Искате, но не излиза. Дръжте се за това, което Христос казва: „Аз съм жив.” Може ли съвременната Христова църква да каже: „Жив е Оня, в Когото вярваме. Той има ключовете на ада и на смъртта.” Въпрос е, трябва ли християните да се делят на православни, евангелисти, католици, съботяни. Важно е да си отговорите на въпроса, жив ли е и живее ли във вас Христос, в Когото вярвате. Ако е жив, как тълкувате Откровението, което четете?

Мнозина четат Откровението и си правят своеобразни тълкувания. Там се говори за звяр с четири рога, за седем светилника, за някакви тръби. Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в действителност. Седемте светилника са седем светлини, от които умовете ни могат да просветнат. Седемте звезди са пътеводните учения в самия човек. Те са силите, с които човешкият дух си служи за разбиране дълбоките тайни на природата. Тръбата, с която арахангел Михаил затръбил, е човешкото ухо, дадено от Бога. С него човек трябва да възприема звуковете от външния свят и да разбере, за бой ли са те, или за мир. С това ухо той трябва да се вслушва в гласа на новото учение и да разбере, право ли е то, или криво. Тръбата символизира още и човешката уста. Има ли по-голяма тръба от устата на човека? Казва се, че ангел затръбил с голяма сила. Ще дойде ден, когато умовете на всички хора ще затръбят в един глас, ще се съединят в един ум. Арахангел Михаил представя истината, която ще затръби чрез човешката уста. Ще проговори тоя ангел чрез устата на всички хора. Ще се чуе навсякъде разумното Божие Слово.

Казва се още в Откровението, че три жаби излезли от морето. Морето представя света. Според някои, жабите представят спиритизма, който се разглежда като нещо опасно, което руши. Спиритизмът съществува отпреди 45 години. До негово време кой разрушаваше? Спиритизмът развращавал хората. До негово време кой ги развращаваше? В това няма никаква логика. Кой развращава човешкия ум? – Никой не го развращава: нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът. Ще кажете, че християнството развращава света. Така не се говори. Християнството, както и други философски учения, могат да станат проводници на известни заблуждения, но никога не могат да развратят човечеството. Губерката може да внесе известни микроби в кръвта ти и да се заразиш, но тя по никой начин не може да те отрови. Ако нямаш в себе си отрова, никой не може да те отрови отвън.

Христос казва: „Аз съм жив.” Вие, които ме слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако ви кажа, че Христос е тук, между вас, какво ще отговорите? Христос е тук, не като физична личност, а като духовно, невидимо същество. Макар и невидим, тоя Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук.

Сега вие, които ме слушате., имате известно разположение и чувство към мене. След години, обаче, може да ме забравите. Човешките чувства са преходни. Христос никого не забравя. Не е било време в историята и живота на космоса, Христос да е забравил някого. Това Го отличава от всички живи същества. Това е живият, великият Христос, Който се изявява днес на цялата бяла раса. Той има пред вид всички страдащи, угнетени, онеправдани. Проповедниците, свещениците трябва да приемат Неговото учение и да го приложат. Не направят ли това, те носят отговорност пред цялото човечество. Те ще ме извинят, не говоря против тях. От това, което им казвам, те ще бъдат по-добре, отколкото са сега. Аз им направих една малка услуга, отнех част от отровата в тяхната кръв. В бъдеще аз ще направя така, че всяка губерка, с която си служите, да не вкарва отрова, а да вади отровата от вашата кръв. Като казвам „аз”, говоря на ваш език; всъщност, подразбирам живия Христос Той казва: „Ще извадя отровата от езиците на всички управляващи, на всички проповедници, майки, бащи, братя и сестри. Няма да остане живо същество, на което на върха на езика да има отрова.” Тъй говори живият Христос! В бъдеще, когато се срещнем, ще се поздравим без отрова. Христос иде на земята и ще царува хиляди години. Тогава ще се срещнем и поздравим със свето целувание. И аз след хиляди години ще дам на всички по една целувка.

Неделни Беседи
22.02.1920 10:00 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 20:59

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



A3 СЪМ ЖИВ


...и ето, жив съм во веки веков; амин; и имам ключовете на ада и на смъртта. (Откровението на Йоана 1:18)


Има един анекдот за културата на мравките, понеже мравешката култура съставлявала една от великите епохи в историята на природата. „Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия егоизъм. Когато културата на мравките била в апогея на своето най-високо развитие, когато мравките се хвалили с откритията си в науките, с разбиранията си в тайната на природата, с добре организираните си общества, със своя сенат, конгрес или народно събрание, на наш език казано, един ден за тяхно нещастие минава един мравояд и какво става? Попада в тяхното народно събрание, изважда хобота си, и всички техни представители, подпредседатели, министри се налепили на хобота му. Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството."


Този въпрос още не е разрешен. Всички философи питат: „Де отидоха всички министри и представители на това велико народно събрание?" Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда.


Култура! Какво е предназначението на нашия земен живот или на културата? Предназначението й да създаде държава, да създаде домове, да създаде религии и наука ли е? Всичко това ли е? Ако е такъв смисълът на културата, на нашия земен живот, защо тогава да не създадем една велика религия, в която всички да се обобщим? Ако религията е едно велико учение, една велика наука, то тя трябва да бъде приложима към всички разумни същества. В това две мнения не може да има. Следователно всички нейни форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни, еднакво приложими за всички. Аз няма да разглеждам въпроса тъй, както го разглеждат съвременните схоластици, съвременните проповедници, съвременните философи. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, а минавам просто за един събеседник.


Когато някоя фабрика създаде някое красиво шише, какво е предназначението на това шише? Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата. Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за храница. Третото му предназначение е да го напълните с винце, да си пиете и да казвате: „Да живее този-онзи!", докато главата ви се замае. Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. Не е виновно виното, когато размътва главата на човека. Да пие толкова, че да не се размътва главата му. Да си тури човек в една кафейна чаша около два сантиметра вино, ще му принесе повече, отколкото ако изпие цяла винена чаша.


Аз не проповядвам на света пълно въздържание, пълен морал. Знаете ли защо? Да ви проповядвам морал, значи да мисля, че сте неморални. Да ви уча, значи предполагам, че сте глупави. Аз само разисквам върху нещата тъй, както са в природата.


Науката или знанието е светлина за живота ни. Тази светлина подразбира, че ние нито сме умни, нито сме глупави, но сме хора, които постоянно се развиваме. Думите „глупав" и „умен" са неща относителни. Когато имате една култура и внасяте друга култура, пред тази последната минавате за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, тогава онези от новата култура минават за умни, а тези от старата - за глупави. И обратно.


Тогава питам: каква е мярката за умните и за глупавите? Като имаш пари, умен си, а като нямаш пари - глупав си.


Христос казва: „И ето Аз живея, Аз съм жив." Думата „жив" подразбира не тъй, както ние сме живи. Един човек, който, като ме слуша, изопачи думите ми и след това се нахвърля отгоре ми, той не е жив, той е мъртъв. И ако аз бих направил същото, и аз съм мъртъв, безразлично е.


Когато съвременните хора говорят, пишат, учат, аз си задавам въпроса: коя е причината, кой е стимулът, който ги подтиква към това говорене, писане, учене. Когато някой ви обича, трябва да се запитате коя е причината, задето този човек ви обича.


Сега Христос казва: „Аз съм жив." Жив е само онзи, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбира тяхното състояние, да разбира добрите и лошите им страни и да им съчувства в пътя на тяхното развитие. Сега има умни проповедници, които ще кажат, че Господ се гневи, че Той ще накаже грешниците, но това са само символи. Господ Сам никога не говори. Не туряйте в устата на Господа тези думи, които Той не е казвал. Всички проповедници, които лъжат света, Господ ще ги тури на онази пирустия. Не туряйте в устата на Господа такива думи, които Той никога не е казвал. На Бога гласа отвън никой не е чул. Вие говорите в Името Божие, понеже ви изнася. Човек, когато е слаб, казва: „Тъй е казал Христос, тъй е казал Господ." Защо е казал така? Защото това е в негов интерес. Във всички църкви има същата тенденция. Всички секти на християнството, всички правоверни братя, които просвещават света, изваждат тези стихове от Евангелието, които им лягат на сърце, други пък изваждат други стихове, които на тях прилягат и казват: „Ние сме праведни." Казвам: „Приятели, всички сте прави, но вашите малки бутилки, вашите малки шишета не могат да вземат, да задържат нито една стомилионна част от тази вода вътре в себе си." Не казвам, че това, което сте взели, не е вода, но не казвайте на света, че тази вода, която сте взели във вашите шишета, е всичката. Ако подържите тази вода във вашите шишета два-три месеца, тя ще се развали.


Когато аз ви говоря, говоря ви от една велика книга, от която всеки ден чета. Това аз го твърдя. И в тази книга пише съвсем друго нещо от това, което хората четат.


Всички съвременни хора се лъжат от тези лъжливи преводи на нещата. Бъдещата култура ще седи само в това, да се разкрие истината тъй, че да бъде тя проста, ясна и приложима. Да бъде тъй приложима тя, че да може да цъфне, да даде плод и всички да опитат какъв е вкусът на този плод. Плодът на тази истина ще бъде това, което Христос казва: „Аз съм жив." Само тогава ще бъдем живи! Ако дойде някой да спори с мене, ще го питам: „Ти умираш ли?" „Умирам." Тогава ти не можеш да спориш. Аз мога да изопача твоята мисъл само с бода на своята губерка. Ако бодна с нея малко тялото ти, веднага ще изопача мислите ти. Ти няма да бъдеш философ, а само ще правиш конвулсии, ще дигаш и слагаш краката и ръцете си.


Питам: ако с толкова малко нещо мога да направя такива промени у вас, как можете да философствате?


Как можете да се произнасяте, че еди-кой си бил прав и еди-кой си бил крив? Няма прав и крив човек.


Какво нещо е прав човек и какво нещо е крив? Прав човек е този, който се движи по диаметъра на окръжността, а крив е този, който се движи по периферията й. Какво лошо има в кривите хора? Именно тези две противоположности, правите и кривите хора в света, те са, които въртят това колело. Снемете тази външна обвивка на това колело, да видите какво ще чуете. След като ви возят половин-един километър на това колело, ще кажете: „И пари оставям, и всичко оставям, не искам да се возя на тази кола." Това е кривото. Турете му един диаметър и той ще стане прав. За другиго казват: „Този е прав." Казвам: турете му една крива линия наоколо. Тъй философски мога да проверя нещата.


Ако вие ме оставите, мога да проверя всички ваши недъзи. Като вляза в дома ви, ако жена ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Ако дъщеря ви е права, ще кажа: „Турете й една крива линия." Дайте на тези две колела по една ос и хайде, впрегнете ги! Мир и братство ще настане. А сега, съберат се, диаметърът - на едно място, периферията на колелото - на друго място, и философстват: „Ние сме правоверни, а вие - кривоверни." Нито едните, нито другите вършат работа. Кой е крив, кой е прав - това е едно бълникане в света. Не е въпросът в това, кой е крив, кой прав, а въпросът е в това, защо е създаден светът и какво трябва да вършим в дадения момент.


Сега ние си задаваме въпроса: „Трябва ли да вършим нещо?" Да, но трябва един прав и един крив човек, за да свършат една работа в света. После някои запитват: „Има ли в света зло и добро? Да се освободим от злото!" Това е крива философия. Щом си ял от този плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото, понеже в яденето на този плод се съдържа принципът и на доброто, и на злото. Ядем всеки ден от плода на познанието добро и зло, искаме да се ползваме от плода на дървото, но искаме да се изолираме и от злото. Онзи, който се ползва от този плод, който яде този плод, ще бъде и крив, и прав, ще бъде и добър, и зъл. Какво има да кажете на това? Ще кажете: „Ами защо Ева яде?" Тя беше умна, доблестна и яде, а съвременните дъщери на Ева и толкова не са доблестни. Те са тъй страхливи, че като го боднеш с една губерка, надават вик до Бога.


В беседата от миналата неделя аз говорих от името на природата, а които ме слушаха, казват: „Тъй говори господин Дънов за себе си." Като отидете при някоя чешма, която бучи, която вика „бу-бу-бу", какво ще кажете, водата ли тъй вика, или чешмата? Разбира се, че водата.


Е, какво трябва да кажа аз?


За да бъда прав, трябва да кажа тъй: „Като православната църква друга църква в света няма. Като православните попове други подобни на тях няма. Който отиде в тази църква, само той спасен ще бъде." И тогава всички ще кажат: „Как смеете да говорите против господин Дънов! Той е отличен човек, той е много добър човек." Или да взема да говоря за евангелистите: „Като евангелистите други хора няма в света. Те са безкористни, работят безкористно, самопожертват се, даром взимат, даром дават, не обичат парите, даром взимат, даром дават. Те са за пример в света, като тях други няма." Те ще кажат тогава: „А, като господин Дънов друг човек няма. Той говори по Бога, да го слушаме." Има и съботяни някакви. Ако взема и за тях да говоря: „Като съботяните други хора няма в света, да пазите съботата като тях. Те са хора безкористни, примерни; те са свети, без- порочни хора, без пари продават, всичко каквото спечелят, на света го дават." И те ще кажат: „А, ето един човек, слушайте го, той е в правото учение."


Да, по отношение на тях съм прав, но по отношение на истината съм крив, защото православните не са такива, каквито ги казах. Защо не са такива? Защото ядат от дървото на познание на добро и зло. И евангелистите не са такива, каквито говорих. Защо? Защото и те ядат от същото дърво. И съботяните не са такива, каквито говорих. Защо? По същата причина.


Следователно във всяка църква като идеш, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от кръга им, защото има ританица. Това не е за обида, аз взимам това като принцип. Като взимам великата идея, според нея ние имаме само едно Евангелие, само една евангелска църква. Само великата идея е православна, само в нея има една събота - тя е съботата на доброто. Тъй разбирам това учение. Има само една евангелска църква, тя е единствената православна църква. В православната църква има само една събота, тя е съботата на доброто. И всякога сърцето ти да бъде заето, обсебено от този велик принцип - да празнуваш доброто в света.


Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Аз се чудя на тези правоверни, на тези религиозни хора, които се плашат от мене. Аз нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам, няма какво да се плашат от мене. Аз разбирам къде е опасността. Като хвърлиш светлина върху лицето на кой и да е разбойник, той ти тегли куршум. Той казва: „Господине, не хвърляй върху мене светлина, хвърляй светлина върху пътя!" Аз му казвам, че не исках това, но понеже попадна на пътя ми, правя му път и го осветлявам. Аз обръщам малко настрана фенера. Няма какво да се плашат хората от мене. Хората трябва да се плашат от друго, страшна е смъртта, страшен е адът; днешният, съвременният ад е страшен. Съвременните проповедници проповядват на хората друг някакъв ад някъде си.


Едно малко ангелче, което било на небето щастливо и блажено, като посещавало небесното училище, слушало да се говори за новия свят, за земята. Един ден то казва на един по-голям ангел: „Слушай, ще ми направиш много голямо удоволствие, ако ми покажеш какви са тези нови хора." По-големият ангел го взима на крилете си и го завежда при хората. Като повървели малко из хората, ангелчето запитва: „Ами ти нали каза, че ще ме заведеш долу на земята между хората, защо ме водиш в ада?" „Ами че това са хората, това е човечеството - отговорил по-големият ангел. - По-голям ад от този, който е на земята, няма." От две хиляди години досега всички проповедници все за някакъв си друг ад проповядват. Разправят, че там грешниците с вериги ги връзват, а поповете, владиците, царете напред ги турят, но светът пак не се плаши.


Другояче трябва да разбираме ада. Вие се благодарете, че вашите чувства са тъй задебелели, тъй затъпели, че не усещате всички страдания в света. А какви страдания в света няма! Всички тези страдания изпълват и разсипват нашия живот. Ключът на това: ние трябва да премахнем страданията. Има страдания, които трябва да се премахнат, има мъчения, които трябва да се премахнат, а да останат само естествените мъчения, естествените страдания, тоест тези, които произтичат от Духа, които подтикват към добро. Има мъчения, страдания, които произтичат от самия човек.


Когато аз се уча, трудя, мене ми е приятно, защото от това придобивам нещо. Когато някой ми забива губерка, не разбирам защо ми са тези страдания. Когато някой ме тури на нажежена пирустия, за да изкара от мене пари, тогава положението ми ще бъде като на онзи турчин Хасан, който бил в едно турско кафене. В това време в същото кафене дошъл един бей, който носел една голяма торба с турски жълтици и ги туря на масата. Хасан спира погледа си върху тях и си казва: „Е, да имам тези пари, какъв човек ще стана." Последва той бея, вижда къде оставя парите си и после ги взима. Хасан след това сяда отново в кафенето, но заема друго място. Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш!" Втори път друг бей минава, носи торба с жълтици. Хасан гледа настрана, не иска да гледа на торбата с жълтиците.


Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас. Не, то е за бея, а смъртта носи своята торба и като те хване, ще платиш.


Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." В туй седи Христовото учение, да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на земята, докогато искаме, а не - когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят.


Христовото учение се състои в това - да бъдем безсмъртни, а това е с всеки, който вярва в Бога. Така ще бъдем спасени. Но не е въпросът за спасението, което искаме. Спасението е само един момент, развитието - друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта и да кажеш: „Че аз съм жив!" Тогава живият Господ трябва да дойде като свидетел на всяка твоя постъпка, на всяко твое дело, което ти извършваш, и тази твоя постъпка да бъде права пред лицето на Този, в Когото ти живееш.


Някои питат: „Как може да поправим живота си, как може да изменим своето обществено положение?" Може да го измениш мигновено. Като станеш от леглото си, можеш в един момент всичко да измениш. Всички недъзи в света можем в един момент да ги премахнем. Ще ги премахнем само тогава, когато кажем тъй, както Христос е казал: „Не дойдох да правя Своята воля, а волята на Онзи, Който Ме е пратил." Аз искам всички тъй да чувствате и да кажете: „Не волята на Петра, на Драгана, на Стояна дойдох да направя, аз искам да извърша Божията воля." Този Петър, Стоян, Драган, това са ваши братя. „В този живот, който ми е дал Бог, искам да върша Неговата воля."


Така като постъпвате, всякога в ума си ще имате една фигура. Ще забележите нещо във вашия ум, а именно: около 45 градуса нагоре от очите ви ще забележите една постоянна светлина, която ту ще се усилва или отслабва, съобразно вашето вярване. Докато тази светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне, всякога ще бъдете живи. Тази светлина иде от този източник отгоре. Всеки може да има туй религиозно преживяване.


На съвременния свят не можем да дадем други методи, законът е следният: нашият мозък трябва да се приготви, клетките му трябва да се приготвят за онези сили, които ще действат. Ако не се приготвят, такива хора ще са като онези, на които като им дадеш да пият две чаши вино, се опиват. Такива хора мязат на онези кадъни, при които отиват някои българки и започват да се черпят. Пийнат по една чаша вино, развеселят се онези кадъни, започват да играят. Пийнат по още една чаша хардалия, развеселяват се още повече, продължават да играят.


Някой път казват за религиозните хора, че полудяват. Това е вярно. Новото учение подлудява хората. Ти като станеш религиозен и се развеселиш, който не те знае, че си пил хардалия, ще каже: „Липсва му нещо." Нищо, като минат двайсет и четири часа, ще станеш обикновен човек.


Ако това учение, което ви е дадено, произведе известно съмнение у вас, вие ще си кажете: „Това, което видях у този човек, дали е вярно, или не?" Да допуснем, че аз направя нещо у вас, веднага вашето съзнание се оттегля. Да допуснем, че направя следния опит: махвам пред вас и веднага настава мрак. След това всред този мрак ще видите, че една светлина постепенно се приближава, приближава и пред вас се отваря друг един свят, подобен на този, който познавате, с полета, гори и реки. Да допуснем, че това се продължава две-три минути, и после пак махна, при което си дохождате в първото положение. Какво ще си кажете? „Въображение беше това."


Когато онзи астроном гледа през тръбата на своя далекоглед и вижда толкова неща, това илюзия ли е? Де е илюзията - в първия или във втория случай? Ти си отваряш очите и казваш: „Аз виждам." Нищо не виждаш. Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е, войник, офицер, или що. Това виждане ли е? Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е поп или офицер, или та- къв-онакъв." Туй е знание.


Духовния свят ние трябва да го проверим. Всеки от вас може да влезе вътре в него. Това не е привилегия. Когато една мравка пълзи по вашето тяло, когато тя влезе в едно общество, когато се качва по главите ви и слуша, мислите ли, че тя може да разбере какво говоря, мислите ли, че тя може да разбере всички съотношения? Ни най малко. Мислите ли вие, че не сте в положението на тази мравка? Мислите ли, че схващате тези велики съотношения на този велик свят?


Ако сега ви кажа едно твърдение, ако ви кажа, че виждам това и това, вие ще кажете: „Виждаш толкова, колкото и ние." Прави сте - от ваше гледище аз нищо не виждам, но от свое гледище аз виждам колкото вас и по-далеч. Но това е мое субективно схващане и не мога да ви го докажа. Няма защо да ви го доказвам. Какво ще се ползвате от това? Не искам да ви направя адепти. Ако аз говоря за Бога, за невидимия свят, аз говоря от това гледище, защото това е едно благо за всички хора. Казвам: „Махнете всички убеждения от умовете си, всички лоши чувства от сърцата си, за да бъдете свободни да се ползвате от Божествената виделина, от Божествената истина, от Божествената любов, която дава живот."


Христос казва: „Аз съм жив." Вие сте християни. Всеки от вас може да каже, че Христос казва: „Аз съм жив." Можете ли да кажете, че Този жив Христос живее вътре във вас? Вие, които сте от две хиляди години християни, какво извинение може да ми дадете за това, че от две хиляди години насам не сте имали случай да се срещнете с Христа? Това е чудно! Христос е светлина, която озарява цял свят. Христос е жива, разумна светлина, която озарява всичко, не само на физическия свят, но всичко вътре във вашите души.


Всички прояви в този свят, всичко, което става сега у нас, става по причина на това, че и в другия свят стават същите промени. Всяка промяна в другия свят предизвиква промяна и в този свят. Когато стават избори в другия свят, стават избори и тук. Само че когато на небето става един избор, на земята стават десет избора, и обратно - когато на небето стават десет избора, на земята става един. Когато на земята става една война, на небето стават десет войни и обратно. Как ще изясните този закон? И в небето има раждания. Ще кажете: „Втасахме я." Това е учението на Христа. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода..." Водата, това е емблема на духовния свят. Христос казва: „Ако не се родите в другия свят, не можете да влезете в Царството Божие." Някои отричат прераждането. Ние не говорим за земята, за земното прераждане.


Казва се: „Трябва да се родите изново." То е друго раждане. Какъв е законът, защо трябва да се раждаме? Във всяко едно раждане се дават условия на човека да се домогне до онези Божествени знания, които да ги внесе в съграждането на своя живот. Питам: онзи, който изучава музиката, какво постига с усилията, които прави при изучаване на новите упражнения? Домогва се до нови знания. Ако започне да свири „Цвете мило, цвете красно" само в една позиция на цигулката, майката казва: „Стига си свирил това „Цвете мило, цвете красно", гръмна ми главата." Така и ние, съвременните хора, цял ден свирим „Цвете мило, цвете красно" на една позиция, а се залавяме за религия. Постоянно говорим: „Вярваме в Бога, вярваме в Бога." „Разбирате ли Писанието?" „Не го разбираме." „Не си православен." Тъй се запитваме и отговаряме. Аз казвам: този религиозен човек е човекът на „Цвете мило, цвете красно", той започва своите първи упражнения на първата позиция. Който научи да свири „Цвете мило, цвете красно" на други позиции, с всичките му вариации, ще му кажа: „Свири ми пак."


Срещне те някой, пита те: „Ти вярваш ли в Христа, православен ли си, символите знаеш ли да четеш?" „Зная." Хубаво, започва да чете. Добре, но утре на пазара ти продава маслото за осемдесет лева килограма. Срещне те друг: „Ти вярваш ли в Христа?" „Да, аз съм евангелист." Друг: „Аз съм съботянин." Кръщава те той, но утре му поискаш пари на заем, взема ти полица, дава ти пари с дванайсет-петнайсет процента лихва. Ако не можеш да ги изплатиш, продава къщата, вещите ти. Това не е религия, не е съботянство, не е евангелизъм, не е нищо.


Сега, приложете това правило, приложете Христовото учение. Вие жените приложете това учение, защото сега всеки дом си има религия. За да възкръснем, трябва да приложим това учение.


Сега аз искам вие да ме опитате и аз да ви опитам. Аз не искам да вярвате в мене - аз искам да вярвате в душите си, аз искам да вярвате в духа си. Вие не живеете за душата си. Досега сте я впрягали, изнудвали, не живеете за душата си.


Срещна някой човек, обидя го. С това аз обиждам своята душа. В небесния език не е позволено душа да обижда душа. Трябва да сме нежни и деликатни, тъй както Бог е нежен и деликатен към нас.


Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за светилници. Вие трябва да имате тези светилници, тези седем духове. Тези духове може да се изразят чрез кого и да е. Може Толстой да е написал някоя велика книга, която да ви повлияе, може Матей, Йоан или Лука да е - безразлично. Всеки човек, който може да видоизмени живота ви, да ви даде подтик, той е човек, в когото може да вярвате. Безразлично е кой е изказал истината. Онзи човек, който казва истината, той е едно с Бога. Може да е някое дете, но казва ли истината, аз ще го слушам тъй, както бих слушал всекиго, ще се ползвам от това дете. Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв. Какво показва това? Това показва, че земният живот не може да издържи вибрациите на този чист и свят живот, следователно той паднал като мъртъв. След това Христос полага ръката Си върху него и го подига, като му казва: „Не бой се, Аз съм жив."


Всеки от вас трябва да падне като мъртъв, да преживее това състояние. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато не умре вашият егоизъм, вашето лично аз, за което сте живи, няма да бъдете живи. Всичко това трябва да падне мъртво - не да изчезне егоизмът ви, но да се подчини, да се впрегне като вол, за да служи за развитието на бъдещата човешка култура. На егоизма сме служили осем хиляди години, достатъчно е царувал той. Трябва сега да го сменим. Зарад егоизма с цял свят се скарваме, мъже с жени, дъщери и синове с приятели и приятелки. Някой казал нещо за жена ти, ти се скарваш с него. Защо? „Имам достойнство." Моето достойнство се състои в това, което аз правя зарад своята душа; моето достойнство се състои в истината, на която служа, която произвежда любовта; моето достойнство се състои в извършването на туй, което ми дава живот, и което на хората дава живот.


Ще ви кажа как гледам на хората в света. Тези хора ни помагат да извлечем злото навън в света. Хората ни помагат да извадим нечистотиите навън от нас. Защо са направени парите? Чрез тях излизат всички нечистотии навън. Когато ми изпрати някой човек една мисъл, чрез тази мисъл той ме обновява. Друг път с някой човек постъпя зле, нахокам го, но този човек тихо и спокойно ме погледне и си замине. Аз казвам: „Този човек ми направи едно добро, защото взе от мене онези нечистотии."


Следователно, когато се правят някои общества, те не се правят за благо, а само за улеснение, да не би ние да се задушим. Затова правим и толкова прозорци, за да не би да се задушим. Колкото повече прозорци, толкова по-добре.


Та от мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забие някой губерка, аз не че не чувствам, не, аз чувствам болка, много дълбоко я чувствам, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи. Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. Утре дойде друг някой, ужили ме. Взимам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, отлично лекарство е тя. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък от аптеката на Петър Стоянов - скъпо е, но действа отлично." А сега вие, като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце."


Христос казва: „Имам ключовете на смъртта." За тази именно отрова говори Той, от която ние сами се умъртвяваме - не знаем как да изваждаме отровата. Срещне те някой човек, забие ти отровата, срещне те друг - също ти забие отрова и ти най-после казваш: „Няма какво да се прави, ще се мре вече." Няма какво! Викат поп да изповядаш греховете си. Туй си направил, онуй си направил, изповядаш всичките си грехове. И после казват: „Отиде в Царството Божие." Това е за- лъгване. Свещеникът не трябва да го залъгва, а да извади всичката отрова от неговата душа, трябва да му каже истината.


Тези наши езици! Видите ли тези губерки? По- опасна губерка от езика в света няма. Някои от тези губерки съм опитал. Като ме погледне някой, очите му святкат, казва: „Знаеш ли какво мога да ти направя?" Зная, зная, ще ми забиеш губерка. Той продължава: „Да, досега аз малко съм я забивал, само половин сантиметър, но сега ще я забия тъй, три сантиметра навътре." Зная, зная, ще пуснеш своята отрова. Няма какво да си святкаме очите. Сега тази същата губерка да употребим за други неща в този свят.


Аз някой ден ще направя един опит с вас. Ще повикам редица болни, неврастеници, ще забия своята губерка в тях и всички тези хора в половин час вътре ще оздравеят. Ама защо ще направя това? За да покажа истинността на този велик Божествен закон, че няма в него изключения; за да покажа това на онези, които не вярват, и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с нас. Няма нищо, вие хора ще станете, хора в пълния смисъл на думата.


Какво искам да ви кажа? (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Българите като играят ръченица, тези две семена на истината, положени долу в почвата, дават най- добрия живот вечен. Значи това семе, което може да се посади в името на Божията любов и Божията мъдрост, израства едновременно от тези два велики принципа - единият е принципът на ада и смъртта, а другият - принципът на живота. След като се развие в почвата, от него произлиза животът.


Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията виделина, ще се отнеме тази отрова и ще остане това живото, което носи живот.


Сега вие търсите Христа в този или онзи. Аз ще ви кажа защо има спор между проповедници. Някои мислят, да не заема аз мястото на Христа, та за тях да не остане. Аз никога не съм мислил това нещо. Защо? Защото, ако взема това място, за тях няма да остане. Те не смеят да кажат това нещо, но аз казвам, че нито аз, нито те са Христос. Аз определям Христа така - Онзи, Който се е мъчил за всички в света, Той е Христос, а онзи, който никога не се е мъчил, той е антихрист.


Следователно, който иска да заеме мястото на Христа, да бъде Христос, нека се мъчи като Него. Аз ще бъда пръв, който ще го призная. Всеки момък, който иска да вземе някоя хубава мома, казва: „Аз съм сила, ако се съединиш с мене, ще бъдеш щастлива." Момата казва на майка си: „Аз намерих своя избраник. Отсега нататък не ми трябваш нито ти, нито баща ми." Родителите се съгласяват, турят им венец. След две години тя дохожда при майка си разчорлена, казва й: „Мамо, моят спасител е лош, бие ме. Гърбът ми е посинял от моя спасител." Майката казва: „Светът е пълен с такива спасители. Във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом ги има."


Това е лъжливо учение. Онзи избраник не трябва да оставя нито една прашинка да падне върху неговата възлюблена. Това е спасител, това е учението на Христа.


Христос безмълвно стои и чака да Му туряме прах. Другояче аз съм се разговял с Христа, другояче Го разбирам, познавам Го много добре. Ако другите хора не познавам, поне Христа познавам, говоря с Него и Го познавам. Като Неговия език, като Неговите думи, като Неговото учение не съм срещал никъде. Това учение е, което обхваща всичко в своите размери, дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука, на съвременната държава. И туй брожение в света се дължи на този велик Негов дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, в дълбините на земята и всичко от Неговия център се изхвърля сега навън като циреи. Няма да минат и десет години, и всичко ще се изчисти. Човечеството ще се изпоти три пъти по всички правила. Такава пот ще има, че три пъти ще си съблече ризата, както майката съблича детето си, и след това хората ще се почувстват освежени. Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, всичко ще се изхвърли като пот от тялото ни към повърхнината на кожата и ние ще се освободим от сегашните си заблуждения. Това е ключът, с който Христос отвори ада и ни извади. Той изхвърли смъртта от ада и казва: „Аз съм жив." Този живот изкарва смъртта навън из ада, от нашите души.


Сега положете вярата си в един принцип: няма сила в света по-силна от живота, няма сила по-мощна от живота. Най-мощната сила, която аз зная вън от Божествения Дух, това е животът. Той е най-слабият и най- силният. Той е като водата. Водата е най-слабата, тя е и най-мощната по своето действие. Всички промени вън от нас на земята се дължат на водата и всички промени вътре в нас се дължат на живота.


Следователно, ако впрегнем тази сила, този живот, разумно, ще имаме най-добри резултати. Изхвърлете от ума си мисълта, че сте грешни, че Бог не ви слуша, че еди-кой си казва тъй и тъй, изхвърлете разните преводи на разните автори и се обърнете към Господа! Този Господ, Който има ключовете на ада и смъртта и държи под Свой контрол, за да не би смъртта да вземе надмощие над Неговите деца, над човека.


Ако смъртта съществува, тя съществува по причина на един определен закон непринуден, защото ние доброволно я приемаме, ние доброволно ядем от плода на познанието на доброто и злото. Докога ще умираме? До който ден ядем от плода на доброто и злото, от забранения плод. Кой е този плод? Той е мравешката култура.


Сега ние, учени и прости, религиозни и философи, мислим, че ще свършим добре. Ние всички може да свършим като онзи православен свещеник, който казвал на жена си: „Жено, аз досега, слава Богу, съм живял много добре и мисля, че като отида на онзи свят, ще взема първо място. Забележи това." Дава й наставления, какво да прави. Един ден умира. След десет години и жена му умира и тръгнала да го търси. Отива в рая - няма го. „Какво стана с мъжа ми?" Казват й: „Има друга област на рая, там го търси." Отива там и там го вижда. „Че как стана това?" „Не се смущавай, една погрешка стана. Дядо владика е тук долу под мене, а аз съм на неговите рамене." Много съвременни проповедници, евангелисти ще се намерят на раменете на владиката.


Аз считам православните по-правоверни, по-иск- рени от евангелистите. В евангелистите има повече неискреност, повече лицемерие. Те, макар и да имат повече знания, извъртват стиховете. Ако е за извъртване, аз зная повече да извъртвам. Като ти мушна своята гу- берка, ще направя такова извъртване, че никога няма да спориш.


Ще ви приведа един анекдот. Имало един господин, който обичал да хули дявола. „Внимавай - му казал дяволът. - Дадена ми е висока служба от Господа. Ти кой си, който ще ме съдиш? Мене Господ ще ме съди. Ти си един пигмей, аз съм господар в света, аз ще напълня твоята глава." Този дух се преобръща на едно красиво магаре. Минава господинът покрай пазара, вижда туй магаре, запитва за цената му. Оказва се евтино. Потъргува се и го купува. Отива да го напои на чешмата, която била с два чучура. Магарето влиза в чешмата и показва ушите си през двата крана. Дохожда един господин на чешмата и той му казва, че магарето е влязло вътре и се виждат само ушите му. Може ли цяло магаре да влезе в чешмата? Взимат, че го набиват. Той казва на магарето си: „Излез, че толкова пари платих за тебе." Дохожда друг господин на чешмата. Магарето пак си показва ушите. „Виждам те, но не смея да казвам вече."


Питам ви: какво ви ползва това, че вашето магаре си мърда ушите, та разправяте на всички? Ще ви бият хората. Всички тези лъжливи учения - Божествени, религиозни, философски, мязат на това красиво магаре, което влязло в коритото на чешмата и си мърдало ушите. Казвам: хубаво, искам да излезе магарето, но не излиза.


Въпросът стои в следующето. Христос казва: „Аз съм жив."


Съвременната Христова църква може ли да каже тъй: „Жив е Онзи, в Когото ние вярваме, и Той има ключовете на ада и смъртта." А не да казват, че ние сме православни, евангелисти, католици, съботяни.


Този Христос, в Който вярвате, жив ли е? Живее ли вътре във вас? Имате ли тези откровения, които четете? Как ги тълкувате? В Откровението се говори за зверове с по четири рога, за някакви светилници. И ще седнат сега да изопачават в тълкуванията си, че туй било това, онуй било това. Това нищо не значи. Звярът си е звяр, рогата са си рога, тръбата си е тръба, светилникът си е светилник, звездата си е звезда. Какво ще ми тълкувате? Аз зная кое какво е. Този светилник турям на масата да ми свети. Това са седемте светлини, от които да просветнат умовете ни. Седемте звезди, то са онези пътеводни учения вътре, това са силите на човешкия дух, които го карат да разбира дълбоките тайни в природата. Що е тази тръба? Това е неговото ухо. Ще започнат да говорят за тази тръба, каква била тръбата, с която архангел Михаил затръбил. Ухото е тръбата, Господ го е турил, за да разбереш външния звук - дали е за бой, или за мир, да разбереш това учение, което иде, дали е право, или криво. Тази тръба е и човешката уста. По-голяма тръба от тази - от човешката уста - има ли? Казват: „Този ангел засвирил с тръба." Това показва, че когато толкова хиляди хора се съединят, с един ум да заговорят, това много нещо ще донесе.


Какво показва архангел Михаил? Че ще дойде истинската тръба. Когато нашата уста ще започне да говори велико, разумно в света, тогава този ангел отгоре е проговорил. А тези проповедници започват да говорят, че трите жаби, които излезли от морето, означавали спи- ритизма. Ами там не е писано, че това е спиритизъм. Спиритизмът е от тебе.


Факт е, че жабите излезли от морето. Морето показва света. А Йоан какво казва? Казва, че който приложи това пророчество, ще вземе нещо. Е, приятели, вие, които прилагате на Йоана пророчеството, знаете ли какво ще стане с вас? Ще бъдете наказани.


И тъй, тези жаби излезли из света, из морето. Не обвинявайте спиритизма, че той разрушавал света. Питам ви: преди четирийсет и пет години, когато нямаше спиритизъм, кой разрушаваше света? Спиритизмът от четирийсет и пет години насам го развращава, ами дотогава кой го развращаваше?


В това тълкувание няма никаква логика. Де е това, което развращава човешкия ум? Не е нито спиритизмът, нито православието, нито евангелистите, нито които и да са други. Ще кажете: „Християнството развращава света." От коя година е православието? Няма две хиляди години. Ами преди две хиляди години кой го развращаваше? Не е значи християнството причината. Не може да се разсъждава с такава логика. Християнството и всички учения могат да станат проводници на такива лъжливи учения в процеса на развитието. Тази губерка може да послужи да насади микробите и да се заразиш.


Христос казва: „Приемете, че Аз съм жив." Сега вие, които слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако аз ви кажа, че Христос е тук между вас, какво ще кажете? Вие ще кажете: „Олса, олса, господин Дънов е." Христос е тук, но не като един физически елемент, а като духовен елемент, не като физическо същество, а като духовно същество. Този Христос, Който е между нас, е много по-реален, отколкото вие всички, които сте тук.


Всички, които ме слушате, имате известни чувства към мене, казвате: „Много добре." Но след пет-десет години може да ме забравите. Вашите чувства са преходни. А този Христос, за Когото ви говоря, не е било време в човешката еволюция да е забравил някого. Това е Христос. Не съм констатирал факт, който да показва, че Христос е забравил някое живо същество, което се мъчи. Той не е забравил никого.


Това е живият, великият Христос, Който днес се изявява на бялата раса. Всички проповедници, всички свещеници трябва да възприемат Неговото учение, иначе те ще носят своите грехове. Но да оставим това, те ще ме извинят, аз не говоря за тях. Аз им направих една малка услуга, те ще бъдат десет градуса по-добри от по- рано. Аз отнех малко от тяхната отрова. За в бъдеще ще направя, всяка една губерка, това говоря на мой език - „аз ще направя", не ме разбирайте криво; на ваш език ще кажа: „Живият Христос ще направи всяка губерка, която трови, да изважда отровата на всички." Този Христос казва: „Ще извадя отровата от езиците на всички управляващи, на всички проповедници, майки, бащи, братя и сестри и няма да се намери същество, у което на върха на езика да остане отрова."


Тъй говори живият Христос! Ще го направи, и един ден, когато се срещнем след хиляди години, защото толкова години ще царува Христос, ще можем да се поздравим без отрова.


Тогава можем да се целунем със свято целувание.


След хиляди години на всинца ще ви дам по една целувка.


22 февруари 1920 г., неделя, 10 ч.


София







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни