>

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_03_17 Истина и Живот17 март 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 11748 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2014 - 09:09

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


ИСТИНА И ЖИВОТ




„Духът Божий”
Тайна молитва

Ще прочета 3-та глава от I Посланието към Коринтяните, където апостол Павел се обръща към младите християни, наскоро тръгнали в Пътя.


На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.

Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?

Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.

На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.

Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.

И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.

Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.

Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.

И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.

Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.

Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”

Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!

Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.

Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.

Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!

И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...

Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”

Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.

Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!

Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.

Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза:

– Имаш ли празни съдини?

– Имам.

– Друго нещо имаш ли?

– Имам една стъкленица от масло.

– Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини!

Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала:

– Дайте още съдини!

– Няма.

Казва пророкът:

– Иди сега, продай маслото и откупи сина си!

Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.

Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.

Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”

Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!”

Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.

Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.

Та сега всички трябва да усвоите първото учение. Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:

– Едното ти око е почнало по земята да гледа.

Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло.

– Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи?

– Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята.

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.

Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.

Тайна молитва
Добрата молитва
17 март 1932 г., София, Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 11748 Мнения:

Публикувано 21 февруари 2018 - 19:13

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство ПИЛИГРИМ, 2017
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


ИСТИНА И ЖИВОТ


Духът Божи

Тайна молитва

Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в Пътя.

На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е, за да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, живота на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: след като са яли гъсениците, има хора по-умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата. Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.” Това са един вид разсъждения.

Хубаво е външното, но трябва един вътрешен живот. Външното има смисъл, когато има съдържание вътре. Ако имате една малка къща, а вътре живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може да е някоя колиба, но светия като живее вътре, и колибата става светийска. Пък и църква и да е, ако разбойници живеят вътре, и църквата става разбойническа.

Та сега, понеже сте отворили едно заведение, искате да печелите, като идете в Небето, да ви посрещнат. Сега не казвайте: „Ние все се молим на Господа.” Не ви казвам сега за упрек, но има една молитва, която не е за похвала. Има една молитва, която нищо не е свършила. Някои казват: „Двадесет години аз съм се молил на Господа. Господи, жена ми е болна, жена ми е болна, пари ми трябват.” Питам: ако синът ви отиде в странство и все иска от майка си, това е светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден и казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа,” и само моли. Това е светията. А друг, който не се е молил, а е орал на нивата и каквото е спечелил, все го донася и го туря в Божествената житница. И двамата си турят диплом. Единият казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил.” Синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари”. И бащата все е пращал по едно любовно писмо. Тури хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпрати и всяка сутрин, ако синът иска, и бащата все изпраща по нещо. Питам: кой син е, който обича баща си и да иска толкова?

Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам, като се молите. Но молите все Бог да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля.” Рекох, действително така не трябва да се молиш. Сега, да се научиш, като не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли, по този начин пак живее. Рекох, той живее, но щастлив не може да бъде. Защото, ако ти отидеш при един банкерин и той те кредитира, днес отидеш, утре отидеш, все те кредитира по хиляда, две хиляди, три хиляди и двадесет години като ходиш и всеки ден ако той ти е давал по хиляда лева, след двадесет години какво си спечелил? Ти си загубил, ти си заборчлял. Двадесет години вие сте внесли все в банката, след 20 години вие какво ще имате? Досега вие все сте просили. Добър е Господ. Като се молите, вие все сте искали нещо. Сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш. После, като роди нивата, ще дадеш всичко на света, ще задържиш само семето за себе си и всичката печалба пак ще дадеш.

Та, на вас ви трябва едно разбиране. Не на всички християни е дадено както искат. Има едно неразбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години човек каже: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си. Не мога ли да отложа за друг живот?” Тъй щото, на млади години той се е молил и на стари години се е молил все да го кредитират и щом иде в онзи свят, там кажат: „Този е от тези, кредитираните.“ Но в онзи свят нищо няма да му кажат, ще го върнат назад.

Превърнете сега правилото. Като ставате сутрин, турете правилото върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, който всяка година ви се моли по три пъти на ден и за всяка негова молитва вие трябва да плащате по хиляда лева на ден, значи в годината 365 хиляди лева трябва да давате. В края на живота си, като върви така, за двадесет години по 365 хиляди, ще отидат милиони и нагоре. Питам: Вие ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че ви се молили по три пъти на ден? Но вие не сте мислили така. Казвате: „Господ е богат, Той може да носи нашите молби.” Той може да носи, но по такъв начин, както вие искате! И затова Господ е дал страданията. Страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Тъкмо се молиш, Господ ти даде, но след това молитвата има друга реакция. Защо? Когато много се молим, ние винаги искаме. Бог ти дава и ти като отидеш при Него, поседиш повечко, отколкото трябва, взел си времето на друг някой, който чака отвън. В такъв случай, ти, като излезеш навън с придобитото или полученото от Бога, онзи, на който си взел ред, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва.”

Това зависи от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: Ако първият ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден ти пак ще вземеш, на четвъртия пак трябва да внесеш. Това е правилното. Но десет пъти да взимаш и веднъж да внасяш, това Любовта не допуща. Веднъж ще вземеш назаем, ще върнеш пак, пак ще вземеш, пак ще върнеш. И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, като отидете на Небето? Там никой няма да те кредитира. Ако отидете там, ето какво ще стане с вас. Понеже там можете да бъдете гости само един ден, в един ден, след това ще си вземете паспорта и ще слезете. И да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен. Такова нещо няма там. Ако идете на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище. Трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу.

Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” - не само да харчим, но и да взимаме, и да плащаме. Питам сега: Каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души. Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запалена от някой лош дух, богатство му е заграбено и ако ти успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Като срещнеш този лош дух, дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.

Сега се изисква най-първо да освободите себе си. Учете се да освобождавате себе си! Сега, гледайте да приспите дявола, който много пъти у вас не е приспан още. Той не е приспан по единствената причина, че щом се съмняваш, дяволът не е приспан; щом завиждаш, дяволът не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че ти отиваш при Бога, той ти предаде завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се страхува и ти предава и своя страх. Това е негова работа. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи, като наследство. Като си замине от тебе, тогава дохождат други да го търсят, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски за дявола. Де ще го търсиш! Всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.

Рекох, това е една алегория, за да разберете вътрешния смисъл, докато човек се освободи и стане силен не по един механически начин. Вие искате да стане щастливи отвън, да ви помагат, вие да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, те ще заякнат и прави ще станат, а вие, които нищо не работите, от вас нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър -живее, защото животът това е една велика работа. Някой седи и казва: „Не зная какво да правя.” Друг казва: „Помоли се!” За какво ще се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин, питай: „Да работя тук?” Питай една станция, втора, трета и като намерите работа, идете. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?” Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати, каквото искате. Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола, който не може, ни пет пари не давам.” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.” Вие казвате: „Добър е Господ.” - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.”

И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат” и става мързелив. Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам тия неща лъжливи обещания. Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа, да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не. Младият момък, ето какво увещава младата мома. Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне талига ще има” и т.н. И момата, и тя казва: „Така е у вас.” И вечерта, като дойде, тя мисли, че така ще бъде. Обаче той дойде, позабъркат се работите и той казва: „Аз така мислих, но тази година се забърках, за идната година всичко ще се оправи. Имам един приятел, който ми каза, че идната година ще имаме едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм. Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така 20 години -това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам.

Разправяха ми в Ямбол за един кон. На една площ са поставили сено в един чувал. Площта се движи. Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното. То[й] все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обед му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето!” После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.” Такива вързопчета двадесет години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлечена, но конят си остава кон.

Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, като работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка. Само тогава работата ти ще се подобри. „Ама, помоли се на Господа.“ Ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз бях закъснял, не плащах, но сега внасям в Божията каса. Ще ме извиниш. Позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добре.” Това е смъртта. Най-после мъжът вижда, че тази работа не върви. Защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, то е важно. Не онова, което хората знаят, какво съм направил, но да има в нашата работа, която вършим за Бога, всякога да има нещо, което ни препоръчва пред онези, които са завършили този път. Работата ми трябва да е известна пред тях. Пък като дойдем до тяхната висота, тогава ние да сме идеал за онези, които идат отподире. Ние да дигнем нашия фар, да ги насърчим. Като вървиш така по пътя, всеки да гледа този фар. Ти няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има?” -„Хора търся.”

Та новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на Новото Учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете.

Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” Ние се молим само за това, за обикновени работи. Така е. Ще бъде смешно ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урока, отида на другия ден и се извиня, че не съм научил урока си. На другия ден пак се извиня, на третия ден - също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мене? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок. Пък като си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата. Втория път ти ще се изправиш. Третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Този човек се подига. И мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи. Някой казва: „Не може без страдания.” Това са известни погрешки. Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н.

Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева. Стотина банки по сто лева, това са десет хиляди лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни.

Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!” Една майка преподавала уроци на детето си, като му казвала: „Не ме безпокой, направи си едно хвърчило.” Детето отива на стана на майка си, взима ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните конци и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана: вижда платното, нишките му отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втория път майката не оставяла сина си около кросното, да не отреже с ножици нишките на платното. Така и вие често режете с ножиците нишки от Божественото кросно. Рекох, като имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, да не влезе някой да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишки от кросната ви.

И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни, този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?” Вярвам ти, как не. Аз вярвам на тебе, че ти си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. - „Как!” - Като нямаш пари, какво ще правиш? Утре ще изпълниш. Вземете в статистиката например, тя прави изчисления, колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава как ще се извинят? Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало. В бъдещето какъв ще бъде, то е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно.

Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин. Чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка. И за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли ни за мъжа си, но като станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава. На обед пак благо -дари на Бога, че си здрава. Благодари на Бога, че децата ти са здрави. И като се разболеят, пак благодари на Бога. Болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо - благодари на Бога, че не са загубили всичко. Това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?” Идват при мене някои и се оплакват, че не им върви. Дойде една майка [мома] и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам.” И тя почва да ми казва името на първия. Аз й казвам: „Ако ти беше се оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата.” - „Вторият?” - „Той щеше да те продаде като робиня.” - “Третият?” - „При него ти щеше да бъдеш като една слугиня и на края ти да бягаш. А пък четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и пиеш, а ти щеше да плащаш за него. Петият ще те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления. Шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер ще се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.” Тя ме гледа. Рекох, Провидението иска да те избави. Не ти е определено да се жениш. Можеш и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден. Има нещо, което Бог не позволява, но като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!” Но не ти е определено.

Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?” Никой не е останал неженен. Още като дойдеш в света, ти се ожениш вече. И като обичаш, когото обичаш, ти си свързан. Що е женитбата? Женитба без любов не става. Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят. Виждал съм някой път вол с биволица женят. Виждал съм и вол с крава. Рекох, това е по-естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги. Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете. Те си имат друга работа. И волът е доста служил, трябва вече да се освободи. Те трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние някога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет-тридесет-четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен път в живота. Дойдеш до една задънена улица, не можеш да вървиш напред - ти трябва да се върнеш назад.

Сега лесният път е път на Божествената Любов. Да работиш за Бога, като станеш сутрин ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога, най-малката работа, тя ще бъде за Бога.” Някой ще каже: „Как може така?” Може. Ако съм на ваше място, ето какво ще направя. Като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица, ще кажа: „Сестро”, тъй ще напиша. Тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще й напиша адреса, а пък после ще изпратя едно колетче от две симитчета1, то е пак нещо. На трите й деца ще изпратя по едно симитче. Това е волята Божия. Ако съм на ваше място, аз ще й изпратя едно пакетче, в което ще туря едни чорапи или някои ръкавици. Изобщо, за да се върши волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка, евтина, не голяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи. Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. Я, да имате такива писма често, какво насърдчение са тези писма. Бихте ли отпаднали духом?

Сега, някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева. И казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за тебе.” За хиляда и петстотин лева ще се молиш. Че ти ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Този е пътя на изключението. Ако някой би поискал от мене хиляда и петстотин лева, какво бих направил, ако бях на ваше място? Ще му пратя звонкови хиляда и петстотин лева - петнадесет лева ще му изпратя и ще кажа: Десетте лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото и ти искаш, а петте лева, и тях ще потопиш във водата, и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми. Може да не знаеш какъв е начинът. И ще му кажа да направи този опит сутрин, като изгрее Слънцето. Друг път ще ги потопи посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път - при звездно небе. След това ще му кажа: „много си невежа“ - ако не успее, разбира се. Сега вие се чудите на мене, казвате: „Как може да бъде това нещо?”

Сега, да ви направя мисълта си малко по-ясна. Представете си, че вие ми искате по хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги по последната система, която съществува в Америка.” Аз ви казвам, че в пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба. Трябва да знаете, как да употребявате нещата. Не само това, но ако той би повярвал, като тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако има нужда от пари, те ще се умножат.

Когато синът на онази бедна вдовица щяха да продадат като роб, тя отиде при Елисея и той и каза: „Имаш ли празни съдини?” - „Имам.” - Друго нещо имаш ли?” - „Имам една стъкленица с масло.” - „Събери колкото съдини можеш от съседките си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини.” Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала: „Дайте още съдини!” - „Нямам.” Казва пророкът: „Иди сега и продай маслото и откупи сина си.” Стига вие да имате съществената нужда и маслото ще потече.

Този закон е верен. Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод. Та рекох, трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива, погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да [я] употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.

Сега мнозина от вас страдате, боледувате, и бедно-тия, и немотия имате, но това са задачи, които трябва да разрешите. И ако ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, но ако сами ги разрешите. Пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които непременно за вас са дадени. И благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите болката ден, два, три ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизма и седи три деня, изпратете го. Ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Тъй гледам аз. Ако съм на вашето място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол.

Сега да ви определя. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хване за ръката и не я пуща, а тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да отидете вкъщи си. Това са все души, които нямат работа. Те те ангажирват и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Той те хванал там и си образувал частна собственост. Заградил се с тел, иска да си гради нещо. Ще му кажеш, че това място е тясно. Изведи го малко настрана с мотиката и му кажи: „Аз имам по-широко място. Тук и за мене няма място.” Като му говориш така, той ще излезе и ще те напусне. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.

Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие [ще се] натъкнете на друго нещо, защото главна-та цел на живота е да живеем за Бога. Понеже целият живот е на Бога и за Него ще живеем. Та животът никой друг не ни го е дал и затова трябва да живеем за Него. Ние всички излязохме от Бога и за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние ще мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. И този, който ни е дал живота, за Него ние ще работим. Ние ще кажем: „Ние знаем истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.” Истина и живот ние ги знаем. Този живот е дошъл от Бога. Всички вие трябва да се въоръжите с мощна сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли животът ви.

Някога, като гледам сегашните хора, правя своите наблюдения. Някой път аз съм занят с някоя хубава мисъл. Какво се случава. Нещо ни в клин, ни в ръкав отвлича моята мисъл в миналото ми. Рекох, тази мисъл е чужда. Някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа, ще дойде някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда. Този човек ще те занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива постижения. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче не върви работата.”

Във Варна имаше един богат търговец - Янев. Живееше на Балък-пазар. Един ден той става евангелист, чете евангелието и работата му върви. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин.” По едно време почва да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всички лъжи пред онези турци, които идваха от Дели-Орман. Те казваха: Дай ми десет килограма захар, но аз ми давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля, по Бог, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот.” Сега ще започнете чистия, светия живот. Сега ще започнете живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, тъй да продавам, че всички да живеем по Любов. Това не е свят само за мене, но той е живот на всички хора, всички трябва да живеят добре. Светият живот е добър живот. В ума ти няма нищо да те безпокои, но всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Като влезете в този живот, като теглите всякога да мине от вас по десет грама повече - никакво подядане. Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки. Ако купувате, купи ги на свят, ти много ги обезценяваш, ти ги увеличаваш, за да му дадеш по-малко пари. Като ги погледнеш, че са по-малки, тури им по-голяма цена. Тази сестра не е толкова лоша, тя е по-добра, отколкото вие я мислите. Вие сте умната жена, а лошата се продава, ако пък кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.

Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря. Така е било някога робството. Един роб ще го продадат, ще му продадат злото, че това било хилаво, това-онова, за да дадат по-малко пари. Дяволът те изнесъл някъде да те продава. Дяволът дойде там и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. Само че при укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и двамата отиват в робство. И след това тия хора казват: „Ти знаеш ли, колко добре съм говорил за тебе? И ти направи нещо за нас, знаеш ли колко добре съм говорил за тебе.” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил? Аз ще ти се отвърна със зло.” Затова, като дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан. Не си струва хич, не го купувайте.” Та, като казвам, че хората не трябва да се одумват, то е за да се развали продажбата. Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря. Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят, да го освободят и той казва: „Слава Богу!” След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване.

Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал. Той и казал: „Ти ще се облечеш по този начин, каквато е модата.” Тя не искала, но той казал да се облече според реда и порядъка на бала. Затова я посмушкал. И тя се облякла. Като се върнали от бала, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило в бала. Рекох, и като се обличаш, ще те смушкат, и като те хвалят, пак ще те смушкат. В бала има едно смушкване и в началото, и в края. При другите положения има други мушкания. Те са от друг характер. Това се отнася до вътрешната страна на живота. Та, като дойдат тези мушкания, вие трябва да се подигате духом. Не се подавайте на една слабост, да казвате: „Забравил ме е Господ.”

Казвате: „Трябва да си починем.” Почивката е един факт. Почивката седи в добрата мисъл. Ако мислим добре, ние си почиваме; ако не мислим добре, не си почиваме. Това е физиологически вярно. За да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си, да имаш една много приятна мисъл. Мисъл, която ти тежи, ти можеш да я смениш в пет минути, за да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има. Бог, Който ми е дал всички блага, Който ми е дал живота и тялото, аз трябва да работя заради Него. Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият Живот ще свидетелствува за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, те ще свидетелствуват за моя начин на работата. В начина на работата ти има други, които те наблюдават. Нали в едно училище, за един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Аз като съм ходил при разни учители, те са посочвали на някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити.” А като дойдат до някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение. Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст. Правилото не се мени.

Та сега, всички трябва да свършите първото учение. И вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.” Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителя му, почерняло. - “Не те харесвам. Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи?” -„Кадя тамян на Господа.” Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята.

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко. Та, всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта. Каквото и да се случава, ти нагоре ще гледаш. Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение. Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде, аз не правя въпрос, даже за плаченето отвън. Отвън е едно, а отвътре е друго. А у тебе е още по-лошо. Някой си хленчи отвън. Обезсърчение-то зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта. Понеже много добри работници се изискват сега. Та сегашните времена, които са трудни, това показва, че наближава време за матура, годината се навършва и ще минете от един клас за друг. Трябва да се държи изпит. Последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре; или ще си поправите, или ще държите повторно изпита. Сега не зная, някои повтарят изпита си, те си знаят.

Сега, да остане у вас мисълта: Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога. Тази е хубавата мисъл - да работим за Бога. Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.

Тайна молитва

Добрата молитва

Втора беседа от Учителят, държана на сестрите

на 17 март 1932 година

четвъртък, 4 часа след обяд

Изгрев

___________________________
1 симид (ар.-тур.) хлебче, или геврече приготвено от нахутена мая и козуначено тесто





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни