Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_04_07 Естествени правила7 април 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2014 - 09:42

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Естествени правила  




Ще ви дам няколко необходими правила, които трябва да отбележите, правила, които са естествени и които съществуват в Природата. Под думата Природа разбирам Разумния живот. Никакъв Разумен живот не може да има без правила, вън от Природата – вън от тия правила е глупавият живот, а в рамките на тия правила е Разумният живот.

Направете следния опит: когато отидете в някоя планинска местност, размътете един планински извор, дайте му ход, спрете се десет-петнадесет минути и вижте какво ще стане. Изворът ще започне от центъра да се чисти, да изхвърля всичката мътилка и най-после ще се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти. Питате какво да правите. Направете това, което изворът прави – това, което изворът прави, и вие ще пристъпите да го направите, това е първото правило.

Вие употребявате израза свободна мисъл. Под свободна мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на Истината – свободна мисъл не може да имаш, ако не си в областта на Истината. Вие говорите за свободни желания и свободни постъпки; имай предвид, че твоите желания могат да бъдат свободни, само ако си в областта на Истината; и постъпките ти са свободни, ако си в областта на Истината.

После вие казвате любовно желание, любовна мисъл. Така, както схващаш свободната мисъл, така ще схващаш и любовната мисъл: за да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на Любовта – тогава твоята любовна мисъл ще върви не според твоето лично желание, но по законите на Любовта. Ако имаш една любовна, светла мисъл, веднага трябва да стане промянана твоето състояние. В любовната мисъл, в любовнот желание и в любовната постъпка действа законът на Любовта – в него ще се тонирате. След това ще дойдете в областта на Божествената Мъдрост – тогава мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла.

Вие често отивате при Бога и Му разправяте за всичките ваши нещастия, обиди: или нещо сте изгубили,или детето ви умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате. Вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, като че Той не знае – и с какво внимание разправяте! Господ ви казва: „Разправи ми още веднъж нещата” – ти ще трябва отново да разправяш. Ако Господте е разбрал, ще ти стане леко на душата; ако не те е разбрал, тежестта ти ще остане, защото не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал добре урока на Господа,веднага ще ти олекне, но трябва да направиш това по първия метод или по закона на свободната мисъл –трябва да знаеш с какъв метод да работиш. При Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта, няма да ги смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; ако по човешки допуснем, че не те разбере Господ, по закона на Любовта ще говориш и най-после като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и ще ти олекне на душата.

Та казвам: трябва да се научите да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта може да бъде вашият слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син,дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята,имате много синове и дъщери – те ви намират един ден, хващат ви и казват: „Закъсах, осиромашах, ще ми помагаш!” Ти си закъсал, нямаш нищо, но те искат от теб: „Ще дадеш!” – и ти започваш, оттук искаш, оттам искаш. Таман се оправиш с един твой син, дойде втори; с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син – всеки иска от теб. Казваш: „Много са лоши тия желания!” Не са лоши те, но когато дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо го научи да прегъва коляно,да прави поклони. Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и ще кажеш на желанията си: „Каквото аз правя, и вие ще го правите!” – когато се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас.

Този ваш син е алегория. С това ваше желание, с тази ваша мисъл какво трябва да направите? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, защото тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и това, което иска, ще го направи. Ако си първият,през който тази мисъл минава, ти си на прав път; ако си последен, от нея не можеш да се освободиш. Ако си по средата, можеш да се освободиш; ако си пръв, можеш да се освободиш, но ако си последен, тогава няма отърване. Благодарете, че не сте всякога последни, а сте по средата или в началото, защото ако сте в края, ще трябва да я изпълните. В края ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и вие казвате: “Много лоша мисъл!” Ако дойде една мисъл да откраднеш, ти ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш някоя торба. Това са доказани работи – ако не знаеш как да постъпиш с тази мисъл, ще пострада касата на някой банкер и ти ще пострадаш заедно с нея. Казваш: „Невъзможно е това да стане с мен!” – ако може да стане с някой друг, може да стане и с теб.

Един много набожен човек минава покрай къщата на богат банкер в Америка и гледа една кесия с пари,забравена на прозореца. Набожният беден човек взема кесията, скрива я под палтото, отива си вкъщи и казва: „Господ ми даде тия пари – този банкер има много, нищо не значи, че съм взел кесията.” След това той застава за молитва, но щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията – молитвата му отива до кесията и се връща назад. Бедният продължава да държи кесията,не иска да я върне и си казва: „Опитва ме Господ дали съм доволен от кесията, или не. Доволен съм, Господи,но ми позволи да харча!” На втория ден пак се моли,но молитвата пак отива до кесията и се връща назад; на третия, на четвъртия ден – същото. На десетия ден той усеща, че започва да губи своето вдъхновение и радост и решава да я върне, отива при банкера и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца и я задигнах. Ето, връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река ли да се моля, кесията застава между мен и Бога. Прости ми, аз не искам да имам кесия като твоята. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще опитам, какво ще каже Господ.” Банкерът отговаря: „Ела утре!” Отива той,а банкерът му дава две торби. Бедният си казва: „Господ на голям изпит ме туря!” Взема двете торби, но като започва да се моли, нещо отвътре му казва: „Пет пари дори няма да употребиш за себе си!” Той тръгва и раздава на бедните – за всяко нещо, което трябва да раздаде, той предварително се моли, за да му се каже къде точно да ги даде. Когато раздал двете кесии за една година, той отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг, защото за всяка монета трябваше да се моля и да питам къде да я дам.”

Неща, които веднъж са станали, по същия начин не могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да станат два пъти по един и същ начин.

Често говорим за въздържание. Ето аз какво разбирам под думата въздържание: когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от всички ония мисли и желания, които могат да нарушат неговата свобода. С други думи казано, никога не трябва да приемаш една храна, която мъчно се смила – в стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: всяка една мисъл, която служи за твоето повдигане, изпълни я. Същото е и при храненето:онази храна, която поддържа твоето здраве, употреби я; онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай! Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася Свобода или Любов в нея, изпълни го, не питай никого. Всяко желание, което ограничава Свободата,което ограничава Любовта, остави го настрана. Това са вътрешни правила.

Има някои неща, които в конкретния случай вие не знаете как да ги изпълните. Няма правило, валидно за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила за това, кактрябва да се постъпи в някой конкретен случай, няма. В конкретния случай се познава умният човек. Умният човек, ако постъпи правилно, ще прогресира; друг път човек може да постъпи, както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не означава, че човек прави прегрешение. Ако човек яде в момента някоя храна, а после повръща, прави ли прегрешение? Няма никакво прегрешение. Но ако втори път ти дадат същата храна,няма да искаш да я приемеш, или след като я изядеш,ще проявиш неразположение. Ти може да ядеш по-малко, отколкото трябва, или може да ядеш повече, отколкото трябва. Не, при яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва! После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията: трябва да се подбират желанията – за всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В даден случай едно желание може да е изпратено до вас само за да го препратите на друго място – това е подобно на случаите, когато известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие го предавате на друг човек, без да го четете. В Духовния свят някое писмо може да мине през десет-петнадесет души. Може някое ваше писмо да е минало през десет души и всеки един, който го е получил, да е внесъл по нещо. Ако тези хора са напреднали и добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако не са високо повдигнати,може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят,за да узнаят, какво е написано в него.

В този Път, в който сега вървите, има такива неприятности, каквито един ученик среща, заучавайки уроците си. Например вземете въпроса за молитвите, за размишленията, или за медитацията; източните народи определят за това известно време и когато то наближи, ще напуснат работата си – дори и да е чиновник, ще напусне работата си, това е източното разбиране. А пък ти може да си чиновник и пак да медитираш: вземи перото, пиши бавно, после се спри, като че мислиш, и медитирай една-две минути; после пак напиши две-три думи. Защото старият господар на Земята няма право на всичкото ти време. Казвате, че сте длъжностно лице; кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? – Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажира човека? Да кажем, че преписваш едно съдебно решение – има ли закон, който да определя за колко време трябва да го препишеш? Всеки един от вас,който е чиновник, трябва да научи останалите банкови чиновници да медитират. Така те ще имат особено настроение, а сега работят по стария начин.

Разказваше ми един евангелист: „Преди да науча Евангелието на общо основание биех воловете с един остен и казвах: „Трябва да работите!” Но когато четох Евангелието, хвърлих остена вече, престанах да мушкам и да бия воловете – давам им малко хляб, побутвам ги по рогата, по муцуната. Когато се обърнах, стана една промяна, дори и воловете се учудиха коя е причината –по силата на Евангелието!...” Когато започне да действаИстината, трябва да стане една промяна и човек да хвърли остена. Без остен пак ще вървят воловете, няма да спре оранта.

В Живота става натрупване на много мисли, на много желания. Например говори се върху една беседа два-три пъти, натрупва се материал и нещата стават обикновени, както стават обикновени любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат, във второто вече пропускаш нещо, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на света, а във всички останали нещо куца. Колкото писма съм чел,първото винаги е най-добре написано, докато в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в някое писмо, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото две, после четири, пет и накрая,когато всичко е погрешно, разбирам, че това писмое последното. Защо човек изгубва интереса си? И в Любовта човек изгубва интереса си. В началото някой пред вас минава за Ангел; докато човек е още свободен, турците употребяват нарицателното княз на князете; след това той пожелава да израсте по-високо, сгодява се и тогава за него употребяват израза близо до хората; по-късно той пожелава да се ожени, за което турците употребяват израза с хората е заедно; когато не може да живее и рече да се разведе, казват, че на хората маскара е станал. Най-първо е княз на князете, после е близо до хората, след това е с хората заедно и най-после на хората маскара става.

Следователно в началото една свещена идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да стига до последното положение. Това, което е вложено в Живота, са опити на човешкия дух да даде ясна представа за това какви трябва да бъдат отношенията на човека към Живота. В края на краищата, след като употребите всичките методи, ще станете катоАнгелите съвършени, няма нито да се жените, нито деца да раждате – ще бъдете съвършено свободни, ще имате един Живот, който се обуславя от цялатаразумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш и с отличие да я завършиш. Някой иска да се освободи – докато по всичките предмети и на матурата не получиш шест, не може да си свободен. Когато мъжът и жената завършат, ще кажат: „Свършихме училище.” Когато се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да отидете и да учите другите хора.

Онзи ученик, който не знае как да се учи, ще търси погрешката в окръжаващата среда. Може да намери причината в баща си, че не бил богат, че нямал средства, или че самият той не е достатъчно здрав. Може много причини да намери, но причината седи в самия човек, изоставането се дължи на друга една причина. В Духовния свят има един закон: всеки човек трябва да бъде изпитан дали може да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит, последно място ще вземеш, ще бъдеш с хората заедно. Ако не издържиш изпита, ще те пратят наново да го държиш. Не е издържал светийството този, когото пращат наново на изпит – той е само светия - подпоручик и оттам ще върви по степените нагоре.

В това отношение, когато ти се дава страдание, него считай за нещастие, но за привилегия. Когато идеш при Бога, няма да се оплакваш – благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че можеш да се учиш! Страданието е цяла тайна, то е живо – със страданието, което претърпяваш, е свързано развитието на хиляди същества. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието и да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко! Когато дойде страданието, никога не питай за колко дена е дошло. При една голяма скръб вие се тонирате – трябва за пет минути да можете да се тонирате, пет минути са достатъчни.

Дръжте в себе си едно свещено правило: не отивай при Бога да се оплакваш, да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Когато идеш при Бога, Той като те види отдалеч, ще ти олекне – Господ много добре знае за страданието ти. Искаш да бъдеш весел, не можеш и питаш: „Защо да съм весел, как може да съм весел?” Да си весел при скръбта не значи да се смееш отвън, но отвътре да бъде човек весел – това е първото правило. Такива са били светиите: например забият му нож, а той гледа спокойно; забият го по-дълбоко, тече кръв, но той стои; случвало се е онзи, който го пробожда, да неможе да издържи, да падне и да започне да се моли за прошка.

Сега в България колко такива хора има? Ако има един, за образец ще бъде! Образец, идеал да станеш не елесна работа, много голямо изкуство е. Ножовете идват, мушкат те, ти подскачаш и понякога казваш: „Отидох в дъното на ада!” Едно същество, на което Бог преподава, в дъното на ада не може да иде – това е внушение. Ужасно нещо е внушението – когато ти внушат едно състояние, може да преживееш това, което става в нечия душа,това е най-тежкото състояние. Чуждата мисъл може да те обсади отвсякъде и да ти говори: „От теб човек няма да стане!” Ти като един дълбок извор трябва да кажеш:„В Името Божие всички тия турени граници да си идат по местата!” Всички страдате от закона на внушението. Казвате, че еди-коя си сестра няма да я бъде – вие не се произнасяте добре. Най-малкото, което може да кажете за нея, е: „Господ да и е на помощ, та каквото стане – то е Божия работа!” А ти казваш, че е закъсала – не казвай така, защото утре друг за теб ще каже същото. Господ е поставил тази сестра или този брат на изпит, за добро ги е поставил. Може вие да мислите за брата какво ли не, но той може светия да стане.

Един човек ми разказваше как на тридесет и три години се научил да пие. Връщал се една вечер и един го попитал:

– Защо си се напил?

– Не е твоя работа.

Но онзи започва да го бие, да го удря. По-нататък човекът продължи изповедта си: “Този приятел така ме наложи, та в мен се появи отвращение към пиянството– щом река да ида някъде да пия, в ума ми изскача мисълта: „Никакво пиене!” Този човек внесе страх в мен,толкова страх внесе, че му благодаря много задето ме наби – спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси по някакъв начин, но си мислех, че ще дойде някой проповедник да ми каже:„Братко, недей да пиеш!...”

Няма между вас, който да не е налаган – и вас понякога ви налагат по всички правила. Ако в резултат на това налагане (по който начин и да е станало) вие придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място.

Съществува такова правило: никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа каква е, кажи: „Тази работа е за добро!” Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от теб човек няма да стане, какво печелиш? Кажи: „От такъв, какъвто съм сега, човек няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света!”

Тези правила ще започнете да ги прилагате! Започнете със свободата на вашите мисли, за да започнат те постепенно да се чистят и да придобиете тази вътрешна Свобода. Не трябва да се ражда във вас амбиция непременно да се повдигнете в този живот – не трябва това да желаете, но трябва да сте господари на себе си. Добрият човек не трябва да го е страх от нищо – аз бих желал от нищо да не ви е страх! Вас ви е страх от дявола,от лошите хора ви е страх.

Ще ви разкажа какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича: един човек тръгва да направи някаква пакост, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, говори с него, след което в него се ражда желание пакост да не прави. Ще попитате какво е направила момата, омагьосала ли го е. При всяко едно изпитание във вашия Живот трябва да бъдете смели – Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, за да знаете. Ще правите опит с някой човек, с животни, а може някой път да направите опит и със себе си – и себе си да хванете за ръцете. Това е самовъзпитание. Иди при някой брат, погледни го, хвани го за носа и той ще ти благодари. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, дори и да е богат, каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството си, какво го ползва то? Богат човек наричам този, който може да прави железници,фабрики, да оре, който може всичкото свое богатство да го впрегне на работа – това е богатство.

Сега вие искате да направите опит, нали? Например вие често бивате разсеяни, забравяте, където турите нещо, не го помните. Има ред методи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяността?

Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите.

Мнозина казват: „Духът ми говори, но не го помня”– те изискват от другите хора да помнят, пък те самите не помнят. Причината се крие в тяхното подсъзнание и просто всички трябва да си признаят, че не са заинтересовани. Когато проговори Духът, ще го чуеш първо в себе си – не може Духът да говори на другите преди да е говорил на мен. Истината трябва да дойде непосредствено в моята душа; идва ли от другите души,тя не е Божествено проявление. Следователно това, което говориш, трябва да го знаеш така ли е, или не, добро лие или не. Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ праща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това!” Съществува един пример в Библията: Давид беше голям пророк, но искаше да живее като човек. Когато сгреши, Господ поръча на Натан да му каже:

Ти знаеш какво беше – едно малко овчарче, но Господ те взе и те направи цар да ръководиш хората,така ли ги управляваш?

Господ каза на Натан каква притча да му даде:

Имаше един богат човек и един беден човек,сиромахът имаше едно агне, а богатият – хиляда. На богатия човек дойдоха гости и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него ги угости.

На смърт! – казва Давид.

Натан му казва:

Ти направи това. Така рече Господ: „Ти го направи в тайно, но аз ще го изява наяве, та хората след хиляди години, като четат, да знаят.”

Тогава Давид написа 51-ви Псалм.

Така че, когато Господ проговори, Той ще говори ясно. Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет,да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш; ако не можеш да мислиш, ще се научиш да мислиш; ако не си вярващ, ще се научиш да вярваш;ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш,понеже всяка дума си има свой ефект.

В продължение на една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но братята нека също го направят. Когато станете сутрин, поставете единия си пръст върху центъра на паметта. Може да поставите един, два или трите си пръста, може да поставите и всичките си пръсти върху мястото начовешката памет в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, за да се възвърне твоята памет до степен да си спомняш неща отпреди няколко прераждания. Ще си държиш пръста на това място пет-десет минути, няма да мислиш. Може да седнеш на коляно или по турски, може да седнеш и на стол, но трябва да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите поне едно микроскопическо подобрение – да помните една дума повече, отколкото преди.

Аз забелязвам, че мнозина от вас са недоволни от живота. Един човек колкото повече остарява, толкова по-доволен трябва да бъде, а не да става все по-недоволен. Ти си доволна, че си се запознала с един мъж – той утре умира, а ти оставаш без него и плачеш. Ти си се запознала с едно отражение, което отвътре ти говори: „Дали е така,или не е така?” – това са човешки разсъждения, които всеки е опитал.

Убеждението, че в някое друго прераждане вие сте започнали една работа, не е вяра, а суеверие. Във всяко едно прераждане вие все започвате, но кой кога е започнал? Симеон18 преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, но още в ранна възраст е закъсал – затова сега идва рано, за да продължи по този път; започва работата си оттам, откъдето е прекъснал. На колкото години човек напусне този живот, от тази възраст започва да довършва. Може да е напуснал на петдесет и шест години – когато стане на петдесет и шест години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, но стигне ли определената възраст, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така!” Навсякъде вие свързвате един ваш живот с друг – оттам, където сте свършили единия, почвате другия. Съществата от Невидимия свят винаги използват всичките условия, но те само понякога загатват за тях. Никога Невидимият свят не заставя насила, но предоставя тези условия, ако ти имаш добрата воля. Така и на Симеон казват: „Хайде!”, а той отговаря: „На драго сърце, дано сега да се поправя, благодаря, че ми казахте!” Симеон взема цигулката и започва. Когато го видях в Търново, дори си казах: „Кой ли го е накарал да дойде тук?” Аз сега вземам Симеон като пример затова как стават връзките между отделните животи. Понеже сте влезли в този Път, използвайте всички благоприятни условия!

Никога да не те смущава един извор, когато е мътен –може някой човек да го размъти или да се случи нещо друго, но след пет, десет, петнадесет минути изворътще бъде чист. Трябва да се създаде една благоприятна атмосфера, това е новото. Само по този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, могат да се развият. Всеки човек трябва да приеме и развие една дарба. Той не може само да се моли, а трябва да се приготви за работа в една област – в този живот всеки човек е определен за една работа, която никой друг не може да свърши.

Има много работи, които бих ви казал, но ще го сторя по-нататък. Най-първо, подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни! Още, мислитетрябва да бъдат любовни, всички желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни! После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли! Това е Божественото! Не му мислете много как ще го направите или какво ще каже някой – направете го, не бойте се!

Идва някой човек, иска ти нещо – като бръкнеш в джоба си, монетата, която хванеш, дай я, не си връщай ръката да хванеш друга по-малка. Човекът казва: „Бръкни в джоба си!” – ти бръкваш, хващаш голяма монета, оставяш я, после хващаш по-малка. Каквото хванеш, дай го, не го гледай! Когато не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката.

Ще ви приведа един пример за Йоан Кронщадски19:идва при него една бедна вдовица и го моли за помощ.

Той и казва:

Аз ще се помоля и каквото Господ каже. Ела след една седмица.

През това време умира един виден княз, чийто потомък бил Йоан Кронщадски. В един плик роднинат оставя осем хиляди рубли. Когато жената повторно идва,
Йоан и казва:

Това е, което Господ даде – Той повика княза,който остави това.

Когато жената отваря плика, уплашва се и казва:

Братко, погрешка си направил, мен не ми трябват толкова пари!

Но Господ това изпрати чрез мен, вземи го, послужи си!

Когато дойде време да извършим Волята Божия,трябва да я извършим както трябва. Когато дойде време да работим по закона на Свободата, каквото и да срещнем, трябва да изпълним Волята Божия. Да не мислим по човешки, да не допускаме тщеславната мисъл и желание да ни благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че трябва да извира, понеже има вътрешен напор – той не прави усилие, защото водата, която идва, създава напор.

Първо, поемете вашия занемарен Път. Вие не сте лоши, но трябва да знаете откъде сте напуснали Доброто,трябва да намерите вътрешната връзка. На мястото,където сте напуснали Доброто, там веднага трябва да направите връзка и да започнете работа, а не да питате какво сте били в миналото. Някой идва и пита какъв е бил в миналото – аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, хвани се да я свършиш!” Някой станал на четиридесет и пет години, иска да следва; преди едно прераждане е трябвало да напусне университета, защото до четиридесет и пет години не е могъл да завърши – сега на стара възраст идва и казва: „Ще свърша университета!” Има баби, които на шестдесет години държат матура; в тях се поражда едно желание, което на двадесет и две години не са могли да изпълнят; не са могли да свършат гимназия поради любовни истории: този любили, онзи любили – не могли да завършат, този момък излъгали, онзи момък излъгали, а не им е идвало на ум да свършат гимназия. При друг случай някоя млада мома взема диплома, но си заминава за другия свят; после идва в трето прераждане като млада мома със завидно обществено положение...

Тези работи ще ви станат ясни. Четете книги и романи с такова съдържание. Вашите романи са написани и се пазят из библиотеките – трябва да притежавате напечатан целия роман, в който вие сте главен герой. Кой от вас няма роман? Няма между вас, който да не притежава роман, всички имате романи. Един ден, когато завършите вашето развитие, ще ходите в библиотеките, за да четете вашия роман от единия край до другия и да изучавате вашия Живот. Вие ще прочетете как сте живели в едно съществувание, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш Живот, тогава ще започнете да четете Живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща, които ще станат в бъдеще.

Сега искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.” Вътрешно, по сърце трябва да бъдете като децата – десет пъти да ви лъжат и пак да вярвате.

Когато правех своите изследвания из България,имах много интересен случай: две деца бяха оставени в колички – едното дете беше тригодишно, а другото – четири-пет годишно. Както седяха в количките, по-голямото дете хвана другото за косата и го разтърси. Второто започна да плаче, а онова го гледа сериозно като професор. След това гледам, че малкото хваща по-голямото за косата и на свой ред го разтърсва – сега голямото започва да плаче. След това отново първото хваща по-малкото. Така тези деца се хващаха няколко пъти и накрая поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление – питам какъв е смисълът му.

Някой дойде, хване те за косата, разтърси те – Волята Божия в света е, когато те хване някой и те разтърси, да научиш нещо. Първото нещо, което трябва да научите е, че Бог ви обича; второто нещо, което трябва да научитее, че вие обичате вашите ближни; третото нещо, което трябва да научите е, че ближните ви обичат. Първото е,че Бог ви обича, а след това, че вие обичате. Когато дойде време да обичаш, ти започваш да чувстваш, че хората те обичат. Понякога при теб идва някой и ти чувстваш, че не го обичаш; после идва друг, чието присъствие ти е приятно...

Първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Това е програма – ако сполучите да я приложите,вие ще разрешите задачата си.

Сега изпейте „В начало бе Словото”.

7 април 1932 г., Благовещение, София, Изгрев

Беседи пред Сестрите
07.04.1932 16:00 Четвъртък, София

Из „Великата майка”,
цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
издателство Бяло братство, София 2006г
ISBN: 954-739-068-3


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни