Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_30 Непоклатима канара30 юни 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10274 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2014 - 10:25

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


НЕПОКЛАТИМА КАНАРА



Добрата молитва


Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най- малкото от Евангелието. Казано е: "В този час, в който каза, в този час оздравя синът му" ( Евангелие от Йоана 4:51).

Ученикът трябва да учи. Не учи ли, не е ученик. Така, както правите, вие сега ще остареете и после какво ви очаква? Какво ще стане с вас? Ще остареете. Вие сте ученици, обаче не учите. Вие сте като младите, които остаряват, а пък аз желая да бъдете като старите, които се подмладяват, и като младите, които се учат.

Да дойде Бог да живее във вас и щом Бог живее във вас, само тогава ще се подмладите. Едно ви липсва на вас, както Христос казва, и аз ще ви кажа: На вас любов ви липсва. Като дойде любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичко добро ще дойде. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази любов, която търпи всичко. Тази любов, която е канара непоклатима и всички страдания понася с радост. Любов е, когато през всичките дни си благодарен, и да кажеш: "Този ден мие най-хубавият ден. Като този ден съм нямал." Утре пак така да кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова и се тюхкаме, така ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Като отидем на работа в света, като ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: "Да живеем като Христа. Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Вие чакате Христос да дойде. Кой знае как Го чакате. Казано е там: "Царството Божие е вътре във вас." Христос ще дойде вътре във вас. Който върши волята Божия по любов, за него Царството Божие и сега е дошло.

Ангелите, светиите биха искали да имат нашите страдания. Това го считат за привилегия. Сега както живеете, живеете като децата: ядете, пиете, спите, а трябва да учите. Мислите, че вършите духовни работи. А пък главното е да живеете като Христос.

Сега, като ви гледам, вие сте с един прозорец. Трябва да си направите още един прозорец, за да влиза повече светлина във вас. Светлината не разбива вратата и прозорците. Тя чака свободно да отворите прозореца, за да влезе.

Сега, както ви гледам, ще остареете скоро. Какво чакате вие сега? Ден за ден ще остареете. Ще ви повикат горе. Понеже не учите, то Господ ще каже: "Тези непослушни ученици повикайте ги горе, при Мене." Да нямате мисъл, че ще остареете, а да имате мисъл, че ще учите, това е Божият закон. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. На е Божествено, една мома като се ожени, да накара мъжа си да не обича свекървата. Защото иначе ще дойде ден, когато и тя ще ожени сина си, и с нея ще стане така.

Една майка за да не мъчи детето си, не го заставя да учи. Тогава какво ще стане с това дете? Значи и небето ако много ни гали, нищо няма да излезе от нас. Този свят е отражение на невидимия свят. Този свят е както изрисуваните на едни картини мечки, езера, природа. Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина.

Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажете: "Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това." Ако има някой в торбата хляб, не му давайте, ако каже, че има, кажете: "Не, не, моето е по-хубаво." Вземе ли, ще види. Изпитайте в някои села къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отивате някъде и вратата е отворена, влезте, но ако вратата е затворена, не влизайте, т. е. ако душата на човека е отворена, говорете му, а пък ако не е отворена и той не приема, не иска, не му говорете. Когато влезете в една къща, ще омесите питата, ще почистите къщата, ще изметете, ако ги няма там, като дойдат, да се изненадат, т.е. ако намерите една душа готова, работете в нея и той сам ще се изненада и ще каже:" Какво става с мене?" Наядете се хубаво някой път и отивате някъде. Там са разточили баница. Не хапвайте, щом сте се наяли. Тръгнете за някъде и нещо ви вика: "Не ходи там!" Тогава не ходете.






Отче наш


Беседа, държана от Учителя на сестрите
на 30 юни 1932 г., четвъртък, 16 ч.
София, Изгрев

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни