Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_02_24 Съучастници в благата24 февруари 1935 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 06:31

Аудио - чете Цветанка Георгиева

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).
Първо издание от 1939 г., София
Книгата за теглене - PDFF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Издателство „Бяло Братство“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

24 февруари 1935 г.

Съучастници в благата




Размишление.

Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст.

В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.

"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.

"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето". (- 1 ст.).

"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.

Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.

Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно, как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, че срещате стражари на всяка крачка. Днес всеки човек е стражар на себе си. Всеки се пази да не го оберат, да не му откраднат нещо.

Следователно, ако стават кражби по всички светове, това не значи, че трябва да считаме тези неща за нормални. Засега светът представлява голяма болница. Това не значи, че болестите, лекарите и лекарствата са нормални неща. Тези неща са нормални само за един неорганизиран свят, но не и за организираните светове. Организираните светове изключват всички аномалии: болести, смърт, кражби, омраза, завист, съмнение и т.н. Ще кажете, че без болници не може. - За неорганизирания свят е така. В този свят болниците са благо за болните. Докато има болни, ще съществуват и болници, и милосърдни сестри, и лекари. Щом болният оздравее, веднага излиза от болницата и се отказва от лекари, от лекарства, от слуги и от милосърдни братя и сестри. - Ама добре е да полежи човек известно време в леглото си и да му помагат лекари и милосърдни сестри. Той сам си знае, колко му е добре, но какво ще прави - друг изход няма.

Един гръцки свещеник опявал един умрял и често повтарял: И-и-и-и. Един турчин срещнал процесията и си казал: И-и-и - на тебе ти е добре, но питай умрелия, той ще ти каже, какво е положението му. На турски език припевът "и-и-и" означава "добре е". Значи, за свещеника е добре, но важно е, колко е добре за умрелия.

Като описва живота си, Соломон се мъчи да даде едно определение за него. В това отношение той прилича на малкото дете, което постъпва в първо отделение и започва да учи буквите. Като научи една-две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си, какво е научило. След това разказва приказки, които чуло от учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много неща. Всъщност, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човек с изучаването на буквара? Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него.

"Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото". (- 2 ст.). - Това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие. Той има предвид житейското знание.

"Видях, прочее, че няма по-добро, освен да се весели човек в делата си. Понеже, кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?" (- 22 ст). - Тук се говори за утрешния ден, т.е. денят на бъдещето. Този ден се познава от настоящето. Някой иска да знае, какъв ще бъде животът му след смъртта. Докато се ражда и умира, човек не може да знае бъдещия си живот. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му. Какво придобива човек с постоянното цанене и уволняване? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее живота, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. Жената казва, че й дотегнало да гледа мъжа си без работа. Мъжът казва, че му дотегнало да гледа жена си, да стои празна и слуги да й работят. И единият, и другият искат да заминат за онзи свят, да се освободят от мъчнотиите на живота. Мъжът и жената са отегчени един от друг, искат да се освободят, всеки да се прояви свободно. Какво ще направи мъжът или жената, ако не могат да се търпят взаимно? Те не могат да се търпят един-друг, а мечтаят да оправят света. Каже ли мъжът, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голяма грешка, която мъчно може да изправи. - Защо? - Защото има предвид друга жена. Той мисли, че втората жена ще бъде по-добра от първата. Всъщност, каквато е първата, такава е и втората. Друг е въпросът, ако някой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е, като се е свързал веднъж, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човек се жени и развежда, без да мисли сериозно по този въпрос, той изпада в смешно положение.

Синът на един турски бей, млад, красив момък, минавал между хората за умен човек. Като го срещали по улиците добре облечен, свободен и напет, всички го наричали "княз на князете". По едно време той решил да се сгоди. Като се сгодил, всички се произнесли за него: Сега е близо до хората. - Чакай да се оженя - казал той. - Сега е наред с хората. Оженил се, но след време решил да напусне жена си. Така станал за посмешище на света. Значи, човек започва от положението "княз на князете" - най-хубавото състояние в света и най-после става за посмешище на хората. Да се сгоди човек, това значи, да съзнае, че му липсва нещо. Момъкът и момата съзнават, че им липсва нещо и като не могат да го намерят другаде, те го търсят един в друг. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момък и мома се обичат, но лошото е, когато мислят, че могат да бъдат щастливи.

Представете си, че момъкът и момата са двата крака на човека. Докато са отделени един от друг, човек не може да ходи. Щом се съберат заедно, те носят тялото, човек ги управлява. Той изнася ту десния крак напред - момъка, ту левия - момата и върви, движи се. Значи, момъкът и момата могат да бъдат щастливи, докато се подчиняват на главата, т.е. на върховната сила. Започнат ли да спорят помежду си, кой от двамата да управлява, животът им се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпросите. Затова казваме, че на земята няма щастие. Физическият свят показва, докъде е достигнал всеки човек. Всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, един ден ще бъде изложено пред разумния свят, да си даде всеки мнението, кой какво е направил. Като се свърши изложбата, всеки ще си вземе своите картини, да ги изучи, да разбере, какво е постигнал и какво не е могъл и да продължи оттам, докъдето е стигнал. Човек ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят. Същевременно, той трябва така да различава мислите, чувствата и постъпките си, че да знае откъде идва дадена мисъл, или чувство - от низшия или от възвишения свят. Щом ги различава, той няма да изпада в заблуждения и противоречия.

"Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него". (- 10 ст.).

"Направи всяко нещо хубаво на времето му". (- 11 ст.). - И това се отнася до физическия свят. На физическия свят нещата са хубави на времето му. Човек е здрав до известно време, после се разболява. Докато е млад, човек е красив; като остарее, губи красотата си.

"И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил". (- 11 ст.). - Как може човек да издири и разбере делата, които Бог е направил? - За да разбере това, той трябва да мине от физическия свят в духовния, от духовния - в умствения. След като обходи тези светове, той ще влезе най-напред в Божествения свят и там ще издири, т.е. ще разбере делата, които Бог е направил. Божественият свят наричаме още причинен, т.е. свят на причини и последствия, на съотношение между мислите, чувствата и постъпките.

И така, първата задача на човека е да се освободи до известна степен от своята личност. Когато даде предимство на своята личност, човек мисли, че е свободен, че може да прави, каквото иска. За да бъде свободен на физическия свят, той трябва да бъде здрав, богат и силен. Ще кажете, че не се нуждаете от богатство. Ако искате да бъдете свободни на земята, непременно трябва да бъдете богати. Друг е въпросът, ако човек е духовно богат. Щом е духовно богат, той не търси материално богатство. В противен случай той непременно трябва да бъде материално богат. На земята не можеш да ходиш бос и гол - климатическите условия не позволяват това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представлява благоприятно условие. То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.

За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.

Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.

Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.

И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.

Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!

Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос?" Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.

Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия. - Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.

И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.

Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та". Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.

Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.

Дръжте в ума си мисълта, че светът не може да се оправи по отрицателен път. Ще кажете, че писателите и поетите пишат хубави книги, с които изправят хората. Ще кажете, че учените правят открития, с които помагат на народа си. Да, писателите пишат книги, но и те сами не са изправни. Учените правят открития, с които имат предвид благото само на своя народ. Те помагат на народа си, а избиват другите народи. Това не е истинско изобретение. Светът така не се изправя. Ние признаваме само онези изобретения, които представляват благо за цялото човечество. За да се изправи животът на хората, всеки човек трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мъчно се изправят, защото помнят повече злото и пакостите, отколкото добрините, които едни на други си причиняват. - Защо е така? - Защото днес злото, лошите мисли и чувства, пуснати в обръщение, са повече от добрите, които всъщност, са по-многобройни, но са в запас. Те чакат времето на своето проявяване. Сегашните хора говорят за вяра, без да я прилагат. Те говорят за любов, за изпълнение на волята Божия, без да я изпълняват. Има смисъл да говори човек за вяра, за любов, за изпълнение волята на Бог, но ако е готов да приложи всичко това. Няма ли тази готовност и този стремеж, думите му остават напразно.

В една американска църква, в която проповядвал знаменитият проповедник Спържен, се събрали най-богатите членове, да търсят начин, как да помогнат на своите бедни братя. Повечето от тях изказали мнение да се обърнат към някои богати хора в града, да поискат от тях помощ. Като изслушал мнението на всички, Спържен казал: Братя, защо трябва да изкушаваме Господ? Защо трябва да Го молим да отваря сърцата на богатите хора в града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, аз давам една голяма сума. Ако всеки от вас даде нещо, ние ще задоволим своите бедни членове. Всички присъстващи одобрили съвета на Спържен и в няколко часа имали на разположение значителна сума.

Сега и на вас казвам: Когато се яви нужда да помогнете на някого, не търсете помощта отвън. Вижте, дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по някакъв начин да му помогнете, ще му помогнат и другите. Очаквате ли само отвън помощ, нищо няма да получите. Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърчите, да се убеди, че не е сам в живота си.

Сегашните хора се оплакват от живота, казват, че животът им бил тежък. - Защо е тежък животът им? - Защото никой не ги обичал, никой не зачитал направеното от тях добро. Според мене, те искат много. Какво добро може да направи човек? Преди всичко, правенето на добро е достояние на Бог. Че си дал една дреха на някого, или че си му купил една книга, това още не е добро. Да дадеш живот на човека, както и всички условия за живеене, това е добро. Обаче, само Бог може да направи това добро. Въпреки това, Той никога не казва, че хората не са признателни. - Защо не се оплаква от хората? - Защото не очаква благодарността им, т.е. не очаква да Му се плати. Ако хората са признателни и благодарни, това е за тяхното повдигане и облагородяване. Въпреки големите грижи, с които човек е заобиколен, в края на краищата, той изгубва живота си и се оплаква на Бог, че хората са лоши. - Какво искаш сега? - запитва го Бог. - Искам да придобия живота си отново. - Какво научи на земята? - Разбрах, че най-ценното нещо, което има човек, е животът. Искам пак да се върна на земята, да изправя грешките си и да живея добре.

Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате през една гора. Вятърът вее, клоните на дърветата се люлеят. Един клон ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонът ви ударил и се сърдите. На кого се сърдите? Трябваше да бъдете внимателни, да знаете, как се ходи в гора, между дървета. Вината е във вас, а не в клона, който сам е блъскан от вятъра. Днес вятърът люлее и блъска не само клоните, но и хората. Те се блъскат едни други и после търсят вината вън от себе си. Вятърът вее - има малка вина за блъскането на клоните и на хората, но хората имат възможност да не се поддават на вятъра. Като стоят на по-голямо разстояние един от друг, те никога няма да се блъскат. Щом са близо, блъскането е неизбежно. Божествено ли е, когато хората се блъскат и мушкат помежду си? Седнали няколко души на една маса, да ядат и пият заедно, а постоянно се мушкат. Това е човешки порядък, а не Божествен. Докато хората се мушкат, блъскат, обиждат, всякога ще има плач, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи, като се говори на хората и се изнасят грешките им, те са недоволни. Които не правят тези грешки, радват се и са доволни. Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите. Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват. Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват. Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил.

Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота. Следователно, добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете да направите ближните си съучастници в благата, които ви са дадени. От своя страна и те трябва да ви направят съучастници в своите блага.

И така, да проявите доброто в себе си, като направите ближните си съучастници в своите блага, това е втора стъпка на живота, за която Соломон говорил. Това значи, да възлюбиш ближния си като себе си. Ако не можеш да споделиш благата си със своя ближен, ти не го обичаш. Иначе, каквото и да говорите за любовта, това са празни думи. Когато слезе на земята, Христос искаше да сподели с хората благата, в които живееше. От две хиляди години насам Христос работи в това направление, именно, да направи хората съучастници в благото, в което Той живее, а не да ги обърне към Бог. Обръщането на човека към Бог произтича от отношенията на хората един към друг. Ако отношенията между тях са правилни и всеки е готов да сподели благата си със своя ближен, само по себе си, по естествен път, човек ще се обърне към Бог. Ето защо, не мислете, че можете да обърнете човека към Бог, ако не сте готови да го направите съучастник в своето благо, колкото малко и да е то. - Ама трябва да помислим за себе си, да си хапнем и пийнем. - Ти бъди готов да пожертваш своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате от това, да направите ближния си съучастник в своите блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, с разположение.

Като казвам, че трябва да направите ближните си съучастници в най-малкото благо, с което разполагате, това не значи, че трябва да се отворите безогледно към тях. Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе новото във вас. Това значи втичане или вливане на Божествената вълна в човека. Благото на всеки човек представлява малки изворчета от невидимия свят, чрез които идват Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станат съучастници във вашите блага, толкова повече се увеличават те и вие ставате съучастници в общите блага на живота.

Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: Животът има смисъл, струва си да се живее, заслужава човек да служи на Бог. Само при това положение има смисъл да бъде човек слуга и господар, ученик и учител, майка и баща, съдия, адвокат и лекар. Само при това положение нещата се осмислят, въпросите придобиват вътрешно разрешаване и човек минава от ограничение в свобода, от смърт в живот. Смъртта е крайното ограничение на живота, а животът - крайното ограничение на смъртта.

Следователно, животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват. Не можете да се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага. И той не може да се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин. Ако Христос не ви направи съучастници в своите блага, ако и вие не Го направите съучастник в своите блага, между Него и вас никаква връзка не може да съществува.

Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

18. Утринно Слово от Учителя, държано на 24-ти февруари 1935 г., София. – Изгрев.

Книги:

* Съучастници в благата

  Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)
  30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.
* Съучастници в благата

  Ценната дума (София, 1998)
  26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Край: 07:15

В началото:

* Пасаж: Еклисиаст 3
* Песен „Бог е Любов“

В края:

*

Facebook коментари

#2 Dela

Dela

    Отличен работник

  • Модератор
  • 953 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 23 юли 2013 - 20:35

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето
Ценната дума



СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА

Трета глава от „Книга на Еклисиаста“ – „Има време за всяко нещо...“

„Бог е Любов“

В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал. Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене. Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.

Казва, че има за всяко нещо време. Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.


И Соломон не е довидял работите, които Христос дава. Че онзи младият син на богатия баща искал да изучи света и казва:
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе. Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги. Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.


Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил. Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо. И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.

Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение. И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има. Какво ще има тогава?

Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме?“ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!“ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие?“ И най–после казва: „Научих нещо!“ И това дете мисли, че е много умно. Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.

Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон?“ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?“ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.

Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна?“ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак?“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя!“ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак. И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.

Туй е физическото разбиране. Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало. Откъде е започнала човешката мисъл?

И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох. „Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е. Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.

Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност. Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят. Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.

Каквото и да правиш в света, ти се тровиш. Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата.

Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи!“ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци?“ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.

Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност?“ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност?“, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет. Казва: „Ще вземеш моето място.“

Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина. Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него. Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.

Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй? Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор. Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.

Или да ви дам друго изяснение. Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе. И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.

Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете? Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш. То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да. Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем. Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.


Казвам, това е философията на Соломона. Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.

Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания. Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.

Сега вие имате две състояния. Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте. Какво ще ви помогне моето обяснение?

От всичко това можем да извадим следното заключение. В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме? Всички вие сте богати, пък и аз съм богат. Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.

Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати? Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек. А вие ще кажете, че не можете да направите това.

При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях. Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята?“ „Научих как трябва да се гледа на живота.“

Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат. Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.

Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е? Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така?“ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат. Радвайте се с онези хора, които се радват.

Казвам, при сегашното състояние в сегашния си живот не мислете, че ще разрешите някоя ваша задача. Една млада сестра ми казва: „Дотегна ми вече „Изгрева“.
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“. Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене. Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.

Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия. На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво. Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“

Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност. „Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят. По някой път вие сте по– щастливи.

Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра. Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме?“ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това?“ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца?“ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай!“ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне. А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“

Казвате, тъй не се проповядва. Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре? Не е така лесна работа.

Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе?“ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил. Не да ви
направя съучастници на моите страдания, аз това изключвам, но на благата, които аз имам, на тях да ви направя съучастници. И след това и вие да ме направите съучастник на благата, които имате.


Това е втората стъпка, за която Соломон говори. Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш. Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.

Само така можеш да проявиш любовта си. И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене. Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.

Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си. Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага. Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
Това е една проста философия, което сега трябва да учите. Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.


Сега, мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот. Това е правилното разбиране на живота.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Осемнадесето утринно слово
24 февруари 1935 г., неделя, 5–7.15 часа
София – Изгрев





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни