ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

[valiamaria]

ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА

ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

²⁷

Що е Мъдрост? Ето вземи тази книга с формулите и я изучавай. Ето погледни това езеро, тази река, това море! С три думи може да се отговори на този въпрос: наблюдавай, изследвай, учи!

Всеки стар възглед е или коренче, или цвят от цялото дърво и той е точно на своето място. Без него дървото не може да живее. Обаче едно е важно: дървото не може да живее само с това коренче, нито с този лист, нито с този цвят. Нови коренчета, нови листа са нужни за това дърво, за да продължи новия си живот. Това са новите възгледи за Живота. Между едните и другите няма никакво противоречие. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете на Бога и за новите си възгледи.

Не внасяй невежество в Знанието. Не се обезверявай във Вярата си.

Не узаконявай робството в Свободата.

В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.”

Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения.

И тъй, всичко е в приложението на нещата.

Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието.

Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.

Външните процеси имат различен произход от вътрешните.

Когато човек откъсне една круша, първо той трябва да я разгледа, да й се порадва, да благодари на Бога и след това да я изяде.

Веднъж живееш на Земята, имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни и хора. Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал.

Силата и величието на човека седи в приложението на Божия закон. Според Божия закон човек трябва да постъпва спрямо другите хора така, както постъпва спрямо себе си. Най-съвършената постъпка е тази, когато човек постъпва спрямо другите хора така, както Бог постъпва спрямо тях, т.е. както Бог ги държи в ума Си.

В ума на Бога всеки човек заема определено място. Няма по-велико нещо за човека от това, да съзнава, че той заема в ума на Бога едно почтено място.

Съзнава ли това, щом се обърне към Бога с молба за нещо, молитвата му ще бъде приета.

Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от теб. Дръжте се за малките деца, за малките, дълбоки, скрити мисли и чувства във вас. За малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. Бог ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае и подозира. Бог ще ви благослови за малките, потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие вече сте получили заплатата си.

Отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.

Нещата не стават в края на краищата, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска.

Искаш да извършиш една работа. Спри се в себе си и виж най-първо съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, почни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Човек може да разграничи кога Бог желае нещо и кога той желае нещо.

Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.”

Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте.

В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа.

Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете.

Доброто представлява пресния, топъл хляб.

Човек трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и сърцето си.

Невежият се мъчи. Ученикът се труди.

Добрият, посветеният работи.

Бог е в най-малкото Добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия.

Де е Бог? В най-малкото Добро у вас.

Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ сам да го отваряш и затваряш. Само на едного ти можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно на най- малкото Добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца.

Не питайте защо Господ е създал така света. Учете, работете. Важно за вас е да намерите най-малкото Добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро – Бога в себе си. Потърси най-малкото Добро в себе си и поискай то да ти помогне.

Най-важният въпрос в Живота е въпросът за най-малкото Добро. Най- малкото Добро е това, което във всеки даден момент може да ви помогне.

Вие обичате един човек заради това, което ви дава. Вие обичате Бога за Живота, за благата, които всеки ден ви дава. Искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него.

Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото Добро в себе си, което може да му помогне.

Най-малкото Добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.

Дето няма закон, там има Свобода. Дето има Свобода, там се проявява най-малкото Добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Мислете като Бога. Вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.

Някой казва: “Аз не съм добър човек.” Значи ти не си на мястото, на което Бог те е поставил. – “Какво трябва да правя тогава?” Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил.

Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашия ум и вашата воля, – и на тях разчитайте. В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото Добро, вложено в душата на всеки човек.

Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо.

Знай, че пътищата на изгряващото Слънце и пътищата на залязващото Слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават.

Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като сочните плодове.

Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя. Не плачи за нейните разхвърляни листа.

Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.

Ум, населен със светли мисли, сърце, обитавано от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто. Непрестанно следвайте този път.

Кой е умен човек?

Умен е онзи, който може да смени плача с Радост. Умен е онзи, който може да смени скръбта с Утеха.

Умен е онзи, който може да смени отчаянието с Надежда. Умен е онзи, който може да смени омразата с Любов.

Умен е онзи, който може да смени невежеството със Знание. Умен е онзи, който може да смени неправдата с Правда. Умен е онзи, който може да смени робството със Свобода. Умен е онзи, който може да смени смъртта с Живот.

Умен е онзи, който в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. Умният човек започва с мъчнотиите в Живота. Мъчнотиите представляват най-добри условия за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те са създадени нарочно от Възвишени и Разумни същества, както учените хора задават трудни задачи за учениците в училището.

Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия. Опретнете се разумно да служите на Бога. Доволство се изисква от хората.

Казвам: ако човек търси Бога навсякъде в Природата, за него и мечката няма да бъде страшна. Това е новата философия на Живота, според която човек може да намери истинския път и Бога само във време на мъчнотии.

Човек бива обичан само за хубавото, което има в себе си. Същевременно и той трябва да обича хората за хубавото в тях.

Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една Добродетел. На религиозен език казано, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в него, това подразбира познаване на нещата, т. е. виждаш ясно, без да се заблуждаваш. Щом видиш Слънцето, ти веднага ще го познаеш.

Смисълът на Живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми.

Всичко в света е изявление на Бога в разни форми.

Както чувствате Светлината на ума си и Топлината на сърцето си, така трябва да чувствате и Божието присъствие в себе си. Запомнете следното изречение: не затваряй прозореца на сърцето си, когато приятелят ти се усмихва!

Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича Силният в силните и Силният в слабите. Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните. Любещият в любещите и Любещият в нелюбещите.

Той прониква във всичко. Където е Той, там е Животът, там е Знанието, там е Свободата.

Той е великата безопасност във всичко.

Няма по-високо нещо за човека от стремежа му да достигне най-високия връх. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност. За онзи, който се качва на високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши краката.

Пътят на хляба и пътят на водата са двата пътя, по които ходят всички живи същества на Земята. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.

Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните.

Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Влизането на хляба в устата подразбира приемането на Божественото учение в душата.

Без хляб и вода Животът не е достъпен за живите същества. Живее само онзи, при когото хлябът и водата присъстват.

Расте и се развива само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.”

Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб.

Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота.

Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици.

Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота.

Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил.

Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага.

Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Всяко богатство, което имате, трябва навреме да се приложи.

Ако с Доброто, с Мъдростта, с Любовта, които имаш, не можеш в даден случай да разполагаш, те не са никакво Добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Учение се иска от човека, за да приложи навреме даденото му богатство. Трябва да знаете, че живеете в един Разумен свят, между Разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези Напреднали същества ще се спрат само за момент при вас, ще ви кажат една дума и ще си заминат. Те ще кажат само: “Стани и върви!” и ще си заминат. Ако ги послушате, ще видите, че в думите им има сила и мощ.

Защо човек отива при извора? За да пие от чистата вода и да утоли жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил.

Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов.

Щом почувстваш Божията Любов, Животът ще потече в теб. Щом Животът потече, и Пътя ще намериш.

Щом намериш Пътя, ще се добереш до Истината. Най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския Живот.

Да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на Живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава Път. Дето има Път, там има движение.

Ако се греете на светлината, без да я приемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на Слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото вчера сте Го познавали, този изгрев придобива смисъл за вас. Не е достатъчно човек да вижда нещата, но той трябва още да ги разбира. По същия начин човек трябва не само да възприема Светлината, но и да я разбира.

Зад Светлината е скрит Бог. Без Светлина ние не можем да видим Бога. Думата Виделина означава Знание.

Думата Светлина означава проявения Бог.

Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви.

Бог е същината на нещата.

Пътят на праведния е път на зазоряване.

Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува.

Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за

Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта.

Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път.

Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път.

Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя.

Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си.

Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме.

Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека.

Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Свободата е дреха на здравето.

Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът.

Начало на Духа е Любовта. Зенит на Духа е Мъдростта.

Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода.

Мислете върху изворите на Живота, на Знанието и на Свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.

Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Туй, което задоволява душата, е Любовта.

Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.

Считай първия ден за ден на твоя Дух – ден, в който Светлината се е проявила.

Считай втория ден за ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.

Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който Знанието се е изявило. Считай четвъртия ден за ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният Живот се е проявил.

Считай петия ден за ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден за ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

Считай седмия ден за ден на Бога – Вечното начало на всичко, ден на твоята почивка, когато служиш на всички Добродетели.

Помни, че си роден да бъдеш разумен.

Помни: който следва пътя на Истината, той е всякога свободен. Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър.

Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.

Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил. Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш – Сила, Доброта и Разумност.

[Ани]

27 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.