ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

[valiamaria]

ЧАСТ ПЕТА

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Цялото, с Бога!

Това е най-хубавото, което искам да ви дам.

Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други.

Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото!

У ч и т е л я

ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО

Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото.

У ч и т е л я

Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера.

Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела.

Някои учени констатираха връзка между процесите в металите и известни положения на небесните тела. Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у светещата жена Анна Монаро²⁹ в Италия и лунните фази.

Виждаме, че едни и същи закони се изразяват в разни области на Природата по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например седемте тона в музиката са аналогични със седемте основни цветове на слънчевия спектър. Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства.

Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението.

Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва:

Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота.

Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво. Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото.

Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм.

Всемирът е един велик организъм. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Животът е един. Учителя казва:

Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния Живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека. Всяка част има условията на цялото човечество. Умът на Цялото не може да се побере в своята част.

Целият Всемир с всички свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Онзи, който мисли, че живее откъснато от Цялото, е в противоречие с тази велика истина. Всяка монада е проекция на Великото Разумно начало. През всички същества протича един Живот – Животът на Вечния. Учителя казва:

Вселената е единство в разнообразието. В множеството има един принцип, от който всичко излиза. И движението в този принцип произлиза от едно Божествено начало.

Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм. Вие имате своя мисия, колкото и малка да е тя. Ако сте верни на своята мисия, Божественият организъм ще промисли за вас.

Всичко, което се прави в света, то е общо! Сега ви проповядвам за вътрешното единство. Единство иде сега в света!

Ако един орган боледува, това ще се отрази върху всички други части на организма. Когато се нарани някое място в организма, и другите клетки в него чувстват това. Когато пръстите страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните.

Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него. Но ако мисли, че може да живее и без дървото, без цялото, ще изсъхне. Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение. Учителя казва:

Частта не може да се извади от цялото. В Природата не може да делиш частта от цялото. И грешката се състои в това, че хората искат да излязат от Цялото. Човек трябва да дойде до схващането, че частта не може да живее извън Цялото. Човек е част от Цялото. И трябва да живее в Цялото и за Цялото.

Ако човек живее личен живот, само за себе си, ще прилича на клонче, откъснато от дървото, или на човешката ръка, която иска да живее сама.

Учителя дава следния пример:

Една греда е подпряна в средата и на двата края са седнали по един човек. Те са врагове. Трябва да пазят равновесие – под тях има голяма пропаст. Какво трябва да правят в случая? Ако единият от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта. Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло.

За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло.

Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото.

Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото.

[Ани]

29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.