Jump to content
[[Template blog/front/view/coverPhotoOverlay is throwing an error. This theme may be out of date. Run the support tool in the AdminCP to restore the default theme.]]
  • entries
    2
  • comments
    0
  • views
    397

ПЕТ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ (Разказва Стефан Лазаров Опев)


Ани

429 views

Разказва Стефан Лазаров Опев, роден на Изгрева на 21.03.1928 г., в семейството на Лазар и Марина Опеви

Записала Юлиана Василева, на гости сме при брата на 12.11.2020 г. със Сашо Георгиев

Lazar_Opev_12.jpg

Лазар Опев с трите си деца, съпругата си Марина и с гостуващата си баба Екатерина Камберова, 1933 г., на Изгрева.

Стефан Опев е най-голямото дете в семейството, роден е на 21 март 1928 г. в София, а от 1930 г. младото семейство се пренася да живее в барачка на Изгрева

ПЕТ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

Един брат ми казва: „Щастлив си, че си срещнал Учителя“. – Викам, аз признавам „срещнах“ – най-малкото, когато съм му целувал ръка. Макар че, на първата среща – не Му целунах ръка, а ме хвана в престъпление. :-)

Снимки на Стефан Лазаров Опев (2021 г.)

Lazar_Opev_26.jpg

Lazar_Opev_28.jpg

Lazar_Opev_30.jpg

* * *

I. ЗА ГРОЗДЕ В БРАТСКОТО ЛОЗЕ

Ние живеехме на долния край на братската градина. И, с едно момиче – ще ви дам снимката, да я видите, има я на снимката (снимката е „Учителят с изгревските деца“, Ирина е четвъртото от изправените деца, започвайки отляво от Стефан Опев. бел. Ю.В.) – влезохме и взехме да берем грозде. От гроба (т.е. от сегашното място на Учителя, елипсата, където е положено тялото Му, бел.Ю.В.) надолу беше, плюс улицата, още 8 метра - беше лозе. И дойде бай Ради, градинаря, и ни хвана, и ни поведе.

Некъде около гроба или малко по-нагоре, там некъде – Учителят идва отгоре и вика: „Ради, къде ги водиш?“ – „Учителю, берат грозде.“ – „Остави ги на Мен.“ –

И ни хвана, и ни заведе до една лоза.

А ний носим по един грозд зелено грозде.

Ю.В.: - А, не е узряло още!

Стефан Опев: - Толкова сме знаели да берем.

С.Г.: - Те са брали това, което пред тях е било.

Стефан Опев: Ние сме 28-ми набор с нея. А това е било некъде 34-та или 35-та година...

И, заведе ни до една лоза, вика:

- Откъснете си оттука по малко, за да има и за други. – Ей такова грозде се бере. И, като ви се яде, елате при брат Ради, той ще ви откъсне. Ще ви даде да си откъснете.

Ю.В:. – Колко хубаво го е казал Учителят!

Стефан Опев: Това е първата ми среща с Него. Погали ни по главите и ни пусна, да си отиваме.

II. БОЛНОТО УХО

Вторият случай, който имам, на Яворови присои. – Знаете ли, къде са?

С.Г:. – На Витоша.

Стефан Опев: - На Витоша, да.

Преди да ходят на Рила, там се срещаха.

И аз, майка ми и сестра ми. – Това, значи, е било преди 36-та година, защото брат ми е роден 36-та година, той не беше роден.

През нощта ме боля ухото, много, цела нощ плаках. Сутринта майка ми ме хвана и ме заведе до Учителя.

Лагерът беше малък там, не е голям. На едно място. Учителят беше на 30-40 – хайде – на 50 метра от нашата палатка.

И тя Му вика:

- Учителю, много го боли ухото, какво да правим.

Той – така ме пипна по ухото и вика:

- Иди до морените долу, откъсни от дебеляка 4-5 листа и му изтискай в ухото.

Ю.В. – Дебеляка, какво е, всъщност, билка ли е?

Стефан Опев: - Дебелякът – това е алпийската роза. Едни дебели листа, едни малки, на цветя (посочва с длани, бел. Ю.В.) ей такива са, от едни дебели листа, като на дебела Мара, само че са малки, ей такива са, колкото пръста ми, ей така.

Оттогава ухо мен не ме е боляло.

III. ПОДАРЪК ОТ ДЕЦАТА ЗА УЧИТЕЛЯ

На един Петровден 41-ва година децата се събрахме. Събираше ни Милка Периклиева. Тя е детска учителка, беше. Ама ни събираше – от 5 години до 14. Аз бех най-голям от тях.

И решихме да подарим за Петровден на Учителя един сервиз за чай.

И – почнахме. Гъби брахме. На този – дърва пренесохме, на оня – въглища.

Ю.В:. – Вие сте си изкарали паричките? Да?

Стефан Опев: - Изкарахме парите и, не зная на кой дадохме парите, на Милка ли ги дадохме? – Некой отиде и купи. – Купи една огнеопорна стъклена чаша, захарница, ей такова чайниче, нали има – дето се сипва чай предварително.

Три съда. И, изчакахме Учителя, като излизаше от Паневритмията, има една чешма, до чешмата Го изчакахме.

И, като дойде, аз, като най-голям, трябваше аз да поднеса това.

Ю.В:. – О, колко хубаво!

Стефан Опев: - И, викам: „Учителю, може ли да Ви подарим това.“ – Той се спря. И, подарихме Му това.

Той ги взема и ги подаде на една сестра, ама на коя сестра, не мога да ви кажа. И всички му целунахме ръка и ни погали по главите.

Ю.В.: – О, то си е благословение това.

Стефан Опев: - Да. Това ми е, нали, една от срещите.

/Оттогава именно е и известната ни снимка „Учителят с изгревските деца“. Това са децата, подарили на Петровден на Учителя чаеното сервизче. Бел. Ю.В./

Lazar_Opev_02.jpg

Учителят с децата, на „Изгрева"

На 12.07.1941 г, събота, отпразнувахме празника на Учителя - Неговия рожден и имен ден. След хубавия обед под лешниците брат Бертоли събра децата от Изгрева и ни снима с Него до Неговата приемна отляво. Беше направен там навес, под който имаше няколко лимона в големи буренца.

На снимката прави отляво надясно: 1. Стефан Лазаров Опев. 2. Васил Станимиров Василев. 3. Ирина Тилкова Тилева. 4. Веса Стефанова. 5. Учителят. 6. Евгения Георгиева Парлапанова. 7. Лиляна Георгиева Колева. 8. Донка Лазарова Опева. 9. Лиляна - съботянка. 10. Сестра й - съботянка. Седнали: 11. Иван 12. Костадин Крумов Няголов. 13. Светозар Крумов Няголов. 14. Марин Маринов. 15. Григор Симеонов Арнаудов. 16. Иван Иванов Андреев.

IV. ПИТКА ЗА УЧИТЕЛЯ

През бомбардировките ходехме на Витоша, дето играем Паневритмия. На долния край. Но борчетата бяха тогава по-малки, нямаха и метър.

Като тръгнахме, тука майка ми беше станала много рано, вика: „Направих една питка!“ – Нямаше хляб тогава. Вика: „направих една питка. Направих и на Учителя една питка.

Защото чичо й беше мелничар и ни даваше брашно колкото искаме. Ний не сме страдали, нашето семейство специално, не е страдало за хляб.

Отидохме горе, ний с майка ми, на горния край. Всеки там, по двама-трима, четирима, запалят си огън. И, огнища, огнища, огнища...

А Учителят, долу, имаше една разтегателна масичка, ей така и една столче, там седеше.

И, майка ми вика:

- Иди, дай на Учителя питката.

И аз отидох:

- Учителю?

Жената, която беше при Него, кака Йорданка ли беше, не мога да ви кажа, не си спомням. Той вика:

- Казах ли ти, да не се ядосваш, за хляба, че си забравила хляба? – Лазарица мисли за Мен.

На майка ми й казваше Лазарица. По името на баща ми.

И Му дадох хляба.... Аз Му целунах ръка, де. Погали ме, отчупи, даде на две-три жени, имаше покрай, даде им и даде на тази.

Ю.В. – сестра

Стефан Опев: - питката.

V. СРЕЩА В МЪРЧАЕВО

И, мисля, че последната среща беше, когато беше в Мърчаево.

Като се върнахме от евакуацията, майка ми вика:

- Моля ти се, хайде да ме заведеш в Мърчаево.

Аз не знаех къде е Мърчаево.

С.Г.: - Ти си бил тогава – от 28-ма до 44-та, - вече си бил 16-годишен.

Стефан Опев: Учителят беше там, поговориха с майка ми.

Аз не знам какво говориха, не взимах никакво отношение по това. Целунах Му ръка и излязох навънка.

Те останаха там, те и други сестри, братя си говорят...

С.Г.: - А вие, как сте пътували дотам, като не е имало транспорт?

Стефан Опев: - Рейс.

С.Г.: - До някъде.

Стефан Опев: - Рейс до Владая и нагоре – пеша.

-------------------------------------------------------------------------

Снимки на Лазар Опев, семейството му, Изгрева и Учителя:

Lazar_Opev_13.jpg

Лазар Опев /1904-1988/

Lazar_Opev_06.jpg

Lazar_Opev_07.jpg

Брат Лазар Опев пее. - Има издадена книга с негови стихове и песни (2020 г.). - Казва се "Изгревът свещен"

Lazar_Opev_08.jpg

Лазар Опев бере гъби.

Според разказите на сина му Стефан и на правнучката му Нели Ценева -

семейството им си е помагало много чрез брането на гъбите,

голяма част от които са продавали после.

Lazar_Opev_09.jpg

Лазар Опев е крайният изправен вдясно.

Lazar_Opev_10.jpg

Lazar_Opev_11.jpg

Лазар Опев на Изгрева

Lazar_Opev_12.jpg

 

Lazar_Opev_14.jpg

Лазар Опев, в средата.

Lazar_Opev_15.jpg

Децата на Изгрева

Lazar_Opev_16.jpg

на братската трапеза

Lazar_Opev_18.jpg

Учителя

Lazar_Opev_19.jpg

Учителя

-------------------------------------------------------------------------

/видеоклип 1,84 GB; продължителност 9 минути и 49 секунди/

/Стефан Опев- спомени за Изгрева – спомени за Паневритмията, 9 минути и 10 секунди/

/Стефан Опев разказва за изгубения филм.../

Lazar_Opev_32.jpg

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...