Информация за програмата:
Важни и належащи неща
"Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997. ISBN 954-8091-74-7.
-
Бъдещото верую
27 септември 1942 г. [опис]
-
Важни и належащи неща
4 октомври 1942 г. [опис]
-
От любов и обич
11 октомври 1942 г. [опис]
-
Да работим с радост
18 октомври 1942 г. [опис]
-
Учител мой
25 октомври 1942 г. [опис]
-
Да направим човека
1 ноември 1942 г. [опис]
-
Новият път
8 ноември 1942 г. [опис]
-
Като младия син
29 ноември 1942 г. [опис]
-
Отвън дрънкането, отвътре ученето
6 декември 1942 г. [опис]
-
Усмихвай се
13 декември 1942 г. [опис]
-
Трите изкушения
20 декември 1942 г. [опис]
-
Човешка, ангелска и Божествена любов
27 декември 1942 г. [опис]
-
Пожелаване
3 януари 1943 г. [опис]
-
Вратите на Любовта
24 януари 1943 г. [опис]
-
Любов без закон
31 януари 1943 г. [опис]
-
Най-сигурното място
7 февруари 1943 г. [опис]
-
Пътят на живота
14 февруари 1943 г. [опис]
В книгата са представени 17 беседи от Учителя Беинса Дуно. Те представляват том I от XII година на поредицата Утринни слова.
“Ако ме питате защо са нещастията в света, ще ви кажа: защото хората се противят на любовта. Престанете да се противите на любовта. На девет неща не се противете в света: на любовта не се противи; не се противи на мъдростта; не се противи на истината; не се противи на живота; не се противи на знанието; не се противи на свободата; не се противи на движението; не се противи на учението; не се противи на работата.”
[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Важни и належащи неща. Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997. ISBN 954-8091-74-7.
Бележки от книгата:
Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Румяна Маринова
Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.
Да бъде благословен самоотверженият им труд.
Автентичността на стенографските записи е запазена