Jump to content

1922_06_08 Окултна хигиена / Природна хигиена


GDD

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/436-%7B?%7D/



Аудио - чете Милен Колев

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922),
първо издание, София, 1922 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Окултна хигиена



15 школна лекция на общия окултен клас
8 юни 1922 г., четвъртък, София

(Имаме ли упражнение за писане? – Нямаме този път.)

Изобщо всички сте запознати с думата „хигиена“. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.

Сега, с думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима в обикновена смисъл. Когато говорим за един обикновен ученик и един окултен, разликата между тях се определя по степента на тяхното съзнание. За пример, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тялото, обаче ще достигнете 120 г. и най-после ще изгубите нишката на своето тяло и ще трябва да се опростите с него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее, и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид.

Сега, аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Сега, да допуснем, че вие сте един авиатор, хвръкнете в пространството, трябва да държите кормилото и зависи от вашето равновесие, как ще дирижирате този апарат, как ще свършите вашата задача. Представете си, че вие почнете да обръщате внимание към земята, насам-нататък, да се отклонявате от главната задача. Когато умът не е на место, как мислите, че ще решите задачата? Сега, вие сте влезли да изучавате окултизма, а при това се занимавате с неща посторонни, с величини, които ни в клин, ни в ръкав не влизат. Някой път аз ви посочвам идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съм казал тъй, а не другояче, говорите за дребни работи. Вие сте горе във въздуха, не е време да разисквате, защо съм казал тъй. Главното нещо е, че вие сте във въздуха и вашият апарат трябва да работи. Слезете ли на земята, спре ли вашият апарат, можете да философствувате колкото искате. И като казвам, без философии, подразбирам, целта, която имате, да свършите училището и после, като слезете на земята, нямате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмът никога не отговаря. Най-великите учители, като идете при тях, не отговарят. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени деца. Не е казано учителят да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идеш, ще му кажеш нещо, а той само ще те погледне един път и нищо няма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излезеш от училището и не си щял да вярваш в Бога – ако искаш, вярвай в Бога, ако искаш, недей вярва, все едно. „Ама аз няма да вървя в този път“. Ако искаш върви. Учителят казва: аз минах по този път, учил съм законите и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменят заради вас. Следователно, обръщам вниманието ви. Аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви тъй също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения ваш ум нито с 1⁄100 милионна част няма да отклоните моя ум. Аз ще вървя по пътя, ще бъда такъв, защото такава е Волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия от невидимия свят, след 2 000 год., сега, да прегледа работата на всинца ви. Какво ще намери, я ми кажете? Сега в този момент да влезе във вратата, какво ще намери във вашите умове и сърца? Тази комисия ще прегледа работите безпристрастно. Какво ще намери? По човешки сега говоря. Аз не казвам, че ще намери много хубави работи, нито пък много лоши работи – но ще намери и задачи занемарени някъде. Тия задачи, които имате, отлагане не търпят и трябва да ги решите. Има задачи, които са на дневен ред. Отношенията ви към Бога са на дневен ред. Обичате ли го? Този Бог на когото вие служите, този ваш Христос, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господ на когото вие служите, обичате ли Го? И после, всеки един от вас със своите мисли със своите желания, със своите действия подпомага ли другите? Аз ви предупреждавам: мнозина от вас действуват разрушително, не ви казвам, ще ме срещнете на пътя си и ще ви наложим наказание. Тук, в школата, има едни, които искат да разрушават – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“. Разбирате ли, туй дело е на вашия Господ, разбирате ли го вие? На Онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпяхме, търпяхме, че търпяхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне някой, казва: „Ха, учителят знае много“. Но вашето дело не е дело на ученичество! Ще се върнете всички към онова положение на смирение, онова, което Бог изисква, ще ви тури на моето тесто на смирение. Вие още не сте смирени като мене, не сте. Ще мине някой „А, учителят и той е прост като нас“. – Като вас! Далеч не, в моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи като вас, ям и спа като вас, но ако това подразбира живота? Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз. Моят кон е като вашият, но когато сляза от коня си, между вас и мен има грамадна разлика. И аз мога да се направя невидим, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Как ще познаете някого? Може да познавате някого само чрез закона на Любовта. Имате ли Любов, ще ме познаете, нямате ли Любов, може да претърсите целия космос, този човек ще бъде неизвестен за вас. И всинца вие ще се познавате само чрез закона на Любовта. Ако туй се отнася до мен, колко повече до вас. И аз съжалявам, че учениците в България по окултизма са много педанти, нямат почитание и уважение помежду си. Имат любов само като се намерят. И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но вие се намирате пред зоркото око на Бога, който не изпуща нищо пред вид. Ще кажете: „Тази вечер пак ли ще ни калайдисват“. Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз за пример, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Аз имам едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Бог си има едно правило, като ни говори, Той знае, слушаме ли го или не. Сега въпросът е до тази велика вътрешна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли? Първо, и вашият ум, този ум трябва да заздравее, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи с тях. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли, и следователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга, тя внася една промяна в умовете и с месеци, даже някои с години боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Аз давам някоя задача, някои са ги приложили, а после казват: то може тия задачи и по този начин и по друг начин, и вървят по пътя, но задачите не са изпълнени. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно във всичката ѝ пълнота. Ще кажеш: „Аз тази задача не мога да я реша“, но като я почнеш веднъж, ти трябва да я решиш. Казвате: „ще я отложим за друг път“. Ти като не може да я решиш, не съблазнявай другите. Ти не можеш да постиш, не казвай: „И без пост може“. Туй, което не си опитал, не го налагай на другите.

Сега, аз не искам тия бележки, които правя, да останат един „глас, вопиющ в пустинята“. Но искам те да произведат един резултат, за да ви подготвят да свършите вашата работа, за която сте дошли. В края на века сте дошли, вие все-таки имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Питам сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трябва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикът трябва да знае за какво е дошел, макар и не във всичките подробности, поне основните черти на своята задача. В работата той трябва да има пред ума си задачата. Като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с небето. И неговата воля, ум, сърце ще може да се калят и той ще бъде свързан с Братството. Бялото братство ще ви даде упътване, ще може да ви даде вътрешно разположение. Доброто вътрешно разположение вечерно време ще ви го дадат, когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Може братството да ви даде тия задачи, чрез известни мъчнотии в живота. Да кажем задали са ви някаква задача да решите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете търговец и положението ви ще мяза на онзи американец, който почувствувал едно силно внушение да стане проповедник. Казва: „аз не съм роден да стана поп“. Но отива в Австралия става търговец, забогатял, обаче след 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимият свят зададе една задача, вие можете да отклонявате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви върне да си свършите работата. Та, в туй отношение, турнете задачата да свършите училището и не отлагайте да учите, да свършите. Сега започвате, както много пъти сте започвали, започвали, но не довършвали. За пример, ще дойдем в окултната школа да проучаваме, от какво произтичат тия обществени недъзи, причините им. Ще кажете вие: „Карма.“ Хубаво, карма, но то е много общо, а трябва да се знае де е причината. Като знаеш онзи основен недъг, ще знаеш как да го изправиш, да можеш да го изправиш. Известни недъзи трябва да се изправят. За пример, някои имат по-свежи, по-бодри умове, на други умовете не са така бодри, защото са ангажирани, техните чувства са ги ангажирали. Някой дошел тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата обуща, дрехи. Може аз да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари, на децата му дрехи ще трябват, той не може да бъде свободен. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключим, всичко туй да остане, но най-малкото време, което имаме в окултизма да послужи като едно средство да подобрим своето положение. Аз сега следа, правя един опит и забелязвам от известно време се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество. Туй електричество ние искаме да го впрегнем за осветление. Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл. Сега главното е, по какъв начин можем да изправим нашите недъзи. За пример, имате съмнение, във вас се заражда съмнение в самия себе си. В даден момент вие се съмнявате в себе си. Дава ви се задача и казваш: „тази задача аз не мога да реша“. Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“. Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, той казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши, не само ние грешим и Той греши“. Значи, от своите погрешки той казва, щом аз греша, то и Господ и Той ще прави погрешки. Ние трябва да избегнем абсолютно погрешките, по възможност трябва да ги избягваме. Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение? Да кажем много ученици се спират върху следующата задача: „Аз ще свърша окултната наука, школата, но след туй какво ще стане? Ще имам знание. Е какво след туй?“ Почва да философствува „какво след туй“, „какво след туй“. И най-после ще изкара, че няма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученик, който разрешава една проста задача и казва: „Аз като свърша тази задача, после какво?“ – Ти реши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсъждавай, реши първата задача. После и втората, и питай „защо“. И като решаваш тия задачи, ще намериш отговора им. Тоя отговор е, че всичките наши постъпки в живота трябва да бъдат съвършени. Ако ме питат, защо трябва да говорим – ще говорим до тогава, докато езикът ни стане съвършен, докато тия думи произнасяме така както в небето, дето като произнесат думата, тя е толкова приятна, че да бъде красиво в ухото на всеки едного. Представете си, ако вие, учениците, всички които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и речта ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има? Ако мислите ви бяха гладки, отривисти, добре щеше да бъде. Някой път те са така остри, защото и мисълта излита по някога като някоя бомба от езика. И какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е на езика, такъв е и на мускулите.

Сега волята си ще употребим, имаш голямо напрежение, разсърдил си се, обидил те е някой. Казваш: „аз ще му дам да разбере!“. Не е ли по-добре да му дадеш, вместо с такъв удар, да се свести с думи? За пример искаш да го накажеш. По два начина може: да го удариш по главата, че да го смажеш като змия, а може и да го хванеш за единия крак, че да го подигнеш нагоре и надолу с главата, после пак да го сложиш и да му кажеш: „Приятелю, ти с мене ще се закачаш ли и ще критикуваш ли Бога? Можех да ти смажа главата, но искам да ти кажа, ти да си не играеш с мене, с един ученик на окултизма“. Сега вие, учениците, да знаете, че има и други ученици, които могат да ви хванат един ден за крака, но няма да ви смажат, а ще ви подигнат нагоре и ще ви кажат: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бих постъпил и аз с вас. Сега вие може да направите едно малко възражение: „че какво съм длъжен аз!“ Длъжен си. Вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вътре, ако вие имате туй дълбоко желание. И в Евангелието се казва: Бог, е който дава. Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне.

Сега ето пороците: между вас има завист, едно, което препятствува. 2/ Между вас има бели лъжи. 3/ Между вас има леност. 4/ После, никога не гледате с добро око на другите: ако някой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „без нас не можеш да работиш“. Ами че хубаво, ако аз вляза в гората и гледам малки птички, които си турят получки и аз разваля една, втора, трета и кажа: „е, какво ще правите, може ли да мътите?“ – „Не можете“. Питам, какво печеля аз, какво ще се ползувам, ако развалям на тия птиченца гнездата? Ще се увеличат гъсениците и ще повредят моята градина, тези птиченца ще се прокудят и аз сам ще остана да се справям с гъсениците. Не е позволено да се развалят гнездата на птичките. Когато някой от вас се реши да работи, съдействувайте му всички морално. Съдействувайте му, изпратете му по една добра мисъл. От толкова години, и тук в София, и в провинцията е така. Аз мисля че това е от голяма ревност. В другите църкви искат някой да им говори, ще викат някой проповедник, той ще говори, понеже му плащат с пари, а у нас никому нищо не плащат. Питат ме, в един град не са доволни от ръководителя, та искат от друг град да им дойде някой да ги ръководи. Аз не отговорих, а казвам, тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете как да работите с този ръководител, съберете се 10 души и почнете да се редувате.

Днес един да говори, утре друг и така да се изредят 10 души, могат повече да говорят от този ръководител. Ако тия 10 души не могат да го разберат, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намерят няколко души да говорят. Ама искам онези, които искат да говорят, трябва да имат известна дълбоко преживяна опитност, да имат наблюдения в живота. И тази опитност да изведат така, а не да парадират със себе си. И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят“. А че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този великият закон, трябва да смени всички закони вътре в нас. Преди няколко часа имах разговор с един г-н, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи, камшик, камшик, само така ще се оправи света!“ Двама братя бяха, а брат му седи и казва: „Ти говориш така, както баща ни говореше едно време, знаеш ли колко ни налагаше с тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Аз вървя по новото учение“, но ако не вървиш, ще се върнеш при брата си. То е Мойсеевият закон. Та сега ние сме почнали добре с Христа, но се връщаме постоянно към Мойсеевия закон. Там е погрешката: или трябва да започнем с Мойсея и да свършим с Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме с Мойсея. Ние вървим по обратен път.

И желая между всички ученици да се изберат няколко души, да бъдат пример. Няколко души, един, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземем за образец, да станат образец на целия клас, по начина на своята вежливост в говорене, не само в говорене, но и в обхода, в мисли, в чувства; да се даде един нов подтик, подтик трябва да се даде. Щото с тази философия, тъй както аз ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правим. За пример аз дадох такъв един опит на един клас. Ако ви дам на вас всинца ви следующия опит – една седмица да прекарате без пари. Т.е. в тази смисъл – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо няма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си, да уповавате, да свикнете, и мъже и жени, които са ученици, през деня вие сами да изкарате прехраната си през цялата седмица. Няма да постите, а непременно ще спечелиш за един обяд пари. А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в джоба, няма пари. На приятели няма да уповаваш, няма да кажеш, ще взема пари на заем. Ще останеш като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон, излизате в града, гладен сте, питам как ще решите вашата задача? Все ще се яви една мисъл. Ако е за един месец, като приемеш заплатата и я раздадеш и кажеш: сега с труд ще изкарам прехраната си, със собствените си ръце. Тогава ще дойдат възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме парите, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникът уповава на своята заплата, жената – на своя мъж, мъжът на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говорим за вяра, но туй не е още една жива опитност.

Сега за една седмица да прекарате без пари! За пример, трябват ти пари за ядене, ще идеш при един свой приятел и ще кажеш: „има ли нещо да поработя?“ И като намериш работа, да я свършиш, и да знаеш, че туй, което излезе от ръцете ти, от твоя труд е излязло. Сега вие ще ми направите възражение: „аз като пиша там, не е ли труд?“ Не е труд, то е осигуряване, ти си се осигурил там вече. Труд подразбирам аз, да работиш два часа на някое здание, работи само два часа, после вземаш толкова колкото ти трябват за един обяд, напущаш там работата за вечерта нищо не мислиш. На другия ден пак търсиш работа. Работиш три часа, напущаш работата. Ще кажете, този човек хваща, напуща работата. Но този човек кали волята си. Той не е фаталист, той казва, туй, което ми трябваше аз изкарах, ще видя за утре, ще може ли пак да изкарам. Той допуска тази самоувереност. И после ще почне да размишлява, какви са вътрешните условия, при които той се развива. И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд?“ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една баба гладна. Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи, с ръцете си да изкара яденето.

Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увереност, на окултния ученик е необходима вътрешната самоувереност, т.е. че можем да победим всичките мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Нали имаме ние това мото: „няма Любов като Божията Любов“, и аз слушам туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов“, ами че то е излязло вече извънка рамките на окултната наука. Ти ще се спреш в себе си и ще кажеш тъй: „понеже няма друга Любов, като Божията Любов, аз за тази Любов всичко мога ли да направя? И ще го направя“! И като кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, – после: „всичко мога да направя и ще го направя“.

Ей там има един беден брат, аз ще го посетя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Аз седа на по някой път и казвам тъй на себе си: направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и Името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма. И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило. Искрено ви казвам: никога не бих ви го поверил. Казват си: „Няма Любов като Божията Любов“ и погледнеш ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любов е Любов“ но двамата не могат да се примирят. „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи своето. Е, каква Любов е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства“. Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство да служим на Бога по Любов. То е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта! Сега аз отправям това не към външните, аз отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям към вас, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. И някой път като произнесете думата „Любов“, в мен като че някой тегли нож отгоре ми. Карате се, казвам: няма Любов като тази Любов, която цапа, дращи, режи. Но аз спечелих; научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията любов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на земята, нито на небето! И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И, ако той не разбере тази Любов, всичко в живота е свършено. И някой от вас аз ще повикам, за да поговорим лично с вас, приятелски по Любовта, ще ви повикам да се поразговорим по Любовта. Ще говорим сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали как мога да говоря. Мога да говоря много по-добре. Сега като казах, че по Любов ще ви говоря, но особен език ще ви говори. Аз ще говоря тъй, а вие ще кажете: „аз какво мислех, пък то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всекиго от вас да се разшири, с дребнавости в живота да се не занимавате. Тази Любов да цари и да събуди ума ви, да даде подтик на сърцето ви, да изцери всичките ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намирате в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че учениците на окултизма ще минат през много труден изпит. Тия обществени борби трябва да се поправят със сила. Сила трябва да има! Ще кажете вие: „Господ всичко ще нареди“. Бог в нас трябва да бъде волева сила. Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда, не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили, в нас, които трябва да ни събудят, за да работим.

Сега, между вас и мен има допирни точки, те са следующите. Имам дълбок кладенец. Пътувам из пустинята, да изясня отношенията, които съществуват. Те са реални отношения на земята. Пътувам из пустинята, намирам дълбокия кладенец. Аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец. Вие, ученици носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре. Ще кажа, опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето. Въжето е ваше, а направата е моя. Ще турим, ще извадим вода, ще пием всички. Вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим, пак друг кладенец това са допирни точки между учениците и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършат работа, която той не можеше да направи. Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй село, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва. За да проповядва Христос трябва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да влезе светлина. И всички трябва да го познаят. Остане ли да аргументира, че той е от Бога и да цери болни, то е един дълъг процес, километрически процес. А Христос няма да се занимава с такива километрически работи, Христос сега е свободен. Та сега трябва да създадете в себе си условия за Христа, да работи във вас. Ще кажете вие: „не го ли познаваме?“ Аз не отричам, че Го познавате, но създайте заради Него по-добри условия. Как? Имате градина, обичате вашия приятел, той има градина, посадете я – то е Любов. Всяка година садете, докато посадите цялата му градина. И тази Христова градина ние трябва да посадим от единия край до другия. Сега имайте вяра в себе си, един в друг, не само в себе си, но един другиму си вярвайте. Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействие на безверието, безверие, безверие! Сега туй не че го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на света. Вие сте в състояние да ги приемате. И то е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смучи отвън. За туй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля на страна. Това е наука. А сега, за пример, следваш школата, един ученик тук, от школата, говори с друг: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „Нали сме окултни ученици, от там можем да извлечем поука“. Е, хубаво, но ако идат в кабарето, че в тази мома влязат тия образи, тия кълчения, които стават в нея, тия образи може постепенно да завладеят ума ѝ. Питам тогава: къде ще иде окултизмът? Ако през целия ден, два,три все ти минават тия образи, питам: каква полза ще придобиеш. Не ви трябват кабарета! Кабаре? – там на Витоша! Кабаре, как се казва онзи курорт – Чам Кория. Който иска кабаре, нека иде в някоя болница, в някоя църква, някой храм. Но кабарета, дето има турски кючеци, жени с дайрета… Кабаре, то е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги завождайте. Пазете някого, на един човек силно впечатлен може по някой път по малко да му въздействувате. Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен. Ако един пияница може да стане по-праведен от правоверния, за това се иска воля. В този човек има характер, той може да се бори с характер, и той е по-силен от един праведен, който няма тази опитност. Той утре като види, че пият, като няма тази опитност ще каже, може и по друг начин да разреша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, аз опитах, победих този порок че този ли? И друг мога да победя. На младите кабарета не препоръчвам, много театри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ама ако аз сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко от тях ще излязат верни? Верни ли са? – Не са верни. – Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти. Говоря ви за Любовта, а вие казвате: „ние знаем какво нещо е любовта“.

Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта, за себе си казвам – аз едва въведението съм набарал на тази Любов. А вий казвате, че знаете тая Любов. Е, тогава аз бих желал да Ви слушам. Любовта – това е един алхимически закон. Когато вие обичате, ще знаете всичките елементи да превръщате. И вие като превърнете елементите с вашият елексир, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате някой приятел в затвора, но тогава няма да има затвор, който да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Като минете из пътя с вашата магическа пръчица чудеса ще правите. Това е Любовта! И тази магическа тояжка я носи сега Христос. Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. А тази власт е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която къща закачи, ще се оправи. Който човек закачи, всичко туй хората ще почнат да възкръсват навсякъде.

Туй ще вземете във внимание, но от думите ми вие светии няма да станете. Аз не искам светии да станете и съвършени не искам да станете, но искам 75% от одумванието ви още тази вечер да престане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане от одумването. 75% абсолютно ще заличите от вашето съзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия две правила, как ще успеете? Тогава аз имах пред вид, да ви дам една задача, но не може да ви дам тази задача, щом имате тия недъзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до следующия четвъртък аз ще направя изследвание да видя 75-те процента ще ги заличите ли и ако намеря, че сте ги заличили, ще ви дам задачата. Но ще внимавате: никаква критика в школата не искам. Който от вас много знае, нека дойде, аз ще го туря тук, на катедрата. Който от вас е много учен, много знае, нека дойде, аз ще сляза, ние сме готови, ще го турим на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правим опит. Ако някой мисли, че знае нека си покаже знанията. В скришната стая да няма нищо. Имате светлина, обърнете се към невидимия свят и въпросът ще се разреши за вас. И отношенията между мен и вас трябва да бъдат правилни. А правилото е: аз трябва да имам едно мнение. Ще кажа тъй: добър ученик е, но е немарлив, не говори истината. Е защо е мързелив? Каквато задача му дам, не я решава. Добър ученик, но недоволен е той, каквото и да му направя, то е все недоволен. Окръжающите може да го заобиколят, да му правят всички услуги, той се усеща незадоволен. Тъй може да бъде. Ученик с Учителя еднакво са изложени.

Та сега, общият принцип трябва да се приложи 75% трябва да го заличите. Да видим сега, имате ли воля. Сега ще приложите, аз споменах за кабарета, някой ще каже: „аз зная, казал е някой“. Но аз виждам, аз ви виждам като ходите из кабаретата, няма защо да ми се казва, и виждам какво правите из кабаретата. И жени има и мъже има, които ходят из кабаретата. И после, казват: „нашият учител всичко знае“, и пак питат. Кой ти каза за кабаретата? Хм, значи, ти не си ясновидец, ами ти казал някой. Виждам ви аз, виждам по особен начин, онзи, който е ходил в кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Аз в астралния свят не влизам, но мога да му кажа, защо е ходил в кабарето, и на неговото лице има отпечатък. Цялото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, в кое кабаре е бил и на коя маса е седял, и от каква чаша е пил, и на тая маса кой още е седял, всичко! Неговите очи не са меки, те имат особен цвят, тия очи са игриви: неговите очи играят като на някоя котка. И после, лицето му придобива друг цвят. Всяко едно кабаре има друг цвят. Всяко едно заведение има цвят. Във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упражняват грамадно влияние на душите ви. Вашите души и вашите сърца, то не е играчка, то е психическа сила, и може и вас да увлече, колцина може да увлече. Сега някои от вас ще кажат: „кой ли е бил този, който е бил в кабарето?“ Не ви трябва да знаете кой е той, защото един ден и вие може да отидете. Аз мнозина съм слушал да казват, какво нещо е това кабаре, да идем да видим какво има в кабарето. Всеки има желание да види какво има в кабарето. Тогава е хубаво да пратим делегати, трима, четирима души, да идат и да видят, какво е кабаре, и да държат една беседа: „какво е кабаре“, за да бъде въпросът решен. Хубаво, прави сте, за краен случай за предпочитане е да се прати една комисия от най-силните.

И туй, имаме една трудна задача да разрешаваме, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която може да решим. И аз вярвам, че вие сте от тия благородните ученици, безпристрастни, с умове жадни за знание, със сърца благородни, с благородни дела, с желязна воля, готови за борба. И за туй, което ви казах още тази вечер, ще извадите ножовете и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата. Няма да говорите много че туй мислим, ама изведнъж ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, с всичките ученици и приятели искам. Или ще ми бъдете ученици и приятели в отношенията си, или не можем да имаме правилни отношения. Трябва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна истина трябва да царува между нас!

Като казвам чистота, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам светлина, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам истина, туй трябва да бъде идеалът ни. – Идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем, то е друг въпрос. Идеал за всинца ни еднакъв. Ние ще имаме тогава само едно мнение. И аз и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим.

Тайна молитва

Аз никога не съм ви слушал да бъдете тъй тихи, както тази вечер. Като че е гробно мълчание. То е един добър признак.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година , т.I (1922),

първо издание, София, 1922 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

15. школна лекция на общия окултен клас. Русе, Печатница „Малджиев“.

Окултна хигиена

(Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.)

Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.

Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.

Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.

Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.

Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.

Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.

Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.

Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.

Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.

Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.

Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.

Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.

Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.

Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.

И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!

Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ!

Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.

(Тайна молитва.)

Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Природна хигиена

Т. м.

Всички хора разбират значението на думата „хигиена“ като наука за запазване на здравето. Като кажем „Природна хигиена“, ние разширяваме понятието „хигиена“, както разширяваме понятието „ученик“ – „ученик на Божествената школа“.

Обикновеният ученик и ученикът на Божествената школа се различават по степента на съзнанието си, а оттам и по своите възгледи за живота и природата. Така и обикновената хигиена се различава коренно от природната или естествената. Първата може да продължи живота на човека най-много до 120 години и като го изпрати в другия свят, да прекъсне връзката му с живота. Който е живял по правилата на Природната хигиена, продължава да живее и след като напусне земята. Тя дава правила за здравословното състояние на ума, на сърцето и на волята. Който живее по тези правила, има здрави мисли, чувства и постъпки. Слушали сте да казват за някой човек, че има болни мисли и чувства. Това показва, че има нещо болезнено в ума и в сърцето му. Значи освен тялото боледуват и умът, и сърцето, и волята на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Ето защо, когато човек заболее, духът му прави усилия, напряга всички свои енергии да помогне на тялото, да се справи с болестта. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен да изправя повредите, които стават в човека.

И тъй, духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото и здраво ще пазите равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека да държи кормилото в равновесие зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. Какво ще стане с вас, ако машинистът започне да се върти на различни страни, да гледа все към земята? Той се отклонява от главната цел и задачата му остава нерешена. Как ще реши задачата си един ученик, когато умът му не е на място? Какъв ученик е този, който се занимава със странични неща, които нямат нищо общо със задачите на училището? Тук се дават велики идеи и принципи за прилагане, а вие питате защо е казано така, а не иначе. Вие сте във въздуха, нямате време да разисквате върху странични въпроси. Апаратът ви трябва да се движи. Щом слезете на земята, може да философствате, колкото искате. Като казвам, че няма време за философстване, имам предвид задачата, която ви е дадена – да свършите училището. Учителят не е длъжен да отговаря на всички въпроси, зададени от ученика. Като отивате при Великите Учители, ще видите, че те повече мълчат. Ученикът задава въпроси, а Учителят мълчи. По отношение на Учителя някои ученици са като галени деца, само запитват, искат да им се даде всичко наготово. На такива ученици, особено, Учителят не отговаря. Че щели да се разсърдят, щели да се обезверят, да се откажат от учението, да напуснат школата, Учителят не се интересува за това. Истинският ученик не се сърди, не се отказва от желанието си да учи, не се обезверява. Той върви напред при всички условия, при всички мъчнотии и изпитания. Учителят казва: „Аз минах по тесния път на живота, изучавах всички закони, прилагах наученото, правех различни опити и така дойдох до положението, в което днес се намирам. Ако искаш да следваш моя път, трябва да изучаваш законите на Битието. Те няма да се изменят заради тебе. Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване“.

Който иска да бъде ученик, трябва да се справи със своя изопачен ум и с изопаченото си сърце. С такъв ум и сърце той не може да направи стъпка напред, нито да повлияе на един устойчив и добре организиран ум. Освен на себе си, на никого не може да повреди, никого не може да спъне. Разумният върви по своя път и изпълнява Божията воля. Представете си, че в този момент от невидимия свят слезе комисия да прегледа работите на всички хора. Какво ще намери? Ако не намери много лоши работи, ще намери много нерешени задачи. Има задачи, които не търпят никакво отлагане. Дошъл е денят на тяхното решаване – те са на дневен ред. Например, на първо място е поставена задачата – определяне отношението си към Бога, към Първата Причина на нещата. Всеки трябва да си зададе въпросите: Обичам ли Бога? Имам ли Неговата Любов? Готов ли съм да Му служа, да пожертвам живота си за Него? Готов ли съм със своите мисли, чувства и постъпки да служа на своя ближен? Готов ли съм да възлюбя своя враг? Това, което се изисква днес от вас, не е ново. Още Христос, преди две хиляди години, е казал: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния като себе си; да възлюбиш и врага си“. Ще кажете, че не можете да изпълните Божествените закони, че не сте сигурни дали сте в правия път и т.н. Който мисли така, той разрушава първо себе си, а с това влияе и на окръжаващите. Не е позволено на човека да разрушава. Който влезе в школата, трябва да се откаже от отрицателните мисли и чувства, които рушат. Смирение се иска от вас. Всички ще минете по този път. Ще каже някой, че Учителят е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителят е като всички: яде, спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира. Той е дошъл на земята със съзнание да върши изключително Божията воля и да прилага Божието Слово. Той е свързан с Бога и никога не се отделя от Него. Който се съмнява в Учителя си, може да Го загуби завинаги, или поне за хиляди години. Щом се лиши от Неговата Любов, тогава ще разбере какво нещо е Учителят. Ще Го търси на небето и на земята, но няма да Го намери. Само онзи може да намери Учителя, който има Любов. Само той ще Го познае и разбере. Без Любов никой никого не може да познае. Любовта е първото условие за познаване на душите. Когато се обичат, хората се познават, имат уважение и почитание помежду си. Ако между учениците на един клас няма взаимно уважение и почитание, те не могат да се развиват правилно. Където е Любовта, там има растене и развиване; където Любовта отсъства, там са погрешките и престъпленията. Някои хора вършат тайно престъпления, да не ги види някой, и минават за благочестиви. Те се страхуват от хората, да не видят погрешките им, а забравят, че се намират под зоркото око на Бога, което всичко вижда. Това е велика истина, която трябва да знаете. Иначе ще вървите в кривия път, а ще си въобразявате, че сте на прав път. Ще кажете, че слушате Бога и вършите Неговата воля. Това е възможно, но Бог не се лъже. Той има начин, по който проверява доколко Го слушат хората, как Го разбират и дали изпълняват волята Му.

Едно се иска от ученика: да възприеме великата Истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа“. Които не са готови още за великата истина, не трябва да се самоосъждат, но да се стремят да я придобият. Затова първата им работа е да освободят ума си от всички отрицателни мисли и сърцето си – от всички отрицателни чувства. Дадат ли път на отрицателното, те ще боледуват умствено и сърдечно. Много време трябва да се мине след това, докато очистят ума и сърцето си. Трябва да знаете, че с болни мисли и чувства не можете да възприемете Истината. Ето защо, човек трябва да възстанови хармонията в себе си, сам той да бъде доволен от постъпките си. Щом изпитва вътрешно доволство от себе си, и другите ще бъдат доволни от него. От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването – без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени. – „Може да се реши и по друг начин.“ – Ти ще я решиш първо по начина, който е даден, а после можеш да я решаваш и по друг начин. – „Може да се отложи тази задача за друг път.“ – Никакво отлагане не се позволява. Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. – „Не мога да я реша.“ – Ще опиташ, и тогава ще говориш. Кажеш ли предварително, че не можеш да я решиш, ти изкушаваш и себе си, и ближните си.

Забележките, които ви се правят, трябва да се използват, да дадат своите резултати, за да ви подготвят да свършите работата, за която сте дошли на земята. Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. При това ученикът трябва да знае, ако не в подробности, поне в общи черти, своята мисия. Щом знае каква мисия му е възложена, той ще насочи всичките си сили за реализирането ѝ и по този начин ще се свърже с разумния свят. Като се свърже с Белите братя, човек получава вътрешно прозрение да разбира какво се иска от него и как трябва да реши задачата си. Това прозрение се дава и през деня, и вечер, когато спите. По-добре е да го получите вечер, когато умът и сърцето са пасивни и не могат да внесат във вас някакво смущение и противоречие.

Един американец почувствал по вътрешно внушение да стане проповедник, но си казал: „Нямам разположение сега да проповядвам на хората. Не съм роден за проповедник. По-добре ще отида в Австралия, ще стана търговец“. Наистина, заел се той с търговия. Първите 10 години работите му вървели добре и той забогатял много. След 20-годишна работа в търговията се явила криза и той изгубил освен спечеленото, още и това, което вложил в началото. Като се видял в положението на краен сиромах, той решил да се върне към званието, което му било определено и станал проповедник. Какво показва това? Че вие можете да отлагате възложената от разумния свят задачи, можете и напълно да се откажете от тях, но в края на краищата ще ви заставят да изпълните мисията, за която сте дошли на земята. Сложете в ума си мисълта да свършите училището, да не отлагате. Много пъти сте започвали, както сега, но сте отлагали, без да свършите работата си. Животът ви е пълен с неразрешени задачи. В стремежа си да решите задачите си, вие ще се натъкнете както на много от вашите недъзи, така и на някои от общите недъзи на цялото човечество. За да се освободите от тях, трябва да знаете причината за произхода им. Ще кажете, че те се дължат на кармата. Това е общо казано. Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте. Някой има бодър, силен ум, свободен от колебания и противоречия, затова мисли право. На някой умът се намира в болезнено състояние, затова не може да се освободи от противоречията. Умът му е залят от чувства; това му противодейства, той не може свободно да мисли. Като влезе в школата, вместо да слуша какво се преподава, той мисли за жена си и децата си; че няма достатъчно средства, няма пари за дрехи, за обуща. Не може да не мисли човек за децата си и за дома си, но трябва да освободи ума си поне за един час, докато е в школата. Каквото чуе и възприеме тук, ще му помогне да подобри положението си. При това пазете се да не станете крайно активни, да развиете в себе си повече електричество, отколкото ви трябва. Който има повече електричество, да го употреби за осветление.

Задачата на сегашния човек се заключава в изправяне на неговите недъзи. Например, съмнението е недъг, от който трябва да се освободите. Дават ви една задача, но вие се съмнявате в себе си и казвате: „Не мога да реша тази задача. Какво трябва да направите?“ Кажете си: „В себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам. Следователно, ако сам не мога да реша задачата си, ще се обърна към Бога, да я реша с Неговата помощ“. Някой прави заключения и за Бога от себе си. Той казва: „Аз греша, но и Бог прави погрешки“. Той е на крив път в своите разсъждения. Негова задача е да изправи погрешките си, да не греши и да не приписва своите недъзи и погрешки и на другите. Стремете се към придобиване на знание, без да мислите защо ви е то. Като живеете, ще разберете защо ви е знанието и как може да го използвате. Започне ли някой да се запитва защо учи, защо му е знанието, той е вън от школата, вън от философията на живота. Докато решаваш една задача, не питай защо трябва да я решиш. Втората задача, която е по-сложна от първата, ще ти покаже защо трябваше да решиш по-простата; третата задача ще ти покаже защо трябваше да решиш втората и т.н. Каквито въпроси и да си задавате, отговорът е един и същ. Каквато работа и да предприемете, имайте предвид вашето усъвършенстване. – „Защо говори човек?“ – За да се усъвършенства. Езикът му трябва да стане толкова мек, че всяка дума, която минава през него, да се отразява хармонично за човешкото ухо. Ако всички, които сте тук, имате меки езици, щяхте да създадете около себе си приятна и хармонична атмосфера. Същото има значение и за вашите мисли и чувства. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв ще бъде и на чувствата, и на езика. Това се отразява и върху мускулите.

Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. Представете си, че някой от вас е обиден от свой съученик. Обидата е болезнено чувство. Как ще се справите с нея? По два начина: като приложите или неразумната си воля, или разумната. Ако приложите неразумната воля, можете да набиете добре онзи, който ви е обидил, но вместо да спечелите нещо, повече ще го озлобите. Ако приложите разумната си воля, ще се приближите до него, ще го хванете за краката и ще го вдигнете във въздуха. После ще го сложите на земята и тихо ще му кажете: „Ще се занимаваш ли с мене втори път?“ Той ще разбере, че има работа със силен и разумен човек и ще ви благодари, че не се отнесохте с него лошо. Отнасяйте се добре помежду си, защото над вас има по-силни същества, които могат да ви хванат за краката, да ви вдигнат във въздуха и да ви запитат: „Готови ли сте да учите, или не?“ Учене се иска от вас! – „Длъжен ли съм да уча?“ – Длъжен си. Ти носиш това задължение не от днес, но от хиляди години. Още с излизането си от Бога ти си поел задължението да учиш. Ти си започвал много работи, но не си ги свършил. Много задължения си поемал, но не си ги изпълнил. Колко задачи си започвал и все недовършени си ги оставял! Внимавай да не оставиш и днешната си задача недовършена. Достатъчно е да имаш искрено желание да решиш задачата си. Никаква сила не може да се противопостави на желанието ти. Решението на задачата се крие в самия тебе. Ако искаш да изпълниш Божията воля, и Бог има желание да ти помогне. Сега ще изнеса някои от недъзите, които препятстват на човека да се развива. Те са: завист, леност, бели лъжи, съмнение и т.н. Някой започне една добра работа, но веднага завистта на другите изпъкне на първо място. Те му казват: „Не се надигай толкова, без нас нищо не можеш да направиш“. Радвайте се, че е така и, вместо да им препятствате, дайте своето съдействие. Виждате, например, една птичка си прави гнездо, снася си яйчица и се готви да ги мъти. Вие разваляте гнездото ѝ, хвърляте яйцата на земята и казвате: „Ти трябва да знаеш, че зависиш от нас“. Така е, в дадения случай птичката е зависима от вас, но какво придобивате вие, като разваляте гнездото ѝ? Не само, че нищо не печелите, но губите: гъсениците ще се увеличат и ще трябва вие сами да ги чистите. Не ги ли очистите, те ще осакатят дърветата във вашата градина. Не е позволено на човека да разваля гнездата на птичките. Тъй щото, когато някой от вас започне една работа, съдействайте му морално и материално.

Следователно дайте възможност на всеки да се прояви свободно за каквото е способен, без да го спъвате. Ако някой иска да проповядва, нека се прояви свободно, от любов и съзнание към работата си, а не само да се покаже пред хората. Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си“. Да проповядваме Христа, това ше рече да проявим великия закон на Любовта, който ще сложи ред и порядък в света. Само Любовта е в състояние да произведе преврат вън и вътре в човека. Ще възразят някои, че Любовта не може да оправи света, но твоята ще го оправи. Колко майки и бащи са слагали тоягата върху гърба на своите деца, но не са ги оправили. Ние казваме, че светът ще се оправи с Любов, а не с тояга, която подразбира Моисеевото учение. Време е вече да се остави тоягата настрана и да се приложи Любовта. Мнозина са започнали вече с Христовия закон, но от време на време се връщат към Моисеевия. Там е тяхната погрешка. Правилно е да държите един закон: или Моисеевият, или Христовият. Ако започнете с Моисея, трябва да свършите с Христа, но в никой случай обратното: да започнете с Христа и да свършите с Моисея. Най-добре е, обаче, да започнете с Христа и да свършите с Христа.

Задача: В продължение на една седмица ще направите следния опит: всеки ще работи сам да изкара прехраната си. Ще си представите, че сте изпаднали в чужд град, между непознати хора, без пет пари в джоба си и трябва да работите, за да не гладувате. В това време ще уповавате само на Бога и на себе си. Ще приложите вярата си и ще тръгнете да търсите работа. Ако сте чиновник, каквато заплата ви се пада за една седмица, ще я раздадете на бедни, а вие ще останете без пари. В къщи, между домашните си, ще минете като чужденец, няма да се ползвате от това, което другите ядат. Вие имате право да ядете само от това, което спечелите през деня, но без да постите. Ще работите по 2–3 часа на ден, вън от задължителната ви работа, като чиновник или учител, но ще си изкарате прехраната. Ще отидете при някой свой приятел или познат и ще го помолите да ви даде работа, да му услужите: или вода да донесете, или дърва ще нацепите, или градината да полеете. Ако сте домакиня, ще кажете на приятелката си, че сте решили днес да я отмените в домашната ѝ работа: ще оперете дрехите, ще наготвите и т.н. За извършената работа ще получите поне един обяд. Може да отидете и при непознати, чужди хора, там да поработите няколко часа. Който реши да изпълни задачата, ще я направи, както му се нареди – при по-мъчни или по-лесни условия. Всеки ще пише в тетрадката си как е прекарал деня, при какви условия е работил, какви преживявания е имал. След това ще размишлява върху живота, върху отношенията на хората, за да извади някаква поука. Така човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справя и при най-мъчните условия. Ако си гладен, достатъчно е да отправиш мислено една дума към ухото на някой богат човек, за да разбере нуждите ти и да те нахрани. Важно е човек да знае как да предаде мисълта си и каква дума да отправи към онзи, от когото иска нещо. В едно село живял един чорбаджия, голям скъперник. Който влизал в дома му да иска нещо, веднага го изпъждал навън. Една стара жена, крайно бедна, стигнала до това село и влязла в дома на чорбаджията. Тя първо се ориентирала, да разбере от какво се нуждае чорбаджията, и схванала, че дъщеря му, младо момиче, било болно. Предложила услугите си, да го разтрие, както тя разбирала. Чорбаджията приел пледложението и я пуснал в стаята на болната. Старата жена се измила, стоплила ръцете си и разтрила момичето толкова добре, че предизвикала изпотяване. Момичето се почувствало по-добре, ободрило се и всички в къщи благодарили на старата жена. Чорбаджията заповядал да я нахранят и, на тръгване, щедро я възнаградил. Бабата знаела как да постъпи. Тя не разчитала на просия, нито на доброто сърце на чорбаджията, но на своите ръце, с които изкарвала прехраната си. Ако беше влязла да проси, чорбаджията щеше да я изпъди вън.

Ученикът трябва да има вяра в себе си, да знае, че може да се справи с мъчнотиите на своя живот. Като се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“. Щом изговорите тази формула в себе си, запитайте се: Мога ли в името на тази Любов да направя всичко, каквото желая? Мога ли в името на тази Любов да се справя с мъчнотиите си? – Мога. Щом кажете, че с Божията Любов можете да направите всичко, можете да изговаряте и формулата. Обаче за това се иска вяра в Бога и в себе си, упование на Бога и на своята душа. Какъв смисъл има да изговаряте формулата и да сте непримирими помежду си? Щом произнесеш формулата, всичко лично в тебе трябва да отстъпи. Ще кажете, че сте хора, че имате достойнство, имате лични чувства, няма да се оставите да ви тъпчат. – Има ли по-голямо нещо от Любовта? Какво по-голямо достойнство може да има за човека от това, да служи на Бога, т.е. на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Следователно, като произнасяте формулата „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов“, бъдете внимателни, да не я опорочите. Който опорочи Божията Любов, приема своята заплата. Който не разбере Любовта, той е загубил всичко в живота си. Приемете Любовта в себе си, за да се пробуди съзнанието ви, да се просвети умът ви, да се разшири сърцето ви. Само така ще се освободите от дребнавостите на живота; само така ще се излекувате от всички недъзи и ще се почувствате здрави, бодри, обновени. При това положение ще възприемете Любовта и ще я прилагате в живота си. Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и вяра. Божественото в човека се изявява навън като велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. Без Бога няма успех.

Какво крие Божественото начало в човека? – Знание, сила, любов, разумност и т.н. Изобщо, всички възможности на човека се крият в Божественото Начало. Каквото прави учителят за ученика, това прави и Божественото за човешкия ум и човешкото сърце. Между учителя и ученика трябва да има допирни точки. При липса на такива учителят не може да предаде знанието си и ученикът не може да го възприеме. Това е все едно да пътувате в пустинята без капка вода, или ако има вода в някой дълбок кладенец, нямате въже, с което да пуснете кофата. Учителят е дълбокият кладенец, от който ученикът черпи знание. Но ученикът трябва да има конци, от които учителят ще направи въжето. Щом има кладенец с вода и въже, учителят ще извади вода, да пият всички. Това означават допирните точки между учителя и учениците. Такива трябва да бъдат отношенията между учителите и учениците. Такива са били отношенията между Христа и Неговите ученици. Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Учениците Му носеха конци, от които Той изплете въжето, с което вадеше знание от дълбоките кладенци на пустинята. В бъдеще Христос ще изпрати своите ученици да работят на земята, а Той ще проповядва отгоре. За да дойде на земята, Христос трябва да намери подготвени души, с високо съзнание, които веднага да Го познаят. Ако трябва да се повтори същата история, както преди две хиляди години, да доказва на хората, че е Син Божи, че може да лекува със Словото Божие, това е губене на време. Днес всеки човек трябва да създаде в себе си благоприятни условия за идването на Христа. Това не значи, че не познавате Христа. Мнозина познават Христа, но не работят в Негово име. Какво значи да работите в името на Христа? Всяка човешка душа е част от Христовата градина. Ако обичате Христа и Го познавате, посадете нещо в душата на своя ближен заради Онзи, Когото обичате. Като сеете в градините на ближните си, все едно, че сеете в Христовата градина. Превърнете Христовата градина на земята в рай; създайте благоприятни условия за Неговото проявяване. Вярвайте в себе си, вярвайте и в ближния си, че можете да постигнете това, което Христос иска от вас. Допуснете ли безверието в себе си, вие сами се спъвате. Няма по-голяма пречка в живота на човека от безверието.

Откъде иде безверието? – От външния свят. Ако човек е чувствителен и влезе в контакт с външния свят, той ще възприеме от него както доброто, така и злото; както се поддава на влиянието на положителните сили, така се поддава и на отрицателните. В това отношение ученикът е като гъба, всичко поглъща. Ако не знае законите, да се предпазва, той може да всмуче всичката отрова, която иде отвън. Ето защо, ученикът трябва да се свързва с положителните сили на Любовта, да се привлича само от доброто. Ако в Любовта проникне злото, ученикът моментално ще го изхвърли навън. Като придобие Любовта, ученикът става силен, може да издържа и на положителните, и отрицателните сили в света. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е, от какво трябва да се пази и от какво не. Друг е въпросът, ако има опитности. Където влезе – в театър, в кафене, в локал, той веднага ще прецени хората, обстановката, условията и ще избере за себе си онова, което му е нужно. Затова казваме, че разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: „Не познавам тази работа, но ще я опитам“. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши. Не съм против театрите, против драмите и комедиите, но казвам, че трябва да ги изучавате първо в живота, между истинските актьори, а после на сцената. На сцената има ефекти, а в живота ще срещнете действителността. Изучавайте първо действителността, а после подражанието на живота.

Когато говоря за Любовта като основа на живота, мнозина мислят, че знаят какво нещо представлява тя. Любовта е велик, необятен свят. На земята тя не е проявена напълно – едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото ѝ? Любовта е велик алхимически закон, който превръща елементите. Тя съдържа елексира на живота. Онзи, който прилага елексира на живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори. За Любовта няма затвор, който да не се отвори; няма неправда, която да не се оправи, и смърт, която да не се замени с живот. Любовта е магическа пръчица, която прави чудеса. Христос я донесе на земята и каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Щом вдигне тази пръчица нагоре, всичко оправя. Който дом докосне, веднага го преобразява. Всеки, който се докосне до магическата пръчица на Любовта, придобива нещо: ако е болен, ще оздравее; ако е сляп, ще прогледа; ако е глух, ще прочуе; ако е мъртъв, ще възкръсне.

Като говоря за магическата сила на Любовта, нямам предвид да ви правя светии. В един ден светия не се става, нито съвършен можеш да станеш. Едно се иска от ученика: да се освободи поне 75% от недъзите си. Ленивият да впрегне на работа своите енергии; критикът да престане да критикува. Задръжте по 25% от недъзите си, а изхвърлете навън 75%. Не е позволено на ученика да критикува. Който мисли, че знае много, нека изнесе знанията си пред света, всички да го чуят. А тъй, да се крие и да критикува, това не се позволява. Приложете Любовта като един от методите на природната хигиена, да се освободите от недъзите си. В първо време ще ги намалявате по малко, докато останат само 25% от недъзите ви, с които ще се справите впоследствие. За да се освободи от недъзите си, човек трябва да приложи волята си. Тук се изпитва волята.

Днес ви давам задача, да се справите с недъзите си. Не е лесно да се справиш със своите мисли, чувства и постъпки, които носиш по наследство от далечното минало. Ако сте жадни за знания, лесно ще се освободите от своите недъзи. Това е първата работа, която ви предстои. Ще вземете нож в ръка и ще прережете нишката, която ви свързва с недостатъците ви. Щом се освободите от тях, лесно ще възприемете новото. Само така ще имате правилни отношения към Първата Причина, към Учителя си и към своите ближни. Няма ли хармония между окръжаващите и самите вас, нищо не можете да придобиете. Където има хармония и Любов между душите, там съществува познанство, там има истинско приятелство.

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна свобода трябва да съществува между вас. Това изисква Бялото Братство от всички. Нека бъде идеал на душите ви абсолютната чистота, абсолютната светлина, абсолютната истина и свобода. Стремете се към този идеал, за да решите задачата, която разумният свят ви е възложил.

Т. м.

15-та школна лекция на общия окултен клас, 8 юни 1922 г., четвъртък, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...