Jump to content
Ани

1932_03_24 Принуждава ни

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство Бяло Братство, 2006

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Принуждава ни

„Защото любовта Христова ни принуждава.”

Второ Коринтяном 5:14

 

Добрата молитва

 

Прочете се 5-а глава от Второ послание към Коринтяни.

Любовта принуждава босия да се обуе, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна.

Най-способните християни отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените; от изостаналите не сте, от много способните също не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да завършите. А пък някой от вас две-три години повтаря класовете и казва, че не помни. Когато има да дава, не помни, а когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?” Ако ви разправя защо сте останали, ще изгубим време. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават в училище по някой път – същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е оставал по четири-пет часа вечерно време да учи – той казва: „На стари години ще уча”, а на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни – някой ще те разубеждава: „Защо ти трябва да ходиш по този път?”

Поне сега не трябва да оставате в класа. Миналото е минало – да знаете и да не знаете неговите причини е все едно, но какво може да се направи при сегашните условия – то е важното. Главното е да свършиш училището, да се приготвиш за работа, а не само да говориш.

Аз искам да ви наведа на една действителна, реална мисъл. Например вие не знаете как да правите опити. Четете Библията! Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас – не разбраха какво иска да каже Той и учениците един ден Му казаха: „Защо им говориш така?” Христос отговори: „На тях не им е дадено.” Защото слушателите Му не бяха от способните, а бяха невежи, изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, а най-способните, пророците, бяха негови ученици. Йоан казва, че от всички евреи сто четиридесет и четири хиляди са способни, но няма български пророк, който да каже колко от българите са способни. Аз не искам да пиша за това; ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен, възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да стане неспособен, възможно е някой до известна възраст да не бъде красив и после да стане красив. В „Клетниците” Козет първоначално не е била красива и после стана красива. И когато стана такава, какво придоби със своята красота? Кой е главният герой в този роман?

Реплика: Жан Валжан.

Козет беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, за да се види как ще постъпи. Той беше поставен на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козет, тя ще стане красива и ще го напусне – и той трябва да жертва нещо от себе си. В тази книга Юго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи; ако не се обува, обут не може да ходи.

В цитирания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Имало е случаи, когато сте чувствали Любовта. Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав е ставал. Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво – навсякъде то все трябва да претърпи укори и присмех. Но ако детето постоянства в принудата на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще бъде осмивана – Любов, която не се осмива, не е Любов. Когато дойде Любовта, човек забравя смеха на хората – те се смеят, а пък той мисли за съвсем други работи. Хората могат да казват каквото искат, но той нито на смеха, нито на укорите им обръща внимание – той си има една идея и все се усмихва. А когато изгуби Любовта, той става много умен, почва да си стиска устните, да примижава с очи, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря, но той сам съзнава, че с всичко това нищо не става. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест – ядеш и пиеш, но няма я Любовта, няма какво да те принуждава. Най-после затлъстееш и започваш да се мъчиш. Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин: хората на Любовта мазнини не трупат, но трупат мускули, носят едно мускулесто тяло. Тези хора на Любовта са много издръжливи. Човек, в когото действа Любовта, издържа на всички страдания; човек, който има Любовта, и на пост издържа.

Аз съм виждал човек да страда и да се смее на болестта – казва й: „Ти като нямаш работа, с мен се занимаваш!” Ако беше друг, щеше да кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта.” И действително, болестта си заминава. Или казано на друг език, има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-нисше същество, а пък има страдания, които се причиняват от Висши същества. Например твоят учител може да ти даде една задача или някоя мъчно изпълнима работа – ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът не работят – всички работят. Скулпторът със своето длето удря, има си идея – ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После ще има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в нея. Или някой писател, който е писал с години една книга, за да четат хората и да се ползват. Говоря за добрите писатели.

Вие сте дошли в училище да учите, а не да ви говоря за спасението – вие го знаете, спасението е най-лесната работа. Когато Любовта те принуждава, тогава е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато Любовта действа в теб, и царят на гости ще ти дойде. Когато Любовта действа, навсякъде те приемат – дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа Сила. Тя прилича на гладния, който като види човек, носещ хляб, му казва: „Заповядайте!” Защото такъв, където и да влезе, все ще даде нещо.

Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Душата е самият човек. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е тази, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот. Само че тези души се различават: има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се очаква от него, но вие трябва да благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас. Ако не бяха конете, които да превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които да се жертват за нас, да ни помагат, да ни дават плодове, ако не беше житото!... Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за да помагат на човека. Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го! Ако така не се схваща въпросът, не може да се разбере правилно.

За християнството, за Новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му пишат висока бележка. Високата бележка трябва да съответства на знанието. При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може да се пише шест, но тези предмети в живота не помагат. Например, когато копаеш на лозето, поезия ли ще четеш? Там трябва да се вдига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато трябва да съградиш къща, необходимо е да разбираш това изкуство, друг път трябва да разбираш от тъкачество. Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите. Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине.

Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат по-малко, а растенията повече, животните още повече, а човекът, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои страдат, а ги е жал да страдат – това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Тоз, който жали страдащия, е здрав – той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези условия, които причиняват страдание. Докато някой иска да премахне тези условия у теб или у другите, има нещо, което помрачава ума.

Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение, озърта се наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, но той не може да го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска; ти казваш: “Спри се!”, но конят не спира – някой се е качил на коня и постоянно го пришпорва. Този кон го е страх – от кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се явява някой добър човек и казва: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб.

Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то? На всадника. После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, отмъстителност. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има да се чисти. Например някой ти казва, че със смъртта на човека всичко се свършва и ти веднага повярваш, но знаете ли на какво прилича това?

Представете си, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може да чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни си, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Не, вие трябва да направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето. И ако пак дойде по вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на електрическите ключове: идва някой и завъртва ключа. Тази любов може да се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.”

Човек, когато мине в другия свят, ще влезе в една област, много по-красива, отколкото е Земята, но трябва да е готов за нея. Даже понякога не е полезно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят и няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят заминаха бате и майка”, но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух, ти да кряскаш силно, за да те чуе. Когато кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере, но я разбере, я не. Та казвам: за онези ваши близки същества, които са заминали за онзи свят, у някои от вас има изработени органи и може да се съобщавате с тях. Вие не сте правили опити.

Ще направите един опит за предаване на мисълта: сестри, които се обичат, да седнат на две отдалечени страни и в 12 ч. едната да предаде мисъл, а другата да я приеме. Сутринта да й каже какво е приела или да напише мисълта в плик. Такива опити са правени.

Ако по този начин развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Например някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Например ще дойде у вас крадец – те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Или да се пазите от друго нещо: например вашето дете е палаво, може да запали къщата. Съществата от другия свят ще ви укажат благоприятни условия – че еди-кой си ще ви помогне, че няма защо да се обезсърчавате, че в скоро време работите ще се оправят. Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тя ще бъде телеграфо-пощенска станция. Това ще стане на практика – да има една връзка между видимия и Невидимия свят.

Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, белите дробове и прочее трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, които не разбират това. Едно дете трябва да има дарба – щом няма дарба, въпросът е решен.

Та сега се постарайте някои от вас да си предадете една на друга мисли. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди-коя си сестра не ме обича” – това не е телепатия. Или казваш: „Еди-коя си сестра ме обича” – това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра или от свиване на очите и устата, или от някоя нейна дума вадите заключение – това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, когато знаете, че една сестра, която не сте срещали, ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала.

Сега трябва да се образуват хубави връзки, но вас ви е страх да образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много вкусно! Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?

Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие? Колкото по-голяма е мушицата, толкова повече и повече вода пие, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода. Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат си главата нагоре и пак пият. Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво. Наблюдавам също как някои хора не знаят да ядат. Една свиня, след като си тури муцуната в коритото, повече не я вдига нагоре – това е най-лошото ядене. Когато глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора хапка, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А сега като ядеш, плющят ти ушите. Това търкане създава болести.

Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, когато ти благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да Го видиш, а когато Той дойде в хляба, ти гледаш по-бързо да се отървеш от Него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората Го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си.” Ще държите тази мисъл в ума си един, два, три дена, месец и тогава тази мисъл ще израсне във вас, този хляб ще се разраства във вас.

Казваш: „Какво нещо е Любовта? – Да се намери някой, който да ме обича и да го обичам!” Какво значи обичане, какво значи да обичаш някого и да те обичат? Господ, когато те обикне, ще те умори; мечката, когато те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката изяде само един човек и никого друг, това ядене е на място, но ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава вече е друго. Това са сравнения.

Когато разглеждате думите на Христа и на пророците, те трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друго внушение за вас – какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Ако едно чувствително дете, което обича майка си, пипне един предмет, който е пипала тя, то ще знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако Бог ни обича, ние трябва да отидем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, значи Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне, но болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов, да отложи тази работа.” Казвам: може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам” – няма среден път, тук има голяма свобода.

Сега аз имам едно схващане и ще ви кажа как гледам на нещата: когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг по-голям майстор и ще обере разбойника. Колко е добър Господ! Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък понякога виждам, че не искате да учите.

Да оставим домовете и да почнем да учим! Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата, когато седне и мисли, тя привлича момъка телепатически. Тя слага едного в ума си, започва да си го представя и казва: „Ела насам, остарях, смеят ми се вече хората, искам да се женя!” Най-после у момъка идва една мисъл, че трябва да отиде и да я търси – от край света той тръгва да я търси и казва: „Едва намерих адреса ти.” Този закон важи и за Духовния свят: ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение.

В православната църква се кръстят – какво значи прекръстването? Първо започвате с Живота, който е на главата. Когато си сложиш трите пръста на главата, значи трябва да мислиш – ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. После ще туриш ръката на сърцето и ще мислиш, ще правиш опити. Накрая ще туриш ръката си настрани на раменете и ще кажеш: „Ще отида да работя!” Това е кръстене. Например дойде някое страдание – страданието е кръстене. Вие трябва да мислите върху това защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него – защо е дошло и за какво. После турете го на сърцето си, после на раменете си. Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието! Когато го държиш три дена в главата си, три дена в сърцето си и три дена на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.”

„Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика! Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история. Ти казваш: “Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можехме да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля, Животът никога не може да се окаля. Сърцето само може да страда малко, когато някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя никога не става обикновена, защото не е от материалния свят. Тя временно е свързана с тялото, един ден ще го напусне и ще се освободи. Винаги тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да й попречат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича Доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, ще напусне тялото си този, който знае. В първите времена на Християнството тези, които помагаха в църквата, се молиха и дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: “Да отидеш да проповядваш, да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат!”

В новото направление трябва да се съедините в едно. Ще ви покажем Пътя! Не мислете, че за малко време много може да се постигне. Този Път е труден. Но аз бих ви препоръчал един опит: всяка една сестра да си вземе по една тетрадка и да започне най-първо с Евангелието от Йоана. Ако ви дойде изведнъж някое съмнение, изберете си един стих. Извадете си десетте най-важни стиха от Евангелието от Йоана. За да проверите дали сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас, когато ви дойде някой изпит или някоя болест, опитайте да се лекувате. Имате десет стиха; ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия, втория, третия стих и т.н. ¬ три дена наред ще четете тези стихове. Ако ви окажат влияние, те са за вас, ако ли не ¬ не са за вас. После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до състоянието тази болест да се махне. Когато изберете три пъти по десет стиха, щом кажете последния стих, болестта няма да я има.

Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота.

„Любовта ни принуждава.” Когато дойде едно страдание, трябва да го преобърнем. На онези, които обичат Господа, всичко им съдейства за Добро. Някой път и омразата, и съмнението са живи същества – вие сте пълни все с квартиранти, под наем сте. Аз самият не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат, а пък те идват и развалят къщата. Човек трябва да бъде изправен! И обратното е вярно – Писанието казва: „Ще изпратя Духа си, Духа на Истината.” Тези Светли Духове когато дойдат, ще внесат нещо в човека, той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, човек излиза от застоя и почва да работи.

Употребявайте стиховете от Евангелието от Йоана не само за болести, но и при други противоречия, които имате. Например имате някое неразположение на духа – потърсете един, втори, трети, четвърти стих и този, с който се премахва неразположението и идва във вас Светлината, него стих турете на особено място, за да видите Силата на Бога.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.

Понякога чувствате някое неразположение, след един-два часа то изчезва. Това трябва да бъде във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да може да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се в Писанието: „Духът, който Аз ще ви пратя, който ще ви настави на всяка истина.” Любовта трябва да ни принуждава на всичко.

Следния път си донесете тетрадките, на които сте написали избраните десет стиха.

Хайде аз ще ви ги посоча:

1. Глава 14: 15, 16: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.”

2. Глава 11: 42: „И Аз знаех, че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил.”

3. Глава 12: 26: „Ако слугува някой на Мене, Мене да последва; и дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на Мене, него ще почете Отец ми.”

4. Глава 8: 29: „И този, който ме е проводил, с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото Аз правя всякога що е Нему угодно.”

5. Глава 6: 63: „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са.”

6. Глава 3: 33: „Който приеме свидетелството негово, запечатал е, че Бог е истинен.”

7. Глава 3: 3: „Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.”

8. Глава 20: 22: „И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго.”

9. Глава 21: 5: „Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.”

10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.”

Проверете силата на тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък който не може всички, да научи поне някои от тях. Научете ги за две седмици. Ще ги казваме вечер след 10 ч. и сутрин, когато имаме най-добро разположение.

„Отче наш”

Беседи пред Сестрите

24.03.1932 16:00 Четвъртък, София

 

Из „Великата майка”,

цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932

издателство Бяло братство, София 2006г

ISBN: 954-739-068-3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство ПИЛИГРИМ, 2017

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ПРИНУЖДАВА НИ

Добрата молитва

Прочете се 5 глава от II-ро Послание към Коринтяните.

„Защото Любовта ни принуждава.” - 14-ти стих

Любовта принуждава босият да се обува, гладният да се наяде, голият да се облече, невежият да придобие знание, богатият да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите не сте, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас от две-три години сте повтаряли класовете и вие казвате, че не помните. Когато някои сте направили нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато има да дава, не помни, когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема.

Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?” Да ви разправя защо сте останали. Аз зная защо, но ще изгубим време да ви разправям защо сте останали. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават понякой път. Същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е останал по 4-5 часа вечерно време да учи. Той казва: „На стари години ще уча.” А на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни. Някой ще ти каже: „Защо ти трябва да ходиш по този път?” Поне сега да не оставате в класа. То миналото е минало. Да знаете и да не знаете, все едно. Но какво може да се направи при сегашните условия, то е важното. Главното е да се свърши училището, да се приготвиш за работа, а не само да се говори.

Аз искам да ви наведа на една действителна реална мисъл. Например не знаете как да правите опит. Четете Библията. Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас, не го разбраха какво иска да каже Той. И учениците един ден му казаха: „Защо говориш така?” Христос им каза: „На тях не им е дадено.” Защото не бяха от способните, а невежи, бяха изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, най-способните бяха Неговите ученици, пророците. Иоан казва, че от всичките евреи 144 хиляди има способни. А от българите колко има, няма никой български пророк да го каже. Аз не искам да пиша по това. Ако дойде някой български Иоан, може да пише и да пророкува.

Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен. Възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да бъде неспособен. Възможно е до известна възраст да не бъде красив и после да бъде красив. В Клетниците Козета не е била красива и после стана красива. И като стана красива, какво придоби със своята красота? Кой е най-големия герой в този роман? ( - Жан Валжан.) Козета беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, да видим той как ще постъпи. Той се тури на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козета, тя ще стане красива и ще го напусне. И той трябва да жертвува нещо от себе си. В тази книга Хюго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи. Ако не се обува, обут не може да ходи.

В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Някой път вие сте чувствували любовта. Кой от вас не е чувствувал любовта? Когато някой е чувству-вал да го принуждава любовта, той все глупав става. Когато детето от любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да претърпи укорите, да му се присмиват. Но ако това дете постоянствува в при-нуждението на тази любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще се осмива, първоначално тя трябва да се осмива. Любов, която не се осмива, тя не е любов. Като дойде любовта, човек забравя смеха на хората, те се смеят, а пък той си мисли за съвсем други работи. Те да казват каквото искат. Нито на смеха, нито на укорите обръща внимание. Той си има една идея, все се ухилва, а пък като изгуби любовта, той става много умен, почва да си стиска устата, да си примижава очите, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря. Но той сам съзнава, че с това не може. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест. Ядеш и пиеш, но няма я Любовта, нищо не те принуждава. Най-после затлъстееш и пак почваш да се мъчиш. Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин. Хората на Любовта мазнини не турят, но турят мускули. Хората на Любовта носят едно мускулесто тяло. Тези хора на Любовта са много издръжливи. Един човек, в когото действува Любовта, той издържа на всички страдания. Човек, който има Любовта, и на [п]оста издържа. Аз съм виждал хора да страдат и се смее на болестта. Казва й: „Ти, като нямаш работа, с мене се занимаваш” - и се смее. Друг да е, ще кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта”, казва той. И действително болестта си заминава.

Или казано на друг език: Има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека.

Страдание, което ожесточава човека, е по-ниско същество. А пък има страдания, които се причиняват от [висши] същества. Запример твоят Учител може да ти даде една задача, някоя мъчно изпълнима работа. Ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът, не работят. Всички работят. Онзи скулптор със своето длето удря, има си идея. Ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в тази идея. Или някой човек, който е писал с години една книга, да четат хората с години и да се ползуват. Говоря за добрите писатели.

Вие сте дошли в училище да учите, не да ви говоря за спасението. Вие го знаете. Спасението е най-лесната работа. Когато Любовта те принуждава е най-лесната работа, а когато не те принуждава е най-мъчната работа. Когато Любовта действува в тебе и царят на гости ще ти дойде. Когато Любовта действува, навсякъде те приемат. Дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа сила. Тя прилича на следното: както гладния като [го] види човек, който носи хляб, му казва: „Заповядайте!” Той, дето влезе, все ще даде нещо.

Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако твоята душа няма нищо посадено. Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек или не. Душата е, която чувствува, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно, всяко същество, което има душа, живее, има живот. Само че тази душа се различава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Вие знаете, ако оставите едно животно вкъщи, какво може да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се направи от него. Но вие трябва да благодарите, досега те са орали на нас, работили са на нас. Ако не бяха конете, които да превозват това, което трябва на човека! Ако не бяха и растенията, които да се жертвуват за човека, да ни помагат, да ни дават плодове! Ако не беше житото! Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ, все да помагат на човека. Някой казва: „Какво трябва да правим?” Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно.

Някой път за християнството, за Новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му турят висока бележка. Високата бележка трябва да съот-ветствува на знанието. При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат. Запример, като копаеш на лозето, някоя поезия ли ще четеш? Трябва да се дига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато дойде да съградиш къща, той трябва да разбира изкуството, или трябва да разбираш тъкачество, или противоположното. Тези неща като ги навеждам, те трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите напреднали братя, които са завършили своето развитие, те ви преценяват според усилията, които правите. Като влезе някой светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкоз се интересува от вас, доколкото имате усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате на готово, той ще мине и ще си замине, тогава нямате зор да разбирате.

Понеже сте се събудили, щом човек се събуди в живота, той тепърва в живота ще среща препятствия. Защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат малко, а растенията повече, животните още повече, а човек, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А пък вярващите, тези, които имат Любовта, у тях страданието е по-голямо. Човек, който страда, живее. Някой страдат и ги е жал да страдат. Това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Този, който жали страдащия, е здрав, той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези усилия [условия], които причиняват страдание. Докато иска да премахне тези условия у тебе или у другите, има нещо, което помрачава ума.

Някой път се безпокоиш. Запример у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Дойде вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него. Качва се на колата и мисли, че ще се катури колата. Не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение. Той се озърта наляво надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек в дадения случай, че ще умре. Има нещо, което го плаши много, той не може да го обясни. Има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска. Ти казваш: „Спри се”, но конят не спира. Някой се е качил на коня и постоянно мушка. Този кон го е страх. От кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоя ум се е качил някой и мушка, ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се яви някой добър човек, каже: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, [от] който човешката душа е възседна[та]. Цял ден го разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят. Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.” И ако ти предлагат торба с ечемик -никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва. Паси тревата, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казва, ти не обръщай внимание. Не сте ли получили много любезни писма и после с години носиш този всадник.1 Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане. Онзи, който е възседнал на гърба ти, той не мисли доброто ти. Той мисли своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине. Ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от тебе.

Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова Царство на избавлението. Това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. То е цяла наука. Не само да се освободи, но има и много пакости, които са станали, много работи в себе си човек трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце, всичко това трябва да се поправи. Запример, вземете следното: заражда се съмнението. На какво се дължи съмнението? На всадника. После се заражда омразата. И тя се дължи на всад-ника. После се заражда озлобяване, да си отмъстиш. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал. Онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, той ще го нацърка, ще му прави като лекар всички лоши инжекции и ти после с години има да се чистиш.

Запример, някой ти казва: „Умре човек и всичко се свършва.” Вие веднага повярвате в това. Но знаете ли на какво прилича това? Представете си, че вие живеете вечерно време, иде философът и казва: „Тази светлина ние си я образуваме.” Той завърти ключа и след това казва: „Аз правя светлината.” Това е само за дванадесет часа, след дванадесет часа може да чакате от философа, той другояче разсъждава. И като наближи да изгрее Слънцето, той казва: „Хайде, легни си и довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Ти кажи: „Чакай да направя друг опит.” Има светлина, която не става със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но осветява цялата Земя. Рекох, почакайте шест часа. Вижте, че на изток се вижда голяма светлина, изгрява Слънцето. Ако дойде вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на ключове. Дойде и завърти ключа. Тази любов може да се яви, като запалят лампата или свещта. Но изгори газта в лампата, изгори свещта -свърши се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците, както онзи ден, и изгасва светлината. Това е обикновеният живот, за който обикновен живот казват: „Умре ли човек, свърши се всичко.”

Човек като мине в другия свят, ще влезе в един свят много по-красив отколкото е Земята. Но трябва да е готов за него. Даже някой път не ни е много потребно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят, няма да свършим работата си тук.

В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За Онзи свят замина баща ти и майка ти.” Но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух и тебе ти е мъчно, че [е] глух този човек и ти кряскаш силно, за да чуе този човек едва. След като кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере и я разбере, я не. Та рекох, онези близки същества, които са заминали за онзи свят, има у някои от вас изработени органи, може да се съобщавате с тях.

Вие не сте правили опити. Ще кажете един опит за предаване на мисълта. Сестри, които се обичат, едната да седне на едната страна, другата на другата страна и в 12 часа едната да предаде мисъл и другата да я приеме. Сутринта да каже какво е приела. Да напише мисълта в плик. Такива опити са правени. Ако така развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Запример някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Запример ще дойде у вас крадец, те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Това е практическата страна. Или да се пазите от друго нещо. Запример вашето дете е палаво, може да запали къщата. Тези от другия свят ще ви укажат благоприятни условия: „Еди кой си ще ви помогне, няма какво да се обезсърчавате, в скоро време работите ще се оправят.” Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тази сестра ще бъде телеграфопощенска станция. Това да стане фактически. Да има една връзка между видимия и невидимия свят.

Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, дробовете и пр. трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, има различни калибри учени и не разбират това.

Едно дете трябва да има дарба. Щом няма дарба, въпросът е решен. Та сега, се постарайте някой от вас да си предадете една на друга мисълта. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди коя си сестра не ме обича.” Това [не] е телепатия. Или казваш: „Еди коя си сестра ме обича.” Това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра, или от свиването на очите и устата, или от някоя дума вадите заключение. Това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, ако една сестра, която не сте я срещали и да знаете, че ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала ви пише писма. Тя нито на портрет ви е виждала. Сега трябва да се образуват хубавите връзки, но вас ви е страх да се образуват любовни връзки между душите. Вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов. Като свариш макарони и настържеш малко кашкавал и полееш с малко хубаво масло. Аз правя сега едно сравнение. Това е само ядене. Каква по-хубава гозба има от макароните. Може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод или със сварено хубаво жито?

Любовта, трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човек, ко[е]то внася живот, светлина, радост, знание, богатство, всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие. И колкото расте, малката мушица пие все повече и повече, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните често умират от препиване на вода. Млекопитаещите често умират от препиване на много вода. Така не се пие вода. Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода. Като вземе една глътка, дигне си главата нагоре и пак пие. Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво. И гледам, някои хора има, които не знаят да ядат. Една свиня, като си тури муцуната в коритото, никак не я вдига вече нагоре. Това е най-лошото ядене. Ти, като глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после - втора хапка, пак ще сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А пък сега, като ядеш, плющят ушите. Това търкане образува болест. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото и ти като благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде, да Го видите. Като дойде Христос в хляба, ти по-скоро гледаш да се отървеш от него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там хората го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората го търсят. Казано е: „Аз съм живия хляб и който го яде, ще има живот в себе си.” Ще държите тази мисъл в ума си един ден, два, три, месец и тогаз тази мисъл ще израсте в тебе, този хляб се разраства в теб.

Казваш: „Какво нещо е Любовта? Да се намери някой да ме обича и да го обичам.” Какво значи обичането? Да обичаш някого и да те обича. Господ, като те обикне, ще те умори. Мечката, като те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката те изяде, няма да те държи в ума си след това, а ще търси друг, и него да изяде. Ако мечката изяде само един човек и никого друг не яде, това ядене е на място. Ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава...

Това са сравнения. Когато вземете думите Христови и на пророците, тези думи трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друга осанка за вас. Какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Дете, което обича майка си, ако е от чувствителните, като пипне един предмет, който е пипала майка му, това дете знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако ни обича Бог, ние трябва да идем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов, да отложи тази работа.” Рекох, може да се отложи. Господ казва: „Или ще ме обичате, или ще ви обичам.” Няма среден път. Тук има голяма свобода.

Сега според мене, аз имам едно схващане. Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ. Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък някой път виждам, че не искате да учите.

Сега да оставим домовете и да почнем да учим. Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата като седне и мисли, тя привлича момъка, телепатически предава. Тя си тури едного в ума си и почва да си го представя, „ела насам”, тя казва, „остарях вече, смеят ми се хората, искам да се женя.” Най-после у него дойде една мисъл, че трябва да отиде да я търси. И от край света той тръгва да я търси. Казва: „Едва намерих адреса ти!” Не може да намери адреса. Важен закон е и за Духовния свят - ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение.

В православната църква нали кръстят. Какво значи „прекръстене”? Животът, който е на главата ми, като си турите трите пръста на главата - значи трябва да мислиш. Направите един кръст, трябва да мислиш. Ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. Ще туриш ръката на сърцето, ще мислиш, ще правиш опити, ще туриш ръката си настрани и ще кажеш: „Ще отида да работя!” Това е кръстене. Така правят сега кръстенето. Запример, дойде някое страдание - страданието е кръстене. Вие трябва да мислите защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него, защо е дошло и за какво. После, тури го на сърцето си, после на рамената си, мисли, мисли и ще дойде в тебе светлина, ще изчезне страданието. Като го държиш три деня в главата си, три деня в сърцето си и три деня на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм!” И страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.”

„Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото. Божественото във вас да блика. Аз отивам при някоя чешма, спирам се, правя някоя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история. Тя разправя как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в някого, който е бил болен и тя му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого - цяла една история. Ти казваш: „Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние не можем да работим, както тя! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля. Животът никога не може да се окаля. Сърцето може да страда малко. Някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя обикновена никога не става, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови, като дойде времето, тя си заминава, свободна е.

И човек е свободен, стига да обича Доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на Християнството, които помагаха в църквата се молеха, и ще дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат.” В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден.

Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение, изберете си един стих. Извадете си десет стиха, най-важните от Евангелието на Йоана. За да познаете, че сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас - дойде ви някой изпит, някоя болест, искате да проверите, искате да се лекувате. Имате десет стиха, ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия стих, втория, третия и т.н. - три деня наред ще четете тия стихове.

Ако ви укажат влияние тия стихове, те са за вас, ако не, не са за вас. После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до едно място, че тази болест да се махне. Като изберете три пъти по десет стиха, като кажете последния стих, болестта я няма.

Да ви кажа един пример. Един брат, който обичаше да се занимава със спиритизъм, преди петнадесет години заведе ме на един свой сеанс, бил много успешен сеансистът му, заведе ме и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова, колкото и тук. Това беше във Видин. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха с разни възгледи, вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, те се смеят, тя си удря ръката и е в несвяст. Той е един дух, българин, искат да го пращат на училище, не излиза. Вече часът става 12 полунощ и не излиза. Моят приятел идва при мене и ми казва: „Какво да правим? Язък2 за учителката!“ Тя беше в класа.3 Рекох: „Сега, втори сеанс. Наредете се всички, коленичете и четете Отче наш. Ще четете Отче наш така, както никога не сте я чели.“ Всички бяха заинтересовани, всички са подтиснати. Братът я държи за ръката и когато казахме думите: „Защото е твое Царството, Силата и Славата во веки веков. Амин”, тя се събуди, дойде на себе си. Брат й се убеди, че това не е внушение, но има външна сила. Българина го пратиха да се учи вече. Който не разбира законите, ще каже: „Какво ни трябва такива сеанси, ще подлудее човек!” А пък целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и изкарват живота си в празна работа.

Хората сега трябва да се научат на правия път, на Божествения път, да дойдат до истинския път, който осмисля живота.

„Любовта ни принуждава.” Като дойде едно страдание трябва да го обърнем. Онези, които обичат Господа, всичко им съдействува за добро. Някой път и омразата, и съмнението, това са живи същества. Вие сте пълни все с квартиранти. Под наем сте. Аз не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат. А пък той идва и разваля къщата. Да бъде човек изправен. И обратно-то е вярно. Писанието казва: „Ще изпратя Духа си - Духът на Истината.” Тези светли духове, като дойдат, те ще внесат нещо в човека. Той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, тогаз човек не е плесенясал и почва да работи.

Не само за болести, но каквото и да имате, например, някое неразположение на духа, намерете някой стих, втори, трети, четвърти и този стих, с който се маха нераз-поло-жението. Дойде светлината, този стих турете на особено място, да видите силата на Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е мате-риалния живот с всички негови блага. Истината, това е знанието вече, а пък животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Като познаваш Истината, тя ще даде светлина в тебе. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал жива душа в човека. Това е живия Христос. Сърцето ще се обнови. Тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в тебе желание да помагаш. Тогава си в пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Някой път чувствувате някое неразположение. След един-два часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде.

Казва се: „Духът, Който аз ще ви пратя, Който ще ви настави на всяка Истина.”

Любовта трябва да ни принуждава на всичко.

Следният път си донесете тетрадки с по десет стиха. Хайде, аз ще ви ги кажа:

1.) 14 глава, 15 и 16 стих. „Ако имате любов към мене и опазите моите заповеди и аз ще моля моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас.”

2.) 11 глава, 42 стих. „Аз знаех, че Ти винаги ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.”

3.) 12 глава, 26 стих. „Ако служи някой на мене, мене нека последва и дето съм аз, там ще бъде и служителят ми. Който служи на мене, него ще почете Отца ми.”

4.) 8 глава, 29 стих. „И Той, който ме е пратил, с мене е, не ме е оставил самичък, защото аз върша всякога онова, което е Нему угодно.”

5.) 6 глава, 63 стих. „Духът е, Който дава Живот, плътта нищо не ползува. Думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са.”

6.) 3 глава, 3 стих. „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отново, не може да види царството Божие.”

7.) 3 глава, 33 стих. „Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.”

8.) 20 глава, 22 стих. „И като рече това, духна върху тях и рече: Приемете Светия Дух.”

9.) 21 глава, 5 стих. „Исус им рече: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Нямаме.”

10.) 15 глава, 26 стих. „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за мене.”

Проверете тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък, който не може да ги научи, поне някои стихове да научи. Научете ги за две седмици. Вечер да ги казваме след 10 часа и сутрин, когато имате най-добро разположение.

Отче наш

Беседа, държана на 24 март 1932 г.

(четвъртък),

София, Изгрев

___________________

1 Всадник (рус.) – ездач

2 язък (тур.) – жалко

3 Вероятно е посещавала беседите на Учителя. (бел.ред.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×